В разгара на хуманитарната трагедия в Япония, българското правителство обяви, че се отказва от първоначалното си предложение да изпрати на помощ пожарникари и реши да подпомогне японците с одеала и минерална вода.
Какво е значението на този ” жест ” ?
Още от „тодорживково” време Япония играе особена роля в еволюцията на балканска България. В далечната 1970 година нейният тогавашен първи партиен и държавен ръководител беше попаднал на Международното търговско изложение в Осака където така се шашна от японския „научно-технически прогрес”, че през следващите десетина години посети Страната на изгряващото слънце още два пъти, говореше основно за нея, а в родния му Правец започна ударното производство на полупроводници и прото-компютри. Както си спомнят мемоарно негови приближени, далечна Япония е породила в Тодор Живков първите му колебания за бъдещето на комунистическия строй.
Самураят Андрешко
Половин век по-късно, след като японците само през последните две десетилетия вече са  подпомогнали социалното и икономическо развитие страната на любимите си рози и кисело мляко с близо милиард евро, в сполетялото ги природно бедствие тя им се отблагодарява с одеала. И с благотворителен концерт на детски хор, умилявал в продължение на десетилетия привързаните към изкуството и младите таланти, поданици на японския император. Така на уверението, дадено в кулминацията на една от най-големите кризи в родината му от японския посланик в София Макото Ито в понеделник, че въпреки всичко енергийната компания „Тошиба” ще изпълни докрай ангажиментите си свързани с модернизацията на един от блоковете на ТЕЦ „Марица изток-2”, българският министър-председател фактически отговори, че  поисканите от Червения кръст одеала били от „нашия” резерв, транспортът до Япония бил „много скъп”, и че в случай на нужда кабинета щял да закупи още завивки и с тях евентуално да изпрати бутилирана минерална вода.
„Суши” с качамак
В края на януари в Токио премиерът Борисов произнесе може би една от най-програмните за България речи след съдбовните японски полуди на Тодор Живков преди половин век. Пред домакините си  лидерът на ГЕРБ обяви, че като се имали предвид „нашите природни дадености, възможностите и работливостта на българския народ, нашите добри експерти – това, съчетано с високите технологии на Япония и японски инвестиции мисля, че ни дава възможност в следващите години да произвеждаме много храни и вода за света.” Логичното продължение на тази реч днес се оказват одеалата и минералната вода, която извира естествено и не струва почти нищо на държавата.
„Джапанки” или цървули?
За разлика от своите „прагматични” политици, обаче, българинът е паметлив човек. Той винаги ще помни, че първата линия на отлаганото десетилетия столично метро, беше построена в срок от японската компания „Тайсей интернешънъл” със заем на японската държава. И тогава, за разлика от сега, нямаше орязване на средства заради финансови и технически нарушения. Няма да забрави, че допреди две години България беше получила японска безвъзмездна помощ в икономическата, образователната, социалната и културна област от над 25 милиона долара, че само по линия на Японската агенция за международно сътрудничество в страната безвъзмездно бяха вкарани стотици милиони долари за проекти от местно равнище, като този за контейнерните терминали на пристанищата във Варна и Бургас, например. С добър спомен ще останат археолозите за подарените им близо 5 милиона долара за изграждане на музеен център в Източните Родопи, „сполай ви” ще казва на всяко представление и публиката на Великотърновският театър за подарената през януари озвучителна апаратура за близо половин милион евро.
Японец лозе копа, юнак вино пие…
Вярно е, че освен правителствените одеала, оферти за балнео-рехабилитационна помощ на облъчени японци се готвят да направят и няколко позакъсали откъм клиентела балнеологични заведения, които нетърпеливо обявиха цените на своите  хотелско-здравни услуги за чужденци, сиреч готвят се да припечелват от пострадалите. Отчаяна покана към останали без покрив от бедствието японци направи и кмета на ломско селце, в което има къщи, но няма жители, с надеждата да го съживи.  В Интернет се ширна друга крилата инициатива: в демографски поразената балканска еврочленка да бъдат импортирани милион, а и повече  работливи, скромни и платежоспособни японци. Вероятно интимната идея е те да работят на полето, а българина да им дава акъл от кръчмата. Посредством японски мобилни телефони или някаква по-модерна японска електроника.
Със сигурност през следващите дни ще се родят и други идеи как да се помогне на бедстващите японци с печалба. Това българинът вече го може, още повече, че има светлия пример от миналото и настоящето.