Неотдавна комисията по досиетата потвърди официално, че четирима от регистрираните кандидати за президентския пост ще се явят на изборите като агенти на бившата комунистическа ДС. За какво говори този факт?
Ако в заглавието на секретната грама, която през 2006 година тогавашният посланик на САЩ в България Джон Байърли изпраща до своите шефове в Държавния департамент „ДС витае над България” заместим името на страната с предстоящите избори, едва ли ще допуснем грешка. По всичко личи, че постът на държавния глава е прекалено важен за тайните служби, за да бъде оставен в ръцете на случайни кандидати.
Лимонада с изненада
Едва  ли официално обявената принадлежност на четирима от най-шумните кандидат-президенти към „братството” на някогашните репресивни служби  впечатли някого в страната – осветените агенти бяха отдавна известни на обществото. В чужбина, обаче, разкритието предизвика не толкова изненада, колкото учудване от либерализма на българското законодателството във въпросната област, както и от наглото самочувствие на претендентите. Съобщавайки за кандидатите-агенти, АФП многозначително отбеляза, че българската комисия по досиетата разследва връзките представители на властта с комунистическата ДС от 2007 година, но нейните разкрития нямат никакво юридическо значение.
Кво? Кво кво? Кво кво кво?
Към  края на годината, сиреч непосредствено след президентския и местен вот, се очаква Конституционният съд да отмени и прегласувания от управляващото мнозинство след ветото на отиващият си президент Първанов нов Закон за дипломатическата служба, който предвижда отзоваването на всички посланици, агенти на бившите тайни служби. Съдия-докладчик по делото е бивш юридически съветник на същият държавен глава, известен и  с агентурния си ДС- псевдоним „Гоце”. Тъкмо надеждите за подобно решение  и подкрепата от старите агентурни среди вероятно са напомпали куража на четримата агент-кандидат-президенти да се включат в надпреварата. От друга страна плахият опит на външния министър Младенов чрез закона да пробие статуквото на продължаващото повече от две десетилетия явно и тайно участие на тайните служби в политиката, икономиката и управлението на държавата, ще претърпи унизителен крах, след който едва ли вече някой ще има законното право да поставя въпроса защо конците на властта и в бъдеще трябва да бъдат дърпани от висши държавни служители, дипломати, областни управители, кметове и шефове в сегашните силови структури на държавата, като МВР, разузнаването, агенцията по национална сигурност, та дори и митниците, които продължават да осребряват своето „славно” минало в репресивния комунистически апарат.
Шепот в мегафоните
И в медиите, естествено, тъй като те играят ключова роля в обработката на общественото мнение, особено в изборни ситуации като сегашната. След като през миналата година беше огласен разтърсващо големия брой на влиятелни журналисти и собственици на централни медии с агентурни псевдоними, които  и днес активно контролират информационното меню на българина /и на избирателя, разбира се!/, през август комисията по досиетатата огласи резултатите от първия етап на проверката си в регионалните вестници и списания. Стана ясно, че в 19 от проучените 76 провинциални печатни издания, информатори и агенти на ДС  и днес действат като собственици и главни редактори.
Батман завинаги
Още доста любопитни факти  биха могли да се изяснят след приключването на президентския и местен вот. Като, например, дали престъпният феодал от Катуница Киро Рашков наистина дължи богатството и безнаказаността си на службите, както написа тези дни проправителствен всекидневник? А може би кой и как е организирал скандалните дарения за МВР или по какви канали се финансират фантастичните за бедна и кризисна България харчове на някои политически формации в предизборната кампания? Би могло да се хвърли светлина върху тези  и много други въпроси, но това едва ли ще се случи. Просто защото над държавата продължават да витаят познатите силуети с плащ и кинжал. И да командват парада.