Задаващата се вълна от социални протести в България вече създава необичайна атмосфера, в която изявите и действията на властта придобиват все по-странен характер. Показателно в това отношение е поведението на премиера Борисов.
Угриженото изражение на премиера в нощта след изборите направи впечатление на телевизионните зрители, но те повярваха на неговото уверение, че започващите на следващия ден дебати около бюджета за догодина ще бъдат много трудни за кабинета. Но едва ли някой тогава можеше да допусне, че само няколко дни след вота, лидерът на партията издигнала новия президент на страната неочаквано ще се превъплъти в ролята на…хирург. Отново по телевизията той се обяви за неумолим лекар със скалпел в ръката, който е призван да спаси от смърт умиращия пациент/ в случая БДЖ/ като изреже от него „гангренясалите” 2000 железничари, натрупали през годините дълг от почти милиард лева. „Сега е последния шанс на хирурга Борисов да излекува БДЖ и от догодина то да започне да работи /забележете!/ от 0:0, или железницата да умре”, заяви премиерът на разтърсените си зрители.
Призраци и таласъми
Хирургическата инкарнация на министър-председателя обрече на кошмари със студена пот не само железничарите, но и други категории работещи българи, които все по-често започнаха да сънуват как хирургът от правителствената операционна зала ги ампутира от работните им места, а след това санитарите ги захвърлят в екарисажите на бюрата по труда. Въпросните кошмари можеха някак си да отшумят във времето ако  на премиера  Борисов не му беше хрумнало отново да се превъплъти в доктор, този път по време на петъчния парламентарен контрол. След като се позова от трибуната на казаното от  новоназначени европейски премиери: „Да, ще боли /това по Азис/! Ще се режат пенсии, заплати, отвсякъде”, министър-председателят  посочи  и спасението за България, което вече не е в магистралите, а в „резервните части на човека”/това по позабравения вече Тодор Живков!/. Просто скучаещите и презадоволени финансово учени от БАН предстои  да започнат производството на яйцеклетки от стволови клетки, след което вероятно също да ампутират от лабораторните хумункулуси ръце, крака, черни дробове / а защо не и мозъци за нуждаещите се?/, които да се експортират в чужбина по производствено-каталожен номер. Така, възстановявайки биологическата цялост на закъсали богати хора по света, очакваните финансови постъпления най-сетне ще изправят на крака и българската икономика. По същия начин, по който завода за полупроводници в Ботевград и калкулаторите „Елка” в съседния му Правец навремето наредиха тодорживкова България сред най-развитите технологично държави в света и почти бяха на път да решат тежките й дългови проблеми.
Ти гониш!
Все по-често в затягащата се криза премиерът Борисов обича да приема и ролята на икономически визионер. Още в началото на август той препоръча на САЩ, Италия и Испания да приемат българския модел за излизане от дълговата криза и обяви, че за да се присъедини България към общата европейска валута /макар никой да не я е канил досега там!/,  еврозоната трябва да се адаптира към местните критерии. В лекция за бъдещето на страната през юни край Варна,  на въпрос как могат да бъдат мотивирани младите хора за да останат в родината си, г-н Борисов посъветва присъстващите: „Аз съм против изкуственото мотивиране, никъде нищо не се дава даром… Кой ми е помогнал на мен, сирака, да стана кмет, премиер? Имало безработни? Търсят се овчари! Агнешкото месо и зеленчуците вървят и навън!” А само преди седмица в София г-н министър-председателят почти успя да убеди гостуващи чуждестранни студенти, че „по големина на малък европейски дълг и по нисък дефицит” Германия стояла далеч зад България…
Театър на сенките
Склонността към превъплъщения на българския министър-председател съвсем естествено се пренася и върху някои негови министри, но… за техните интелектуални трансформации тепърва предстои да се говори. Показателно, обаче, е заключението на кореспондента на ФАЦ/”Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”/ Михаел Мартенс, който написа след вота от София: „Ако новият президент Плевнелиев не се справи с корупцията, както предизборно обеща, той може да завещае тази задача на наследника си, който би могъл да се казва Бойко Борисов. Премиерът вече обяви, че ще се кандидатира на президентските избори през 2016 година. И макар впоследствие да се отказа от тези си думи, през идните 5 години Борисов има достатъчно време, за да ги преосмисли още веднъж.”
А ние днес бихме допълнили: „И да премине в поредното си политическо превъплъщение, вероятно”.