Умишлено или не само ден след като парламентарното мнозинство назначи досегашната изпълнителна директорка на „Прозрачност без граници” Диана Ковачева за нова министърка на правосъдието, влиятелната НПО с централа в Берлин потвърди поредното българско „постижение” с отрицателен знак – страната е ударила европейското дъно на класацията за усещане за корумпираност и трайно се нареди сред държави като Гана, Гамбия, Лесото и Шри Ланка. Казано иначе, основаващите се на доклади и аналитични оценки на международни институции като Световната банка, Международния икономически форум, изследователското звено на „Економист” и Фридъм хаус констатации изцяло потвърждават заключенията за България в мониторинговия доклад на ЕК от юли, както и изводите на редица вътрешни и чуждестранни наблюдатели – корупцията във всички сектори на управлението е широкоразпространена, тя се влошава, а публичните институции в страната не са в състояние да й противодействат ефикасно.
Огледалце, огледалце, коя е най-корумпираната в Европа?
Едва ли тези изводи са изненада за някого в страната. Преди седмица не друг, а самият главен прокурор Борис Велчев призна, че оглавяваната от него институция не може да се похвали с напредък в делата за корупция и дори призова гражданите да не плащат исканите им подкупи, а да се обръщат „към органите”. С което просто реанимира, лансираният от Симеон Сакскобурготски /тогава премиер/ през 2003 година безполезен девиз „Аз не корумпирам!”, както и наивният призив на американския посланик в София от тази пролет българите да кажат „Стига толкова!” на рушветчиите. Просто опитите отговорността за подкупите вместо върху институциите да се прехвърли върху гражданите се провалиха поради една проста причина – държавата в сегашния й вид е конструирана така, че всячески да стимулира корупцията. Тежката бюрокрация, безбройните разрешително-забранителни режими, купчините от безсмислени наредби и изисквания принуждават предприемачите да плащат под масата за да си свършат работата, забързаните граждани да отвръщат на многозначителния катаджийски въпрос „Какво правим сега?” с подпъхната банкнота, пациентите официално да си купуват лекарското внимание или хирургическия екип и… какво ли още не! От друга страна през май Ройтерс отбеляза, че шуробаджанащината и необходимостта от подкупи за осигуряване на бизнес сделки в страната са спирачка пред чуждестранните инвеститори, че те спъват икономическия растеж. И припомни, че Германия и Франция са се противопоставили на приемането на България и Румъния в Шенгенската зона тази пролет „заради опасения за корупция”.
Звукът на тишината
Точно преди две години в национално изследване „Прозрачност без граници” констатира, че едва 3 на сто от анкетираните българи били склонни да подадат сигнал за корупция. Останалите смятали, че подобно усилие е безмислено, доколкото не може да се очаква адекватна реакция от властите. Други откровено признали, че се страхуват да правят подобни предупреждения опасявайки се най-вече от преследване и заплахи срещу самите тях и семействата им. Изпълнителната директорка на асоциацията Диана Ковачева/сега вече правосъдна министърка/ на специална кръгла маса тогава повдигна въпроса за нуждата от законодателни мерки за защита на лицата, сигнализиращи за злоупотреби, както и за опасността сигналите да се използуват за решаване на лични конфликти. На същия форум бившият регионален министър Плевнелиев /днес новоизбран президент/дори беше лансирал идеята да внедрява сред своите служители „тайни агенти”, прикрити като обикновени чиновници, които да докладват за корупционни практики…
Празнична благотворителност
Днес ситуацията е значително по-зле. В кризата криза и засилващия се социален хаос за българите евентуалназагуба на работното място звучи фатално и последното, което би им хрумнало е да вадят на светло далаверите на своите началници и работодатели. Още повече, че обещаваната законова защита на информаторите вероятно тепърва предстои да се приеме със съдействието на новата правосъдна министърка. А избраният държавен глава Плевнелиев вместо за антикорупционни „агенти под прикритие” днес говори само за бъдещото електронно правителство, което щяло да ликвидира корупцията изцяло.
Е, изцяло – едва ли. Особено сред политиците, където продължават да благоденстват хонорувани с милиони консултанти по енергийни проекти или скъпо платени депутати-медицински съветници, за които не съществуват препятствия като „конфликт на интереси”, например. А след като „органите” твърдят, че разкриването на подкупен висш чиновник струвало на държавата над един милион лева, антикорупционния ентусиазъм в съвсем обеднялата държава е просто обречен. Затова, след като е ясно, че корупцията в страната е непобедима, правителството единствено би могло да издаде указ, който да задължи чиновниците да даряват всеки пети рушвет за благотворителност. Което би поставило поне част от нещата на място.
ЛАЗЕНЕ ПО КОРУПЦИОННОТО ДЪНО
Leave a reply