Днес 330 милиона граждани в 17 държави от ЕС използуват 14-те милиарда банкноти и близо 100-те милиарда монети евро в обръщение като реална парична единица. Въпреки това общата европейска валута все по-често започна да се превръща в метафора на финансовата и икономическа криза, а ентусиазмът за разширяване на еврозоната отдавна клони към нула. Но не и стремежите на последните две български правителства да вкарат страната в нея.
Помните ли изборите за Европарламент през 2007-ма, когато едно от важните патриотични поръчения към току-що избраните 17 /наскоро станаха 18/ български евродепутати беше да настояват за въвеждането на надпис на кирилица върху евробанкнотите? И когато в началото на същата година в новоприетата членка на ЕС България споряха къде е вярното ударение върху наименованието на общата европейска валута? Ако се върнем още по-назад, на първия ден от 2002 година, вероятно отново ще си припомним все още далечния тогава за българите копнеж по новите банкноти и монети, с които гражданите на тогава първите 12 европейски членки започваха да пазаруват след като три години преди това банковите операции в тях вече се извършваха в новата валута.
Борд или евро?
В началото на 2009-та тогавашният български премиер Станишев заедно с балтийските държави започва атака в Брюксел за влизането в ЕРМ-2 /чакалнята за еврото/ и за екстреното приемане на страната в зоната. Люксембургският премиер и председател на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер бързо охлажда буйния тогава ентусиазъм на забързаните кандидатки с аргумента, че стремежът им по такъв начин да се защитят от надигащата се криза е неприемлив. По същото време неофициален документ на МВФ с препоръка за „едностранна евроизация” на желаещите допълнително разпалва въображението на доста напористи местни икономисти, но единствен Красен Станчев тогава пояснява, че въвеждането на еврото е подходящо когато има „бягство от националната валута, каквото в България няма” и затова бързането е излишно след като лева е вързан към еврото във валутния борд. Но кой да го чуе тогава?
Тука има, тука няма
Три дни след изборната си победа през юли ГЕРБ обявява чрез своя бъдещ тогава финансов министър Дянков, че до края на 2009 страната ще кандидатства за чакалнята на еврото, а няколко месеца по-късно управителят на БНБ Искров дори изразява надежда, че през следващата година България вече ще е приета във валутния механизъм. В първите дни на 2011-та премиерът Борисов уверява авторитетния „Уолстриит джърнъл”, че всичко в държавата е на ред и се зарича, че до края на януари страната поема към еврозоната, влизането в която „сега е първи приоритет” на неговото правителство. Това естествено не се случва и в кулминацията на гръцката финансова драма през юли финансовият министър Дянков обявява пред Си Ен Ен, че България вече не иска да влиза в еврозоната при сегашното й състояние, че правителството трябва да „знае към какво се присъединява” и че в крайна сметка подкрепя „консервативните фискални принципи, върху които тя е изградена”. Но и това не е последно. През септември, цитирайки поредните диаметрално противоположни уверения на Дянков, че държавата все пак ще приеме еврото „възможно най-бързо въпреки кризата, обхванала ЕС”, „Уолстриит джърнъл” иронично подхвърля: „Това изявление е рядък вот на доверие за дългосрочното бъдеще на общата европейска валута”.
„Вий останахте всред мъките прави…”
В края на 19 век, точно навръх Коледа, един български войник извършва саможертвен подвиг в мирно време. Докато охранявал паричното ковчеже на банката в Пловдив, в нея избухнал пожар. Като дисциплиниран часовой редникът твърдо отказвал да напусне поста си, тъй като в паниката нямало кой по устав да го смени и самият изгорял с пушка в ръка. Издигнали му паметник в последствие, но с името му кръстили и градската лудница…
Освен героична, тази история демонстрира някои особености на националния манталитет. Тя би могла да бъде и назидателна, естествено, особено в пушилката на сегашната финансова криза.