В първите си официални изявления новият президент Росен Плевнелиев обнадежди българите, че само след 8 години те ще живеят достойно в „средно богата европейска държава”, която ще се радва на  конкурентноспособна икономика, развити региони и на „млади хора, които остават/ в нея!-бел.авт./ и виждат перспектива за развитие”. Дори повече, държавният глава  обяви тази мечта не само за лична кауза, но и за стратегическа цел на страната до 2020 година. Което е логично продължение на обещанията, заложени в управленската програма на партия ГЕРБ  преди три години. Тогава правителството на Бойко Борисов се зарече заплатите в страната „да достигнат средноевропейското равнище през 2013 година”, сиреч когато приключва мандата на правителството и предстоят нови парламентарни избори. Макар точната сума в управленския документ да не беше посочена, съдейки по средните нива на заплати в ЕС тогава месечният доход на българина вече трябваше да е минмум 500 евро.
…измръзнаха ми краката!
Според данни на профсъюзите от този месец всеки четвърти българин живее на границата на бедността, която е изчислена на  101 евро за страната. Под въпросния праг съществуват  23 на сто от домакинствата, а почти половината от всички семейства в държавата имат по 130 евро доход на човек. Делът на българите, които днес оцеляват в условия на тежки материални лишения е 35 на сто в сравнение с 8-те на сто в останалите държави от ЕС. Неотдавна НСИ констатира, че близо една трета от най-западналите европейски сиромаси посрещат студовете през 2012 без втори чифт зимни обувки, почти половината от тях не могат да си позволят да консумират месо дори и през ден, а две трети нямат пари дори за неотложен ремонт на жилището си. Държавната  статистика изясни също, че почти 10 на сто от работещите  българи всъщност живеят в мизерия, тъй като получават толкова ниски възнаграждения, че на практика семействата им са обречени на откровена нищета. В средата на миналата година Евростат потвърди за сетен път, че минималното трудово възнаграждение в България е най-ниското в ЕС – 123 евро, за разлика от Люксембург, където то е 12 пъти по-високо.
Като мишле във въртележка
Местни икономисти изчислиха, че за да бъде изпълнена амбициозната правителствена програма приета в контекста на стратегията „Европа 2020” за намаляване на почти двата милиона бедни български граждани до 2015 година, са необходими 2.5 милиарда евро, които би трябвало да дойдат от държавния бюджет. В условията на продължаваща икономическа криза и налагането от правителството на все по-драстични финансови самоограничения, генерирането на подобни средства би граничело с научната фантастика,  ако, естествено,  българската икономика не реализира през следващите години някакъв сензационно висок и стабилен растеж. Трезвомислещи експерти вече прогнозираха, че за да бъде осъществена мечтаната от г-н Плевнелиев икономическата метаморфоза, която през следващите осем години да се превърне България  в средно богата европейска държава, нейният стопански растеж годишно би трябвало да набъбва с немислимите 10-15 на сто. А както е известно МВФ редуцира прогнозите си за България за тази година от 3 на… 1.3 процента.
Спи, детенце, спи…
В условията на тежка икономическа и финансова криза в Европа и смазваща рецесия в най-бедната членка на ЕС, в обстановката на растящи  тежки политически и социални проблеми в управлението  на ГЕРБ,  в първите си официални изяви новият президент Росен Плевнелиев предпочете да „нахрани” българите с вяра /по Вапцаров/ и да им пожелае  красиви европейски  сънища през следващите осем години.  Другият възможен и значително по-почтен   вариант беше да повтори  пред сънародниците си думите на Уинстън Чърчил от първата му реч пред британския парламент през 1940 година: „Нямам да предложа нищо друго освен кръв, тежък труд, сълзи и пот.“  Честен вариант, който за управленските елити на посткомунистическа, а от пет години и европейска България, засега е немислим. Дори повече, той все още се възприема от тях като политически кощунствен.