Само за първите три месеца от 2012 година трима президенти на европейски държави напуснаха постовете си – двама съвсем предсрочно и един след изтичане на законния му мандат. Какви са разликите и приликите в оттеглянето на бившите вече германски президент Кристиян Вулф, унгарски – Пал Шмит и български Георги Първанов?
Преждевреманната смяна на държавен глава е събитие, което обикновено фокусира върху себе си значителен обществен и медиен интерес, още повече след като причината са скандални обстоятелства. Когато подобни обстоятелства започнат да изникват след приключване на даден мандат, тогава интересът  към тях се разширява и неизбежно стига до прокуратурата, макар със закъснение.
Наказанието за преписвача
Въпреки публичните уверения до последния момент, че не възнамерява да подава оставка, унгарският президент Пал Шмит обяви, че сам се оттегля от поста  си. Избраният през 2010 -та с личната подкрепата на премиера Виктор Орбан, но не и на цялата управляваща партия ФИДЕС нов държавен глава, в продължение на две години лоялно парафира без възражения повече от 360 законопроекта на управляващото мнозинство, сред които и предизвикалият силно вътрешно и международно неодобрение медиен закон. Въпреки външната си незабележимост и вътрешнополитическа незначителност /функциите на унгарския държавен глава са основно церемониални/ Пал Шмит попада в скандал, при това със задна дата. Оказа се, че докторската му дисертация от 1992 г.  на спортна тема /самият той е двукратен олимпийски шампион по фехтовка/, е преписана почти дословно от изследване на негов български колега, който в края на 80-те години работи като дипломат в Швейцария. Плагиатството, довело през миналата година до скоропостижната оставка на германския военен министър Карл-Теодор цу Гутенберг, за броени дни успя да помете научната титла и политическата кариера и  на унгарския държавен глава.
Да си ритнеш кариерата
Месец преди него, официалната резиденция на германския президент в берлинският дворец Белвю, беше напусната от Кристиян Вулф след мощен обществен скандал за нарушения също със задна дата. Като премиер на провинцията Долна Саксония той уредил изгоден жилищен кредит от половин милион евро, след което, вече като президент, си позволи да заплаши вестник „Билд” за евентуалните разкрития около неправомерно получената сума. Лавината от критики срещу 52-годишния държавен глава оголи и редица други скандални случаи, но окончателното решение за оставка дойде след като прокуратурата на Долна Саксония поиска сваляне на неговия имунитет за започване на разследване за злоупотреба със служебно положение. Така с опит да прикрие някогашни прегрешения, бившият вече германски президент Кристиян Вулф загуби общественото доверие и също сам постави точка на политическата си кариера.
Зад президентския „плащ и кинжал”
За разлика от бившите си германски и унгарски колега, предишният български държавен глава Георги Първанов успя да приключи втория си мандат, макар и трудно.  През ноември 2001 г. някогашният научен сътрудник в Института по история на БКП, а след това депутат и председател на нейната наследничка – БСП, изненадващо побеждава на втория кръг от президентските избори смятания за фаворит на десницата тогавашен президент Петър Стоянов. Заедно с Първанов на „Дондуков” 2, обаче, влиза и една старателно прикривана дотогава тайна – сътрудничеството му с ДС. Непосредствено след официалното му осветяване през 2007 г като агент на ПГУ с псевдоним „Гоце”, опозиционната десница прави първото си искане за неговото отстраняване от длъжност. На следващата година отново следва настояване за импийчмънт – този път по повод източените 32 милиона евро по програмата САПАРД от тристранната коалиция, но намесата на Бойко Борисов, тогава все още само лидер на ГЕРБ, отново предотвратява процедурата. Броени месеци след влизането на ГЕРБ във властта през 2009, управляващите, сините, Атака и РЗС отново искат свалянето на Първанов за отказа му да отзове посланиците в Турция и САЩ, но напразно.  Натискът продължава и през 2010-та, когато избухва разправията с публикуваната стенограма на разговор между държавния глава и вицепремиера Дянков.
Изкупление за греховете?
Въпреки ендемичните скандали около президентската институция, в края на този януари Първанов предава ключовете от президентството на новоизбрания президент Плевнелиев със самочувствието на успешен държавен глава, който имал шанса да ръководи държавата в един „успешен и градивен за България период”. Днес, обаче става известно, че за същия този „успешен” и „градивен” период единственият европейски президент с псевдоним от комунистическите тайни служби и неговият вицепрезидент, генерал от резерва, са успяли да помилват над 500 тежки престъпници, повечето убийци и доказани рецидивисти, както и да дадат българско гражданство на над 80 хиляди души, сред които на лица с твърде спорно минало. Засега създадената по проблема временна парламентарна анкетна комисия все още разследва фактите, но твърде вероятно  е те да се озоват в прокуратурата.
Също със задна дата, но … по български модел.