Как импийчмънта прерастна в парламентарен спорт край Дунав? Ще приложи ли Брюксел върховната си санкция спрямо Букурещ и София? Защо Шенген е опасен за Балканите и как се печелят по 1000 паунда на ден?
Старт на надпреварата по опити за сваляне на държавния си глава от двете страни на дунавския „Мост на дружбата” беше даден от Букурещ. Още през 2007, когато след изтощителни политически напъни Румъния и България влязоха в ЕС, румънски политици успяха да организират референдум за първия импийчмънт на президента Траян Басеску, който тогава беше позатегнал колана на сънародниците си в съответствие с поетите пред Брюксел и МВФ ангажименти. Три години по-късно, след скандала между финансовия министър на ГЕРБ Дянков и бившия ДС-президент Първанов, управляващата партия в България се опита да отстрани с гласуване държавния глава, но парламентарната изневяра на Яне Яневото РЗС в последния момент я лиши от успех. През същата 2010 импийчмънт на Първанов пожела и гравитиращият по това време около управляващите националист Сидеров, но прецедурата отново удари на камък. И за да наваксат в комшийското състезание, тези дни управляващите в Букурещ спретнаха втори референдум срещу Бъсеску и отново претърпяха неуспех. Така и в двете съседки резултатът остана 2:0 в полза на президентите.
Грешката на „бързата кучка”
В уникалната си надпревара за снизхождението на ЕК в областите правосъдие и вътрешен ред за пета поредна година крайдунавските посестрими традиционно се представиха „впечатляващо”. Което даде повод европейски медии да си припомнят, че България и Румъния са били приети прибързано в ЕС, а АФП дори да уточни, че „ЕС вече плаща цената за бързото си разширяване”. Наскоро в рубриката „Писмо от Европа” известната коментаторка на „Интернешънъл Хералд Трибюн” Джуди Демпси обрисува крайдунавската ситуация така: „От влизането си /в ЕС/ двете държави наслуки се опитват да се справят с корупцията. В публикуваните тези дни отделни доклади на ЕК за тях, цялостната картина е все още мизерна”. Румънският „Ромъния либера” дори цитира журналистката да изброява възможните действия на ЕК при създалата се ситуация, а именно: да блокира специалните структурни фондове и фондовете за развитие за двете съседки в размер на няколкостотин милиона евро след като вече е включването им в Шенген е отложено или да приложи върховната си санкция, която би била отнемане правото на вот на Румъния и България.
Бягай, бягай, лошият герой съм аз…
Дали ще се стигне чак дотам е малко вероятно, но със сигурност финишът „Шенген” за Букурещ и София започна да се отдалечава със скоростта на НЛО. След непреклонната Холандия и от Норвегия долетяха гласове, че северната страна трябва да напусне Шенген в случай, че организираната престъпност, нелегалната емиграция и просията нахлуят в зоната с приемането на двете дунавски съседки. Неслучайно българският премиер Борисов публично намекна за възможността шенгенското пространство да се окаже „не достатъчно надеждно за България” / по повод бомбения атентат в Бургас/, а румънския външен министър Марга призна, че преди третия доклад на ЕК за страната му през септември, Букурещ ще се любува на Шенген само отвън. Особено след съобщенията в румънски медии за разкритата мащабна схема за данъчни измами с интернационалното участие на български бизнесмени, сред които и фигурата на популярен собственик на футболен клуб и „набаб” в захарния бизнес.
Олимпиадата на ловките пръсти
В дните на олимпийските игри крайдунавските евросъстезателки се надпреварват и в характерната за тях регионална дисциплина „просия-джебчийство”. Най-елитните национални състезателки и състезатели вече изпробват ловкостта на пръстите си в джобовете на небрежните гости на Лондон, а екипи от дегизирани дрипльовци дрънкат кутийките за милостиня по улици и кръстовища. Българското МВР вече изчисли, че очакваната печалба от тези непопулярни „дисциплини” е минимум 1000 паунда дневно през целия напрегнат олимпийски месец. Накрая победителите няма да получат медали, но националната им слава ще се измерва по „усвоените” средства, размерите на които данъчните служби в Букурещ и София едва ли някога ще узнаят. Все пак размера на напоителните празненства в родните им махали би могъл да бъде своеобразен индикатор за успеха.
И защо пък не? В крайна сметка всеки победител заслужава своята награда. И тя не е нужно да бъде непременно влизане в „Шенген” или потупване по рамото от Брюксел.payday loans Както и лицемерната необходимост да се преструваме на европейци без никакво намерение да бъдем такива, нали?