В началото на годината българският парламент гласува декларация по повод т.нар.Възродителен процес отпреди 22 години, в която го определи като „форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим” и призова правосъдието и главния прокурор да направят всичко необходимо за приключване на делото срещу виновниците за срамната етническа асимилация. „Опитът за покриване на престъплението с давност прехвърля вината от конкретните виновници върху целия български народ”, беше посочено в документа. Тези дни стана ясно, че последният удължен срок за разследване на делото по Възродителния процес в България е изтекъл и този факт, както съобщи БТА, е предизвикал силно негодувание сред българските изселници в Турция и техните граждански организации. Георги Папакочев разговаряс двама експерти по проблема:
Михаил Иванов, правозащитник и изследовател на т.нар.Възродителен процес припомня, че преди повече от година група общественици са направили обръщение с настояване за довеждането на известното  от 1990 г.„дело номер едно”  докрай, а приетата по инициатива на Синята коалиция декларация в началото на годината е дала нови надежди за посочване и наказване на виновниците. Още тогава направи впечатление, че политическата класа не прие особено присърце декларацията и ентусиазма на вносителите от Синята коалиция при гласуването съвсем не беше характерен за останалите политически сили, в това число на управляващите и на ДПС. Много знакови депутати от партията на Ахмед Доган, както и самият той, дори  не дойдоха за гласуването, подчертава Михаил Иванов.
Протест на българските мюсюлмани
Председателят на гражданското сдружение „Европейска виза за етническа толерантност”/ЕВЕТ/ Ергин Емин определя спирането на проточилото се разследване за тревожно. Давността на престъпленията не е изтекла, не са наказани виновните, а близо милион и половина българи са потърпевши от ударите на „възродителните процеси” от 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век, отбелязва той.  През седмицата „ЕВЕТ” и фондация „Конрад Аденауер” в България са организирали в Северна България съвместен семинар за междукултурния диалог в Европа, с участието на над сто мюсюлмани от по-големите градове в района, разказва Емин. Проблемът за отговорността отново беше повдигнат и заедно с всички наши НПО решихме отново да застанем зад писмата изпратени до Главния прокурор, до военната прокуратура и до ЕК, както и да подкрепим инициативата на българските изселници в Турция. Организации на мюсюлмански изселници от България, които сега живеят в Холандия, Финландия и Швеция, също ще се включат в подписката за удължаване срока на делото, информира Ергин Емин.
Предрешените милиционери
Защо и  кой препятства приключването на делото по Възродителния процес? Михаил Иванов, който през първите години след промените през 1989г.  е бил съветник по етническите въпроси на президента Жельо Желев си спомня сериозната съпротива срещу разследването от страна на специалните служби и среди на комунистическата, след това социалистическа партия, на репресивния апарат на МВР и на неговите предшественици от Народната милиция. Сега, през последните години, по въпроса просто липсва интерес и това е тъжно, отбелязва правозащитникът. Ако интересът на политиците, а той е свързан с интереса на обществото, не беше  избледнял, до подобно затлачване на делото нямаше да се стигне, е категоричен Михаил Иванов.
За да излезе истината наяве, трябва да бъдат разпитани свидетелите на тези престъпления,  а при етническото прочистване през 1989г. голяма част от тях бяха прогонени не само в Турция, но из цяла Европа, допълва Ергин Емин. Имената им се знаят, те са предоставени  на военната  и главна прокуратура и тъкмо тези очевидци могат конкретно да посочат истинските извършители на репресиите. А те са от главно от средите на бившата комунистическа, сега социалистическа партия и до днес продължават да се крият в нейните кабинети, е категоричен председателят на сдружението ЕВЕТ.
Дело „номер едно” в архива?
От знаковите обвиняеми по знаковото мегадело „номер едно” единствен сред живите днес е само Георги Атанасов, припомня Михаил Иванов. Освен търсене на справедливост обществото трябва да се концентрира и върху осветяването на историческите факти свързани със събитията от тези години. Комисията по досиетата, която си спечели авторитет с методичното и безкомпромисно досега осветяване на агентите на някогашните репресивни служби, притежава и контролира днес целия архив на МВР, а достъпът до тези документи често е затруднен, дори е блокиран. Това днес не прави никому впечатление освен на малцината историци и изследователи като мен, които работим с архива, но се надявам, че пречките скоро ще бъдат отстранени, признава Михаил Иванов.
Тлеещото напрежение
Какъв сигнал изпрати към мюсюлманската общност отсъствието на представители на властта на погребението на загиналия при атентата край Бургас шофьор Мустафа Кьосов? Обезкуражаващ, а става дума за много важен въпрос, реагира Михаил Иванов. Широката общественост изглежда не си дава сметка, че сред помаците в Родопите съществува напрежение. Причините са показните и безобразни акции на ДАНС в района с качулки, нощни влизания по къщите, масово изземване на литература. Напрежение се създаде и около преброяването на населението през миналата година. Хората от тези райони днес отново се чувстват притеснени, те виждат, че държавата със своите институции им обръща гръб. Твърдя, че милион мюсюлмани очакваха след атентата край Бургас жест от държавата и присъствието на нейни представители на погребението на Мустафа Кьосов щеше да даде такъв сигнал. Вместо него се чуха предположения, че самия той може би е съпричастен към атентата защото е мюсюлманин, възмущава се правозащитсникът. Не се намери български политик, който да каже ясно: „Съграждани мюсюлмани, винаги сме живели заедно добре  и сега не се съмняваме, че вие сте добросъвестни наши съграждани”. Тези хора очакваха, но не чуха подобни думи. И вероятно са си казали: „Да, те отново се съмняват в нас!”
Да си подпалиш чергата сам
Изпитах срам, когато научих, че британският министър-председател Дейвид  Камерън е изразил лични съболезнования към семейството на Кьосев, а при нас това не се получи, продължава Михаил Иванов. Едва след пристигането на официални представители на Израел в България беше съобщено за смъртта на петимата евреи и един българин. Чак тогава! И друго. През септември започва съдебен процес срещу 13 духовни лица с до голяма степен измислени обвениния за разпространяване на радикален ислям и за дейност срещу обществения строй в държавата. Така напрежението сред българските мюсюлмани, особено в Родопите, ще се повиши допълнително. А е нужно да се действа много внимателно, когато става въпрос за междуетническите отношения, предупреждава Михаил Иванов. Евродепутатката Надежда Нейнски също изрази съувствие с лична декларация и е жалко, че представители на управляващите не почетоха паметта на загиналия шофьор, допълва лидерът на ЕВЕТ Ергин Емин.