В началото на август варненският кореспондент на две централни български медии получи странен подарък – екземпляр на книгата „Изкуството на войната” от древнокитайския военачалник Сун Дзъ с многозначителни и доста недвусмислени посвещения. Името на подателят е идентично с личността на известен в района собственик на мощно холдингово дружество, което отдавна демонстрира апетит към застрояване на Морската градина във Варна. От друга страна журналистът е известен с острите си публикации по същата чувствителна за варненци тема.  Георги Папакочев потърси мнения по проблема:

Приемайки, че подтекста на посланието е опит за сплашване на журналиста, Асоциацията на европейските журналисти-България, която е член на обединяващата журналисти от 30 европейски държави АЕЖ, апелира в декларация властите да извършат разследване по случая. Както пояснява Иван Радев от Асоциацията, българската държавата е призована да подходи с максимална сериозност за установяване подателя на заплашителното „послание”. Интерес към случая са проявили  базираната  във Виена Организация на медиите в Югоизточна Европа / SEEMO/ както и  централата на Асоциацията на европейските журналисти в Брюксел. Видно е, че казусът вече е във фокуса на общественото внимание и аз не изключвам вероятността някоя българска институция също да се самосезира по него, допълва Радев и пояснява, че заплашеният журналист възнамерява лично да подаде жалба, с което да накара властите все пак да предприемат някакви мерки по откриване изпращача на посланието.
За разлика от друг път аз очаквам компетентните органи да започнат такова разследване. Не за друго, а просто защото от него нищо няма да излезе тъй като става въпрос за хипотеза, твърди от своя страна Арман Бабикян, журналист и специалист по политически ПР.  Хипотезата може да се тълкува прекалено свободно, а когато нещата попаднат в ръцете на органите, тя обикновено се тълкува според буквата на закона. Така че разследване ще има, резултатите ще бъдат огласени, но то няма да покаже или докаже нищо, е скептичен експертът.
Абдикиране от занаята
През 2009 г. мнозинството варненски журналисти, сред които и кореспонденти на национални медии, с публична декларация се отказаха да отразяват протестите срещу застрояването на Алея първа на Морската градина, което тогава беше окачствено като безпрецедентна постъпка. Намалял ли е  корпоративния натиск оттогава, след като в конкретния случай сме свидетели само на деликатен намек ?
В декларацията направихме връзка със случилото се през 2009, което наистина беше срамен акт за медиите, пояснява Иван Радев.  Възможно е дотогава да е имало и други подобни споразумения с корпоративния капитал, но те са били в тайна и не са обявявани публично, както стана преди три години. Днес напрежението отново ескалира  и това е причината да привлечем вниманието на националните и международни медии към проблемите на Варна. Те не са само местни но  и европейски, доколкото България е членка на ЕС, допълва представителят на АЕЖ-България.
Друг е въпроса до каква степен отказът от свобода на словото, произлязъл от действията на варненските журналисти, не се смята  и за отказ от професията, допълва Арман Бабикян.  Повечето журналисти в България са изправени пред абсурдната дилема дали да продължат да изхранват семействта си или да спазват морално-етичните правила на професията. В този избор разлика между градове, отделни издания и медии няма, тъй като днес за тях ножът е опрял до гърлото. А и като че се върнахме с 20 години назад, когато в медиите говорехме с намеци, а не с конкретни имена, констатира експертът по политически ПР.
Коя е източната граница на България?
По този повод Иван Радев припомня разпространеният сред хората анекдот, че на изток България граничи с групировката ТИМ. През последните години не съм чул тази групировка да е попадала в полезрението нито на държавните органи, нито на официалните медии. За нея се говори много, но единствено на ухо. Получава се разминаване между онова, което притеснява обществото и отношението на медиите и на властта към обществените безпокойства. За нас, като професионална журналистическа асоциация, е важно държавата да бъде активна, е убеден Иван Радев. Най-мощното средство за разкъсване на омагьосания кръг от медийни, корпоративни и политически интереси, е гражданската активност. Видяхме в протестите на столичния Орлов мост, че големи медии бяха принудени да коригират редакционната си политика и начина на отразяване на протестите след като се сблъскаха с  общественото недоволство и несъгласие с онова, което се опитваха да представят. Колкото по-активни са гражданите, колкото по-взискателни са те към своите информационни средства, толкова по-полезно е това за развитието на медийната среда в България. Просто гражданската съвест трябва да бъде поддържана непрекъснато будна, е категоричен представителят на АЕЖ-България.
Медийното „каско” в действие
Формула  за прекъснаве на патологичните връзки между медии, корпоративни и политически интереси има, но тя не се прилага в България, смята Арман Бабикян.  Медиите по-скоро се ползуват като застрахователна полица за определени корпоративни интереси срещу други корпоративни интереси и/или срещу държавата, ако тя случайно реши да въвежда ред. Но на нея подобно нещо не й хрумва, така че медиите остават застраховка единствено на групировките. Примерите са достатъчно, включително и станалите популярни наскоро записи на разговори на един от видните издатели с негов приближен. Изходът от ситуацията е в самите журналисти. Когато професионалната съвест с помощта на разума надделее над екзистенциалните нужди, медийните хора имат шанс да върнат свободата на словото за която всички мечтахме навремето и сякаш толкова бързичко погребахме, е категоричен Арман Бабикян.