Кога българските пенсии ще достигнат европейските? Ще може ли някога средният българин да си позволи трети чифт обувки? По какво финансово „еталонна” България прилича на Испания и Гърция?
На специално организиран празник по повод Международния ден на възрастните хора, тези дни социалният министър Тотю Младенов пожела на българските пенсионери да бъдат „здрави, активни и търпеливи”. И като своеобразен „десерт” им сервира не решението, а само предвиждането на своето правителство да увеличи всички пенсии средно с малко над 9 на сто от 1 април догодина. Средната пенсия в страната сега е около 130 евро, което означава, че през изборната 2013 двата милиона и двеста хиляди средни възрастни избиратели ще получават с 11 евро отгоре. Дори повече – по случай провъзгласената от ЕК „Европейската година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията”, до края на идния април, сиреч до навечерието на предизборната кампания, в цялата страна ще функционират 134 обществени трапезарии, където повече от десет хиляди възрастни европейски граждани от България и над 1200 деца всеки ден ще получават безвъзмездно топъл обяд през зимния период. Само месец по-рано финансовият министър Дянков констатира по телевизията, че “на пенсионерите им се иска да имат средните за Европа пенсии „ но предупреди многозначително, че „това няма как да стане в един мандат, но може да стане в два”. Което обяснява сегашния призива на колегата му социален министър за „търпение и активност”на възрастния електорат.
Сиромашия до шия
През юни в тримесечен доклад на ЕК за заетостта и социалната политика беше отчетено, че повече от половината българи търпят материални лишения и страната е водеща в класацията ЕС по този показател. Според европейските критерии, човек живее в лишения, ако не може да си позволи поне три от девет основни стоки и услуги. Оказа се, че повече от половината българи имат проблем с плащането на битовите сметки, с необходимостта поне през ден да могат да консумират месо или риба, да притежават нови дрехи и дори втори чифт удобни обувки. Европейската статистика отчете също, че страната е на първо място по ниска производителност на труда и по дял на млади хора, които нито работят, нито учат. Констатациите бяха потвърдени и от българската национална статистика. Насконо тя огласи данните от изследване за индикаторите за бедността и социалното включване през 2010 година. Те сочат, че само за година мизерстващите българи са се увеличили с нови 620 хиляди души като относителния дял на бедните сред пенсионерите и безработните е най-висок.
Познай кой е лъжеца?
Твърде показателна е и битката с данни за безработицата в България. На фона на 11.4 те на сто граждани от еврозоната без работа, Евростат отчита за летните юли и август безработица в България от 12.5%. През второто тримесечие на годината НСИ посочва като коефициент за безработица 12.3 на сто, което означава, че почти 410 хиляди българи в трудоспособна възраст са на улицата. В същото време Българската стопанска камара излезе със свои данни, които сочат, че реалното ниво на безработица, с отчитането на обезкуражените и нерегистрирани в трудовите бюра българи, е 20.2 на сто. Този висок процент доближава плътно иначе финансово стабилната и без никакви външни борчове България до тресящите се от дълговата криза Испания, с 21 на сто безработни, и съседна Гърция, с 25 на сто свои граждани на улицата, според Евростат!
С поглед впит в грядущето
Тези смразяващи статистически данни доказват, че през двете десетилетия икономически преход в най-бедната европейска членка, бедността и оскъдицата вече са придобили институционални измерения. От десетилетия вече мизерията се е превърнала в битие, в начин на мислене, в перспектива. Отдавна средният българин е лишен от възможността да планира бъдещето си, тъй като основната му цел е да оцелее в поредната криза, при поредното правителство, през поредната зима, в условията на поредна ескалираща скъпотия и повсеместни ограничения.
Което обяснява защо броят на българите оставащи да работят и живеят в чужбина набъбва вече до милиони, както и дава отговор на въпроса не кога, а дали въобще някога „ще ги стигнем” европейците.
МИЗЕРИЯТА КАТО ПЕРСПЕКТИВА
Leave a reply