Според индекса на Трансперънси интернешънъл нито една страна от Западните Балкани не преминава четвъртото деление от скалата 0-10, като 0 означава “много корумпирана”. Как тази ситуация може да се проектира върху стремежа на повечето страни от региона за членство в ЕС? Как ще се отрази повторното въвеждане на визи върху евроентусиазма на някои балкански държави? Къде са корупционните прилики между България и Гърция? Георги Папакочев разговаря с  политолога-европеист Владимир Шопов, основател на компанията за анализи „София Аналитика”:

Дълбокият корен на корупцията в Западните Балкани се дължи на тежката симбиоза между власт и престъпност при разпада на бивша Югославия. Създаването на нови държави неизменно предполагаше допир до престъпен ресурс като елемент от държавното строителство и легитимиране на новите елити. Комбинацията от самия процес на разпад и превръщането на района в ембаргова територия създаде истинска лабораторна среда за дълбока корупция. Всичко това е вече дълбоко вкоренено и няма как да бъде преборено за няколко години, дори и за десетилетия. От тази гледна точка поставянето на въпроса за престъпността и корупцията в самата основа на диалога и преговорите с ЕС е логично последствия от тази ситуация. И това ще продължи до самото влизане на тези държави в съюза независимо кога ще се случи това. Погледнете например започващите преговори с Черна гора. Те стартираха с преговорните глави за правосъдието и вътрешните работи, те няма да бъдат затворени до последната минута и ще останат в центъра на вниманието до самия край. Урокът с България и Румъния бе полезен за всички и отсега е ясно, че без много дълбока и устойчива промяна останалите държави от региона просто няма да влязат в организацията, смята Владимир Шопов.
Визите като стимул?

От друга страна очакването за интеграция е сред малкото неща, които дават структура и динамика на процесите на промяна. В този смисъл отстъплението от възможностите за по-свободно движение ще бъде тежък удар за целия процес. Ние като българи знаем символната стойност на тази възможност, усещането за свобода и принадлежност, която тя носи. Това е един от най-работещите механизми за промяна и европеизация на тези държави и запазването на безвизовото пътуване има особена ценност в този план. В същото време обаче знаем добре, че много от западните общества имат силно нараснала несигурност както в по-общ план с имиграцията, така и с досегашните модели за тяхната интеграция. Икономическата криза допълнително внася и финансово измерение и прави обикновения западен човек още по-чувствителен. Това носи очевидното изкушение да се търсят знакови публични действия за ограничаване на свободата на движение. Има и още нещо обаче, за което самите хора от държавите в Балканския регион ще трябва да разберат. Възможността за многократно вдигане и пускане на визовите ограничения ще бъде използвана през идните години като инструмент на преговорите и за оказване на натиск за реални промени. Неслучайно сега се мисли как това да става по-лесно от юридическа гледна точка. Така че те ще трябва да свикнат с това и да намерят начини за противопоставяне, съветва политологът Владимир Шопов.
Съседски надпревари
Общото между България и Гърция е културата на корупционната допустимост и нефункциониращите институции. Това прави корупционното действие рационално, защото ви решава въпроси, проблеми, дава възможност да ударите конкурент. Срещу ниска вероятност за наказание. Да припомним по отношение на Гърция, че тя дълго време печелеше от геополитическия императив за подкрепа на всяка цена и това позволи допълнителното вкореняване на корупционното мислене и действие. Сега при промяната на средата виждаме ясно често дори комичните висоти, до който злоупотребите са стигнали. Виждаме и яростната реакция, когато трябва да бъдат направени съвсем разумни базови промени, свързано с това да се издават касови бележки например. Но това е уникална ситуация, смята Владимир Шопов, защото южната ни съседка е просто принудена пред перспективата за фалит да променя начина си на мислене и поведение. Колко устойчиво ще е това не можем да гадаем.
Къде се пресичат успоредните корупционни линии
Постигна ли назначаването на бившата шефка на българския клон на Трансперънси за правосъдна министърка целта да бъде повлияна положително борбата с корупцията в България? Подобен подход би ли решил проблема с тази обществена злина?
Не, не бих казал, смята Шопов. Няма видима индикация, че въобще назначението е направо с подобна идея – да се „прелее“ философията на тази организация върху поведението на управляващите. Идеята бе по-скоро да се търси някаква гражданска легитимация, но най-вече да се намери по-удобна фигура, която да не конкурира вътрешния министър на този терен. От това, което аз лично виждам, целта е постигната.
Но ние сме изправени пред по-обща трудност, допълва политологът. Пробвахме най-очевидните и предписвани стратегии срещу корупцията. Смяна на закони, на институции, създаване на нови институции, криминализация на деянието в отделните му части, обществени кампании и т.н. И въпреки всичко това културната устойчивост под явлението си стои непокътната, а ние като общество просто намираме нови и нови форми и пътеки за лошо управление и подозрително поведение. Погледнете, например, сложните въртели на последния най-актуален кандидат за конституционен съдия. Друг пример. Като политически анализ много от нас критикуваха корупционния потенциал на коалиционните формати, най-вече на „тройната коалиция“. Поделени територии, пакт на съгласие кой къде действа и т.н. Сега се оказа, че политическата противоложност на уж ясната отговорност и концентрираната власт ни води на същото място. Две пътеки, но една крайна точка. В този смисъл мисля, че цялостния разговор за корупцията е в задънена улица. Не знаем от кое следващо усилие можем да очакваме някакъв резултат, казва Владимир Шоопов.
Битак за българско гражданство?

Покупко-продажбата на българско /а то е и европейско!/ гражданство срещу 2 милиона евро инвестиции не е ли покана за корупционни практики в страната? Влагането на подобна сума в бедна България предполага, че инвеститорите бързо ще искат да я възстановят, при това с печалба и по всякакви начини?
Ние имаме поне две големи предизвикателства – да се справим с ускорената битка за инвестиции и с намаляващия интерес към нашия регион, пояснява политологът Шопов. Активност и дори известен риск са необходими и мисля, че по-високия праг се опитва да балансира в това отношение, но той не трябва да бъде и възпиращ. Точното число е за икономистите. По-общият въпрос е в регулацията около ангажиментите за придобитото по този начин гражданство или документ за постоянен престой. Насочване на инвестициите към тези сектори, където ще имат по-голям ефект и по-висок контрол върху тези сектори, които знаем, че традиционно привличат по-съмнителни ресурси, например финанси и недвижими имоти. Просто е нужно по-голямо внимание и контрол. Но не бих подценил спешността на търсене на нови пътища за растеж, защото сегашното статукво е на практика изчерпано и ние сме изправени през развития в глобалната икономика и политика, за които нямаме никаква готовност, обобщава политологът Владимир Шопов.