Защо протестът на доматохвъргачите не може да промени България? Впечатляват ли се управляващите от показване на зацапано  долно бельо?

За кризисна Европа 2012 беше година на социалното недоволство. В мизерстваща България опитите за изразяване на социално недоволство бяха бързо и ловко овладявани от властта. Къде „со кротце , со благо и со малце кьотек” / по класическата рецепта на Ляпчев/, къде с „разделяй и владей” /по правилото на древноримските императори/ държавната машина съумя успешно да неутрализира спорадичното недоволство от управлението, престъпността, корупцията и хроничния недоимък. И има всечки основания да е доволна от това.
Факт е, че българите протестират често, по различни поводи, но обикновено изразяват несъгласието си боязливо, не много шумно и често разединени. Дали причина за това е все още съхранената посткомунистическата народопсихология или недостатъчно развитото гражданско самосъзнание е трудно да се каже, но е факт, че най-масов през годината се оказа партийния митинг в средата на ноември,  на който опозиционната левица успя да изкара на централен столичен площад няколко хиляди души за да протестират срещу бедността и корупцията.
Балканските мърморковци
А иначе имаше и други прояви. Още през март стотици шофьори в цялата страна вдигнаха глас срещу високите цени на горивата. През цялата пролет и лято от техните редици кънтяха предупреждения  за масови протести срещу скъпия бензин и дизел. И какво от това? Цените останаха високи с всичките последствия за икономиката, а възмутените шофьори кротко започнаха да се бъркат по-дълбоко в своите джобове.  През април се социално се оживиха недоволните пенсионери, потребителите на интернет-услуги и противниците на атомни електроцентрали на Балканите, но протестите им  отшумяха набързо  и скромно. През юни „експлодира” ефектното недоволство срещу поправките в Закона за горите с блокиране на кръстовището на софийския Орлов мост. Силовата намеса на полицията и манипулативното отразяване от проправителствените медии на тридневния протест успяха да изпуснат политическата пара от него, а решението на президента  Плевнелиев да върне закона за преразглеждане в парламента ликвидира окончателно общественото недоволство. Според данни на природозащитници от началото на годината до средата на ноември в страната са били организирани 38 протестни акции свързани с поправките във въпросния закон, но благодарение на организираните от  властта контрапротести и на използуваните други административни трикове, публично забележима остана единствено свиканата чрез социалните мрежи акция на Орлав мост. Което даде повод на швейцарския “Нойе Цюрхер Цайтунг” да отбележи иронично: „Българите предпочитат да мърморят помежду си срещу политиците, вместо да излизат на открит протест срещу властта. За опазването на природата обаче, те излязоха на улицата.”
Доматена салца за малката пица
След това дойдоха недоволствата на софиянци по повод т.нар.”данък паркинг”, протестите на варненци срещу строителните попълзновения в  тяхната морска градина, станалите хронични настоявания на полицаите за повече пари, битката на жителите на Девин, Борино и Доспат за въстановяване на тяхната закрита болница в района, на младите майки за повишаване на детските надбавки, за да се стигне до най-забавния протест, който беше наречен „доматената революция”. В края на ноември десетки полицаи арестуваха ексцентричния някогашен дисидент Николай Колев-Босия, който хвърли символично домат срещу парламента. На последвалата акция в подкрепа на индивидуалния протест, зад стотината „доматохвъргачи” застанаха почти толкова журналисти, а пред тях в кордони се изправиха няколкостотин полицаи. Към Народното събрание полетяха няколко домата, смелчаците се поснимаха, поприказваха и всичко приключи мирно и тихо с няколко кадъра във вечерните тв-новини. За да напише след това независимият британски „Гардиън”  в заглавие: „Гнила политика, гнили домати” и да припомни на читателите си, че преговорите за присъединяване на България към ЕС били прибързани и са оставили страната нереформирана, но че по Божията милост „София няма големи дългове и националната икономика е стабилна”.
Синдромът на мръсното бельо
През миналата година протурски националист се появи в ЦИК по долни гащи за да протестира, че отказали да регистрират партията му за президентските избори.  Миналата седмица протестиращи учени от БАН и университетите размахаха пред сградата на правителството зацапано долно бельо като израз на възмущение от безобразията около финансирането на Фонда за научни изследвания. Ден след това в декемврийския студ и на същото място разсъблечен възрастен мъж заедно със стотина пенсионери скандираха „Гладни сме!”, а няколко майки с детски колички бяха вкарани във фоайето на  българския парламент за да изплачат там, основно пред ресорните журналисти, недоволството си от мизерните детски надбавки.
Ефектно, впечатляващо и… безпредметно! Защото подобни камерни протести са наивна реплика на общественото недоволство, което разтърсва из основи кризисните европейски държави. И бледо подобие на високото гражданско достойнство, което би следвало да притежават едни свободни и горди граждани на Стария континент. Но такива са българските реалности, уви. При това броени месеци преди изборната 2013.