05.01.13

През 2018 година България би трябвало да поеме ротационното председателство на ЕС. Как страната влиза в познатата й „петилетка” дотогава?

През седмата година от българското еврочленство признателна София кръсти една от станциите на новото си метро „Европейски съюз”. Още тогава някои общинари напираха и предната метростанция да се нарича „Обединена Европа”, но надделя аргумента, че името на построения за конгресно-пропагандните нужди на тогавашния тоталитарен режим  НДК е все още твърде близко до сърцата на българите и… идеята отпадна. Остана, обаче, дълбоката благодарност към европейските данъкоплатци, които предоставиха 80 на сто от средствата за изграждането на втората линия на метрото, възлизащи на почти 650 милиона евро.

Сиромашките деликатеси

Още в първите дни на 2013 българските граждани бяха сюрпризирани с няколко окуражаващи европейски новини. Като, например, че традиционните за местната трапеза сирене и кашкавал вече щяли  да бъдат само от мляко, а доказано опасните за здравето продукти продавани досега със същото име, но изработени от палмово масло и други неясни растителни мазнини, ще бъдат обозначавани, неясно защо, като „деликатеси”. А деликатесът, както обясняват речниците, е рядко, вкусно и особено изискано лакомство, което включва черен хайвер, трюфели, някои видове пушени меса и много специални сирена и обикновено е много скъп за разлика от новия му български аналог. И още – планираното връщане към автентичните млечни продукти се оказа не резултат от миналогодишната яловата инициатива на земеделския министър с величавото име „Стара планина”, а от острата реакция на ЕК за спазване правилата от занемаряваната умишлено Наредба за специфичните изисквания към млечните стоки.

Другата радостна вест беше свързана с настъпващото екзистенциално щастие за местните свинемайки, което вече ще се  гарантира с денонощно осветление, задължително отопление, по-широки боксове, възможности за общуване  и други битови благинки в кочината. В отговор  на този свине-лукс с европейски стандарти, цената на най-масово консумираното от българите месо вече подскочи с 10 на сто.

Пари нема, действайте!

Неприятна вест обаче се оказа загубата на 51 милиона евро неусвоени средства по Програмата за развитие на селските райони, която се изпълнява от ДФЗ/Държавен фонд „Земеделие”/. Причините – закъснял старт на програмата, неприемливи „екологични” мерки за земеделците и техния слаб интерес към придобиването на въпросните евросредства. Медии коментираха, че поради мудните процедури и липсата на заинтересованост загубите по въпросната оперативна програма ще надхвърлят дори 200 милиона евро, а експерти прогнозираха твърде рискова година и по другите оперативни програми – „Околна среда” и „Транспорт”. Неслучайно в самия край на 2012-та парламентарната комисия по еврофондовете  констатира в свой доклад, че страната изостава от Европа все повече и вече е преминала на две скорости на национално развитие – София и провинцията. Също неслучайно доскорошната депутатка от ГЕРБ /сега вече евродепутатка/ Моника Панайотова призна при представянето на доклада за Националната стратегическа референтна рамка, че страната не изпълнява заложените в нея индикатори и значително се отклонява по линия на бедността, процента на БВП на глава от населението от средното за ЕС, равнището на безработицата. И ако това са единствените европейски проблеми в кризата – добре! Но през годината предстои пореден доклад на ЕК по правосъдие и вътрешен ред, затягане на контрола по отпускането на екзистенциално важните за страната евросредства, вземане на трудното решение за влизането й в Шенген…

Петилетката на Пепеляшка

Най-зашеметяващата  новина е, че наближава звездната за България  2018 година,  когато страната би трябвало  да поеме ротационното председателство на ЕС. Дотогава през този познат на по-възрастните българи ударен период като  „петилетка”, Пепеляшката на Европа би следвало най-сетне да се превърне в щастливата принцеса. Ще се сбъдне ли, обаче, красивата приказна история? Предстои да се види. Особено след редовното тазгодишно упражнение по демокрация, известно като избори.