30.05.2008
Две „журналистически събития” – срещата на българските медии, този път в Мадрид, и поредното връчване на наградите „Черноризец Храбър” предизвикаха в началото на седмицата остри реакции сред българска общественост.
Защо? Нека чуем Георги Папакочев:
В годините на тоталитарния режим, шпикования с микрофони за подслушване ресторант на Съюза на българските журналисти неизменно беше украсяван от огромно фото-пано, изобразяващо усмихнатия другар Тодор Живков, заобиколен от развълнувани микрофони, обективи и бележници, с някакви хора зад тях. Същите тези хора и техните мастити редакционни началници тогава тръпнеха по цяло лято дали ще бъдат поканени на традиционната крайморска среща с първия ръководител на партията и държавата, което беше своеобразна индулгенция за волни или неволни грехове към партийната медийна пропаганда.
След близо 20 години надежди за свободно слово и демокрация, нещата с новинарството отново придобиват обичайната си физиономия. Верни на пророческата констатация на един сегашен политик и тогавашен все още член на колегията, че „журналистиката върви винаги след победителите”, днешните „пера” и „лица” на медиата, строени зад своите собственици и преки началници, чинно приветствуваха с овации както в Мадрид, така и в софийския Народен театър
високопоставените представители на „държавното и партийно ръководство”,
като президент, премиер, министри, депутати и спонсори-меценати. Те от своя страна им подариха освен пламенни слова за „ролята на журналистиката в съвременния етап на развитие”, така и измислените от няколко години награди с името на „Черноризец Храбър”. Както навремето, всички „големи” в бранша останаха доволни и зачетени, а дребосъците продължиха да се чудят защо ББС, а не друг, извади на показ позора на Батето и дома в „Могилино”, и как така недостойния спор около проекта „Батак” за броени часове успя за дълго да окепази страната в чужбина.
Впрочем освен от
„генетичната” професионална патология от миналото,
днешните български медии страдат и от вездесъщия предизборен синдром, който ги прави обичливи към всички и всичко, което е свързано със сегашната и бъдеща власт, и ненавистни към изпадналите от нея. Догодина, на голямата парламентарна и европейска изборна жътва, ще падне поредното здраво писане и приказване, а това са тиражи, рейтинги или пари във фишове и пликове! Това е престиж!
Затова в сантименталния дует с властта, българските медии ще продължават да подържат в свирнята си т.нар.”бръснарска терца”, с която през 30-те години на миналия век мандолинния оркестър на столичните коафьори е карал гражданството да се просълзява.
Защото „бръснарската терца” е утвърден и успешен формат, нещо като „Биг брадър” и „Мюзик айдъл”.