В състояние ли е безплатната компютърна комуникация да замени живия контакт в разделените български семейства? Детската или старческа драма от раздялата е по-страшна?
За българите отдавна не е новост, че страната им е с най-малък процент на младежи до 14 години в ЕС или че всеки осми млад българин се готви в обозримото бъдеще да емигрира от родината си. Дори опитите на външния министър Младенов да контрира опасенията за „хилядите емигранти”, които щяли да залеят Великобритания след 2014-та с безутешната антитеза, че тези хора възнамерявали по-скоро да се насочат Германия, Испания и Италия, с които страната му имала по-силни делови връзки, едва ли предизвикват особен интерес. Това е съвсем обяснимо след като в края на миналата година почти 40 на сто от българите декларираха пред НЦИОМ, че насърчават децата си да заминат за чужбина завинаги, а 70 на сто обявиха, че искат децата им да учат далеч от България.
Виртуалното общуване
Което отдавна вече е факт. Още в началото на 90-те, подгонени от постоянната криза и немотия, българите потеглиха масово на гурбет, повечето оставяйки децата си на отглеждане от баби и дядовци в родината. Други ги взеха със себе си, късайки връзките им с близки, език и приятели. Трети изпратиха поколението си да учи в чужбина със заръка по никакъв начин да не се връща в родината, която повече от две десетилетия не може да се отърси от мизерията, корупцията и престъпността. Резултатът – днес почти два милиона способни, квалифицирани българи в силите си общуват с България главно по скайп. Най-вече защото чрез безплатната компютърна връзка могат да поддържат илюзията, че разстоянията всъщност не са толкова големи, а контактите с близки и роднини далеч не са прекъснати. Без, естествено, да си дават сметка, че зад пресилено усмихнатите лица и бодряшки интонации в монитора най-често се крие тежка човешка драма.
Ще се върнете ли у дома през лятото?
За емигрантските деца тя е най-силна. Да, по скайп те виждат мама и татко в чужбина, чуват всекидневните им напътствия, общуват с баба и дядо в България, с любимите приятели от квартала, но да ги прегърнат, да почувстват тяхната ласка и човешка топлина, е невъзможно. Особено разтърсваща е ситуацията с родителите в чужбина, които се опитват дистанционно да възпитават децата си. Всекидневно те им внушават, че усилията и лишенията са заради тях, за да са добре нахранени и облечени, да имат и те онова, с което разполагат заможните им връстници. И така до двете летни седмици в родината, през които гурбетчиите ще трябва да компенсират цялата детска мъка, трупана през годината въпреки безплатния скайп. Така, според детски психолози, тези деца се разкъсват вътрешно между страната, където родителите им живеят в лишения и тежък труд, но откъдето идват подаръците и парите, и незврачната реалност в семейния дом, който се изпълва с изобилие и радост за кратко само по време на лятната почивка на мама или татко в родината.
Спонсорираният старчески дом
Не по-малка е драмата с възрастните, чиито деца и внуци вече живеят по всички краища на света. Животът им основно е свързан с дежурство пред компютъра в очакване на поредния скайп-сеанс, на който зърнат любимите лица, да чуят отново техните гласове. И когато разговорът завърши, да отронят поредната сълза на родителската мъка и да пропъдят натрапчивите мисли за неизбежния старчески дом или страшния самотен край. Демографските изследвания сочат, че с всяка изминала година България действително се превръща в старчески дом, съществуващ основно благодарение парите на емигрантите и гастарбайтерите. В интервю за швейцарското радио ДРС миналата година икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика поясни, че българите зад граница / близо милион и половина/ са много важен икономически фактор с двата милиарда лева, които превеждат годишно в страната, тъй като без парите на емигрантите много семейства няма да оцелеят, защото не могат да очакват почти нищо от държавата. Държавата пести, намалява заплати, пенсии и социални придобивки и изплаща дълговете си дори по време на криза, коментира икономистът.
Призрачните семейства
Преди време два пенсионерски клуба в Шумен със съдействието на общината били включени в интернет мрежата със звучната скайп-парола „zlatnavazrast”. Интересът на възрастните се оказал неимоверен и тъй като повечето местни хора били емигранти в Испания, властите в Мадрид щедро отпуснали средства проекта да бъде разширен и с младежка група за контакти. Така скайп започнал да събира виртуално отново шуменските семейства и да заглушава болката от отсъствието на най-близките.
Но, само донякъде. Защото хората и от двете страни на линията усещали, че по-скоро говорят с далечни, но познати призраци. Призраците на спомена, който едва ли някога ще се се повтори отново.