02.03.13
Води ли носталгията по социалистическото минало до възраждане на авторитаризма? Кое предизвика масовото недоволство?Какво целят протестите – демократична промяна или комунистическа реставрация? Георги Папакочев обобщава мненията на участници в дебата, организиран по инициатива на политологът доц.Момчил Баджаков в НБУ:
Този път протестират синовете и внуците на живеещите в някогашните социалистически гета от градската периферия. Това не са интелигентите, нито хуманитаристите, а по-скоро гражданите от типа „среден техник”, които след дълги години са разбрали, че нещата окончателно не работят за тях и при една рухнала икономика са се оказали излишни пришълци в големите градове, твърди литераторът-политик проф. Михаил Неделчев. Той поясни, че подобно на футболните агитки от градската периферия, които веднаж седмично имат възможност да преминат през центъра и да му „натрият носа” с обръщане на кофи, трошене на витрини и коли, така действат и много от сегашните протестиращи. Тръгват в няколко лъча, обикалят напред-назад, за да може градският център да стане техен, да покажат неприязънта си към неговите жители-кореняци . Това , обаче, не е реставрация на комунизма, дори не е носталгия по миналия строй, а остра реакция срещу трупаното през последните 23 години. И нека помислим, възкликва ученият, няма толкова дълъг преход в света, какъвто и да е той! Протестите имат и регионална форма, местни „прицели” – публична тайна е, че варненският кмет е пределно свързан със знаменита силова групировка, чието име се произнася шепнешком в морския град. Там хората се оглеждат, преди да кажат ТИМ! Да, протестите днес са леви и това е прекрасно, защото най-после в България може да се роди нещо истински ляво и бунтовете работят срещу БСП, те са в тяхното поле и са срещу социалната им демагогия да се представят като лява формация с дясно поведение, допълни проф. Михаил Неделчев.
Червеният телефон с Москва
Независимо от това, че демонстрантите се обявиха срещу всякакви партии, участвали досега във властта, това не попречи протестите да бъдат яхнати от „рубладжииите” Волен Сидеров, Боян Расате, Красимир Каракачанов, а ако някой все пак ги нарича националисти, чудя се за коя нация става дума? Във всеки случай не е за българската и това мен ме притеснява, е категоричен проф. Пламен Цветков. Той припомни, че след като Бойко Борисов категорично е декларирал, че няма да си подава оставката, след 40-минутен разговор с руския президент Путин той я е подал още на следващия ден, от което излиза, че от Москва решават кой да е премиер в България. Запомнете, уточнява историкът, последните 23 години не са цвете за мирисане, но те са продукт на предишните 45 години тоталитарна власт .
Система „олигарси”
Според доц.Антоний Гълъбов през последното десетилетие България е навлязла в олигархичната система, състояща се от огромна маса недостатъчно грамотни граждани и малка група хора, която „върти” властта помежду си. Сега въпросът е има ли шанс държавата да бъде върната обратно в режм на демокрация? Демократичните иституции и гражданското представителство в България не работят, същуствуват над 120 контролно-регулативни органа, които не функционират, има над 4000 НПО, но хората дори не знаят, че има такива. Едва 15 на сто от пълнолетното българско население участва в органзации като партии, екологични движения, включва се в някакакъв вид организирани действия. Обществото е дълбоко дезинтегрирано и затова отсъства всякаква социална солидарност. Сегашното равнище на протести е най-удобно за олигархията, но това не тревожи политиците защото хората на улицата очевидно не са в състояние да застрашат никой от крупните представители на българската олигархия. Единственото, което може да ги застраши, е убеден социологът, е спазването принципите на демокрацията.
Татовото: „Ха-ха-ха…”
Сегашните протести са характерни със своята „градскост” и анонимност, констатира проф.Евгения Иванова. Много от призивите в тях напомнят на хейтърите в интернет, които „мразят за да мразят”. Не всички са такива, но анонимността и нежеланието / или невъзможността?/ да се излъчи представителство са също подозрителни, защото от кръглата маса през 1990г. насам България разполага с тези модели на упражняване на демокрацията. Известната етноложка изказа и своето много „уплашено” предположение – на някой от протестиращите да не му хрумне да създаде национално движение с името на Тодор Живков. Имам подозрение, че с всичките тези призиви за „национализация”, с бликащото от протестите хейтърството, а и със значителната доза носталгия по комунизма, движение „Тодор Живков” със сигурност би спечелило доста широка популярност, иронизира Проф.Евгения Иванова.