01.05.13

Дали от гузна съвест или от елементарен страх, но на сегашната  изборна кампания в България темата за Европа почти почти отсъства. Под грохота на шумните скандали със слухтенето и засилващите се съмнения за отсъствие на държавност, отвъд колабиралата икономика  и очертаващото се ново затягане на вътрешнополитическия възел, през тези дни отношенията на България с Брюксел са сведени основно до трескаво търсене на партийна подкрепа от сестринските фракции в Европарламента и…до нищо друго. Очевидно това пречи да се забележат буреносните европейски облаци, които се трупат над фиксираната в предсрочната битка за властта страна.

На „стентаблото” за порицание

На заседание през миналата седмица в Люксембург министрите по европейските въпроси на Германия, Дания, Финландия и Холандия поставиха настойчиво въпроса за необходимостта от по-солидна защита на фундаменталните ценности в ЕС, каквито са демокрацията и върховенството на закона. Както можеше да се очаква причина за критиките се оказаха Унгария, Румъния и естествено България заради техния провал в спазването на фундаменталните закони и правила на съюза по отношение независимата съдебна власт и спазването на законите. Неслучайно германският външен министър Гидо Вестервеле припомни на колегите си, че над три четвърти от страните в ЕС вече са подкрепили инициативата за затягане на европейското законодателство в тези сфери, а комисарката по правосъдието Вивиан Рединг допълни, че дебатите по въпроса ще трябва да се водят на базата на конкретни факти и числа. А такива факти, числа и примери тези дни България генерира в учебникарско изобилие.

Парламентарна лепенка на устата

Тъкмо злоупотребите с демокрация и власт в България, стигнали до крайност с аферите за незаконното подслушване и дирижираното източване на европейски средства към определени медии, уж за популяризиране на европейски програми, може да отключи безпрецедентно прилагането на чл.7 от договора с ЕС, в който е предвидено отнемането на право на глас на провинилата се страна в ЕП. Естествено тази крайна мярка, непозната досега в практиката на обединена Европа, може да  бъде предприета след обстойни проверки и контрол, но прилагането й  не е изключено за държава с „демократично” досие като българското. Така нищо чудно в даден момент страната да се окаже единствено ангажименти към ЕС, но без възможност да защитава своите позиции в Страсбург.

Да можеш да вярваш…

Съмненията в качеството на българската демокрация се засилват и от уникалното решение на всички опозиционни политически партии в предишния парламент да наемат европейска фирма за паралелно преброяване на резултатите от предсрочните парламентарни избори на 12 май. Въпреки стотиците международни наблюдатели от  ОССЕ, които ще присъстват на вота по начин, по който не се следят изборите дори в африкански държави с диктаторски режими, независимо от безпрецедентното пристигане  в страната на 21 наблюдатели от ПАСЕ, политическите опоненти на ГЕРБ дълбоко не вярват в честността на предстоящите избори и са готови да се презастраховат като заплатят за независим преброител на гласовете! Възниква въпросът след като почти цялата опозиционна политическа гилдия няма доверие в собствената си национална демокрация, какво да се каже за доверието на света в нея?

Европейски борчове и падежи

Тежко бреме върху гърба на служебния кабинет и евентуалното следващо правителство са и дузината наказателни процедури на ЕК, които управлението на ГЕРБ остави в наследство на държавата. Енергетика, околна среда, конкуренция и цифровизация – това са областите в които /при това спешно!/управлението предстои да доказва, че страната е изпълнила задълженията си или е в процес на тяхното изпълнение. В противен случай предвидените финансови санкции могат да закопаят държавата дори под дъното на пълната мизерия.

Така тъмните европейски облаци над България се сгъстяват и тежките гръмотевични бури предстоят. За хората остава единствено надеждата те да не докарат и опустошителни градушки. Тогава вместо да замирише на озон, в страната ще се окаже поразена  от поредното политическо бедствие.