29.08.13

                  От времената на клеймото, че България е най-верният сателит на Съветския съюз до днешния й статут на най-бедна членка на ЕС, репутацията на страната не се е променила особено. Почти четвъртвековният преход към демокрация не й донесе международен авторитет, нито положителен имидж. Напротив, компромисното включване на страната в семейството на Обединена Европа преди шест години вместо да стимулира подобряването на нейната съмнителна посткомунистическа репутация я превърна в постоянен обект на наблюдение, критики и забрани от страна на Брюксел. Извън Стария континент националният образ на страната също остана безличен, или казано другояче, тя продължава да бъда почти неизвестна за света.

Опасност: българите идват!

През тези дни съмнителното реноме на България проличава най-силно около страховете на по-богатите европейски държави от  наплив на български имигранти след падането на ограниченията на европейския трудов пазар в началото на идната година. Холандия заговори за въвеждане на „оранжев код” за опасност от масиран приток на бедни граждани от балканската държава и нейната съседка Румъния, Германия прогнозира удвояването на имигрантите след 2014-та, а Великобритания притеснена продължава да следи данните за работниците-имигранти през последните месеци. Засега  се оказва, че трудовите ограничения далеч не са толкова мощен възпиращ фактор в ЕС и тяхното вдигане не води до социални сътресения в съответните страни, но поради спорната национална репутация на България нейните аргументи не достигат там, където би трябвало да бъдат чути и осмислени.

Да наливаш вода в пясъка

Друг измерител на лошото държавно реноме са чуждестранните инвестиции. Още  в  началото на кризата от страната се изтеглиха основни  делови партньори от Европа и света, а само през първото тримесечие на тази година инвестициите отвън се сринаха  с нови 3 на сто в сравнение с миналата. Конкретните причини сега се търсят в политическата нестабилност и протестите, но всъщност те се коренят в лошото реноме на държава с ширеща се организирана престъпност, слаба и неефективна съдебна власт и повсеместна корупция. Страхливият инвеститорски капитал се притеснява от несигурната данъчна система, която се променя от всяка нова власт, от мудната и зависима от политическата конюнктура държавна администрация/ за по-малко от три месеца правителството на Орешарски успя да сложи рекорден брой свои хора  по високите етажи на властта!/, от задълбочаващият  се недостиг на  образована и квалифицирана работна сила. Подобно  национално бизнес-досие превръща страната в  особено рискова, а признаци за подобрение засега липсват.

Всеки мрази всички и всичко

Една от отблъскващите черти на националния имидж е, че българите не уважават институциите на своята държава. Нещо повече – те искрено ги презират.  Вече три месеца пред символите на държавната власт – правителство, президентство, парламент – огромни групи разгневени граждани изразяват шумно своето недоволство. Едни го насочват към премиера, неговите министри и към депутатите от управляващото мнозинство, други скандират срещу държавния глава и подкрепят сегашното правителство, трети размахват пръст срещу  политическите партии и техните лидери, четвърти  се заканват на областни управители, кметове, дори и на журналисти. Задълбочилото се разделение в обществото и продължаващата политическа безизходица постепенно блокират функционирането на държавата и това не остава незабелязано от нейните партньори.

Българският политически уестърн

Още през май Ройтерс цитира служител от ЕС занмаващ се с Източна Европа да казва за България: „На практика си имаме работа със страна от Дивия Запад”.  След масовия обществен взрив на недоволство през юни германският и френски посланик в София заговориха открито за криза на доверие в начина на управление на  страната,  за несъвместимостта на неговия олигархичен модел с принадлежността на държавата към ЕС, за необходимостта българското гражданско общество най-сетне  да бъде чуто от управляващите.  В някои местни медии се появиха  подробности от поверителен анализ предназначен за германското канцлерство, в който се констатира, че в България е налице „опасен опит от връщане назад, който изисква решителна европейска реакция” и дори се препоръчват мерки за „изолиране и дисциплиниране на страната”.

Изпепеляващ срам

На този фон помръкващата репутация на най-бедната европейска членка не дава особени надежди за превръщането й от балканска посткомунистическа Пепеляшка в красива принцеса в обозримо бъдеще. Това едва ли е и  нужно. От две десетилетия насам българите мечтаят единствено в собствената им държава да има законност, демокрация и нормалност. Неща, които досегашната политическа класа и правителствата, които тя е произвеждала, не могат и/или не желаят да им осигурят. Затова  и  протестите ще продължават – все пак новите поколения не са загубили чувството за срам и накърнена национална гордост от репутацията на своята родина.