12.09.13

По повод царящото все още недоумение защо в крайна сметка френският посланик в София Филип Отие не беше удостоен с традиционния орден „Стара планина”, функционер на  крайно лявата националистическа партия Атака нарече в ефир западните дипломати генерал- губернатори, които искат да диктуват политиката на суверенна България. Външният министър Кристиян Вигенин от своя страна поясни, че не наказвал посланика за волността му да подкрепи гражданските протести срещу правителството, а само възнамерявал да въведе ред в раздаването „на килограм”, по собственото му определение, на тези награди.  Досега българското външно министерство не е изразило становище дали под рестрикциите на „новия ред” ще попаднат  и  други храбри дипломати.

Ордени или салам на кило?

Като, например,  германският посланик Матиас Хьопфнер,  който заедно с френския си колега си позволи да застане зад обща лична  /а и на своите правителства, естествено!/ позиция срещу олигархичния модел на управление в България и да призове властите да се вслушат в гласът на гражданското общество. Или посланиците на Холандия Карел ван Кестерен и  Белгия Аник ван Калстер, които  седмица след „фриволната” проява  на германския си и френски колега, в печата определиха общественото недоволство като „знак на надежда”  констатирайки, че протестите „оспорват легитимността на сегашното българско правителство”. А може би  от килограмите на ордените „Стара планина” ще отпадне и отличието за бързо научилият български език британски посланик Джонатан Алън, който в началото на новия политическия сезон в  публично послание обобщи  критично случващото се през последните месеци в България?

Рапорт даден, рапорт-/не/приет!

И един твърде показателен факт –  още в средата на юли  в гневно отворено писмо до външния министър лидерът на „Атака” Сидеров обяви, че дипломатите били преминали всички граници на добрите междудържавни отношения и го призова за незабавни мерки срещу този „недопустим натиск и намеса във вътрешните работи на страната”. Дори повече, националистът нарече дипломатите „лобисти на икономически кръгове, които работят срещу българския национален интерес”. Естествено посланията на  най-влиятелните и значими партньорки на България в ЕС изразени чрез техните първи дипломати минаха покрай ушите на властта, но ултиматумът на националиста-владетел на парламентарния кворум беше изпълнена незабавно.

Необходимост от жестомимичният диалог

Видимо управлението на БСП, ДПС и „Атака” чрез кабинета „Орешарски” има тежки проблеми в комуникацията  с ЕС и ЕП. То постоянно демонстрира своята засилваща се неспособност да разбира и тълкува смислено сигналите от Брюксел и Страсбург.  Още при първото си премиерско посещение в Брюксел през юни Орешарски беше посрещнат необичайно критично и с недоверие като нов министър-председател. Тогава в прав текст председателят Барозу му каза, че ЕК е притеснена от събитията в България след  избора на Пеевски за ДАНС и потвърди, че мониторингът над страната ще продължи, докато това е необходимо. От друга страна президентът на ЕС Херман ван Ромпой  тогава му напомни за нуждата от нов изборен кодекс, но и досега документа все още не е приет. По същото време германската евродепутатка Моника Холмайер запита официално ЕК за реформите в българския сектор за сигурност и за „възстановяването на върховенството на закона и основните права в България, като например медийния плурализъм”. Сигналът, естествено, въобще не беше чут или разбран в българската столица.

Разваленият телефон с ЕС

В София това лято заместник-председателката на ЕК Вивиан Рединг пожела да чуе от българските граждани /тя дори  произнесе желанието си пред тях на български!/ какъв Европейски съюз очакват след 10-15 години. Вместо това комисарката изслуша каква своя държава те не искат, защо в България се самозапалват протестиращи и отчаяни хора, колко голяма е мизерията сред огромна част от населението за сметка на безогледната местна олигархия. И докато гражданите приеха с разбиране европейските послания на г-жа Рединг, правителството на Орешарски отказа да разбере защо нейните симпатии бяха  с българите, които протестират на улицата а и не можа  да вникне в констатациите й, че всекидневните демонстрации ясно говорят за необхоимостта от реформи, че те са знак за дълбокотото безпокойство на обществото за върховенството на закона. Официална София  остана глуха и за политическата дисекция на властта, която заместник-председателката на ЕК  направи с принципните си констатации, че не можеш да строиш демокрация върху корупция и не можеш да имаш едновременно олигархия и демокрация.

Да прочетеш знаците и сигналите

Естествено  същността на 28-членния ЕС не предполага директно и грубо вмешателство в политиката и управлението на негова страна-членка, но един от цивилизованите механизми за натиск без съмнение са знаците и  сигналите, които той изпраща в проблемната държава. За България през това лято те бяха  повече от категорични и носеха ясното послание  – сегашното управление е делегитимирано на европейско равнище и неговите шансове за нормални отношения с останалите страни-членки и европейските институции са минимални. Послание, което всички разчетоха правилно. С изключение на управляващите.