19.09.2013

Ще може ли справянето с бежанската вълна да ускори приемането на България /и Румъния/ в Шенген? Защо липсва международен ентусиазъм за разширяване на Шенгенското пространство?

Засиленият поток от сирийски бежанци през южната граница на България отново събуди надеждите за приемане на страната/ и нейната съседка Румъния/ в Шенгенското пространство. В призивите си за финансова помощ от ЕС за овладяване на бежанския проблем, вицепремиерът и вътрешен министър Цветлин Йовчев обяви, че страната очаква да бъде оценено онова, което прави за бегълците от войната през тези дни, че отговаря на всички критерии за влизане в Шенген и е успяла  да се справи в една реална и много тежка ситуация,  а в момента е „много надежден защитник на външната граница на ЕС”.

На  въпрос на ДВ как досегашните действия по овладяване на бежанския поток биха повлияли върху становището на Съвета на министрите на ЕС тази есен за разширяването на Шенгенското пространство, българското Министерство на външните работи поясни, че в резултат на  събитията в Сирия и засилената бежанска вълна през последните месеци  „България понася съществена тежест от опазването на външните граници на ЕС, но  е отговорен и предвидим партньор, изпълняващ своите задължения и носещ сериозна отговорност”. От дипломатическото ведомство подчертаха също, че  страната е изпълнила всички условия и изисквания за присъединяване към Шенген и продължава да участва солидарно в гарантирането на сигурността на европейските граждани.

Доказателства в реална обстановка

Според директорката на Фондация Европейски инстутит в София Любов Панайотова в случая става въпрос за едно изключително предизвикателство за България, тъй като до този момент след всички проверки извършени досега страната твърдеше, че е в абсолютна готовност за влизането в Шенген. На практика през тези дни България показва способна ли е или не, и по какъв начин може, да менажира външните граници в затруднена реална обстановка. Поради това оценката ще бъде съвсем правдива – дали ще справим въобще и по какъв начин ще се справим, естествено със солидарността на целия ЕС. Все пак ресурсите на най-бедната европейска членка са ограничени, а интензивността на бежанския поток е необичайно голяма.  Затова на практика, а не само на теория и на думи, България би могла да  извлече полза, стига да демонстрира една разумна вътрешна политика, е убедена  Любов Панайотова.

Закъснялата тежест

Министърът на вътрешните работи Йовчев  заяви , че съвсем скоро броят на бежанците пристигащи в България ще достигне критичната си точка и страната няма да е в състояние самостоятелно, без европейска солидарност,  да поеме този товар. Подобно е и становището на българското Външно министерство, което говори за понасянето на „съществена тежест” по опазването на външните граници на съюза. Изненадващо ли се стигна до сегашната ситуация, обаче?

Любов Панайотова от Фондация Европейски инстутат обяснява изчерпването на силите на страната с факта, че досега готовността за посрещане на бежанци не беше развивана с аргумента, че това  не е толкова актуално, нито е на преден план. В седемгодишния  финансов период на членство на България  в ЕС имаше три фонда за тази цел, с които можеше да се работи по различни проекти. В края на  годината ще стане ясно какво е изхарчено и оползотворено от тези европари. Вярно е, че министърът на външните и вътрешните работи апелират малко рано за  европейска солидарност, но тя няма да се забави, а разполагаме и с уверенията на комисарката Кристалина Георгиева за наличието на определени средства за бежанците. Въпросът е как ще  управляваме тези средства, защото не можем да кажем като държава, че тези хора трябва да бъдат приети от други страни, смята Панайотова.

Подозрително затишие?

И все пак на какъв етап се намират дипломатическите мерки за преодоляване съпротивата на някои шенгенски държави срещу приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство? Българското външно министерство припомня, че Съветът по „Правосъдие и вътрешни работи” през март е поел ангажимент темата за присъединяването към Шенген да бъде обсъдена преди края на годината. От дипломатическото ведомство уверяват също, че поддържат контакти и си сътрудничат активно с държавите-членки, които все още запазват резервирана позиция за българското членство.  От министерството изразяват надежда, че след като отчетат постигнатите резултати и продължаващите решителни усилия на страната  за опазване външните граници на ЕС, резервираните държави-членки ще заемат конструктивна позиция и ще подкрепят през следващите месеци един общ прагматичен подход, който включва двуетапното приемане на България (и Румъния) в Шенген.

Мониторинг и европейски избори

Ентусиазъм за приемането на двете балкански съседки в Шенген засега няма  и това се вижда от продължаващите протести срещу най-общо казано корупцията, злоупотребите в страната, обвързаността на цели сектори в държавата  с  организираната престъпност, констатира от своя страна Любов Панайотова.  Поради това усилията следва да бъдат съсредоточени  на международно ниво, където през последните месеци се забелязва подозрително  затишие, може би поради смяната на правителството. А не би било лошо да се започне вече активна политика в тази насока преди  още срещата на Съвета на министрите пред есента,  дори и преди публикуването на мониторинговия  доклад за страната. Да не забравяме, че цяла година България не получи оценка за напредъка в борбата с корупцията, с организираната престъпност, с обвързаността и сливането на държавни структури с тази престъпност. Не трябва да се забравя също, че догодина предстоят европейски избори. Тенденциите, които се наблюдават на европейската сцена  са радикално говорене и  втвърдяване на националните позиции, напред  излизат, най-общо казано, страни и хора с по-крайни възгледи. Така че не може да не се съобразяваме и с този фактор в усилията за влизане в Шенген, е убедени директорката на Фондация Европейски институт Любов Панайотова.