10.10.2013
Проектът ROMACT, възлизащ на 700 хиляди евро, обхваща Унгария, България, Румъния, Словакия и Италия, като в неговата реализация ще участват също Европейският алианс на градовете и регионите за ромското включване и Фондация „Отворено общество”-Будапеща.
Проблемът с интеграцията на ромите не е от вчера, не са нови и стъпките, които Брюксел предприема за на ускоряване на този процес, пояснява ръководителят на представителството на ЕК в София Огнян Златев. Не трябва да забравяме също, че ромската интеграция е в националните компетенции на всяка една от страни-членки – още през 2011 година България и другите страни от ЕС представиха своите инвивидуални програми за интеграция на малцинствата. Новата инициатива ROMACT е съвместно дело на ЕК и Съвета на Европа, като към него е включен и Европейският Алианс на градовете и регионите. Целта на програмата е да спомогне за усъвършенстване уменията на градовете и регионите с концентрирано на ромско население да разработват стратегии и политики за неговото приобщаване. Вярно, предвидените 700 хиляди евро са незначителна сума, но тя е насочена към подобряването на капацитета на местните общини и региони да разработват и реализират съответните мерки. Самият Златев очаква да научи повече за конкретните български измерения на програмата на 14 и 15 октомври на годишната среща на Сдружението на общините в България в курорта Албена, където ще бъде даден старта на кампанията в страната, а българското Сдружение на общините ще е водещо в изпълнение на програмата.
Как да се получат евросредствата?
Всъщност новото при ROMACT е, че този път усилия Брюксел ще бъдат съгласувани с други организации, които работят за интеграцията на ромите, като Агенцията на ЕС за основни права със седалище във Виена и Институт „Отворено общество”, допълва Боян Захариев, програмен директор в института в София. Идеята е във всяка държава да бъдат подбрани по 5-10 общини със значително ромско население и с различна големина, включително градове с ромски махали, какъвто е случаят с България. След това съвместно, в продължение на две години, да бъдат положени усилия за по-значим напредък в местните политики за интеграция и прилагането на конкретни програми. Съветът на Европа ще предложи обучение и с авторитета си на международна организация ще се опита да съгласува със съответните кметове мерките, които следва да бъдат предприети. От своя страна Институт „Отворено общество” ще помага безвъзмездно на НПО, училищата и на самите общини да подготвят качествени проекти за интеграцията на ромите, с които да кандидатстват за програми на ЕС така, че за добрите идеи да бъдат осигурени и средства. Агенцията на ЕС за основни права от друга страна ще изработи индикатори за наблюдение на това дали предприетите мерки и инициативи ще дадат очаквания резултат, уточнява Захариев.
Кой се заиграва с антиромското говорене?
И все пак има ли връзка между ROMACT и антиромската полемика, която се шири в някои големи европейски страни, дали програмата не е част от предизборната кампания за Европейски парламент догодина?
Според Огнян Златев става въпрос за рутинна стъпка в усилията за ромска интеграция на общоевропейско ниво. Вярно е, че от известно време се наблюдава цикличност в антиромското говорене в редица членки на ЕС и то обикновено е свързано с някои нелицеприятни вътрешни проблеми в тях. И тогава се оказва много лесно да се извади от ръкава „Черния Петър” на ромите, а защо не и на българите и румънците, срещу които в някои страни също говорят откровено днес, коментира ръководителят на ЕК в София.
В този контекст програмата е още по-добре дошла, тъй като е предназначена тъкмо за местата със значимо ромско население, допълва Боян Захариев. Италия е приемаща страна, в която живеят много имигранти, докато другите включени държави „произвеждат” изходящ поток хора, в това число и роми. Посочените места са със сериозни проблеми – в България, например, има градове със значими гета, докато в повечето източноевропейски страни ромите все още населяват предимно селските райони. Подобни инициативи на ЕК и СЕ не са новост и в контекста на антиромската вълна програмата се появява много на място.
Всички сме граждани на Европа
Неотдавна комисарят по социалните въпроси Ласло Андор недвусмислено призова България и Румъния за „активни мерки” свързани с ромската интеграция. Ще спомогне ли новата програма в тази посока?
Средствата, които се отпускат по линия на Европейския социален фонд са достатъчно големи за страни като България и те могат да бъдат използувани за съвсем конкретни инициативи и действия по отношение на ромската интеграция, пояснява Огнян Златев. Сред тях са предоставяне на възможности за квалификация, за започване на някакъв малък бизнес, за мобилност на работната сила. Съществуващите европейски фондове по същество са в ръцете на всяко правителство стига то да намери най-добрия начин да получи и усвои тези средства. Естествено споменатите 700 хил. евро са незначителна част от онова, което е необходимо за ромската интеграция дори в голям български град, твърди от своя страна Боян Захариев, но тези средства са само за някои видове обучение на местните власти, за привличане на консултанти, предимно от Европа, които да им помогнат за съставянето на добри проекти. А основните средства би трябвало да дойдат от самите държави и от успешното кандидатстване по европейските програми.
Както всички нас, ромите са равноправни с гражданите на ЕС. В този смисъл е неуместно каквото и да е антиромско говорене да ги причислява към някаква друга категория хора. Те са граждани на Европа и затова следва да се възползуват от своите права така, както правим всички ние, е категоричен ръководителят на бърото на ЕК в София Огнян Златев.