20.10.13

Вместо да  говорим  за риска, който бягащите от войната са консумирали в родината си, за преживяното от тях, ние говорим за риска за нас, българите. Защо?

Успяваме да заловим всички”, се похвали по БНТ вицепремиерът Светлин Йовчев по повод търсещите убежище в България чужденци допълвайки, че целта е да се намали потока, включително и с технически прегради. Според депутатка от партия „Атака”  тези “неидентифицируеми ислямистки елементи”, идващи в страната с етикета “бежанец”, минавали  през умишлено неохраняваната „зелена” граница извършвайки престъпление и поради това трябвало да бъдат върнати откъдето са дошли. През миналата седмица АФП съобщи за плановете на Главна дирекция „Гранична полиция” за издигане на 30-километрова ограда край Елхово, откъдето минавали почти 85 на сто от нарушителите на границата с Турция. /А само преди две години на същото място щяха да издигат подобна ограда срещу преминаване на болни от шап животни!/.  В сводки на МВР се говори за „нелегални бежанци от Сирия”, а лидерът на националистическата формация „Атака” Волен Сидеров не спира да нарича търсещите убежище „пришълци” и да призовава за затваряне на  границата с Турция.  Според данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците съобщени на обществена дискусия в София,  досега в в териториалните поделения и на свободен адрес в България са регистрирани  около 5600 човека преминали границата с Турция по нередовен начин . Докато допреди два месеца местните власти и медии в страната са ги определяли   като „нелегални имигранти” или „търсещи убежище”, сега те говорят за тях единствено като за „бежанци”.

Кой е какъв?

Какви, всъщност са тези почти 6 хиляди човека, които показаха, че българската държава е напълно неподготвена да ги приеме и предизвикаха криза, която вътрешният министър и вицепремиер Йовчев определи като най-глямото предизвикателство пред страната през последните години?

Те могат да бъдат наричани „бежанци” само ако българската държава вече им е дала бежански статут, декларирайки с този свой акт, че молбата им за закрила е приета и властите са готови да изпълнят международните си ангажименти свързани с тази закрила. Дотогава хората в центровете са единствено „търсещи убежище”. Ако получат отказ за даване на статут, те се превръщат в „нередовно пребиваващи мигранти”, а не в „нелегални имигранти” , както масово и неправилно биват наричани. Международният комисариат на ООН за бежанците определя  „мигрантите” като  хора, които се намират в чужда страна за по-дълъг период от време / година или повече, за да се различават от туристите и командированите/, а „имигрантите” като лица в чужда страна, които имат намерение да се заселят и живеят в нея. Така бежанците, сиреч тези изключително уязвими хора, които бягат от място, в което животът им е застрашен  защото са преследвани или заради военен конфликт, се оказват  малка част от миграционните „процеси” и „потоци”.

„Стереотипиране” по български

Достъпът на журналисти до центровете, в които са настанени търсещите закрила в България практически е забранен, а информацията около тях идва единствено от сводките на МВР и българската Агенция за бежанците. Според главната координаторка на  Европейската мрежа срещу расизма (ENAR) за страната Елена Дянкова съобщенията, че на границата са изпратени прокурори и полиция, а не социални работници, психолози и лекари,  всъщност подсказват на българите, че тези хора са опасни, че националната сигурност е застрашена, че те следва да бъдат третирани като потенциални престъпници.

Защо, обаче,  лидерът на Атака Волен Сидеров ги нарича „пришълци”? Маргарита Илиева от БХК  поясни, че това е част от редовните за  тази формация ксенофобски внушения срещу хората, които не са българи. Определението ”пришълци” влече сугестия за нещо което ни застрашава, което ще открадне нашите ресурси, което ни е дълбоко чуждо. Тази пропагандна теза е повтаряна през годините за това колко чужди са външните хора и нашите малцинства, колко „несъвместими” са те с нас културно и всячески. Тезата  е инструмент за дехуманизация на търсещите закрила, акцентиране върху измислени техни характеристики, които ги оразличават от българската общественост и потискане на това, че те имат едно универсално качество, което ги прави същите като нас човешки същества. По повод твърденията, че влезлите през Турция в България търсещи убежище сирийци  вече не били „бежанци”, правозащитничката поясни специално за ДВ , че когато закрилата бъде дадена, няма значение колко страни са преминали бягащите. Това е въпрос не само на българското законодателство, на Конституцията и Закона за убежище на бежанците, но и на международно правните задължения на страната, които са императивни и не се отменят от това, че България не граничи със Сирия.

Медиите като огледало на човечността?

Образът на бежанците е дехуманизиран в медиите, също констатира Маргарита Илиева  от БХК.  Те не показват перспективата на отделната личност, досега в тях липсва интервю с търсещ закрила човек! Предисторията на тези хора не се съобщава на аудиторията, не се анализира въпроса каква е тази „злочестина”, която принуждава тези хора да бягат  за да търсят закрила в страна като България! Вместо да се говори за риска, който те са консумирали в родината си, за преживяното от тях, ние говорим за риска за нас, българите. Освен крайно егоистично и примитивно, това не съответства на правовата държава, която по Конституция  ние искаме да бъдем, е категорична експертката от БХК.

А на въпрос на ДВ дали ако България успее да  овладее сегашната криза с търсещите убежище сирийци  това ще повлияе върху мечтата й да влезе в Шенген, представителят на Държавната агенция за бежанците инж. Иван Миланов отговори оптимистично: „Няма друга опция! Просто сме задължени да се представим добре!”.