24.102013   Социологическо изследване на популярна в фондация в България, чиито данни предстои да бъдат оповестени сочи, че почти половината  анкетирани граждани не са чували нищо за „езика на омразата” и не допускат, че този език поражда агресивно отношение към хората с различен етнос, друга вяра или сексуална ориентация=

В разгорещените парламентарни дебати около мораториума върху продажбата на земя на чужденци, предавани пряко в ефир, от трибуната на българския парламент както обикновено звъннаха обвинения в „национално предателство”,  а членовете на извънпарламентарна партия бяха наречени „вампири”. От екрана на кабелна телевизия, собственост на парламентарно представена крайно лява националистическа формация, водещата/ която по съвместителство е и народна представителка/, нарича  потърсилите  убежище в страната сирийци „сган”, „изчадия”, „масови убийци”, „канибали”, „диваци”  и вещае, че тези хора  се готвели да „изнасилват и да режат глави”.  През юли  местен раппевец, генериращ автореклама с подкрепата си към  сегашното правителство, заклейми от тв-екран министър от предишния кабинет с думите „еврейска гад”. В  печатен всекидневник, телевизионен водещ-ветеран и осветен агент на комунистическата ДС, нарича неколцина провинциални ромски ученика, пуснали в интернет свои снимки в неприлични пози с училищни портрети, „идиоти”, „скотове”, „вандали”, „организирани типове” , предупреждава, че те скоро щяли да намерят  техния „мангалски Ян Палах” и определя българите като „овчедушни”.

Пораженията на безконтролната омраза

Съвсем очевидно е, че говорът на омразата далеч вече не е оръжие в арсенала само на политици и журналисти, а се е превърнал в масов арсенал. Юлиана Методиева от БХК разказа за ДВ за получено тези дни  телефонно съобщение свързано с подготвяна саморазправа на жители от столичния квартал „Овча купел” срещу настанените там чужденци. Причината –гладуващи сирийци взели  продукти от магазин за да нахранят семействата си и на излизане обявили открито, че нямат пари да платят. Случая не става въпрос за кражба, а за отчаян екзистенциален акт. Парадоксалното е, коментира правозащитничката, че  не държавата, която проспа две години знаейки какво предстои  и остави  бежанците центрове в окаяно състояние, се е намесила в случая, а гражданите от квартала са скочили за саморазправа! За подобна обществена недоброжелателност към бегълците от войната вина носи и жълтото дискриминационно слово, което се излива вече  отвсякъде, е убедена Юлиана Методиева.

Отново разделение в обществото

Членът на СЕМ Иво Атанасов съобщи за ДВ, че на последното си заседание медийните регулатори са решили да засилят мониторинга върху начина, по който се говори за търсещите закрила чужденци и използуването на враждебното слово по тази тема. Противопоставянето в обществото  е недопустимо, а ситуацията днес започва да напомня на първите години от демократичния преход  в края на миналия век, когато един срещу друг заставаха приятели, близки, дори членове на едно семейство. Когато подобен тип говорене се използува от политик, то характеризира не толкова неговата политическа формация, колкото самия него. Като доскорошен депутат знам, че дори председателят на парламента не може да овладее някои изказвания от трибуната, та камо ли  водещия в електронна медия, допълва медийният експерт. Още в началото на май СЕМ излезе с декларация по повод враждебната реч и призова медиите да се дистанцират решително от изказвания като тези на раппевеца Шамара, нарекъл от екрана бившия финансов министър Дянков „еврейска гад”, допълва Иво Атанасов.

Лошият пример и неговите последствия

И все пак как този български език на омразата звучи в ушите на Европа и останалия демократичен свят?

Юлиана Методиева  припомня, че през последните години самата Европа налага все повече „стагниращ режим” за българите, които търсят работа извън родината си. В лицето на една триумфираща Марин Льо Пен във Франция тази Европа все повече дава пример за  нетолерантност, за дискриминационно и расистко отношение към българите. След като Стария континент не ни дава блестящи примери, ние също започваме да се отнасяме към чужденците  като към  хора с по-ниска култура, като към  външна опасност.  От друга страна когато враждебната реч  формира обществени нагласи срещу търсещите закрила като „нечовеци” или „подчовеци”, това създава безнаказаност на властите, които след това могат свободно и безпроблемно да произволничат с тези хора, твърди от своя страна юристката от БХК Маргарита Илиева.  Според нея враждебната реч не е просто лоша журналистика, тя е нарушение на закона. И не толкова затова, че журналистите могат да бъдат обект на търсене на правна отговорност. По-важото е, че когато по вестникарските страници или на екрана безкритично се допуска враждебна реч, без да е балансирана с контрапункт, тя създава среда на беззаконие и липса на правен ред. Това е изначално вредно за всичко в обществото, но е особено вредно  когато става въпрос за крайно уязвимата общност от хора търсещи закрила. А тези хора са изключително зависими от властта.