14.01.14 Само дни преди публикуването на отложения с година и половина мониторингов доклад на ЕК по т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка /МСП/, външният министър Кристиян Вигенин се оплака, че фокусът на наблюдението бил съсредоточен „единствено и само“ върху България и Румъния, обвини европейските държави, че не са „дотам перфектни, за да оценяват само нас“ и предупреди, че въпросът за отпадането на механизма щял да бъде поставен пред следващата нова  ЕК.

Реакцията на г-н Вигенин подсказва, че той вече се е запознал с последната чернова на доклада и видяното там не му се е понравило никак. Вероятно са му били отказани и обичайните редакционни поправки в текста, с които засегнатите страни обикновено се опитват да поизгладят критиките в последния момент. По всичко личи, че подобна горчивина са изпитали и вицепремиерите Заниаида Златанова и Цветлин Йовчев, които в началото на декември се опитаха лично да омилостивят за текста на доклада генералната  секретарка на ЕК Катрин Дей в Брюксел, но едва ли са постигнали някакъв успех. След краткия си разговор с председателя на ЕК Барозу през октомври, самият премиер Орешарски призна, че документът вероятно щял да съдържа „критични бележки“, но той гледал на него като на /забележете термина!/ „отправни точки“ за реформи в цялостната система на правосъдието и вътрешния ред.

Имагинерните реформи на властта

Естествено реформите, препоръчани в доклада на ЕК през  лятото на 2012-та  не бяха подхванати от правителството на ГЕРБ, а и едва ли сегашният кабинет е имал намерение въобще да се занимава сериозно с тях. Неразкрити от десетилетия поръчкови убийства, липса на окончателни присъди за корупция във висшите етажи на властта, изчезнали безследно от страната осъдени окончателно престъпници /двамата прословути дупнишки „братя“ рекетьори и дори един получил присъдата доживотен затвор двоен убиец/, спорен проект за Наказателен кодекс писан сякаш „на коляно“ от сегашната власт, скандални тефтерчета в Комисията за конфликт на интереси, забавени съдебни решения, неефективен Център за борба с корупцията известен като БОРКОР, затлачен избор на главен съдебен инспектор. Към всичко това могат да се прибавят прибавят граничните неблагополучия с бягащите от войната сирийски граждани и търсещи убежище чужденци, ксенофобските прояви срещу тях, колебливите действия по неутрализиране изстъпленията на един омръзнал на всички и най-вече на Европа краен националист, опитващ се да върти българската политика на своя „златен пръст“ в парламента, продължаващите почти година обществени протести срещу управлението, които искат същото, за което от седем години настоява и самата  ЕК…

Вина – никога! Или „само с мезета“…

Спокойно може да се каже, че европейската „еволюция“ на най-бедната членка на съюза България след седемгодишно членство е почти застинала. Да се върнем малко назад –  дни преди публикуването на петгодишния мониторингов доклад за страната през юли 2012 г тогавашният премиер Бойко Борисов отърча в Брюксел да се моли на председателите на Европейския съвет и ЕК Херман ван Ромпой и Жозе Барозу документът да е с по-добри показатели. След това разговаря по телефона и с германската канцлерка Меркел по темата. Резултатът, както е известно, отново се оказа плачевен, което даде основание на австрийския вестник „Щандарт“ да отбележи, че след пет години членство в ЕС, „оценката за страната е унищожителна: половинчати реформи или такива извършвани само при натиск отвън, липса на резултати, съмнения в политическата воля“.

„Дали всичко това кара отговорните във всички поредни български  правителства да се почувстват виновни?“, се запита тогава в авторска статия бившият докладчик за България до приемането на страната в ЕС Бриджит Чарнота.  И побърза да си отговори наистина унищожително: „ Ни най-малко! Срам – вероятно за няколко дни всеки път, когато бяха огласявани докладите за България и Румъния, защото отново и отново, година след година те бяха обвинявани, че не се справят добре като другите страни. Но вина? Никога! Защото да поемеш вината означава да приемеш обвиненията и заедно с това да приемеш, че трябва да промениш нещо и да започнеш на първо място от себе си.“

„Шутотерапията“ на Брюксел

Мониторинговият ритник преди две години отново не успя да побутне държавата напред, а само я килна още повече. През февруари 2013  кабинетът на ГЕРБ подаде оставка под дюдюкането на възмутените от цените на тока и топлоенергията българи. След набързо скалъпените предсрочни избори първото, което подкрепяния от тристранната коалиция БСП, ДПС и „Атака“ кабинет на Орешарски успя да стори беше да избере на тъмно за шеф на ДАНС фигура, която окончателно взриви обществената поносимост и даде ход на продължаващото до днес социално недоволство. И това нямало да бъде отчетено под някаква форма в тазгодишния доклад? Едва ли. След броени дни ще стане ясно, че поредният ритник от Брюксел ще бъде още по-силен, макар че отново едва ли ще доведе до някакво движение напред.  Ако обаче той ускори оставката на сегашното управление и предизвика предприемане на неотложни мерки за нормализиране на страната, това може да се окаже  единствената реална полза от МСП на този етап.

Ритникът има и една друга страна. При него лошото не е толкова в болката, колкото в изгарящото усещане за обида и накърнено достойнство. Усещане, което видимо отсъства у сегашната управляваща върхушка. Ако въобще някога е присъствало в профила на  нейните индивиди.