27.05.2014
Подобно на „крадец“, „лъжец“, „измамник“, определението „неприличен“ отдавна е загубило истинския си смисъл за българина. Дори повече – от осъдително-морална квалификация то се е трансформирало в положителна характеристика, при това с възбуждащо циничен привкус. Днес „неприличието“ е по-скоро шарена панделка върху нашийника на местната политическа фауна, с която тя много обича да се кипри.
Примери – колкото щеш!
Помните ли как събралият неприлично голям брой гласове на евровота някогашен сватбарски аниматор, днес лидер на неясна политическа формация, обяви не къде да е, а в столичния ромски квартал „Факултета“, че Република България отново трябва да си върне титлата „Народна“ ? И как същият този народен трибун, който неведнъж люто заплашваше по медиите да вкара не само лидера на ГЕРБ, но и всички гербаджии зад решетките, в следизборната си еуфория обяви, че бил готов на разговори с бъдещите затворници „на принципна основа“? И как ни в клин, ни в ръкав същият изгряващ титан на българската политика калеса вицепрезидентката за бъдеща служебна премиерка, за да му организира тъкмо тя предсрочните избори? Като връх на местните понятия за „приличие“ през следващите седмици този хлевоуст човек ще бъде проводен с почести за Брюксел и Страсбург, а шашардисания целокупен български народ ще му гълта прахта и ще цъка с език след него с думите: „Брей, какво пишкин момче! Браво на такива като него!“
В дълбините на тинята
Днес мнозина все още наивно се чудят как следва да се определи скъпо платеното поведение на повечето социологически агенции, предсказвали шумно победата на БСП на евровота? Като некомпетентност, безхаберие, неутолимо сребролюбие? А защо не като банално професионално неприличие, което въпреки всичко ще продължава да привлича преди избори постоянно петимните за реклама и пропаганда рехави местни партийки? След като за всеки влак си има пътници, защо за всяка социологическа агенция да си няма клиенти? И последното, което интересува някой в предизборната суматоха е дали социолозите са прилични или неприлични търговци на данни. Важното е да бъдат често на екран, откъдето да говорят ефектно и по много.
Друг пример. След като в продължение на година успя да скъса нервите на шест милиона българи и да ги изкара по улиците на протест заради избирането му за шеф на ДАНС, напук на всички и всичко маститият и „преуспял“ 33-годишен медиен набаб все пак даде благоволението си да бъде поставен на второ избираемо място в листата на политическа партия със сигурни избиратели. И то защо? Само за да хвърли бомбата с отказа си от мандата в следизборната нощ вземайки своя странен реванш от протестиращите със злобничкото: „И през това ще мина, но като всичко свърши, кой ще ми се извини?“ Не по-малко патетична се оказа и очакваната рокада на лидера на БСП, който часове след изборите предвидимо се оттегли от евродепутатството в полза на следващия в листата! Европейско или типично местно ли е подобно политическо и гражданско поведение за човек с претенции за високи постове в ЕС? Не, то просто си е неприлично.
Кой е истинският победител на евровота?
Твърде далеч от политическото приличие е и глуповатото дърдорене на петте български партии с депутати в новия ЕП, че въпреки санитарно ниската избирателна активност /около 33 на сто за страната/, те са постигнали забележителен успех. Тъжната реалност обаче сочи, че истинските победители в евровота са негласувалите. Като цяло изборите бяха спечелени тъкмо от безразличните европейци, в това число и местните 70 на сто такива, от неохотата на повечето граждани да изразят собственото си отношение по проблемите на ЕС. Все още малцина са наблюдателите, които проумяват, че тази масова пасивност поставя в опасна ситуация новия европарламент, който въпреки че разполага с много по-големи правомощия от досегашния, е със значително по-малка легитимност от него. В този смисъл логиката подсказва, че вместо да се опитват да реформират Европа, новите евродепутати по-скоро би трябвало да реформират първо себе си. Защото както привържениците, така и критиците на ЕС вече признават, че отговорността за ниската избирателна активност е на политиците, които трябва спешно да решат как да помогнат на електората си да разбере европейския дневен ред за следващите избори като му го представят адекватно.
За тази цел, обаче, освен знания и компетентност, се изисква някакъв минимум от морал и почтенност. Каквито мнозинството местни политически креатури, уви, не притежават. Просто в калта на политическото неприличие подобна нормалност е трудно постижима.