29.05.2014

               Покрай събитията в Украйна, изборната еуфория и ескалиращото политическо напрежение, в големите български градове отново  „разцъфтяха“ нацистки символи. По стените на жилищни сгради, стени, върху седалките на обществения транспорт изникнаха набързо надраскани със спрей и маркери познатите хитлерови свастики, есесовски знаци, символни цифри и примитивни лозунги от фашисткото минало. „Наивни хлапаци, някои дори цапат с тях училищните сгради“ –  признават с вдигнати рамене минувачи и родители, без да  се запитат защо тези знаци така много харесват на младите драскачи или разбират ли младите „художници“  въобще смисъла на въпросните символи?

Бедност намазана с омраза

Преподавателят по история в Националната гимназия за древни езици и култура /НГДЕК/ Антоан Тонев, който е докторант по история в СУ“Св.Климент Охридски“ и активист на нерегистрираната в съда Националистическа партия на България, е убеден, че малцина ученици знаят какво се крие зад въпросните символи,  а почти никой от тях не познава идеологията на националсоциализма, на фашизма или на комунизма. Той посочва, че редом със свастиката, по стените се изписват също така петолъчката, инициалите на СССР, знакът на Махно, на анархистите и още куп други символи. „Крайностите са присъщи на младостта, а учениците не схващат тези символи като отпечатък на опредлена идеология или система. За тях те по-скоро са образен бунт срещу нещо, което не им харесва в сегашния момент, нещо, което те се надяват да променят обединявайки се зад даден символ“, казва пред ДВ Антоан Тонев. Различна е позицията на вицепрезидента на Световния еврейски конгрес Емил Кало, който открива връзка между надрасканите символи, процесите, които протичат в Европа и повсеместната бедност в България, върху която се наслагват дебелите пластове на омразата. „В такива случаи като че най-лесно е да се търси виновникът, бил той Европа или Русия, както и традиционния най-удобен виновник в лицето на „световното еврейство“, ако такова въобще съществува. Младият човек много трудно ще разбере идеите на  европеизма или на каквато и да е философия, докато идеята за световни конспирации, за заговори срещу нашата  „цъфтяща“ родина, която не може да се развива само защото й пречат отвън, се възприема бързо и лесно. Така драскането на символи по-скоро е спонтанна реакция срещу несправедливостта, която  изобилства в нашето общество, а не израз на някакво съзнателно организирано движение, каквито неуспешни опити, впрочем, се правят“, коментира Емил Кало.

Танцът на лумпените

Има ли в българската образователна система преподаватели, които пропагандират крайни идеологии, маскирани зад благовидното лице на национализма? Антоан Тонев е убеден, че българските учители, като достойни хора, които въпреки мизерното заплащане са отдадени искрено на професията си, не би следвало да насаждат нацистки или фашистки идеи. „Виж, за комунистическите тези не съм убеден“, казва училищният историк и пояснява, че „културата и традициите на българина се различават значително от италианската и германската, поради което народът ни никога не е бил и не би станал нито фашистки, нито нацистки“. Емил Кало търси отговора за опасността от „преподавателски нацизъм“ в българските учебници по история, където в разделите за  Втората световна война Холокоста почти не е споменат. „Подбуждани от сляп реваншизъм и страх ние зачеркнахме елементи от нашата българска история, които би трябвало да повтаряме многократно и многократно. Вместо да бъде анализиран европейския подход в осъждането на нацизма и националсоциализма, заради политическите „нюанси“ в България ние пренебрегнахме това осъждане“, убеден е вицепрезидентът на Световния еврейски конгрес. Според него погрешното разбиране на „свободата на словото“ и   анархията в днешната политическа пропаганда позволяват в местните школа да се ширят идеологии от всякакъв характер, дори и човеконенавистни. „В хаотичните групички на фашисти, неонацисти, крайни националисти, съставени в по-голямата си част от лумпени, студентите са рядко явление. Но дори евентуално участие на ученици и студенти в тях е отзвук на всичко, което се случва в обществото. Училищата не са колежи, изнесени в планините, те са в българските градове, където се сблъскват всякакъв вид политика и  култура“, изтъква Емил Кало.

Целувката на антисемита  

Крайните екстремистки движения в Европа и България са факт, който не може да бъде пренебрегван. Какво е отношението към тях на младите българи, които в значителната си част демонстрират безразличие към политическата система в своята страна? „Всички българи сме разочаровани и затова не можем да съдим младия човек, че не успява да направи избор между традиционните леви или десни партии, защото фактически в България такива няма. „От друга страна не бих нарекъл печелещите в Европа евроскептични партии  „екстремистки“. Те по-скоро са формации на новия морал, които искат да видят Европа на нациите, променена Европа без бюрократи, Европа, в която се вижда всеки отделен гражданин и Европа, в която дядо Иван от най-отдалеченото село в планината има същото значение, каквото има  Жан Клод Юнкер или който и да е друг технократ от Брюксел“, пледира Антоан Тонев от Националистическата партия на България.

Емил Кало вижда в национализма изключително удобно убежище за недоволните, за търсещите някакъв изход граждани, но отбелязва, че за разлика от почти всички останали европейски страни България няма да изпрати в ЕП на свои националисти. „От друга страна беше  много весело да се види по телевизията как най-шумният български националист и автор на двете най-известни антисемитски книги публикувани в България след промените, целува ръка на един евреин по време на предизборната си кампания в София. Имам предвид ръката  на „Йоска“ Кобзон от Русия, разбира се…“, иронизира със смях вицепрезидентът на Световния еврейски конгрес Емил Кало.