17.06.2014
В говоренето около поредния рунд в битките между български финансови групировки, несекващите игрички на местното задкулисие както и за причините довели до драмата в Украйна, един от най-често спомнаваните термини е „олигархия“.
Бърза справка в речниците сочи, че олигархията е „форма на управление, при която властта е съсредоточена в ръцете на малка група от обществото, съставена най-често на базата на знатен произход, богатство и влияние“. Това определение, обаче, като цяло се отнася до епохата на предвоенния капитализъм, докато терминът смислово обхваща и друг период от историята на Източна Европа – годините до прехода през 1989-та.
През тези години популярният термин не беше „олигархия“, а „номенклатура“. Какво, според речниците е „номенклатурата“? Тя също е съставена от ограничен кръг хора, обикновено елит от партийни функционери в някогашния комунистически лагер, които държаха ключови позиции във всички сфери на обществения живот: в изпълнителната власт, икономиката, финансите. „Номенклатурчиците“, както ги наричаха тогава, можеха да променят мястото си в създадената йерархия, но много рядко излизаха от нея. Неслучайно през тези години гражданственост беше придобил термина „червена буржоазия“, с който се означаваше онази класа на привилегировани партийни членове или хора от партийното обкръжение, които се ползваха с облаги, до които останалите членове на обществото в тоталитарните комунистически режими нямаха достъп. „Номенклатурата“ вероятно не е била толкова богата, колкото олигархията, но в замяна на това притежаваше много по-голяма власт – просто е държеше в ръцете си съдбите на хората.
С падането на тоталитарните режими след 1989-та комунистическата номенклатура като че поизчезна, особено след като много нейни членове се вляха в олигархията. И след като вече не бяха обвързани с клетвата за вярност към комунистическата партия, номенклатурчиците започнаха да вършат онова, което винаги са знаели, че правят богатите хора. Построиха си луксозни домове и вили , купиха си скъпи автомобили, започнаха да летят частно със самолети и хеликоптери, като напълно забравиха границите на приличието. В същото време, обаче, продължаваха да твърдят, че тъкмо това, което вършат, е същинското лице на въпросния капитализъм. И го правеха толкова „убедително“, че мнозина, които бяха далеч от олигархията, започнаха да се разочароват от капитализма и да си задават логичния въпрос: „Защо в началото на прехода ние се радвахме толкова много по площадите? И за какво, всъщност, „ядохме жабетата“ всички там?“
Тези разочаровани граждани така и не разбраха, че са били не само свидетели, но и преки участници в една голяма измама. Просто тогава не ставаше въпрос за капитализъм, а за започналото управление на т.нар. „плутокрация“, което, отново според речника, означава „съсредоточаване на държавната власт в ръцете на богатите“. „Плутокрацията“ е частен случай на „олигархията“ и макар двете да говорят за „равенство в обществото“, става въпрос за лозунг, предназначен за онези, които не принадлежат към тях. Да, олигарсите и плутократите са равни помежду си, но равенството им е съвсем различно от това с хората, които те с апломб обичат да наричат „народът“.
И когато неприятностите някой ден се появят, какъвто е случая със сегашната война между двамата български финансови набаби или с кризата в Украйна, олигарсите инстинктивно побягват навън при своите пари. Те отдавна предвидливо са вложили авоарите си в сигурния западен капитализъм, надявайки се там да не ги загубят толкова бързо, колкото са ги натрупали в своите държави. И тактиката им работи все още безупречно. На първо време, поне…