22.07.2014
Броени часове преди оставката на кабинета „Орешарски“ националното политическо тресавище кипна. Върху неговата застояла повърхност започнаха да се пукат обичайните мехури от наслояваната четвърт век дънна кал и във въздуха се разнесе познатото предизборно зловоние на тиня, гнилоч и нечистотии. Отблъскващото явление се наблюдава винаги в периодите на междувластие, когато отиващите си от държавната трапеза трескаво замитат под килима натвореното от тях, а предвкусващите цикличното пиршество на властта започват да пълнят публичното пространство с ругатни към предшествениците си и да сеят щедро баналните следосвобожденски обещания за „просперитет и светло /европейско, евентуално!/ бъдеще“.
В лявата част на кипналото блато вече започна тежката междувидова битка за оглавяване на партията-мандатоносител на отиващият си кабинет. След като нейният несменяем цели 13 години председател реши да трансформира кариерата си в европейска, на партийния ринг се готвят да излязат поне дузина апаратни боксьори и боксьорки, които ще се млатят до кръв за „златния пояс“ на предводител на столетницата. Тяхното медийно надвикване вече е факт, но то едва ли ще повлияе върху.решението на червените кукловоди, които отдавна са определили победителя в този пореден партиен „мордобой“. Това е фигурата, която най-усърдно и ловко предстои да изпълнява олигархичните команди идващи извън и от страната. А въпросните команди са свързани най-вече с апетитните пари на още по-апетитните енергийни и политически проекти всички, които с упование и евразийска надежда са вперили поглед отвъд хоризонта на Черно море.
В центъра на тресавището, където обикновено водите са най-дълбоки и коварни, цари привидното спокойствие, осигурявано от прословутата етническа „електорална стабилност“ Което не означава, че след здрач и там не започва интензивно отделяне на миризливи мехури от дънната тиня. Като, например, какво се случва с разследването около бившия заместник-председател на вторият коалиционен партньор подкрепял правителството „Орешарски“, който в края на миналата година беше уличен от ДАНС за „евентуално извършено престъпление срещу финансовата и данъчната система на страната“? Какви са връзките на въпросната формация и нейното ръководство с лицата, които забъркаха най-сериозната банкова и финансова криза в страната от десетилетия насам? Каква е отговорността на тази политическа сила за за правителството, което успя да пропилее цяла година от битието на едно бедно и обезверено население, сред което е и собствения й електорат? „Високият наратив“ в отговорите на всички тези въпроси очевидно се съдържа в краткото „пльок“ на поредния зловонен мехур.
Не по-малко „ароматен“ е и въздухът в дясната част на тресавището, където тези дни отделянето на газове е най-интензивно. През гладното целогодишно очакване за връщането си във властта, най-голямата опозиционна партия в парламента заприлича досущ на Чаплиновия герой от филма „Треска за злато“. Помним как тлъстата кокошка от сънят му не можа да го нахрани и в крайна сметка той беше принуден да гризе подметката на кожената си обувка. С пирончетата в нея, барабар. В словесната вакханалия на нетърпеливците сега лесно ще заглуши въпроса кой подписа основния договор за „Южен поток“ и при чие управление провалената КТБ набра най-голяма финансова сила и мощ. В удобна забрава вероятно ще премине и „ експроприацията“ на близо милиард и половина от парите за здраве на българина, с които финансовият„суперстар“ министър на тогавашното управление се хвърли пълни някакви други дупки в бюджета на изтърбушената държава. На всичко отгоре никак, ама никак не е важно с кого сегашните опозиционери имат желание да управляват в бъдеще. Важното е кой ще успеят да кандърдисат да им прави компания във властта, което обещава да направи зловонието в тази част на блатото още по-неприятно.
Най-пронизваща обаче е миризмата, която лъха от периферията на политическото тресавище. По всичко личи, че гнилостните процеси там са най-интензивни, за което красноречиво говорят изявленията на партийната фауна обитаваща въпросните райони. Тези дниедин изцяло дезориентиран лидер на групировка успя да илюстрира налудната си си визия за коалиционното партньорство по следния начин: „Това е все едно нормален мъж в разцвета на силите си да каже, че не иска да спи с Адриана Лима, една от най-красивите манекенки в света“. „Политическото“ сравнение се появи след като същият този екземпляр обяви на всеослушание, че консерваторите в ЕП подкрепяли неговата „номинация за следващ министър-председател на България след изборите на 5-ти октомври“! Друг подобен индивид, този път от крайнонационалистическа формация и автор на откровено антисемитска литература, също изпусна в атмосферата на местното тресавище подобен миризлив мехур. В навечерието на евроизборите той се беше докарал до такъв такъв русофилски екстаз, че пред тв-камери с чупка в кръста разцелува ръката на мастит московски певец от еврейски произход в знак на върховната си признателност за неговото изпълнение на местния шлагер „Моя страна, моя България“…
Така в дните на предстоящите „ земетръсни“ събития около все още отлаганата оставка на правителството „Орешарски“, на предстоящия служебен кабинет и предсрочния вот на 5 октомври, отделянето на миязми от утайките на политическото дъно ще става все по-интензивно и трудно поносимо, още повече, че над тях ще плъзнат и неизбежните досадни рояци на медийните комари.
Затова въпросът как българинът може да ликвидира веднаж завинаги това отблъскващо огнище на смрад и зараза, което трови живота му вече четвърт век, има един единствен отговор: като се опита да пресуши тресавището и засипе гниещата в него политическа тиня.
Това може да се случи единствено ако въпросният българин реши да гласува, при това – с акъла си! Ако все още такъв му се намира, естествено.