04.08.14

В поздравлението си към току-що избрания преди година за премиер Пламен Орешарски, председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой деликатно изрази надежда, че новото правителство ще продължи да прави България „полезен участник в общия ни европейски проект“. 421 дни по-късно външният министър в оставка Кристиян  Вигенин призна, че през управленския мандат са  били положени  „целенасочени усилия за преодоляване на констатирания дефицит в българската външна политика в двустранните отношения със страните-членки на ЕС“.  И дори повече, похвали се, че ръководената от него дипломация нямала основания да смята, че е направила „съществени пропуски“.

Дали, обаче, надеждите на Брюксел и реалностите в София съвпаднаха?

Балкански неудачници

В годишния си доклад през февруари международната НПО за външнополитически мониторинг  „Европейски съвет за външна политика“ нареди България до Гърция в групата държави с „неудачно външнополитическо поведение“ в ЕС  и остро разкритикува действията на кабинета „Орешарски“ за ускоряването на проекта „Южен поток“ и за подновените му намерения за изграждането на АЕЦ“Белене“. По този повод старши анализаторката в съвета Кадри Лийк от Естония коментира: „България е възприемана като страна, която подкопава политиката на ЕС да намали енергийната си зависимост от Русия. Ако няма руски монопол в нашия енергиен пазар, това автоматично би означавало, че Русия няма да може политически да манипулира Евросъюза“. Същевременно в т.нар. „Бележник на европейската външна политика“ / European Foreign Policy Scorecard/, който е част от доклада на съвета, беше отбелязано: „”Обхваната от вътрешна криза, България е сред най-големите “изоставащи” най-вече заради забавената реакция на бежанската криза в Сирия и сътрудничеството й с Русия по проекта “Южен поток”.

Брюксел не се шегува

Всъщност европейската политика на кабинета „Орешарски“ понесе първия си удар само седмица след избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС през юни 2013. Поводът даде основание на тогавашният председател на ЕК Жозе Мануел Барозу дипломатично да намекне пред българския премиер в Брюксел, че „Някои от последните развития в България не бяха добри и предизвикаха загриженост не само в българското общество, но и между европейските партньори на страната“. Барозу му напомни също недвумсислено, че масовите демонстрации са показали „дълбочината на тревогата в българското общество за върховенството на закона”. Няколко месеца по-късно, отново в Брюксел, Орешарски отново беше предупреден от ЕК, този път че ако не бъде отменен приетия от парламента мораториум върху продажбата на земя на граждани от ЕС, страната ще бъде изправена пред неизбежни санкции.

През юни, след като депутатите гласуваха на първо четене проруските поправки в закон, свързан с изграждането на газопровода „Южен поток“, Барозу вече се видя  принуден директно да обяви:  „Току-що открихме процедура за нарушение срещу България, което значи, че не се шегуваме“ и поясни, че „от  гледна точка на ЕК това е случаят със споразуменията, постигнати от България“.

В редовния си доклад за напредъка в правосъдието и вътрешния ред  през януари, наред с познатите от години критики към България, ЕК констатира, че събитията около назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС са оставили „трудно наследство по отношение доверието сред обществото и сред партньорите на България, за чието преодоляване властите трябва здраво да поработят“. Междувременно Брюксел прекрати и плащанията по оперативните програми „Регионално развитие“ и „Околна среда“  до отстраняването на  поредните „текущи нередности“ в българските системи за контрол.

Нулева европейска година?

    „Европейските аспекти в българската политика в никакъв случай не са външна политика –  страната е силно интегрирана с ЕС и европейските въпроси имат пряка връзка с вътрешните проблеми. При подобна дълбока интеграция няма как изминалата година да е нулева по всички показатели“, уточнява Елица Златева, дългогодишна журналистка и блогър по европейските въпроси със стаж в МВнР и Представителството на ЕК в България. Тя обаче смята, че  страната е пропуснала важната възможност да се включи в започналия дебат за бъдещето на ЕС и подобно на редица други европейски държави да започне изработването на собствени печеливши стратегии, които да защити когато въпросът за бъдещето на съюза бъде поставен официално. „Жизненоважно за България е да не пропусне да направи оценка за своя интерес като страна-членка, както и каква позиция да заеме в дискусиите. И тази позиция следва да бъде изявявана със самочувствието не просто на пълноправен член на Европейската общност, но и на пълноценен неин член.“, подчертава Елица Златева.

Програмният директор в Центъра за либерални стнатегии Димитър Бечев е категоричен, че европейската година от мандата на досегашния кабинет е била пропиляна. Като аргументи той посочва незначителния брой визити на Орешарски и Вигенин в Европа освен на редовните заседания в Брюксел, спирането на еврофондовете и „сагата“ с номинирането на новия български еврокомисар.  „Изведнаж когато гръмна скандала с КТБ,  „на пожар“ се заговори за ЕС  и неговия  Банков съюз. Защо дотогава не разбрахме, че в Европа има такъв съюз? България не взе отношение и за Енергийния съюз, но управляващите декларираха твърда позиция по „Южен поток“. Сборът от тези факти показва слаба европейска политика“, е  оценката на Бечев.

Санкции безкрай

Управлението на кабинета „Орешарски“ съвпадна с подготовката за смяна на състава на ЕК и изборите за нов ЕП. Дали  водената от новия си председател Жан-Клод Юнкер комисия ще бъде по-мека към бъдещото българско правителство?

Димитър Бечев припомня, че подкрепяния от БСП кабинет винаги си е обяснявал критиките от Брюксел с партийно-политическите страсти, доколкото Барозу беше от ЕНП, а Станишев  е от ПЕС. „Това е повърхностен прочит на ситуацията, отбелязва  политологът. През есента, когато в България евентуално ще се появи правителство от семейството на ЕНП при ЕК, също доминирана от европейската десница, Брюксел едва ли ще направи рязък положителен завой в отношението си към София. Дори и да стопли леко тона, комисията ще очаква конкретни ходове, ще иска нещо да се случи в България, преди генерално да промени оценките си. Засега ние оставаме в европейската периферия, не сме видими и  общо взето изглежда, че  на Стария континент са ни отписали“, констатира Бечев.

Факт е, че кризата и мерките за нейното преодоляване принудиха европейските институции все по-често да прибягват до санкции при неизпълнение на задълженията по членството на отделните страни. Това дава основание на  Елица Златева да прогнозира, че  „България все по-често ще бъде изправяна пред избора дали да си изпълни ангажиментите с риск от вътрешно напрежение, или да не ги изпълни с риск от санкции. А санкциите от страна на Брюксел ще зачестяват! Те, обаче са  и дисциплинираща мярка срещу забежки на правителството, каквото и да е то, в посока на популизъм, намиране на лесни и заобикаляне на трудните решения. Тъкмо трудните решения, обаче,  са необходими за реформите, които липсват у нас“, обобщава Елица Златева.