03.09.14

„Кристалина Георгиева, сегашният български комисар за бедствия,  аварии и хуманитарни кризи, която беше силен кандидат за мястото на Катрин Аштън като един от шефовете на ЕС и  трябваше да стане комисар по бюджета в екипа на Юнкер,  сега получава портфолиото „Данъчно облагане и борба срещу измамите“  и изпуска титлата заместник-председател на съюза“. Това съобщи електронното издание „Еурактив“, позовавайки се на документ за предварителното разпределение на ресорите в ЕК. Изданието прави уговорка, че документът не е окончателен, тъй като неофициалните интервюта на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер все още текат и прогнозира, че крайните резултати за разпределението на ресорите ще бъдат обявени в началото на идната седмица.

Ако информацията на Еурактив се потвърди, очакванията на президента Росен Плевнелиев за „силен икономически ресор и много висока и сериозна позиция в ЕК“ както и надеждите на вероятния бъдещ премиер Бойко Борисов за „вицепрезидентски пост с добър ресор“, няма да се сбъднат. Причините? „Еурактив“ обяснява ситуацията така:  „България може да приеме, че е станала жертва на късното включване в надпреварата на полякинята Елжбета Биенковска“, която поема очаквания от Георгиева ресор „Бюджет и финансов контрол“.  Биенковска, досегашен вицепремиер на Полша, заема и един от шестте  заместник-председателски постове в ЕК.

Слаб или силен ресор?

Със сигурност разминаването между очакванията на София и така посочения избор на Юнкер първоначално може да предизвика разочарования. България, обаче,  следва да си даде сметка, че определението „слаб ресор“  е съвсем условно  в ръцете на амбициозната комисарка, която благодарение на  личните си качества успя да развие също смятаното за непрестижно досегашно свое портфолио. Министърът на околната среда и водите от предишното служебно правителство Юлиан Попов сполучливо отбеляза в интернет, че ресорът в много голяма степен зависи от това какъв ще го направиш сам и с каква свобода разполагаш. „Кристалина Георгиева  успя да направи от хуманитарната помощ един силен и дипломатически важен ресор. Други комисари не успяха да направят много от наглед „важни“ ресори“, коментира Попов.

Ръководителят на представителството на ЕК в София Огнян Златев е убеден, че финансовите ресори са престижни,защото са свързани с управлението на голям паричен ресурс. „Досегашното портфолио на г-жа Георгиева засягаше помощта на ЕС за бедстващи страни от  Третия свят,  а сега става въпрос за дейност, която  директно е свързана с живота на гражданите вътре в  ЕС“, каза за ДВ шефът на софийското представителство на ЕК.

Възможност или изгубена кауза?

Имаше ли все пак  Кристалина Георгиева шансове за престижната европейска позиция на „еводипломат номер едно“  или кандидатурата й за за този пост беше обречена  от самото начало? Този въпрос продължава да вълнува мнозина българи.

Самата г-жа Георгиева призна, че не е разочарована от своя  неуспех. Според нея  вероятността да заеме високата длъжност е била възможна единствено ако  „изборът за  Европейския съвет е бил за член на социалистическото семейство“ –  кючово решение за крайния резултат. Както е известно за председател на Съвета от квотата на ЕНП беше номиниран полският премиер Доналд Туск, а поста на първи евродипломат и зам.-председател на ЕК отиде при италианката Федерика Могерини, кандидатура на ПЕС.

Бившият външен министър Кристиян Вигенин побърза да обяви на страницата си във Фейсбук, че кандидатката „ никога не е била фаворит за поста, нито е била разглеждана като сериозна кандидатура“. Според Вигенин,  извън медийните публикации „нито единевропейски лидер не е изразявал публично мнение в нейна подкрепа и  нейната компетентност не е външната политика“.

Което далеч не е  коректно, защото освен в  сериозния европейски печат, името на Кристалина Георгиева беше споменавано от редица европейски лидери, като бившия председател на ЕК Жозе Мануел Барозу например, а нейната кандидатура като възможен вариант фигурираше  в редица политически консултации преди изборите за ЕП.

Евродепутатът от ГЕРБ и ЕНП Андрей Ковачев от своя страна е убеден, че онова, което не е достигнало на Кристалина Георгиева за поста е „достатъчно подкрепа от правителството на Пламен Орешарски и политическият егоизъм, който наблюдавахме в този случай от страна на БСП и на тогавашния лидер на БСП и сегашен на ПЕС г-н Станишев“.  В интервю за медиите Ковачев поясни, че само допреди дни наистина не се е знаело кой ще стане председател на Европейския съвет и по-точно дали предложението за поста ще приеме поляка Туск или това ще бъде датската министър-председателка Хеле Торнинг-Шмит от ПЕС. „Ако наистина искаха да имаме успешна кандидатура, българският председател на ПЕС и правителството с мандатоносител БСП можеха  да подкрепят г-жа Георгиева и тогава още през юли щяхме да имаме върховен представител от България“, е уверен евродепутатът.

Реалности и факти

Вярната картина на тези събития, обаче, показва нещо доста по-различно.

След победата си на изборите за Европарламент през май, ЕНП поиска два ключови поста в  ЕК  и ги получи: за  председател на комисията беше избран Жан-Клод Юнкер, а начело на Европейския съвет застана полякът  Доналд Туск. Така единствената висока позиция, която класиралите се на второ място социалисти от ПЕС можеха да получат, се оказа поста на Върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността, или т.нар „външен министър“ на съюза. Още през юли социалистите в ЕП предложиха за разглеждане кандидатурата на италианският външен министър Федерика Могерини, след като правилно бяха дешифрирали правилно  казаното от германската канцлерка Ангела Меркел непосредствено след евровота. Тогава изданието EU Observer цитира нейните думи, че „ЕНП се нуждаят от социалистите, за да постигнат мнозинство в Европарламента“  с тълкуванието, че поне един от трите високи постове трябва да бъде предложен на социалистите. Съвсем логично италианският премиер Матео Ренци започна активно лобиране сред 27-те и в крайна сметка неговата кандидатка очаквано застана начело.

Впрочем, изявлението на г-жа Меркел през юли превъзбуди доста и върхушката на БСП. От централата на „Позитано“ също се опитаха да вкарат в оборот /за щастие само медиен!/ кандидатурите на Сергей Станишев и Кристиян Вигенин, сондирайки хазартно  вариантите  за успех. В крайна сметка те успяха  „чрез по-голямото да осигурят по-малкото“ и… подкрепиха единодушно бившия  си лидер Станишев за втори мандат начело на ПЕС.

Кой, кой, кой?

При такова подреждане на събититията  кандидатурата на  Кристалина Георгиева не е имала никакъв шанс за успех, независимо от действията или бездействията на кабинета на „Орешарски“. Да не говорим, че самата тя никога не се е занимавала с външна политика. За сравнение – избраната на поста Федерика Могерини освен действащ външен министър, от 2008 година е била член на комисията по външна политика и комисията по отбрана на долната камара на италианския парламент. И още нещо. Кой в Брюксел през тези дни на обтегнати до крайност отношения между Европа и Русия около Украйна ще повери поста на европейски външен министър на представителка на държава, която самите руснаци наричат свой „Троянски кон в Европа“? Каква външнополитическа тежест би имал български първи евродипломат след като неговата родина в ЕС  има  реномето на „еталон“ за корупция, мизерия, миграция и неработещи институции?

И все пак…

Благодарение на личните си качества и въпреки забавеното й номиниране, Кристалина Георгиева успя да запази както своя, така и авторитета на България  с очакваното комисарско портфолио „Данъчно облагане и борба срещу измамите“. Впрочем сфера, пълна с обилни  сюжети от собствената й родина.