08.10.2014
На международна журналистическа конференция тези дни в Киев е възникнал въпроса за защитата на информационното пространство на постсъветските държави от масираната пропаганда на Русия. Според излъчващата на руски език американска радиостанция „Свобода“, участниците във форума са оприличили въздействието на пропагандната продукция на руските електронни медии с „тежки вирусни заболявания“ и са обсъдили възможните начини за противодействие на дезинформационната инвазия на Москва.
В европейска България този проблем не е на дневен ред, въпреки че в страната безпрепятствено се излъчват 16 руски ефирни телевизии и 15 сателитни и кабелни канала. А и местната аудитория живее със самочувствието, че разбира без превод програмите на Москва – според Евробарометър 23 на сто от българите заявяват, че говорят руски език. Освен чрез мощните телевизионни канали на Останкино, българите са облъчвани и през многобройните интернет сайтове, сред които фигурират и страници, списвани на български език. Помощ на руската пропаганда оказват и българските електронни медии, които по-скоро съзнателно отколкото не, отделят в информационните си емисии и публицистични предавания значително внимание върху руската, а не украинската позиция за войната в Украйна, постоянно акцентират върху енергийната зависимост на държавата от доставките на руски газ и нефт и по стара социалистическа традиция винаги извеждат на преден план добрите българо-руски отношения и историческата дружба между двата народа. Очевидно в София никой не си е направил труда да вникне в казаното от назначения през март от президента Путин за началник на медийната групировка съставена от бившата агенция РИА“Новости“, телевизия РТ и радио „Гласът на Русия“ Дмитрий Кисельов. Непосредствено след встъпването си в длъжност, шефът на кремълската пропаганда, както е известен Кисельов, многозначително обави: “Обективността е мит, който искат да ни наложат отвън. Редакционната политика трябва да е свързана с любовта към Русия”.
Васална любов?
В последно време българската „любов към Русия“ страда от сериозни недоразумения. Вярно, непосредствено след като пусна изборната си бюлетина в неделя, готвещият се за министър-председател лидер на ГЕРБ Бойко Борисов обясни, че е гласувал и „за да възстановим добрите си отношения с Русия, да спрат да ги лъжат и тях и всичко останало, което сме правили“. Вярно е също, обаче, че само два дни по-рано пред германския „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ президентът Плевнелиев заяви категорично, че Русия е „националистическа и агресивна държава“, която трябва да се научи „да има партньори, а не васали и поданици“. В края на миналата година преди срещата във Вилнюс по Източното партньорство българският държавен глава беше направил и друго любопитно признание, а именно че “90% от медиите в България работят за руски господари”. През август Плевнелиев отново ядоса българските русофили като подкрепи първоначалния вариант на документа „Визия 2020: България в НАТО и в европейската отбрана“. В проекта, както посочи още тогава електронното издание Еурактив, присъстваше удивително острата констатация: “Активното и повсеместно пропагандиране на руската политика, особено с посредничеството на български политически и икономически субекти и медии, или недържавни организации, е явна информационна война, подкопаваща интегритета на институциите и държавността и атакува директно националните демократични ценности, дух и воля”, зачеркнатата впоследствие от служебния премиер Близнашки.
Да се страхуваш от страха
Макар и предпазливо премахната, подкрепената от военните и техния върховен главнокомандващ констатация все пак поставя въпроса за споменатата руска „информационна война“ и представлява ли тя заплаха за българската национална сигурност?
Политологът Огнян Минчев е категоричен, че България се страхува да говори с един глас за тази заплаха, което създава още по-голяма амбиция страната да бъде притискана . „Ние просто не дефинираме границите на нашия национален интерес в тази област. Ако тези граници бяха формулирани поне психологически, всичко щеше да изглежда другояче“, каза Минчев пред ДВ. Бившият депутат от ДСБ и член на Лабораторията за управление на риска към НБУ Асен Агов от своя страна упрекна българските медии, от които се очаква да помогнат на хората да формират своето мнение за събитията на изток от страната. „В резултат на информационната война, пропагандното проникване, дезинформацията и медийните манипулации българите стават все по-объркани. Затова е необясним и изборът на онези, които виждат в Русия само звездата на Кремъл и нищо друго там. А Русия е много различна от тази звезда и от обитателите на Кремъл“, подчерта Агов.
Опасността е факт!
„Информационната форма на войната е първата, с която започва всеки конфликт. Преди да навлязат танковете и самолетите в ход е военната пропаганда и това е така откакто свят светува!“, възкликна бившият външен министър Соломон Паси. Той продължава да недоумява защо управляващите са се стреснали от думите на служебния военен министър Велизар Шаламанов, че такава опасност действително съществува. „Тя е факт!“, каза за ДВ бившият външен министър и подчерта, че като членка на ЕС и НАТО България следва да се погрижи за „добрата информация“, която гражданите трябва да получават. „ Ние редовно изпадаме в капана: „Хората сами ще разберат“, а това не е добър подход към формирането на общественото мнение. Целенасочената пропаганда на едната страна се нуждае от много и обективна информация от другата страна“, посочи Соломон Паси.
Стратегии и контрастратегии
Европеистът Владимир Шопов разглежда проблема от друг ъгъл. Той припомни, че Русия е превърнала не само България, но и страните от Централна и Югоизточна Европа в терен на откровено геополитическо съперничество със своите ясно оформени, ресурсно осигурени и целенасочено изпълнявани стратегии. „В поведението на Русия прозира отчетлив стремеж към възстановяване на нейното влияние в региона, при това далеч отвъд познатите енергийни зависимости. Съвсем целенасочено е нейното позициониране в икономиката на държавите, в промяната на поведението спрямо определени политически субекти, в активизирането на публична и културна дипломация и то по начин, по който през последните десетилетия това не се е случвало. Свидетели сме дори на директното овладяване на обществени институции, както става ясно и от сегашния медиен дебат в България. Така измеренията на проблема и начините за неговото решаване отиват извън външната политика и преминават през поредица от сериозни икономически и вътрешнополитически промени“, обобщи пред ДВ Владимир Шопов.
А иначе традиционните ноемврийски руски празници в София предстоят. Успоредно с настъпването на зимата и проблемите с газовите доставки. Както е било в България „откакто свят светува“.