17.12.14

В края на годината България регистрира пореден отрицателен  рекорд – най-високите равнища на корупция и брой на корупционни сделки за последните 15 години. В доклад на Центъра за изследване на демокрацията, подготвен в рамките на Инициативата за развитие и почтеност в Югоизточна Европа, се констатира, че всеки месец в страната са били реализирани средно около 160 хиляди корупционни сделки, за които съдебните инструменти за противодействие са неефективни. Изследователите споменават и редица случаи за политическа корупция с огромни мащаби, като кризата около КТБ и историята с „Южен поток“, които недвусмислено доказват, че „завладяването на държавата от частни интереси е достигнало дори до най-силните правоприлагащи органи, като прокуратурата, финансовото разузнаване и БНБ“. В доклада е посочено също, че на този фон ВСС не успява да гарантира, че прокуратурата и съдът се борят успешно с корупцията и обсебването на държвата от нея, като се изтъква, че „структурата на съдебната система все още не дава гаранции за бързо, справедливо и прозрачно прилагане на закона“.

Сделката „съдебна система“

Подобни констатации все повече потвърждават оценките  на някои  български и чуждестранни наблюдатели, че съдебната система все повече става част от корупционните схеми отколкото средство за борба срещу тях.  Според министъра на правосъдието Христо Иванов страната има изключително сериозен проблем с корупцията и за съдебната система това е установено най-авторитетно в поредицата доклади на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка. Пред ДВ министър Иванов изтъкна: „Трябва да е ясно, че след като съдебната система е средство за борба срещу корупцията в рамките на правоохранителната система – полиция, прокуратура, съд – в нея  проникването на корупцията е най-чувствително, защото именно оттам се очаква наличието на  съпротивителни сили. Когато се говори за корупция, често хората си представят чисто парични отношения, но в случая  става дума за широк спектър от явления, свързани с търговия с власт, размяна на различни услуги, оказване на натиск по административна линия на съдии, прокурори и следователи да си затварят очите за едно или друго нарушение. Затова формите на съдебната корупция са доста разнообразни“, констатира министърът.

Изпълнителният директор на Прозрачност без граници Калин Славов от своя страна припомни пред  ДВ ироничен  коментар, според който съдебната система в България вече се е превърнала в част от нещо, което може да бъде поставено на масата за купуване заедно с други неща. „И като че инвестицията в подобен вид сделки е една от най-рентабилните“, цитира по памет извода в прочетеното юристът-правозащитник.

Лечимо ли е заболяването?

След като години наред високопоставени представители на Германия алармират за необходимостта от борба срещу корупцията по високите етажи на властта, неотдавна британският посланик в София Джонатън Алън в своя блог определи като проблем на върховенството на закона в България „непредсказуемостта на съдебната система“. Тези дни американският зам.-посланик в София Брус Бъртън констатира пред юристи, че корупцията в страната е достигнала „кризисно ниво“. В  знаково тв-интервю френският посланик Ксавие Лапер дьо Каван се възмути от опит за юридическа кражба на френски търговски дружества в България и назова пряко името на български съдия, заподозрян за участие в това деяние. Така диагнозата на ключови европейски партньорки за българския съд е поставена, но дали болестта на системата все още е лечима?

„Разбира се, че е лечима – иначе какво, трябва да затворим държавата?“, възкликва риторично правосъдният министър. Той е убеден, че проекта за съдебна реформа, който правителството предлага, не само дава ясна диагностика на различните форми на неправомерно влияние и ограничаване на зависимостта на съда, но и предлага конкретни пътища за тяхното елиминиране. „Процесът няма да е лесен, няма бързо да отзвучи, ще отнеме вероятно години. Колкото по-рано тръгнем решително в тази посока, толкова по-бързо ще отвоюваме първо съдебната система, а след това с нейна помощ ще започне и възстановяването на правовия ред в страната“, е убеден Христо Иванов.

Каквото  е обществото, такива са и магистратите

Според Калин Славов непредвидимостта на съдебните актове в България се дължи на качеството и устойчивостта на законодателството, тъй като в рамките на един съдебен процес днес все още е възможно да се прилагат актове от различни периоди, които нямат законодателно-логическа връзка помежду си. „Освен това правоприлагането се осъществява от живи хора със собствена нагласа към обществените отношения,  с индивидуални правни познания. Субективният елемент не трябва да се пренебрегва, с тях се работи, но те са личности, които не могат да бъдат извън обществото – каквото е обществото, такива са и магистратите. Не можем  да искаме от тях повече, отколкото искаме от себе си“, допълва юристът от Прозрачност без граници.

Помощ и държавни институции

В Берлин премиерът Бойко Борисов получи уверение от канцлерката Ангела Меркел, че Германия ще изпрати в София  експерти, които да съветват кабинта в областта на съдебната реформа, енергийните проекти и усвояването на европейските фондове. Известно е, че през последното десетилетие Берлин вече оказа всестранна помощ във финансово, експертно и методическо отношение на правоохранителните и правораздавателни органи на страната. Как обаче гледат на новата перспектива двамата юристи?

Според Калин Славов изпращането на германски експерти ще бъде една „много тъжна помощ, която говори за деградацията на българските институции. Тя означава, че държавата абдикира от собственото си гражданско пълнолетие“, е критичен правозащитникът.

Министърът на правосъдието Христо Иванов обаче е оптимист. Той изброява някои от  причините, поради които Германия е ключов партньор на България в юридическата сфера: германската правна школа винаги е била изключително влиятелна в страната, престижът на германската правна мисъл сред българските юристи е висок, германските институционални модели и практики се ползуват с голямо уважение сред специалисти и граждани. „Предвид предстоящите сериозни реформи и преобразувания – както е известно прокуратурата излезе с доста сериозна програма за вътрешно преобразуване – трябва най-сетне по аналог с румънските институции за борба срещу корупцията ние също да изградим силна антикорупционна институционална рамка. И във всичко наистина ще разчитаме много на експертната помощ на германските си колеги. Без тази помощ трудно ще се справим“, признава министърът на правосъдието Христо Иванов.