21.10.2015

Информацията на Комисията по досиетата, че на местните избори в неделя българите ще гласуват и за 267 сътрудници на тоталитарните комунистически служби, регистрирани от Общинските избирателни комисии като кандидат-кметове, не впечатли почти никой в България и най-малко медиите. Нищо ново, отчетоха малцината изкушени наблюдатели и вяло припомниха как на местния вот през 2007 години мераклиите за местната власт от ДС са били 427, а през 2011- едва 273-ма човека. Единствен изследователят на комунистическите тайни служби и автор на сайта desebg.com Христо Христов отбеляза в интервю, че от края на 1989 година до днес Комисията по досиетата е разкрила принадлежността към ДС на близо 1400 общински съветници, секретари, кметове и техните заместници, избирани като кандидати на различни политически сили. Проверката на Комисията за тазгодишния вот сочи, че всички парламентарно представени партии и коалиции, в това число и десният Реформаторски блок, отново са включили в листите си бивши агенти. Което подсказва, че нито една от тези формации не си е направила труда или не е поискала да си го направи, да сканира предварително своите кандидати за ДС-принадлежност в миналото.

Проява на партийна безпринципност ?

Депутатът от ГЕРБ и бивш шеф на Комисията по досиетата Методи Андреев е сигурен, че домогванията на някогашните агенти ще продължават и в бъдеще, тъй като България така и не прие законодателство с елементи на лустрация. „Единственото, което можем да направим днес е да обявяваме принадлежността на съответните кандидати за да могат гласоподавателите да направят своя информиран избор“, казва пред ДВ Андреев. И дава за пример издигнатият от партия „Движение 21“ кандидат за кмет на Първомай Тодор Баръмов, който след два мандата на поста отново е в листите. „ Този човек не е случаен, а е офицер от бившите тоталитарни служби. Издигането му отново за кандидат-кмет и то от лява формация, която се славеше като най-голям противник на агентите на ДС, е проява на безпринципност. Същото правят и останалите партии“, посочва Методи Андреев. Според поименния списък на Комисията по досиетата най-много кандидат-кметове от бившата ДС има в листите на БСП – 56, следвана от ГЕРБ с 39, ДПС- 38, АБВ- 12 и Реформаторския блок – 10. По-голямата част от бившите агенти се кандидатират в селата, по-малките градове и общини в страната.

Пари, пари, европари…

Бившият шеф на Комисията по досиетата Андреев смята, че местната власт освен хора от някогашните тайни служби, неудържимо привлича и фигури, около които се образуват корпоративни бизнес-формации, както и представители на „модерните“ зависимости днес, каквито са членовете на нароилите се напоследък многобройни масонски ложи. „На доста места тези групи се припокриват с бившите агенти, а онова, което привлича всички, поотделно и вкупом, е само едно – свежите европейски пари или т.нар.“еврофондове“. В България, както е известно, почти липсва производство и единствения начин да се печели е чрез участието в обществени поръчки или в някой инфраструктурен проект. Нека не забравяме, че по Програмата 2020 повечето от тези проекти ще минат през общините. Затова мирисът на пари неудържимо привлича всички. И връзката между корпоративните общности и бившите хора от ДС са именно парите, нищо друго“, е категоричен депутатът от ГЕРБ.

Известно е, че кметовете на българските общини днес имат възможност да управляват немислими доскоро финансови средства по оперативните програми на ЕС. Поради това достъпът до европейско финансиране все повече се превръща в бойно поле за овладяване на местата власт – според очакванията над две трети от европейските средства, които България има право използва в рамките на Програма 2020, преминават пряко или индиректно през местната власт. И тъкмо тя фокусира като магнит тренираните погледи на бившите комунистически агенти.

Фатално привличане

За това говорят и данните на Комисията по досиетата. В края на миналата година тя извърши пълна проверка на общините в България. Рекордьори по брой сътрудници на ДС в общинската власт се оказаха област Бургас със 176 агенти от 3584 проверени лица, следвана от област Благоевград с 175 агенти от 2953 проверени и област Варна със 74 агенти от 2216 проверени служители. След тях по брой на агенти-общинари се нареждат областите Велико Търново, Видин, Враца, Габрово и много други. Каква ще бъде н картината след изборите на 25 октомври предстои да се разбере, но фактът, че не само парламентарните, но и много други партии извън Народното събрание отново са включили без проверка в изборните си списъци агенти на бившите тайни служби и медиите послушно мълчат за това, е повече от тревожен. Не само защото много българи няма да могат да направят своя информиран избор, но и защото се създава впечатлението, че историческият морал и справедливост за пореден път ще трябва да отстъпят. Този път не пред липсата на закон с лустрационни елементи, а под ламтежа за пари.

Или както с горчивина се изрази депутатът Методи Андреев: „Това е България. Не че искаме да е такава, но я правим такава…“.