05.11.2015

„Заловиха ни, удряха ни и ни изпратиха в лагер“ – това разказват пред френското радио RFI афганистански мигранти, успели след 20-дневно задържане в България да се доберат до Цариброд на територията на Сърбия. Радиото, цитирано от агенция Фокус пояснява, че всички бегълци са разказвали една и съща история – за насилията от страна на българската полиция. В края на октомври активисти от проекта за наблюдение на българските граници, който е част от намиращата се в Мюнхен асоциация „bordermonitoring.eu e.V.“ публикува на своята интернет-страница данни за тясното сътрудничеството между българската Гранична полиция и ловните дружинки в района на Малко Търново. Наблюдателите предават разказите на група от 30 мигранти, които били арестувани от местни ловджии край село Евренозово, а граничните полицаи били повикани след това. „През същия този ден стотици дясно настроени протестиращи излязоха по улиците на София за да изразят подкрепата си за граничния полицай, който на 15 октомври застреля край град Средец афганистански мигрант“, допълват авторите на публикацията. Активистите отбелязват също, че хуманитарни доброволци в Димитровград до българо-сръбската граница, също са събрали многобройни показания на бежанци, свързани с „ограбвания, побоища и арести на мигранти от страна на полицията“ в България.

Полицаите ни биеха и обираха

Германски доброволци от друга правозащитна формация – „Бордъруоч България“ – в продължение на няколко дни са разговаряли с пристигнали в Димитровград от България мигранти. В интернет наблюдателите публикуваха разтърсващите преживявания на група жени, деца и мъже от Ирак. Ето част от техния разказ: „Българската полиция ни държа 17 дни в софийски затвор защото нелегалното сме минали турско-българската граница. В групата ни имаше 6 деца, като най-малкото беше бебе едва на седмица. В продължение на дни не ни даваха вода и храна. Не ни разрешаваха да ходим до тоалетна и се налагаше да използваме бутилки. Полицаите ни биеха и обираха. Отнеха ни всичко – мобилни телефони, семейни снимки, пари. Принуждаваха ни да събираме боклук в района на затвора. Преди да ни освободят възрастните бяхме отново малтретирани, а децата блъскани грубо. Жена-полицайка биеше жените. Нас, мъжете ни строяваха голи и ни удряха с палки. С маркучи ни обливаха със студена вода. Полицаите водеха кучета и се гавреха с нас, стараеха се да ни унижават“, отбелязват германските доброволци в поместения в социалните мрежи свой доклад от 17 октомври 2015 г.

“Дебили, лъжци и измамници“

Полицейското насилие спрямо нелегалните мигранти в България далеч не е прецедент. През септември миналата година правозащитната организация “Хюман Райтс Уоч” и Европейската комисия против расизма и нетолерантността към Съвета на Европа остро разкритикуваха България заради няколко случая на насилие по границата и изхвърляне през граничната бразда на бременни жени и деца. В свой доклад “Хюман Райтс Уоч” представи три случая, когато чужденци са били бити от полицаи на българската граница с палки и ритници. Един от потърпевшите разказваше, че бил довлечен до границата с Турция и прогонен. В априлския си доклад  “План за овладяване” през същата година, “Хюман Райтс Уоч” констатира 44 инцидента, включващи най-малко 519 души, при които българската гранична полиция е арестувала и връщала масово в Турция търсещи убежище, бежанци и мигранти. В документа се посочваше, че някои от тези случаи са включвали прекомерна употреба на сила от страна на българската гранична полиция, в това число бой и употреба на огнестрелно оръжие. Подобни данни тогава обявиха и други правозащитни организации. Както е известно констатациите в доклада бяха отхвърлени от тогавашния вътрешен министър Цветлин Йовчев, а бившият шеф на ДАБ Чирпанлиев нарече международната правозащитна организация “дебили, лъжци и измамници, които по нагъл, циничен, лъжлив начин заблуждават общественото мнение”.

Нищо ново около южната граница

Опитахме се да разберем становището на МВР и на неговата Главна дирекция „Гранична полиция“ по най-новите данни за полицейско насилие спрямо нелегалните мигранти, но вероятно неспокойната обстановка около полицейските бунтове в страната попречи на ведомството да направи своевременно необходимата проверка.

За разлика от властите обаче, номинираната от БХК за Човек на годината за 2014-та доброволка в приемателния център за бежанци в Харманли Лидия Стайкова каза пред ДВ, че напоследък отбягва да слуша разказите на мигранти за насилията срещу тях, защото те неизменно са едни и същи. „Историите в докладите на наблюдателите са типични, лично съм чувала от хората за подобни случки, в признанията им няма нищо ново. Самата аз съм имала случай да звъня на Гранична полиция за да ги моля да открият изгубила се група с жени и деца край границата. След това тези хора са били пребивани от бой и връщани обратно в Турция. Затова предпочитам да не слушам повече за тези неща“, признава доброволката. И допълва : “Никак не съм сигурна, че повечето чужденци в центровете ще дочакат пролетта за да потеглят отново на запад. Както се вижда броят им у нас сега съвсем не е голям, което означава, че въпреки настъпващите студове повечето от тях бързат да напуснат България.“

Онова, което Лидия Стайкова с достойнство си спести да уточни вероятно беше: „Те всъщност бързат да избягат от България“.