22.03.2016

Бомбените нападения в Брюксел показаха за сетен път, че стопроцентова сигурност срещу атаките на атентатори-самоубийци няма. Това е ключов и безспорен факт. Както и това, че колкото по-свободна и демократична е една държава, толкова по-трудно тя е в състояние да реагира на терористичните заплахи.

Да не забравяме обаче, че пред подобни заплахи  не по-малко безпомощни са и тоталитарните  и полицейски държави. Въпреки, че техните тайни служби разполагат с огромни мрежи от агенти и информатори сред всички слоеве на обществото. Нека си си спомним само бомбения атентат на гара Буново през 1985 г осъществен независимо от обширната агентура и доноснически  апарат на комунистическата ДС !

Изводът?

Да, една демократична държава следва да има качествена полиция и добре подготвени специални служби, макар в България често да се съмняваме в техния професионализъм. Това  съвсем не означава да се откажем от гражданските си права и свободи в името на битката срещу терора. Просто ползата да станем предатели на самите себе си като свободни граждани, е нулева.

И още нещо.

Наивно е да се твърди, че ислямският тероризъм е дело основно на бежанците. Повечето негови атентатори в Европа се оказаха не само европейски граждани, но и хора родени и отрасли на Стария континент. А сирийците, както и хората от съседните на Сирия държави, напускат родните си места в ужас от зверствата на Ислямска държава, наречени джихад. Те просто бягат от войната.

След ислямистките атентати в Брюксел във вторник, френският министър-председател Самюел Валс обяви: „Ние сме във война!“. Думите му повториха и много други европейски политици. Така изведнаж се оказа, че „те“ бежанците,  и „ние“ европейците, всъщност имаме  общ враг. Което е много важно да се осмисли!