По случайно съвпадение или не, но през седмицата мнозинството депутати в новия български парламент въведе частична лустрация за колегите си, сътрудници на бившата ДС, Комисията по досиетата огласи имената на агентите, заемали високи постове в националната банкова система, а министър, макар без портфейл в новия кабинет, стана агент на бившите тайни служби.
Напоследък членове на Комисията по досиетата в България обичат да припомнят, че тяхната дейност по осветяване на агентите на комунистическите тайни служби действала като „китайската капка”, която бавно, но сигурно подкопава онова, което със замах следваше да се извърши преди 15 години за да бъде отдавна вече забравено. Подобно твърдение все пак звучи потискащо две десетилетия след т.нар. демократичен преход, през които системата на някогашния комунистически репресивен апарат все още оголва само своя връх, докато
айсбергът на вездесъщите тайни служби продължава гордо да плава в политическите води на държавата.
И все пак ледът му, изглежда, започва полека да се топи, след като на едно от първите си заседания новоизбраният на 5 юли парламент се престраши да приеме лустрационни мерки, макар и плахи, за депутатите, бивши ченгета. Според подкрепения от новото мнозинство и което е твърде симптоматично, от двама депутати на опозиционната вече „Коалиция за България”, нов правилник, дванадесет народни представители от ДПС, ГЕРБ и Атака няма да могат да участват в ръководството на Народното събрание и в ключови комисии, както и да резилят страната като членове на парламентарни делегации в чужбина. Не че лидерът на ДПС и неговите „депутат-колеги” от службите са канени в подобни международни делегации, но все пак вече е налице формалното основание подобни фигури да бъдат ограничавани в някаква степен. Просто така, засега от парламентарно приличие и известно международно неудобство.
За да бъде спестено подобно неудобство на един от знаковите агенти на бившите служби в управляващата вече партия ГЕРБ и новоизбран досегашен депутат, за него беше създаден специален пост в правителството. Новият министър без портфейл и досегашен директор на Националния исторически музей, който ще отговаря за българите в чужбина, едва ли ще прояви охота да разглежда лично музеите на тоталитаризма в страните от бившия соцлагер или като историк да контактува с дисиденти от антикомунистическите движения в Полша, Чехия или източната част на Германия, но отсега нататък на този човек ще се налага често да застава лице в лице с българи, прогонени от родината си имено поради репресиите на тайните комунистически служби. Как ще общува той с тях и по какъв начин ще демонстрира дясното достойнство на новата власт в България, е повече от въпрос. И ако за страната подобни назначения са отдавна рутинна практика, за демократичния свят те ще бъдат поредната посттоталитарна енигма! При това – страховита!
На този фон осветяването не на трезорите на БНБ, а на нейните ченгета-началства след 1989 година
едва ли предизвика голямо учудване и сензация. Просто беше потвърден безспорният факт, че една от основните причини за тягостния 20-годишен преход към нормална демокрация са „къртиците” на вездесъщите тайни служби, които спящи или активни, продължават и до днес да „моделират” обществото от ключовите си властови, икономически и медийни позиции в най-бедната, корумпирана и престъпна държава в Европа. Да „командват парада” със своите специфични методи и мрежи, с характерната политическа наглост и с неизличимото си „самочувствие” на истински патриоти и родолюбци.
„Китайската капка” може би е действала безотказно във вечната Поднебесна империя, но демографски, икономически и политически колабираща България едва ли би могла да си позволи да чака нейния ефект. Макар и безнадеждно закъснели, нужни са бързи и решителни действия за реанимация на националната жизненост, публичното приличие и обществената нормалност.
Ако това, естествено, все още е възможно.