10.02.2016

Българинът може да бъде спокоен. Неговото „турско робство“ отново беше спасено, този път с цената на една министерска оставка. И на тържествените обещания на всички участници в затихващата разправия, че никога повече няма да се съмняват в своето робско минало. А за да бъде триумфът на здравите исторически сили наистина пълен в чест на терминологичната победа, край Дунава светнаха с цветовете на българския трикольор лампичките върху новата статуя на владетеля на Видинското царство Иван Срацимир. За да се нареди тя до славната скулптурна фигура на изцъкленият цар Самуил в София и подготвяната за откриване, все още загадъчна статуя на цар Борис I срещу църквата Свети седмочисленици.

В тъмните покои на историята

През второто десетилетие на 21 век в изчезващата демографски България се наблюдават някои странни явления. Вместо да гледа напред в бъдещето, част от политическата класа все по-често изпада в тежък носталгичен унес, като със зъби и нокти започва да брани тъмните покои на националното минало. В ход например, е поредната масирана кампания за закриване на Комисията по досиетата. Нарастващото любопитство на изследователи и общество към деянията на кадровите офицери от ДС, на военните разузнавачи и към забранените от закона досиетата на починали вече лица, се сблъсква с твърдата решимост върху тези важни исторически източници за тоталитарния режим да остане забраната с гриф „строго секретно“. Сиреч, пропагандните митове за репресивния „патриотизъм“ и служба в името на „тоталитарната“ родина, да си останат непокътнато хербаризирани в съзнанието на новите поколения.

Казармата, казармата!

А и как другояче да си обясним продължаващата патологична привързаност към няколкото съветски МИГ-ове ветерани, от които се очаква да охраняват българското, а и на НАТО, въздушно пространство. При това съоръжени с примитивна електроника и двигатели втора, та дори и трета употреба? Мантрата, че историческото съветско оръжие продължава да е непобедимо, както и че връщането на казармата ще направи от младите българи истински мъже, продължава вече трето десетилетие да бушува в съзнанието на неподозирано голям брой българи. Без никой сериозно да си зададе въпроса в какви казарми и поделения ще бъдат настанени бъдещите редовни войници, кой и с какви средства ще финансира тяхното облекло, изхранване, съвременно оборудване и други такива едни неща?

Димки срещу доклада на ЕК

Какво е обяснението за тези устойчиви нагласи? Дали тъкмо в тях не се крие и причината, че българите се самоопределят като една от най-нещастните нации в света и се очертават като европейски политически неудачници?

Д-р Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии изброи пред Дойче веле три причини за тези нелепости. Първата е, че сегашното правителство е загубило стратегическа ориентация за това, което прави и търси сламки на популярност, за които да се хване. „Министерският пост на проф. Тодор Танев отдавна беше под въпрос, но начинът по който той в крайна сметка беше сменен, се оказа панически опит да се отклони вниманието от наистина тежките критики в доклада на ЕК. Вместо проблемите да се атакуват съдържателно, пуска се разсейваща димка“, смята политологът.

Соцносталгия и патетично русофилство

Като втора причина Смилов отчита безпътицата на българската левица. „И в други пост-социалистически държави левицата е в тежка криза, Унгария и Полша са очевидни примери за това. Но у нас безпътицата доведе до вкопчването на БСП в соцносталгията и патетичното русофилство. Сега всъщност това разгражда образа им на европейска левица, който с много труд бяха започнали да придобиват в началото на 21 век. Казано иначе, те се връщат в миналия 20-ти век. За това им помага и очевидното агресивно поведение на Русия в рамките на т.нар. „хибридна война“, констатира политологът. И отчита, че България се е напълнила с медии и сайтове, които непрекъснато славословят руското оръжие, громят „прехода“, оплакват България. „Руските пари нямаше да дават ефект, ако българската левица не подготвя почвата. Парадоксът е, че по този начин лявото не трупа доверие в себе си, а по-скоро руши вярата на българите, че заедно могат да постигнат смислени неща. А това наистина е опасно“, предупреждава анализаторът.

Нелепите решения

В отслабването на ЕС и възхода на национал-популизма Даниел Смилов вижда третата причина за сегашното объркване на обществото. Той припомня, как повече от десетилетие България е живяла под крилото на силен център в ЕС и напредъкът й е бил безпрецедентен. „Сега обаче страната навлиза в период, в който здравината на собствените институции, отговорността на националните политици и партии става все по-решаваща. И в това има от какво да се притесняваме, тъй като родната сцена е изпълнена предимно със ситуационни играчи и инженерни проекти на корпоративни структури. В борбата за популярност вече никой не се свени да вади етнически, расистки и всякакви други карти. Медийната среда усилва тази тенденция като „награждава“ тези, които отиват отвъд премереното, разумното и работещото. По този начин на всеки проблем се търси най-екстравагантното и нелепо решение“, обобщава Даниел Смилов.

03.02.2016

„Използването на историята по манипулативен начин, на което за жалост ставаме свидетели не за първи път, възмущава. И то не само защото така се неглижират достиженията на академичното знание, но и защото историята се превръща в инструмент за прокарване на изкуствени разделения в българското общество, които с нищо не допринасят нито за националното самочувстие, нито за изграждането на модерната българска идентичност“. Това е обобщението на з отвореното писмо на група историци от БАН, разпространено тези дни в български и чуждестранни медии. Поводът – публичния дебат за това как да се нарича в учебниците по история 5-вековния период, в който българите са били поданици на Османската империя. Групата от 8 хабилитирани специалисти, които от години се занимават с изследвания на периода от 15 до 19 век в българската история са категорични, че не „турско робство“, а терминът „османско владичество/власт/управление/господство“ е международно утвърден научен термин за обозначаване на режима, при който са живели подвластните на Османската империя народи и същата тази терминология се използва в историографията на съседните на България балкански държави.
Раята не е била роб
Всъщност терминологичната война между по-храбрите историци и новоизпечените български националисти започна през 2009 година, когато в серия интервюта и свои публикации проф.д-р Кръстьо Манчев от Института по балканистика при БАН първи се осмели да изрече какво точно е робство и да докаже с научни факти, че в „космополитната Османска империя такова нещо не е имало“. Тутакси върху беловласата глава на авторитетния балканист и автор на многобройни научни изследвания се изсипаха огън и жупел с отворени писма и заплахи от страна на различни националистически формации. Тезите му бяха окачествени като „циничи“, „атибългарски“ и „антинаучни“, а самият той беше обвинен, че се е поставил в услуга на „външни, враждебни на българщината интереси“. През 2011 г. проф. Манчев повтори пред Дойче веле: „ Раята е била зависима, но зависимост и робство са две различни неща. Раята не е била роб, роб е онзи, който няма собственост, той е собственост на някого, докато нашите селяни са имали собствени ниви, дворовете са били пълни с челяд и със стока, притежавали са имоти и са пътували по света. Османската империя се е простирала от Диарбекир до Виена, не е имало никакви граници. Нашият българин е можел да бъде в Букурещ, в Смирна, можел е да отвори дюкян, да развива някакъв занаят, да търгува. Имали сме много богати хора. Идете в Копривщица, погледнете старата част на Пловдив – възможно ли е това, което съществува там, да е било градено при робство?”
Провокация към националната памет?
През пролетта на 2007 г. по темата експлодира нов скандал. Тогава двама изкуствоведи – българката Мартина Балева и германецът Улф Брунбауер от Института за Източна Европа към Берлинския свободен университет се опитаха да представят резултатите от свое изследване свързано с изобразяването на клането в Батак в живописта. И по-специално в картината на полския живописец Антони Пиотровски, както и въпроса за ролята на кръвопролитията от 1876 г. в колективната памет на България. В изпреварваща събитието остра прокламация тогавашният президент, историк по образование и агент на ДС Георги Първанов обяви проекта на германския университет за „остра провокация към националната ни история и памет“, а научното му представяне тутакси беше забранено в БАН и Етнографския институт към научната академия с аргумент, че ставало въпрос за „антинаучна изява“. Междувременно тогава по този повод все още крайно националистическата партия „Атака“ внесе за гласуване в парламента проект за промени в НК, които да инкриминират „проповядването на антидемократична идеология“.
Вечно живия враг
Българската изкуствоведка проф. Мартина Балева, която от 2012 г. преподава в университета на швейцарския град Базел, сподели специално за Дойче веле: „На фона на актуалните дебати сега в страната се запитах, колко упорита фантазия е нужна за да бъде вписан един все пак успешен исторически период в непоклатимата представа за “робството”. Проф. Балева е убедена, че писането на национална история в България е противоречиво начинание, което изисква на първо място изобретяването на враг, от когото нацията да се разграничи, за да нарисува себе си в по-светли краски. Посредством различни „ритуали“ непрекъснато се напомня за този враг и така той остава винаги жив в съзнанието на нацията. „Според мен, казва проф. Балева, случващото се днес в България е такъв ритуал. Той се повтаря през редовни интервали от време, като един от последните беше скандала около темата „Батак“. В българската политика на паметта, ако можем въобще да наречем така случващото се в момента, все пак има някаква приемственост. Интересното в нашия случай с Батак е, че тогава ритуалът беше диктуван не от някакво желание за последователност, а единствено от политическата конюнктура. Както през 2007 -ма така и днес, образът на “врага” е активиран точно в момент, в който трябва да се отвлече общественото внимание от актуалните проблеми. Докладът на ЕК за състоянието на съдебната система и корупцията беше умело заглушен от виковете за опазване на историята. Така навремето и скандала „Батак“ беше опит за отклоняване на вниманието от други теми, но и същевременно използван умело за предизборната кампания за Европейски парламент тогава“, коментира проф. Мартина Балева.
Историческият ажиотаж
Доц. Йорданка Бибина от Института за Балканистика към БАН и преподавателка в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ също открива прилика между скандалите около термините „робство“ и „съжителство“ и случая “Батак“. Според нея общото при тях е ажиотажът, който обикновено се развихря покрай лансирането на някаква историческа позиция, теза, дори хипотеза. „Тогава определени среди залагат на някакво псевдо-патриотарство, което няма нищо общо с истинския патриотизъм, казва доц.Бибина. Те обикновено обслужват нечии интереси, вероятно политически в даден момент и използват историята за свои не съвсем чистоплътни цели. За съжаление историческият ажиотаж намира много добра почва у нас, допълва доц.Бибина. Все още хората продължават да живеят с едни по-отживели „възрожденски“ представи за миналото, макар че в това няма нищо лошо – българското Възраждане като състояние на духа е едно от най-големите постижения на нацията. Но то е и тип романтично възприемане на историята, без да се съобразява с новите открития, факти и обогатената с документи база на историческите извори. Просто съществува разминаване със спечелилото гражданственост понятие „турско робство“, на което за съжаление, се гради българската идентичност в един героичен план. Казвам „за съжаление“, защото и досега не намирам логика в това да се гордеем, че сме били 500 години роби“, признава доц. Бибина пред ДВ.
Кой забърква политическите каши ?
Все пак можем ли днес да се говори за засилващ се безпросветен български национализъм?
„Да, в определен смисъл“, признава експертката от БАН, която преподава история в регион със смесено население. Тя твърди, че нейните контакти с млади хора, особено в университетските среди, говорят, че нищо не ни разделя, поне докато политиката и платените клакьори на някакви тези не се намесят. „Дори когато има такава намеса, студентите обикновено застават зад мен и моята позиция. Между обикновените хора няма етнически конфликти, нито напрежение, ако в техните отношения не започнат да се забъркват политически каши или както искате ги наречете. Мисля, че е крайно време да се спре запушването на устата на сериозната и истинска наука. От друга е много важна ролята на образованието. Все пак колкото по-необразована е дадена група от хора, толкова по-лесно тя се управлява“, допълва доц. Йорданка Бибина.

27.01.2016

„Всеки десети служител в българската администрация е бил служител на ДС“, обяви президентът Росен Плевнелиев в отчета си по повод 4-та годишнина от своя мандат. Той дори посочи точния брой на тези хора: „Общо те са 10 800“. Държавният глава използва случая, за да припомни, че в България смяна на елитите не се е случила, а преходът е бил подменен. И да обобщи очевидното: „Комунистическата номенклатура се прероди и доминира в обществения живот“.

Изявлението на Плевнелиев съвсем не беше случайно. В началото на годината Министерският съвет публикува на своя интернет Портал за отворени данни списък на 134 003 български граждани, проверени досега от Комисията по досиетата. В съобщението по този повод се казва, че изследователите, журналистите, представителите на гражданското общество и всички заинтересовани страни вече ще разполагат с инструмент, който „дава възможност за бърз и точен анализ по различни показатели – региони, институции, период, както и за засичане на данните с данни от други регистри”. След като и самата Комисия по досиетата от години също предлага на електронната си страница търсачка за проверените лица, едва ли има някакво съмнение, че информацията за принадлежност към тайните тоталитарни служби вече е изцяло публична и достъпна.

Двуликият Янус на ДС

Тези дни в социалните мрежи бързо започна да набира популярност призив на Група за обществен натиск, която настоява лустрацията в българското публично пространство да започне незабавно. Авторите на инициативата са убедени, че с доказаната и обявена принадлежност към ДС на споменатите от президента десетки хиляди българи, на практика се очертава двойствеността на тяхната личност. „Тези хора са имали явен и таен живот, те са двулики и следва всеки от тях, когато се появява в публични места или в медиите, да бъде представен с двете си имена. Когато такива хора се канят от телевизиите, освен името им по лична карта да се изписва и това, което е по досието им в ДС. Така гражданите ще бъдат информирани, че този който им говори е и бивш служител или агент на ДС, а те сами ще преценяват кой всъщност им говори: човекът – политик, експерт, журналист, магистрат и т.н., или човекът на ДС”, апелират от групата за обществен натиск.

А сътрудниците от тоталитарната хранилка?

На въпрос на Дойче веле дали отхвърлената от Конституционния съд през декември 2004 година лустрационна забрана депутати, разкрити като сътрудници или служители в структури на бившата Държавна собственост да заемат ръководни длъжности в парламента и в парламентарните комисии, се простира и върху медиите, членката на Комсията по досиетата Екатерина Бончева категорично отрече това да е така. „Агентурните имена и псевдонимите са известни на обществото и те са вписани в нашите решения, които са публични. Друг е въпроса какъв е смисълът от това ?“, се пита изследователката. Лично тя смята, че е по-добре въпросните хора да не бъдат канени често в медиите, защото не те следва да са фигурите, които дават мнение и формират обществени настроения във всяка една ситуация. Според Екатерина Бончева медиите днес прекалено много се съсредоточават върху агентите, като оставят на заден план щатните служители и вербовчиците на ДС. „А тези хора доброволно са се наели да сътрудничат на тоталитарната машина, получавали са заплатите си от режима. И докато при агентите все пак има различни случаи, при щатните служители картината е съвсем ясна – те без принуда и с ясно съзнание са служили на репресивната система“, казва членката на Комисията по досиетата.

Този беше ли или не беше?

Бившият председател на Комисията по досиетата, сега депутат от партия ГЕРБ, Методи Андреев познава лично членовете на Обществената група за натиск и също подкрепя тяхната инициатива. Според него обаче, за да бъде реализиран призива са необходими определени законови изисквания към медиите. „Това че на нас ни допада тяхната идея съвсем не означава, че всички медии ще я прегърнат. Медиите на Пеевски например, няма да го направят и никой не може да ги задължи да постъпят по този начин“, твърди депутатът пред Дойче веле. Методи Андреев е убеден, че публична лустрация все пак трябва да има. „Лустрацията е „осветяване“, самата дума означава хвърляне на светлина върху някакъв скрит или затъмнен факт. Където и да отидеш е редно да носиш всичките си имена, включително и агентурните. Ето, става въпрос за 10 800 агенти и офицери от ДС, повечето от които са обществено непознати, все пак. Появява се по медиите някой и обикновеният гражданин започва да се пита – този беше ли или не беше ? Когато обаче видиш, че до името му е изписано, че е бил офицер или агент от ДС, тогава нещата стават други“, спори Методи Андреев. И дава за пример известния с псевдонима си „Митьо Гестапото“. „Сега го представят само като проф. д-р Димитър Иванов, докато до името му трябва да стои ъсщо : „майор от 6-ти отдел на 6-управление на ДС“. И тъй като в България тези хора обичат да се оплакват, че лустрацията ги ограничавала да заемат държавни постове и така се нарушавали техните права, изписването на пълната им „визитна картичка“ е коректно информиране на обществото. А и след като вече са били официално обявени за сътрудници на ДС, да им се чудиш какво повече имат да крият?“, пита риторично Методи Андреев.

20.01.2016

Още в първите дни на 2016-та в България интензивно се заговори за наличието на предизборна ситуация и предстоящи предсрочни избори. Едва седмица след като предупреди опитващите се да клатят кабинета, че ще ги прати „да ходят да се молят при пауните“, които населяват двора на Боянския сарай на Ахмед Доган, премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов обяви категорично на икономическа конференция в София, че никога няма да управлява с ДПС, че на президента Плевнелиев не му се правело трето служебно правителство и заключи, че предсрочни избори щяло да има едва „догодина по това време“.

По същото време преминалият в опозиция лидер на ДСБ Радан Кънев заяви, че очаква предсрочните избори още през май тази година. Той дори прогнозира, че е възможно останалите във властта министри от Реформаторския блок да бъдат „изолирани от собствените си партии“. Това, според Кънев, можело да обезкуражи ГЕРБ да управлява в сегашния коалиционен формат. Успоредно с тези прогнози в ход са и консултации на БСП за първото искане на недоверие към кабинета. Това даде повод на Борисов да обяви иронично, че ще му бъде интересно как ще направят правителство тези, които искат оставката на сегашното. След което сам си отговори: „Защото те / БСП, ДПС, “Атака”, ДСБ/ на моята порта няма да почукат, дори да почукат, няма да им отвори никой“.

Дешифриране езика на пауните

След подобна размяна на заклинания възниква въпроса стабилно ли е наистина второто правителство на ГЕРБ или българите отново стават свидетели на поредните крясъци на пауните, за които говори премиерът?

Политологът проф. Евгений Дайнов, например, се обзаложи по телевизията, че предсрочни парламентарни избори ще има , но „ те няма да са точно тогава и точно така проведени, както на Бойко Борисов му се иска“. Левият социолог Юрий Асланов от своя страна отчита, че няма логика в един извънреден парламентарен вот заедно с президентския през тази година. „Това може да се случи само заради някакви извънредни местни или външни събития, които да поставят под въпрос стабилността на управляващата коалиция“, казва Асланов в печата. Сходно е мнението и на десния анализатор проф. Михаил Константинов. Според него съществена опасност от предсрочни избори няма, защото никоя политическа сила няма да има полза от тях. „Много по-опасни са събитията, които се случват около нас и набират скорост“, предупреди обаче по държавната телевизия проф.Константинов.

Танцът на красивите птици

Доц.Антоний Гълъбов определя сегашното правителство като конструкция с по-сложен дизайн от първия кабинет на ГЕРБ. „В този кабинет има твърде много луфтове – той е като паянтова постройка, която се клати, но е по-стабилна на сътресения. Цатова в нея ще има напрежение, противоречия, противопоставяне между главните политически сили, но аз не очаквам предсрочни избори“, казва политологът пред Дойче веле. Той е убеден, че никой друг освен ГЕРБ не може да предизвика такива избори, а и тази партия няма да спечели от тях. „Затова говоренето за предсрочен вот ще продължи, защото то е част от позиционирането в политическото пространство, макар това позициониране няма отношение към реалносттите“, коментира Антоний Гълъбов.

Различно е становището на Арман Бабикян от Агенцията за политически маркетинг, който характеризира управлението на ГЕРБ като нестабилно. Той посочва два фактора, които доказват тезата. „Единият е, че в самата управляваща партия има хора, които твърдят убедено и с аргументи, че при едни предсрочни избори формацията им ще спечели по-голям брой мандати, отколкото наличните в момента. Другият фактор е, че ДПС, като една от най-сериозните политически сили в НС, няма да има желание да даде времеви хоризонт на депутатите около Лютви Местан да пребивават в НС и ще гледа час по-скоро да ги отпрати извън парламента. Което означава, че те също имат интерес от предсрочни избори“, коментира политическият анализатор пред Дойче веле. В подкрепа на тезата си той посочва и други фактори. Като, например, очевидният дефицит на справедливост в съдебната система, „престоят“ на спестяванията на гражданите в банковите им сметки, а не в икономиката, което е признак на уплаха. „Това са все индикатори на нестабилност. Естествено към тях можем да добавим и предостатъчно външнополитически фактори“, допълва Арман Бабикян.

За някои крясък, за други „паунова песен“

Какви, все пак, могат да бъдат последствията от едни предсрочни избори, още повече, че значим конкурент на ГЕРБ засега не се очертава?

При подобна ситуация прогнозата на доц. Антоний Гълъбов е лоша. Според него такъв вот ще постави България сред страните от Балканския регион, които сега преминават или вече са преминали през политическа криза след предсрочните избори в Сърбия, Македония и Румъния. „Добре е България да се различава от съседите си“, смята доц. Гълъбов.

Арман Бабикян е убеден, че сериозна алтернатива на ГЕРБ би могла да се появи, тъй като на този свят няма нищо безалтернативно. „Страната не започва от Бойко Борисов и няма да завърши с него, казва аназизаторът. Аргументът „няма кой“ не е аргумент за развитието на държавата. Факт е, че държвата не се развива, а без реформи, които не се случват, тя не може да очаква нищо добро“. Бабикян е убеден, че винаги има кой, има достатъчно умни и интелигентни българи, които да се самоорганизират и да предложат добра алтернатива. Някой спомня ли си предизборното споразумение между РБ и ГЕРБ от типа „Приказките на Шехерезада“? То съдържаше над 200 точки и беше подписано само за да се състави сегашния кабинет. Днес кой си спомня под колко много ангажименти се подписаха тези хора, а изпълнението и случването на тези ангажименти къде е ?“ – пита риторично политическият анализатор Арман Бабикян?

13.01.2016

До края на януари ЕК със сигурност ще представи поредните си доклади за напредъка на България и Румъния в правосъдието и вътрешните работи в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка. Това обяви в Брюксел говорителят Кристиян Виганд и допълни, че комисията продължава да поддържа постоянен контакт с властите в двете страни. Позовавайки се на изказване на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер от 2014 година, че в рамките на своя мандат той ще прекрати в сегашния му вид продължаващото вече девет години наблюдение над балканските съседки, български медии прибързано се зарадваха, че края на докладите по механизма вече се вижда. Това обаче едва ли ще се случи, тъй като решение за прекратяване на наблюдението могат да вземат само всички членки на ЕС и то едва след като ЕК да ги убеди, че в наблюдаваните страни са извършени дълбоки и необратими реформи за утвърждаване върховенството на закона.

И ако в Румъния този процес все пак отбелязва някакъв напредък, в България нещата далеч не са такива.

Наблюдението продължава

На дискусия в София тези дни по повод началото на холандското председателство на ЕС, посланикът на страната Томас ван Оорсхот беше категоричен, че мониторинга над България ще продължи докато тя изпълни всички изисквания. Според дипломатът механизма на наблюдение дава добри резултати, а в поредния доклад този месец ще бъдат отразени всички развития през последната година. В края на декември британската посланичка в България Ема Хопкинс поясни по телевизията от своя страна, че в документа със сигурност ще има критикувани области, като например, липсата на напредък „в борбата с корупцията по високите етажи на властта“ и по-точно „неприетият закон на г-жа Кунева“. Посланичката на Великобритания даде положителна оценка на приетите конституционни поправки за съдебната власт, но подчерта, че са необходими още допълнителни реформи. Тя подкрепи и позицията на председателя на ВКС Лозан Панов изразена по повод годишнината на съда, като я нарече „проява на един много силен и независими съдебен ум, нещо, което е много важно за развитието на демокрацията”.

Конституционните промени като ключов фактор

Известно е, че окончателните оценки в годишните доклади на ЕК стават известни в деня на тяхното публикуване, но в България вече се развихриха спекулациите по този повод. Част от тях се позовават на т.нар. устен доклад на ЕК, представен в средата на август на закрито заседание в Брюксел, откъслечни детайли от който изтекоха в медиите, а други бяха допълнени от някои политици. Ден след устния доклад тогавашният министър на правосъдието Христо Иванов съобщи пред парламентарната правна комисия, че ЕК е застанала категорично зад предложените от него промени в конституцията и е обявила, че „изменението на основния закон ще е ключов фактор за оценката, която ще даде на управляващите в редовния си доклад в началото на 2016 г.“. От медиите стана известно, че силна подкрепа за действията на бившия сега министър тогава са изказали Германия, Франция, Великобритания и Холандия.

Достоверна ли е българската политическа класа?

„Сламки“ за очакванията от доклада през 2016-та подхвърли и вицепремиерката по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева. След срещата си в София в началото на декември с представители на ЕК, които подготвят мониторинговия доклад по Механизма, тя призна: „По отношение на антикорупционния закон нямаше как да се похвалим с вече приет закон, нито със сформирано бюро за противодействие на корупцията и работеща институция, защото това беше бламирано в парламента. Приети промени в Конституцията по отношение на съдебната власт също няма. Процесуалните закони за съдебната реформа се чакат. Трябва да се докаже с действия достоверността на българската политическа класа, надеждността на нашата правосъдна система, политическата ни воля, които да кореспондират с ценностите на ЕС“, каза пред медиите вицепремиерката.

Какво се вижда в бездната?

В края на 2012-та Меглена Кунева, бивша министърка по европейските въпроси и първи български еврокомисар спомена в печата, че „Брюксел е ръчната спирачка за България, за да не паднем в пропастта“. По-късно авторът на интервюто с нея, журналистът Веселин Желев допълни в своя публикация, че „ръчката“ на тази спирачка е Механизма за сътрудничество и проверка, с който ЕК наблюдава правосъдието и вътрешните работи в България. Какво обаче се крие в пропастта, за която споменава Меглена Кунева? Там се вижда прокуратура, за която има съмнения, че изпълнява политически поръчки. Прозира липса на осъдени и въдворени зад решетките висши чиновници и политици. Усеща се продължаващата зависимост на държавни институции и политически партии от скандалния сенчест кръг „Кой“. Наблюдава се вилнееща и безнаказана битова и криминална престъпност, както и неспособност на властите да залавят и осъждат повечето извършители. Корупцията, проектирана дори в една закрита тези дни митница, е осезателна и повсеместна. Продължаваща е непрозрачността в придобиването на медии, езикът на омразата се лее отвсякъде. Видими са фигурите на протестиращи срещу липсата на съдебна реформа съдии, отвсякъде се чува гражданското недоволство и боботене на социалното напрежение.

При тази ситуация възниква въпросът кой е в състояние да дръпне спирачката на стремглаво препускащата към катастрофа българска мотриса? Отговорът е лесен – това все още е Брюксел, макар ремонта на влака да си е чисто българска работа. И то вече за девети път.