06.01.2016

В навечерието на новогодишните празници полското обществено радио „Йединка“ /“Единичка“/ започна да излъчва на всеки кръгъл час националния химн и химна на Европа. По този начин радиожурналистите протестират срещу спорния медиен закон, който според ЕК представлява заплаха за медийната независимост в Полша.

От година вече и в българския радиоефир не спира да звучи песента на Бийтълс „Let it be”, с която журналисти от БНР протестират срещу финансовите ограничения и политиката на сегашното ръководство на държавната медиа.

Какви са различията в медийните проблеми на двете членки на ЕС? Има ли допирни точки в тях?

Превземане на обществените медии?

Върховенството на закона включва зачитане на фундаменталните права в държавите от ЕС, припомня пред Дойче веле експертката по европейско и българско медийно право проф. Нели Огнянова. Тя пояснява как в рамките на дните между Рождество и Нова година двете камари на полския парламент – Сеймът и Сенатът – са гласували разпоредби, според които правителството поема управлението на обществените радио и телевизия. Това означава, че член на правителството ще може да назначава и освобождава управителните и контролните им органи. Остава само последната стъпка – подписът на президента Дуда. „Гласуван е механизъм за политическо превземане на обществените медии в пълно противоречие с възприетите демократични стандарти. Заплашени са фундаментални права – свободата на изразяване и правото на достъп до безпристрастна информация“, констатира проф. Огнянова.

На 3 януари европейският комисар за дигиталната икономика и информационното общество Гюнтер Йотингер предупреди Полша за опасността от откриване на процедура за нарушаване на основни ценности на ЕС, а председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер включи въпроса за тази страна в дневния ред на заседанието на комисията на 13 януари. На него, пояснява проф. Огнянова, ще бъде разгледан въпроса доколко безпрецедентните действия на властта в Полша са системна заплаха за върховенството на закона, с което Комисията слага начало на процедура, която може да доведе до задействане на механизмите в член 7 от Договора за ЕС и суспендиране на права, произтичащи по силата на членството в съюза. „Изглежда, че този път ЕС има решимост за реакция срещу бруталното посегателство върху свободата на медиите“, коментира проф. Огнянова.

Пари за държавните медии

В първото си за 2016-та обширно интервю в печата българският премиер Бойко Борисов декларира, че властта няма абсолютно никакво влияние върху медиите, включително върху националните, които са на бюджета на държавата. „Националното радио е може би най-опозиционното от всички. И няма нито един случай някой да им е казал каквото и да било“, отчете министър-председателят.

И въпреки това от началото на миналата година до днес БНР продължава да протестира с песента на Бийтълс. Защо?

Д-р Жана Попова, медийна наблюдателка от Факултета по журналистика в Софийския университет смята, че проблемите в Полша и България имат една изходна точка – финансирането, а оттам – управлението на медиите, които трябваше, а и продължават да се опитват да станат обществени. „И в двете европейски страни министерствата, които разпределят бюджета, ще получат силни правомощия да вземат решения за обществените медии. В България например се предлага министерството на финансите да определя какви “трансфери” от други пера в бюджета да се правят вместо досега отпусканите “субсидии”, а това не бива да се допуска. Неслучайно периодично се завърта и идеята за сливане на БНТ и БНР, модел, вече доказал неефективността си“, казва пред Дойче веле Попова. Според нея истинският български протест закъснява и обществената енергия трябва да се концентрира не върху това кой е генерален директор на държавната медиа, а върху начина, по който българските медии стават обществени чрез финансирането си. „Отмина вече месец, а обществена дискусия, каквато депутатите обещаха по тази тема, няма. Може би обществото не трябва да чака депутатите в този случай“, коментира Попова.

Децата като медийни данкоплатци ?

И все пак някои водещи на слушани предавания по БНР са твърдо решени да продължат протестите си с “Let it be”. Авторът на сваленото скандално предаване „Деконструкция“ Петър Волгин, който е и модератор на обедния информационен блок на програма „Хоризонт“, дори се закани във фейсбук: „Песента звучи и в “12 плюс 3”. И ще продължава да звучи. И в “Деконструкция” ще звучи. Пак.“ За какво и срещу какво, всъщност протестират хората от БНР?

„От 2015 г. БНР е прекрасен пример как един министър може да влияе върху управлението на една обществена, но зависима от бюджета медия“, казва д-р Жана Попова. Тя припомня за поисканото 10 процентно съкращение в определено перо от бюджета на радиото. „Дали подобно свиване на разходите води до по-добра програма? – това е въпрос, на който е добре финансовият министър да отговори“, казва наблюдателката и пояснява: „Обществените медии не на данъкоплатеца. Те са на гражданите. Ние не ги гледаме и слушаме защото си плащаме данъците. А плащаме данъци, за да може дори хората, които не плащат данъци, да правят своя информиран избор. Децата не са данъкоплатци, но те също гледат и слушат, нали? “

Волгин ще надвика всички

Жана Попова определя проблема с предаването “Деконструкция” като отделен случай, въпреки че “Let it be” е запазена марка и за водещия в „Хоризонт“. „Смятам, че Волгин спря да прави журналистика и затова не трябваше да чакаме санкцията на СЕМ, а различни представители на обществото следваше да изразят позицията си за това какво предаване е “Деконструкция”. Всъщност такива мнения имаше. Ръководството на радиото не направи нищо за да осъществи разговор за смисъла от този тип журналистика. Генералният директор Янкулов в крайна сметка свали предаването с мотива, че данъкоплатеца ще плати глобата от 3000 лева, която СЕМ налага. А всъщност в самото БНР е прекъснат диалога кое прави едно предаване важно за обществото. И сега чакаме Волгин да надвика всички. Той ще го направи, но това не превръща предаването му нито в журналистическо, нито приносно за обществото. Големият проблем, обаче е, че дори свалянето на „Деконструкция“ от ефир далеч не превръща БНР в обществено радио“, обобщава Жана Попова.

30.12.2015 г.

Основна причина за вътрешнополитическата схизма в ДПС, детонирана предколедно от почетния председател на движението Ахмед Доган, изненадващо се оказа конфликта между Москва и Анкара по повод свалянето на руския бомбардировач. Досегашният лидер на етническата партия в България Лютви Местан беше свален от всичките си партийни постове и дори изключен от политическата си формация с обвинението, че прекалено прибързано е подкрепил Турция от парламентарната трибуна след обтягането на отношенията й с Русия. „За мен беше гаф тази декларация, г-н Местан“, обяви Доган пред елита на своята партия и предупреди , че „ такава ще бъде съдбата на всеки, който се изправи срещу българските национални интереси“. С което се опита да постави скандала във външнополитическата сфера и дори го позиционира върху геополитическа плоскост. В единствената официална реакция на управляващите досега в телефонния разговор с турския си колега Ахмет Давутоглу, опитал се да ходатайства за Местан, премиерът Бойко Борисов каза: „Пред Местан и Доган аз избирам България“ и предупреди, че битката в ДПС „не бива да е заложник на отношенията България-Турция, както и българите не трябва да страдат от отношенията Турция-Русия“.

Комшулукът

Само седмица преди драматичните събития с ДПС на път за Брюксел турският премиер Давутоглу се отби за няколко часа в София. Целта на разговорите му с Борисов и президента Плевнелиев беше да чуе отново за подкрепата на България за турското членство в ЕС. Отново, защото в средата на октомври в Истанбул българския премиер гарантира на турското ръководство пълната си подкрепа за това членството и дори благодари на турския президент и министър-редседател за помощта, която тяхната страна оказва с бежанците. След тази визита Борисов коментира в социалните мрежи, че двете съседки ще работят и за „либерализиране на визите между тях, тъй като това е важно както за туризма, така и за бизнеса като цяло“. Не е тайна, че всяка година близо 2 милиона българи посещават Турция, а търговският стокообмен между двете страни надхвърля 5 милиарда долара. В интервю за печата тези дни директорката на Европейския съвет за външна политика в България Весела Чернева прогнозира, че на фона на сприхавия конфликт между Москва и Анкара, „Турция има нужда от съюзник в лицето на ЕС и това ще направи стратегически важни отношенията между ЕС и Турция“.

Московското „разделяй и владей“

Неотслабващ е и интереса на Русия към България. В средата на август руският президент Владимир Путин обяви, че Москва е готова на сътрудничество с България „въпреки всички сложни въпроси, свързани с реализацията на „Южен поток“. Думите му подсказаха също, че Русия изпитва все по-голяма необходимост от съмишленица в опитите си да смекчи ефекта от тежките икономически санкции срещу нея. Според бившия български посланик в Москва Илиян Василев обаче, Русия има интерес да откъсне България от ЕС и НАТО и да премине към двустранен режим на взаимодействие при който да доминира Москва. „Примери много, припомни пред Дойче веле Василев, последният от тях е т.нар. „ голям енергиен шлем“, по думите на бившиятпрезидент Първанов. Такива проекти са възможни единствено при двустранна дипломация, която не отчита ангажиментите на България към съюзите, в които тя членува“. Анализаторът далеч не смята, че отношенията на България с Русия и Турция могат да се изчерпят със случващото се в ДПС. Той уточнява, че привнесената в речта на Доган геополитика съвсем не е философска концепция, а е много по-прагматична теза. „Тя трябва да обслужи съвършено конкретни материални и финансови интереси на съответните групи в ДПС, които имат интерес от реализацията на руски проекти или са свързани с турския бизнес и неговите икономически намерения. В подобен тип отношения България не може да бъде на равни разстояния, защото е членка както на НАТО, така и на ЕС. Обаче да се извежда тезата, че НАТО автоматически застава зад всяко действие на Ердоган, в това число зад отношенията му с Русия, също е прекалено обобщаващо за да е вярно“, коментира Василев.

Геополитика през призмата на ДПС

В дебата се включи и намиращият се за празниците в София координатор на ООН за Близкия изток и бивш външен министър Николай Младенов. Той определи като опасен за България опита един вътрешнопартиен конфликт да се оправдава с геополитика и обтегнатите отношения между две държави, макар че страната е съюзник на Турция в НАТО и има сериозни икономически отношения с Русия. По телевизията Младенов поясни, че съществува серия от приоритети, които България трябва да реализира с Анкара и Москва – контролът по югоиизточната граница, бежанската вълна, изграждането на газовия хъб, който да стане разпределител за цяла Югоизточна Европа. “Реализацията на тези приоритети не може да минава през една партия”, уточни българският служтел на ООН и допълни, че „отношенията между държавите са въпрос на политика на правителството“, както и че „никой не трябва да кара българите да избират между Русия и Турция“.

Тишина, спокойствие и дистанция

Може ли все пак мълчаливата засега официална София да извлече някакви дипломатически и икономически ползи и да изиграе най-правилно картите си в създалата се ситуация?

„Тишина, спокойствие и дистанция в сегашната гореща фаза на конфликта „Москва-Анкара“, смята Илиян Василев. Според него големият проблем не е в това, че Българи няма да отразява официалните нападки на двете страни, а във факта, че в повечето случаи става въпрос за натиск чрез местни „проксита“/ заместници, плномощници/, каквито са българските русофили и други ангажирани хора, което превръща външния конфликт във вътрешен. “Затова най-голямото предизвикателство е България да съумее да осигури такива условия, в които да може сама да дефинира своите интереси, а не прави това под натиска на едни или други вътрешни лобита. Да не забравяме, че голяма част от въпросните лобита са функция на собствените си материални интереси и зависимости“ , обобщава Илиян Василев.

 23.12.2015

След близо двегодишни колебания в навечерието на Коледните и Новогодишни празници, ръководството на БНР се реши да преустанови излъчването на конфликтното предаване „Деконструкция“ по програма Хоризонт. Аргументите – поради едностранчиво представяне на фактите от водещия Петър Георгиев /по-известен с псевдонима си „Волгин“/ и неговия екип се стигнало до „липса на обективност и многообразие на гледните точки“, както и до „ограничаване на свободата на словото и налагане на цензура“, което отнемало „възможността на слушателите да изказват свое мнение“. Генералният директор на БНР Радослав Янкулов поясни, че предаването е свалено от ефир по силата на Закона за радио и телевизия, а председателят на СЕМ Георги Лозанов допълни, че БНР може да бъде глобено и с 3 000 лева, защото авторите на „Деконструкция“ системно отказвали да спазват изискването за плурализъм на мненията, което е задължително за обществените медии. Новината за спирането породи емоции в социалните мрежи, предизвика скромен протест на симпатизанти на БСП пред сградата на бул.“Драган Цанков“ в София и опресни боята върху разделителната линия между русофили и русофоби в българското общество.

Ето някои от по-любопитните изявления, направени след обявения край на конфликтното радиопредаване:

Авторите и съмишлениците

Петър Волгин, водещ: „Предаването „Деконструкция“ винаги е критикувало управляващите – в момента това са ГЕРБ, президента Росен Плевнелиев. Този конфликт ще продължи, защото ще говорим и мислим така, независимо от всичките цензурски мераци. Спирането на едно предаване е форма на тежка цензура. Центрове на властта нареждат на председателя на СЕМ какво да направи“.

Калина Андролова, редакторка „Срещу войнстващата посредственост думите са безсилни. Но не към войнстващата посредственост е адресиран този текст. А към малкото останал нормалитет в тази държава. Хора, свалянето на „Деконструкция” от ефир е поредният напън за ликвидиране на изговарянето на истината. Не виждате ли това, не го ли разбирате! Това /държавата – б.а/ е протекторат, в който медиите са фиктивни. В който истината е смазана“.

Атанас Мерджанов, говорител на БСП: „В БСП сме възмутени от решението на УС на БНР да свали от ефира си предаването „Деконструкция” с водещ Петър Волгин. Взето под груб натиск от страна на председателя на СЕМ и след заплаха от глоба, подобна цензура не прави чест нито на регулатора, нито на общественото радио. Обвиненията в липса за плурализъм звучат абсурдно за предаване, което в голямата си част предоставя свободна линия за граждани.”

Михаил Миков, председател на БСП във Фейсбук: „Днес граждани излязоха на протест в защита на правото да говорим свободно. Нали още имаме право да мислим, да се изказваме без цензура, да критикуваме без страх? Ако някой го ограничава – да каже поне на какво основание, по кои правила! Или в България вече няма нито права, нито правила?”

Позиция на СБЖ: „Решението на УС на БНР за спиране на предаването „Деконструкция” издава страх и безсилие. Страх от истината и безсилие да я отстоиш  пред силните на деня. Срамно и недостойно е поведението на СЕМ, който вместо да защитава  демократичните ценности  в журналистиката, се превърна в цензор на свободното слово“.

Критиците

Георги Лозанов, председател на СЕМ: “Волгин е най-устойчивият нарушител в сферата на обществените медии години наред. Спорът е ясен – той изразява своето мнение, но като водещ трябва да дава достъп и на други гледни точки. Ако ще да е критика на марсианците, ако има друга гледна точка, тя трябва да се чуе в ефира”

Проф. Огнян Минчев, политолог, фейсбук: „На “Деконструктора” /Волгин – б.а./ му беше дадена неограничена възможност да клевети, да лъже, да манипулира, да пуска в ефир “правилните” гласове, да отсвирва поради “несъстоятелност” критичните мнения и да си създава една по същество радио-Атака. Разликата с уличния фюрер е, че “Деконструкция” не бие французойки, не насилва студенти и не цъкли безумен поглед по площадите. Но върши – и то по-добре – същата работа: да истеризира обществото, да сее омраза и да рисува светло евразийско бъдеще, маскирано като “лява” алтернатива. БНР трябваше да намери начин на този човек – и на екипа му – да му бъдат задавани в пряк ефир въпроси. Неудобни въпроси, които Волгин прекъсваше с нервен жест върху вилката на телефона, когато поредния слушател-събеседник се оказваше “костелив орех” сред ентусиазираната атакистка – “деконструктивистка” тълпа слушатели“.
Проф. Евгений Дайнов, политолог: „Днес, 12 декември 2015 година, в предаването „Деконструкция” г-ца Андролова /редакторка и коментаторка в „Деконструкция“- б.а./ нарече (цитирам) „Лумпени!” онези граждани, които снощи, 11 декември, протестираха за възстановяване на правото и справедливостта в Република България. Г-ца Андролова не беше на протеста и няма как от собствени наблюдения да е стигнала до констатацията, че става дума за лумпени. Аз обаче бях. Сред протестиращите граждани забелязах философа проф. Христо Тодоров, антрополога доц. Васил Гарнизов, публициста и преподавател д-р Тони Николов, както и други наши колеги от академичния свят. … Аз и горепосочените ми колеги, както и всички данъкоплатци, издържаме БНР със своите данъци и не очакваме от неговия ефир да ни наричат „лумпени”. Всяка обществена медия, каквато е и БНР, е длъжна да спазва добрите нрави. Ръсенето на обиди и сквернословие от ефира на БНР не е признак на добър нрав, а напротив“.

Експертите

Мария Черешева, Асоциация на европейските журналисти-България: „Позволихте си /авторите на „Деконструкция“ – б.а./ да присвоите претенциите за ново ляво в България, с което допълнително допринасяте за това да се чувствам непредставена. Лявото не е и не може да бъде расистко, хомофобско, ислямофобско. Всеки нормален или радикален ляв извън България не би повярвал, ако чуе за какво става дума. Но и ние, слушателите, не сме някакви идиоти. Обидно е да се свири на русофилската струна, или пък да се използва носталгията на българите по социализма за прокарване на про-путинска пропаганда. За проповядване на външнополитическите интереси на руската държавна машина. (нарочно не казвам държава). За отявлена защита на партньорите му, масови убийци като Башар Асад, който изтребва систематично невинните си граждани“.

Бойко Боев, медиен юрист в Лондон, фейсбук: „BBC има нещо общо с БНР (колкото и да е невероятно понякога това). Става дума за това, че те са по закон обществени. Тоест, трябва да служат на цялото общество и затова дори да спазват по-строги правила за съдържанието си. Ако сте слушали и гледали ВВС, сигурно ви е направило впечатление, че много български радио и телевизионни предавания, включително това на Волгин, са меко казано “пропагандни” в сравнение с предаванията на Би Би Си. Обяснението ми е, че във Великобритания спазват правилата за съдържание, а в България позволят на журналисти от националното радио и телевизия да не се спазват правилата“.

Началникът

Радослав Янкулов, Генерален директор на БНР: „Ако има цензура, то тя беше в предаването “Деконструкция“. Лично аз повече от две години крепя Волгин като “рохко яйце” и опитвах с аргументи, търпение и разбиране да го защитавам срещу тези, които го нападаха. Няколко хиляди лева ще бъде глобата, която ще ни бъде наложена. Кой да я плати?! Петър Волгин ли ще я плати? Тя е към Радиото и то ще я плати”.

Послеслов

Повредата едва ли е във вашия радиоприемник! Затова – извинете за неудобството…

04 януари 2015 г.

Отворено писмо от Георги Папакочев и Йордан Лозанов до програма „Хоризонт“ на БНР

На 4 януари 1989 година за първи път се в радиоефира се появи „12 плюс 3”, обедното предаване на програма „Хоризонт”, което продължава да звучи вече четвърт век – с актуалните новини, информации и теми, с познатите си сигнали, а и с високите изисквания  на своите многобройни слушатели. От самото начало на демократичните промени в България екипът на „12 плюс 3“ е отстоявал професионалните стандарти на независимата журналистика, плурализма на мненията, политическата безпристрастност. На тях учехме и новото поколение радиожурналисти – пред микрофоните на предаването израснаха много радио и телевизионни звезди, професионално укрепнаха чудесни репортери, а през стажантската школа на „12 плюс 3“ преминаха журналисти, които доказаха качествата си в Би Би Си, Си Ен Ен и други световни медии.

Ние, като част от неговите създатели, първи водещи и редактори, се гордеем с юбилея на своята професионална рожба. Наред с това, обаче, днес се срамуваме:

• От това, че напълно основателно повече от половин година протестиращите срещу правителството на антиевропейската, русофилска олигархия освиркват шумно и с нескрито презрение името на шефа и един от водещите на предаването Петър Волгин.

• От това, че от студиото на „12 плюс 3“ в ефира все по-често се лее неприкрита и целенасочена политическа пропаганда в полза на силните на деня.

• От това, че в опит да се манипулира аудиторията се използват перфидните агитационни методи на ЦК на БКП и ДС, за да се лансират груби антиевропейски и антизападни нападки за сметка на проруските и евразийски тези – нещо, което е далеч от официалната /засега поне в нейната видима част/ политика на България и което е несъвместимо с националните й интереси.

• От това, че авторитетът на „12 плюс 3“ постепенно се срива, нещо, което други талантливи журналисти, изпълняващи коректно своята работа като водещи и редактори в предаването, не заслужават.

Наистина е тъжно, че вместо с радост отбелязваме четвъртвековния юбилей на „12 плюс 3“ с подобни неприятни размисли. Правим го, обаче, с ясното съзнание, че обедното предаване на „Хоризонт”, което е надживяло и други неспокойни времена, отдавна принадлежи на своите слушатели.

Затова заставаме зад аудиторията, която създадохме с труда и професионалните си журналистически усилия и на която благодарим, че остава такава, каквато я виждахме в мечтите си на 4 януари 1989 година – рождената дата на „12 плюс 3” преди четвърт век!

Йордан Лозанов  и Георги  Папакочев – двама от създателите и първи водещи на „12 плюс 3“.

4 януари 2014 г.,
София

  Dec 18, 2015 г.

И сега ми е пред очите – с неизменното елегантно бомбе, със задължителните костюм и папийонка, с преметнат върху ръката тънък бастун и постоянно димяща цигара между пръстите. Същински двойник на Еркюл Поаро!

Разказвам за човека, към когото никой, дори най-отявлените партийци навремето, не смееше да се обърне с почти задължителното тогава „другарю”. Човек, който до последните си дни в края на 80-те носеше с особено достойнство девалвираната в България титла „инженер”.

Днес няма да откриете името на инженер Виктор Бойчев в глобалната мрежа, колкото и „търсачки” да пускате. Със сигурност обаче то фигурира под някои от най-трудните и сложни технически публикации в някогашно фотографско списание – с чертежи, математически формули и обяснения, обикновено неразбираеми за повечето щрак-ентусиасти.

Инженерът четеше в библиотеките единствено немска техническа литература в оригинал и правеше дори рутинните си изчисления не с популярните навремето калкулаторчета „Елка”, а с малка, сложно разграфена логаритмична линийка, която никога не напускаше вътрешния му джоб.

На пръв поглед инженер Бойчев беше екзотична, но иначе безкрайно интересна личност. Като студент по машинно инженерство в Мюнхенската политехника през 30-те години на миналия век, подобно на други млади българи в Германия, той се жени за хубавица от Бавария и въпреки смутните години в семейството се раждат 6 деца. Фамилията преживява войната в София, където е по-спокойно и сигурно, а в средата на 60-те съпругата, само с три от децата, успява да се завърне в родината си, тъй като „народната власт” не позволява на останалата част от семейството да емигрира от социалистическия рай. Което беше превърнало Виктор Бойчев в безпощаден и неприкрит критик на тоталитарния режим.

И въпреки всичко режимът го търпеше. По-скоро беше принуден да го търпи, тъй като Инженерът притежаваше уникални технически познания в област, за която тогава въобще липсваха специалисти. Това бяха модерните полиграфични машини и специална копирна техника, купувани основно от тогавашната ФРГ и други западни държави.

Изготвянето на подробните и сложни спецификации за внос и монтажът на тези високотехнологични за времето си устройства беше личен патент на достолепния мюнхенски възпитаник. Друга негова уникална квалификация беше техническият превод от немски и на немски език, което го правеше незаменим посредник в контактите със западногерманския машинен бизнес.

Така той успя сам да отгледа половината си деца в България и същевременно поддържаше на изумително ниво своя професионален авторитет. Неведнъж съм го питал защо не опита да се събере със семейството си в Германия. „Късно е вече за мен, дано тукашните ми деца поне имат късмет!”, отговаряше замислено той и дърпаше учестено от вечната цигара.

При една от последните ни срещи в центъра на София,  през 1988-ма беше, инж. Бойчев ми подхвърли сякаш случайно: „Знаете ли, тези, партийците, няма да изкарат дълго. Просто не е възможно. Помнете ми думата!”.

„Тези” си тръгнаха от властта само година по-късно. И както обикновено, мюнхенският Инженер се беше оказал прецизно точен в своите изчисления и прогнози…