05.11.2015

„Заловиха ни, удряха ни и ни изпратиха в лагер“ – това разказват пред френското радио RFI афганистански мигранти, успели след 20-дневно задържане в България да се доберат до Цариброд на територията на Сърбия. Радиото, цитирано от агенция Фокус пояснява, че всички бегълци са разказвали една и съща история – за насилията от страна на българската полиция. В края на октомври активисти от проекта за наблюдение на българските граници, който е част от намиращата се в Мюнхен асоциация „bordermonitoring.eu e.V.“ публикува на своята интернет-страница данни за тясното сътрудничеството между българската Гранична полиция и ловните дружинки в района на Малко Търново. Наблюдателите предават разказите на група от 30 мигранти, които били арестувани от местни ловджии край село Евренозово, а граничните полицаи били повикани след това. „През същия този ден стотици дясно настроени протестиращи излязоха по улиците на София за да изразят подкрепата си за граничния полицай, който на 15 октомври застреля край град Средец афганистански мигрант“, допълват авторите на публикацията. Активистите отбелязват също, че хуманитарни доброволци в Димитровград до българо-сръбската граница, също са събрали многобройни показания на бежанци, свързани с „ограбвания, побоища и арести на мигранти от страна на полицията“ в България.

Полицаите ни биеха и обираха

Германски доброволци от друга правозащитна формация – „Бордъруоч България“ – в продължение на няколко дни са разговаряли с пристигнали в Димитровград от България мигранти. В интернет наблюдателите публикуваха разтърсващите преживявания на група жени, деца и мъже от Ирак. Ето част от техния разказ: „Българската полиция ни държа 17 дни в софийски затвор защото нелегалното сме минали турско-българската граница. В групата ни имаше 6 деца, като най-малкото беше бебе едва на седмица. В продължение на дни не ни даваха вода и храна. Не ни разрешаваха да ходим до тоалетна и се налагаше да използваме бутилки. Полицаите ни биеха и обираха. Отнеха ни всичко – мобилни телефони, семейни снимки, пари. Принуждаваха ни да събираме боклук в района на затвора. Преди да ни освободят възрастните бяхме отново малтретирани, а децата блъскани грубо. Жена-полицайка биеше жените. Нас, мъжете ни строяваха голи и ни удряха с палки. С маркучи ни обливаха със студена вода. Полицаите водеха кучета и се гавреха с нас, стараеха се да ни унижават“, отбелязват германските доброволци в поместения в социалните мрежи свой доклад от 17 октомври 2015 г.

“Дебили, лъжци и измамници“

Полицейското насилие спрямо нелегалните мигранти в България далеч не е прецедент. През септември миналата година правозащитната организация “Хюман Райтс Уоч” и Европейската комисия против расизма и нетолерантността към Съвета на Европа остро разкритикуваха България заради няколко случая на насилие по границата и изхвърляне през граничната бразда на бременни жени и деца. В свой доклад “Хюман Райтс Уоч” представи три случая, когато чужденци са били бити от полицаи на българската граница с палки и ритници. Един от потърпевшите разказваше, че бил довлечен до границата с Турция и прогонен. В априлския си доклад  “План за овладяване” през същата година, “Хюман Райтс Уоч” констатира 44 инцидента, включващи най-малко 519 души, при които българската гранична полиция е арестувала и връщала масово в Турция търсещи убежище, бежанци и мигранти. В документа се посочваше, че някои от тези случаи са включвали прекомерна употреба на сила от страна на българската гранична полиция, в това число бой и употреба на огнестрелно оръжие. Подобни данни тогава обявиха и други правозащитни организации. Както е известно констатациите в доклада бяха отхвърлени от тогавашния вътрешен министър Цветлин Йовчев, а бившият шеф на ДАБ Чирпанлиев нарече международната правозащитна организация “дебили, лъжци и измамници, които по нагъл, циничен, лъжлив начин заблуждават общественото мнение”.

Нищо ново около южната граница

Опитахме се да разберем становището на МВР и на неговата Главна дирекция „Гранична полиция“ по най-новите данни за полицейско насилие спрямо нелегалните мигранти, но вероятно неспокойната обстановка около полицейските бунтове в страната попречи на ведомството да направи своевременно необходимата проверка.

За разлика от властите обаче, номинираната от БХК за Човек на годината за 2014-та доброволка в приемателния център за бежанци в Харманли Лидия Стайкова каза пред ДВ, че напоследък отбягва да слуша разказите на мигранти за насилията срещу тях, защото те неизменно са едни и същи. „Историите в докладите на наблюдателите са типични, лично съм чувала от хората за подобни случки, в признанията им няма нищо ново. Самата аз съм имала случай да звъня на Гранична полиция за да ги моля да открият изгубила се група с жени и деца край границата. След това тези хора са били пребивани от бой и връщани обратно в Турция. Затова предпочитам да не слушам повече за тези неща“, признава доброволката. И допълва : “Никак не съм сигурна, че повечето чужденци в центровете ще дочакат пролетта за да потеглят отново на запад. Както се вижда броят им у нас сега съвсем не е голям, което означава, че въпреки настъпващите студове повечето от тях бързат да напуснат България.“

Онова, което Лидия Стайкова с достойнство си спести да уточни вероятно беше: „Те всъщност бързат да избягат от България“.

28.10.15

Според най-новите данни на НСИ почти 22 на сто от българите, или над 1.5 милиона човека, живеят с доходи под линията на бедността. Половината от тях, според тазгодишно проучване на Института за пазарна икономика, оцеляват в състояние на дълбока бедност с доходи под 100 евро на месец. На този фон правителството на Бойко Борисов обяви, че се готви да въведе нов данък върху т.нар.“вредни храни“. Законопроектът, който по думите на здравния министър д-р Петър Москов, стъпвал на „много здрава философия“, предвижда приходите от данъка да финансират „спортните зали, различния режим за хранене в училищата и превенцията на заболяванията”. Проектът е предложен за обсъждане в интернет страницата на здравното министерство и тези дни ще бъде внесен за разглеждане от кабинета.

Поредното ограбване на българина

Опитите ни да научим мнението на експерти от Българската агенция по безопасност на храните за това дали новия данък ще промени навиците на бедните българи да консумират вредните, но евтини храни, както и дали производителите ще прекратят тяхното производство, се оказаха безуспешни – в неясни времена държавните чиновници обикновено предпочитат да спазват дълбоко мълчание и дискретност. Не такава е позицията на представителите на хранително-вкусовата промишленост в страната, които в обща декларация определиха  новия данък като „чудовищен“ и предупредиха, че въвеждането му „ще доведе до ограбване на българина чрез драстично вдигане на цените, без да има здравен резултат“. Срещу проекта остро реагираха и редица влиятелни икономисти. Владимир Каролев, съветник на икономическия министър, написа в печата, че най-много „вредни“ храни се консумират от хора, за които те са единственият финансово-изгоден начин да си набавят достатъчно калории и нарече предлагания данък „абсурден“. На страницата си във фейсбук Любомир Дацов, финансист и бивш зам.-министър, също изрази недоумение от това „колко лесно се случват и раждат идиотщини от типа на данък“вредни храни“и колко трудно се прокарва дори най-малкото свестно решение“.

Риск от недохранване и болести

Икономистът доц. Красен Станчев, един от най-острите критици на новия законопроект, предостави на ДВ изводите на свой специален анализ по темата. Като изтъква, че България е с най-нисък калориен прием и е сред страните с най-малко затлъстяване, експертът прогнозира, че след въвеждането на новия данък ще бъдат загубени около 4300 работни места, приходите от Данъка за доходите на физическите лица /ДДФЛ/ ще намалеят с близо 18 милиона лева, а загубите на приходи от ДДС поради свиване на оборота и заместващ внос ще достигнат 90 милиона лева. Сред другите отрицателни ефекти от новия данък са намаляването на домакинските бюджети, особено на малоимотните домакинства, риск от недохранване, по-нездравословно хранене, придружено от поражения върху здравния статус на домакинства с доходи близки до минималната работна заплата или средната пенсия, както и миграция на част от потребителите и производителите към още по-некачествени заместители. „Здравните цели на закона са, меко казано, неясно формулирани, вероятно защото няма ясна формулировка на проблема, който политиката, въвеждана с този закон, трябва да реши. Видно е само, че законопроектът увеличава цени и данъци“, констатира Красен Станчев.

Нов данък – победа за властта

Според Петър Ганев от ИПИ поведението на хора с ограничени доходи е трудно да се промени, дори след налагането на данък и оскъпяване на храните. „Просто едва ли ще започнат да ядат само свежи зеленчуци и прясно месо – навиците на хората са твърде консервативни. И все пак продължавам да мисля, че такъв данък няма да има, още повече, че в бюджета за следващата година той не е предвиден“, казва пред ДВ икономистът. Ганев е убеден, че всеки нов данък е малка победа за финансовото министерство и най-вече за властта, тъй като той по правило увеличава възможностите им да определят не само неговия размер, но и видовете хранителни стоки, които ще бъдат облагани. „Това означава, че правителството се намесва в пазара на храните, политиците стават играчи там, което позволява и всякакви злоупотреби. От друга страна международната практика учи, че обвързването на приходите с конкретен данък и конкретни разходи е лоша идея. Във всички случаи се открива пространство за политически интриги, а данъкоплатците ще станат губещи от две страни. Първо ще бъдат наказани за своето поведение на консуматори и второ, ще бъде дадена възможност на политиците да се възползват от предоставения им от данъкоплатците ресурс“, коментира Петър Ганев.

Всичко е възможно

Въпреки декларираната си подкрепа за новия данък пред здравния министър Москов, премиерът Борисов го предупреди да огледа проекта още веднаж “така че да не създадем от нещо добро негатив“. Означава ли това, че новото облагане на „вредните храни“ вече е предрешено?

„Не бих казал, че подкрепата на г-н Борисов е много ясна. Премиерът е доказал, че първоначално може да лансира пред обществото идеи и в последствие да ги оттегли. Промени в неговата позиция не могат да бъдат изненада“, смята Ганев. По-важно според него е, че през последните 10 години няма случай на данъчна промяна без тя да е осъществена с изричната защита и подкрепа на министъра на финансите, който и да е той. „До момента министър Горанов не е казал своето категорично „да“ и дори се изказа малко скептично за проекта. Щом данъкът не фигурира и в бюджета за догодина по-скоро ми се струва, че и тази тема ще отшуми. Но тъй като у нас всичко е възможно, може и да ни изненадат, естествено“, смята Петър Ганев от ИПИ.

21.10.2015

Информацията на Комисията по досиетата, че на местните избори в неделя българите ще гласуват и за 267 сътрудници на тоталитарните комунистически служби, регистрирани от Общинските избирателни комисии като кандидат-кметове, не впечатли почти никой в България и най-малко медиите. Нищо ново, отчетоха малцината изкушени наблюдатели и вяло припомниха как на местния вот през 2007 години мераклиите за местната власт от ДС са били 427, а през 2011- едва 273-ма човека. Единствен изследователят на комунистическите тайни служби и автор на сайта desebg.com Христо Христов отбеляза в интервю, че от края на 1989 година до днес Комисията по досиетата е разкрила принадлежността към ДС на близо 1400 общински съветници, секретари, кметове и техните заместници, избирани като кандидати на различни политически сили. Проверката на Комисията за тазгодишния вот сочи, че всички парламентарно представени партии и коалиции, в това число и десният Реформаторски блок, отново са включили в листите си бивши агенти. Което подсказва, че нито една от тези формации не си е направила труда или не е поискала да си го направи, да сканира предварително своите кандидати за ДС-принадлежност в миналото.

Проява на партийна безпринципност ?

Депутатът от ГЕРБ и бивш шеф на Комисията по досиетата Методи Андреев е сигурен, че домогванията на някогашните агенти ще продължават и в бъдеще, тъй като България така и не прие законодателство с елементи на лустрация. „Единственото, което можем да направим днес е да обявяваме принадлежността на съответните кандидати за да могат гласоподавателите да направят своя информиран избор“, казва пред ДВ Андреев. И дава за пример издигнатият от партия „Движение 21“ кандидат за кмет на Първомай Тодор Баръмов, който след два мандата на поста отново е в листите. „ Този човек не е случаен, а е офицер от бившите тоталитарни служби. Издигането му отново за кандидат-кмет и то от лява формация, която се славеше като най-голям противник на агентите на ДС, е проява на безпринципност. Същото правят и останалите партии“, посочва Методи Андреев. Според поименния списък на Комисията по досиетата най-много кандидат-кметове от бившата ДС има в листите на БСП – 56, следвана от ГЕРБ с 39, ДПС- 38, АБВ- 12 и Реформаторския блок – 10. По-голямата част от бившите агенти се кандидатират в селата, по-малките градове и общини в страната.

Пари, пари, европари…

Бившият шеф на Комисията по досиетата Андреев смята, че местната власт освен хора от някогашните тайни служби, неудържимо привлича и фигури, около които се образуват корпоративни бизнес-формации, както и представители на „модерните“ зависимости днес, каквито са членовете на нароилите се напоследък многобройни масонски ложи. „На доста места тези групи се припокриват с бившите агенти, а онова, което привлича всички, поотделно и вкупом, е само едно – свежите европейски пари или т.нар.“еврофондове“. В България, както е известно, почти липсва производство и единствения начин да се печели е чрез участието в обществени поръчки или в някой инфраструктурен проект. Нека не забравяме, че по Програмата 2020 повечето от тези проекти ще минат през общините. Затова мирисът на пари неудържимо привлича всички. И връзката между корпоративните общности и бившите хора от ДС са именно парите, нищо друго“, е категоричен депутатът от ГЕРБ.

Известно е, че кметовете на българските общини днес имат възможност да управляват немислими доскоро финансови средства по оперативните програми на ЕС. Поради това достъпът до европейско финансиране все повече се превръща в бойно поле за овладяване на местата власт – според очакванията над две трети от европейските средства, които България има право използва в рамките на Програма 2020, преминават пряко или индиректно през местната власт. И тъкмо тя фокусира като магнит тренираните погледи на бившите комунистически агенти.

Фатално привличане

За това говорят и данните на Комисията по досиетата. В края на миналата година тя извърши пълна проверка на общините в България. Рекордьори по брой сътрудници на ДС в общинската власт се оказаха област Бургас със 176 агенти от 3584 проверени лица, следвана от област Благоевград с 175 агенти от 2953 проверени и област Варна със 74 агенти от 2216 проверени служители. След тях по брой на агенти-общинари се нареждат областите Велико Търново, Видин, Враца, Габрово и много други. Каква ще бъде н картината след изборите на 25 октомври предстои да се разбере, но фактът, че не само парламентарните, но и много други партии извън Народното събрание отново са включили без проверка в изборните си списъци агенти на бившите тайни служби и медиите послушно мълчат за това, е повече от тревожен. Не само защото много българи няма да могат да направят своя информиран избор, но и защото се създава впечатлението, че историческият морал и справедливост за пореден път ще трябва да отстъпят. Този път не пред липсата на закон с лустрационни елементи, а под ламтежа за пари.

Или както с горчивина се изрази депутатът Методи Андреев: „Това е България. Не че искаме да е такава, но я правим такава…“.

16.10.2015 г.

През 1989 година днешният 42-годишен служител в Граничното полицейско управление в град Средец, новото име на „славното“ Грудово, Вълкан Хамбарлиев е бил на 16-години. През цялата си пионерска и комсомолска възраст дотогава младежът от гарнизонния град, подобно на цялото крайгранично население със сигурност е бил обучаван да бъде безпощаден към „изменниците и враговете на социалистическата родина“ и зорко да следи за нарушители на нейните граници. Бъдещият граничен полицай вероятно е чувал и хвалбите на някогашните граничари и техните командири за ликвидирани от тях бегълци за Турция, както и впечатляващите разкази за наградите по 2000 лева, изплащани за всеки застрелян източногерманец, опитал се да премине нелегално българската граница. Още през 2008 година германският професор по политически науки от университета в „Олденбург“ Щефан Апелиус беше установил, че през годините на Студената война над 4500 човека са опитали да преминат българската гранична бразда и най-малко 100 души от тях са били убити, без след това това да бъде правено каквото и да е разследване.

На лов за мигранти

Завчера /четвъртък/ граничният полицай и страстен ловец Вълкан Хамбарлиев регистрира първият случай на насилствена смърт на нелегален мигрант по външниа граница на ЕС. Той застреля със служебното си оръжие афганистанец, добрал се с още 50-тина свои сънародници през границата до отдалеченото на цели 30 километра от границата село Дюлево. Насочил в тъмното пистолета си срещу чужденците и без да му мисли много натиснал спусъка. Вероятно го е направил със същата лекота, с която отстрелва зайци и диви прасета на лов и с култивираната от младежките му години представа за патриотичен дълг. Само ден след убийството жители на бившето Грудово стартираха подписка в защита на полицая „защото бил изпълнил служебните си задължения“. В специално пресссъобщение националният полицейски синдикат окачестви стрелецът като „професионален, смел и самоотвержен служител и колега, с когото всички се гордеят“.

Да, обаче…

Правозащитничката Маргарита Илиева, директор на Правната програма на БХК припомня пред ДВ, че по силата на стандарта за абсолютна необходимост при употребата на огнестрелно оръжие, служителите от всички видове полиция нямат право да го използват ако не е застрашен нечий живот – на самия полицай или на трето лице. Независимо от това дали афганистанските нелегални бегълци са се криели, бягали, карали са се с полицаите, но без да застрашават техния живот, тогава представителите на властта нямат право да стрелят дори предупредително във въздуха. „ Откриването на огън в ситуация, в която това не е абсолютно необходимо, е незаконно по закона за МВР. След многобройните осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека този стандарт изрично беше въведен и в българското законодателство преди няколко години в резултат на големия брой ситуации, при които полицаи са убивали роми и българи“, припомня адвокат Илиева и допълва, че при незаконна употреба на оръжие се нарушава правото на живот по Член 2 от Европейската конвенция за правата на човека. „Дори теоретично да се докаже, че в конкретния случай липсва престъпление по силата на НК, във всички случаи остава отговорността на държавата за нарушеното право на живот на починалия човек“, е категорична юристката.

Стрелба над главите

В края на 2013 година в репортаж от бежанския лагер в Харманли тв-журналисти бяха записали изявления на полицаи, които твърдяха, че са получили инструкции от началник да упражняват насилие (“бой”) върху търсещи закрила чужденци с цел отблъскването им от границата и недопускането им на българска територия. Отговор от властите тогава не беше даден, но в замяна на това в началото на 2014 г. международната правозащитна организация Хюман райтс уоч представи подробен доклад, в който между другото пише: „Някои хора ни съобщиха, че български гранични полицаи ги заплашвали с оръжие, включително чрез стрелба над главите им. На едно групово интервю в Турция с петима афганистанци, три момчета и двама мъже, единият от интервюираните описа един такъв инцидент, случил се в началото на януари 2014 г.“ Констатациите в доклада бяха отхвърлени от тогавашния вътрешен министър Цветлин Йовчев, а бившия шеф на Агенцията за бежанците Чирпанлиев нарече правозащитниците “дебили, лъжци и измамници, които по нагъл, циничен, лъжлив начин заблуждават общественото мнение”.

Опасната пропаганда

„Бих свързала инцидента с убийството на афганистанския мигрант и с това, че през всичките няколко години на бежански вълни български политически лица на високо равнище пропагандираха срещу тях и така създаваха сред българите психоза за опасност, за нетърпимост към чуждите, от която следваше те да бъдат насилвани по най-различни начини“, казва адвокат Маргарита Илиева. А когато тези настроения са вече факт, естествено е те да бъдат последвани и от деяния. „Това е огромната отговорност която трябва да поемат властниците, които съзнателно подбуждат отношение на страх, омраза и дискриминация срещу бежанците. Целта им е да накарат обществото да не мисли за техните бездействия или порочни действия, а да припознава някакъв посочен от тях враг“, коментира правозащитничката от БХК.

Ние бяхме спирани отвътре, те са спирани сега отвън

Разтърсен от убийството на мигранта, известният български психиатър, дисидент и политически затворник д-р Любомир Канов направи специално за ДВ от САЩ, където живее и работи кратък коментар: „Блестящата настръхнала ограда по турската граница срещу бежанците, с нейните стоманени подострени шипове, се намира в странно и иронично отрицание спрямо “Бягащата Стена” на избягалият зад Оградата Кристо. “Ние” бяхме спирани отвътре с тогавашни кльонове. “Те” са спирани сега отвън с Оградата. Уродливи идеологии и религии вече много векове не оставят човеците да изживеят в мир и бездруго краткия си живот и да погалят децата си, преди те да пораснат и да се сбогуват с тях навеки. Уравнението на Свободата остава нерешимо“, коментира д-р Любомир Канов.

13.10.2015

Както можеше да се очаква военната намеса на Русия в сирийския конфликт превъзбуди за пореден път българската левица. След като проруската партия „Атака“ /която странно защо местните медии упорито продължават да наричат националистическа!/ внесе в парламента искане България да се присъедини към оглавяваната от руския президент Владимир Путин международна антитерористична коалиция срещу „Ислямска държава“, формациите от левия сектор подскочиха като ужилени. И то далеч не заради абсурдната идея на Сидеров, която лидерът на БСП Миков описа като „военнолюбска“ заради намерението „българските граждани да се включат в Сирия с двата си самолета и дървените си пушки“. Съвсем не! Парламентарно представените левичари по-скоро бяха притеснени от мисълта, че не те, а някой друг се опитва да бъде гласът на Кремълската политика в България и затова светкавично се опитаха да шмугнат в парламента решение за отмяна на санкциите срещу Русия. Вярно, БСП, Патриотичният фронт, “Атака” и АБВ не успяха да реализират идеята си, но загубата едва с 5 гласа разлика показа какъв продължава да бъде русофилския потенциал в сегашния български парламент.

Флиртовете с Дамаск

И нещо друго. Посткомунистическата българска левица освен към Путин трудно прикрива срамежливата си слабост и към сирийския диктатор Башар Асад. В началото на миналата година, тогава все още депутатът от БСП Страхил Ангелов, неочаквано се озова на собствени разноски с делегация в Дамаск, където беше посрещнат на най-високо равнище от председателя на сирийския парламент, а проправителствените медии в тази страна получиха възможност да заговорят за начало на промяна в политиката на Европа към управляващия режим. За да не забърка подкрепяното от БСП правителство на Орешарски в сериозен международен скандал, тогавашният председател на ПГ на посткомунистическата левица Сергей Станишев официално се разграничи от скандалното посещение като го нарече „частно“, но далеч не успя да разсее съмненията, че дипломатическият сондаж е бил направен по поръчка на висшето партийно ръководство. От друга страна непосредствено преди визитата на самодеецът-дипломат в Дамаск агенция Ройтерс изказа предположението, че България тайно доставя чрез Русия оръжие за режима на Асад. Присъствието на члена на ВС на БСП и голям радетел на българо-руската дружба проф. Захари Захариев в делегацията тогава единствено засили това подозрение.

Очакване за реванш

И все пак защо левицата и новоизпечените русофили продължават до ден днешен да изпитват слабост към квази-социалистическия сирийски режим на Асад?

Бившият посланик на България в Москва и политически анализатор Илиан Василев твърди, че общия знаменател, който определя отношението на посткомунистите към сегашните събития в Сирия и Украйна, е техния „антиимпериалистически“, днес „антиамерикански“, генотип. „Въпреки, че комунистическата номеклатура удобно зае лидерски места в политиката, в бизнеса и беше принудена да се съобразява с игрите на пазара, това по никакъв начин не промени нейната идейна и ценостна база. Затова винаги, когато съзре възможност да “си върне” за стратегическата загуба от 1989 година и да натрие носа на другата част от обществото, която симпатизира на НАТО и ЕС, тя не пропуска случаите за реванш“, обяснява Василев пред ДВ. Затова днес продължават да се разпространяват слухове как щял да се пренареди кабинета след изборите, как от Сирия щяла тръгне промяната и да се постигне “окончателната” победа там, как ЕС щял да рухне, а заедно с него и прогнилия Запад, а ние в България по подразбиране ще се върнем в правилното русло. Тези хора така и не успяха да приемат демокрацията и пазара като свое верую. Дори повече – малцина от тях признаха като свои ценностите на консерватизма, либерализма, дори на западната класическа социалдемокрация“, отбелязва Илиан Василев.

Лявата дилема

Отношението към бежанската вълна, която в голямата си част е съставена от сирийци също изправя пред дилема българската левица. Тя още не може да разбере, че дори Асад да постигне успех с руска помощ, броят на бягащите от репресиите на режима хора ще се увеличи многократно и нови милиони ще поемат за чужбина. Но дори и при хипотетично стабилизиране на режима в Багдад с руска военна помощ, ще бъде доста любопитно да се видят пируетите на българските левите коментатори и анализатори, които от една страна ще предупреждават за страхотиите от бежанския прилив, а от друга, скрито или явно, ще подкрепят руската военна интервенция, катализирала същите тези нови и още по-масирани мигрантски вълни.

Отразената светлина на Кремъл

Според Илиан Василев Москва гледа на българската посткомунистическа левица като част от своя ресурс за влияние, който може да бъде мобилизиран в защита на “социалиста” Асад. „Да не се заблуждаваме обаче – сирийският лидер няма нищо общо със социализма, той е по-скоро разменна монета, полемизира Василев с аргумента, че Путин го подкрепя само в степента, в която Асад може да му послужи да принуди Запада да преговаря за една „Нова Ялта“, за нови сфери на влияние на Русия и да го признае за равностоен глобален лидер. „А иначе основните течения в българската левица просто нямат самостоятелно излъчване, те светят с отразената светлина на Кремъл. Затова защитата на руската версия за Сирия прилича по-скоро на обслужване на нечии външни опорни точки. Родните левичари изглежда все още очакват своите „червени ескадрони“ и новия си „9-ти септември“ ако Путин успее да договори своите нови сфери на влияние. Негов провал в Сирия обаче, ще означава край на този натиск отвън и срив в политическото влияние на левицата в България за дълго време напред“, е убеден бившият български посланик в Москва Илиан Василев.