12.09.2015   След като още на първо четене парламентът отхвърли правителствения законопроект за борба срещу корупцията във високите етажи на властта, мнозина си дадоха сметка, че всъщност в България корупцията се е превърнала в стока, с която може да се търгува продължително, сложно и с наддаване. Продавачите в случая се оказаха основно опозиционните политическите формации, зад които започнаха да прозират огромни корпоративни интереси, и редица високопоставени фигури в държавната власт, за които рязката законова промяна на корупционната среда /по примера на Румъния/ е принципно неприемлива. Купувачите от своя страна бяха представени от Реформаторския блок и от влизащите в него десни и десноцентристки партии, символично подкрепяни от ГЕРБ. В качеството си на управляващи всички те направиха опит да поизлъскат наслагвания от десетилетия корупционен имидж на страната и така да осъществят някои от своите програмни цели. В декларацията си от ноември миналата година новото тогава проевропейско реформаторско правителство обяви сред приоритетите си подкрепата за силна специализирана прокуратура, която да разследва приоритетно корупцията и злоупотребите по високите етажи на властта, възстановяване на доверието на ЕК и на плащанията от европейските фондове и не на последно място обеща да изпълнени препоръките на ЕК, посочени в докладите по Механизма за сътрудничество и оценка.

Ненадеждният съюзник

Неотдавна, само три месеца преди поредния писмен мониторингов доклад на ЕК за тази година, 15 европейски посланици в София, 13 от които са на страни-членки на ЕС в отворено писмо припомниха на управляващите, че „Европейската комисия поставя борбата срещу корупцията по върховете на властта на водещо място в дневния ред в своите последователни доклади за България“ и предупредиха дипломатично, че отхвърлянето на новия антикорупционен закон в парламента още на първо четене е лош сигнал за борбата срещу явлението. Тези дни временно оглавилият американското посолството в България шарже д’афер Родерик Мур интервю за печата също намекна, че интересът на САЩ е „в България да има върховенство на закона и силна борба с корупцията“, тъй като обратното може да навреди и подкопае българската демократична система и да превърне страната в „по-малко надежден съюзник“. Вицепремиерката Меглена Кунева, с чието име се свързва изготвянето на законопроекта призна, че европейските посланици честно са заявили, че „няма как да получим добра оценка от ЕК, тъй като не правим това, което се очаква от нас“, а премиерът Бойко Борисов побърза да овладее конфузията като обеща, че до края на годината законопроектът ще бъде внесен отново в парламента и след разговори с политическите партньори на кабинета той „непременно ще мине“. Дотогава, по думите му, някои „текстчета“ в него ще бъдат коригирани, изяснени и прецизирани така, че да „станат по-силни и да се избегнат коментарите на опозицията по тях“.

Дърпане на голямата черга

Казаното дотук показва, че пазарлъците около разменната стока „корупция“ тепърва започват. ДПС, което от самото начало се обяви за яростен противник на законопроекта, предяви претенции върху това кой и как да назначава състава на предвижданото ново Национално антикорупционно бюро. Идеята очевидно е назначенията да се правят не от правителството и президента, а от парламента, което ще даде възможност на хората на Лютви Местан да имат свое влиятелно представителство в този иначе „независим“ антикорупционен орган. Провивниците на проекта от БСП и АБВ пък скочиха срещу „анонимните сигнали“, които новата структура можела да разглежда и проверява. Техните депутати, а и някои депутати от други партии, инстинктивно заподозряха опасността да се превърнат в обект на анонимни клевети и политически репресии особено когато са в опозиция. Лобистите на общините в парламента от своя страна оспориха текстовете, които забраняват на общински съветници да участват в търговски дружества, с които тяхната община има договор. Аргументите – щял да настъпи отлив на „опитни и авторитетни“ общинари, което щяло да рефлектира върху качеството на дейността на съветите. И всичко това се говори, след като социологическата агенция „Барометър България“ отчете през юли, че рекордьори по ниво на корупция са градове като Русе, Велико Търново, Пловдив, Стара Загора и София и въпреки, че засега липсват актуални данни за „картинката“ в по-малките населени места, не е тайна, че според европейски изследвания България продължава да се нарежда сред най-корумпираните държави в ЕС.

Да плашиш куче с кренвирш?

Фалстартът на законопроекта за борба с високата корупция в България всъщност беше предвидим още когато гласуването му беше отложено за след лятната парламентарна ваканция. От една страна опитите да се регламентират законово евентуални проверки на кметове, общинари, главни архитекти и други представители на местните власти в навечерието на изборите през октомври, също бяха своеобразна „кауза пердута“. От друга, да се опитваш да стряскаш обръгналите български политици с лоши европейски мониторингови оценки след 14 остро критични доклада и куп неизпълнени препоръки на Брюксел, също се оказа непродуктивно занимание. Неслучайно голямата амбиция на левите български депутати в ЕП от година вече е да ликвидират механизма за наблюдение и контрол, тъй като вече бил доказал своята „неефективност“.

„Святото“ статукво

И още нещо. Зациклилите поправки в конституцията и ключово важната реформа на съдебната власт, отложени също за края на годината подобно на отхвърления антикорупционнен закон, неизбежно ще бъдат разводнени от съзнателно раздухваната по повод кризата с бежанците яростна антиевропейска и антиамериканска пропаганда. В такава киселинна и заредена с противопоставяне атмосфера крайният резултат може да бъде само един – половинчато и беззъбо законодателство по кройката на онези, които вече четвърт век успешно бранят статуквото. Създадено за да работи единствено в тяхна полза.

08.09.2015

Преди десет години, през 2006-та, Институтът за изследвания по сигурността на ЕС публикува дългосрочна визия за военните опасности пред съюза /LTV/ до 2025 година. Още тогава авторите на документа предупредиха ясно, че съседните на Европа региони ще бъдат изправени пред значителни предизвикателства, свързани с демографските проблеми. Високата раждаемост на африканския континент ще доведе до рекордното 48 процентно нарастване на населението там – като през 2025 година броят на африканците достигне 1.3 милиарда. Изследователите прогнозираха също, че младото население в Африка ще се концентрира в градските центрове и към 2025 година на черния континент ще има 11 мега-градове с население от над 5 милиона души. При такова положение очакванията за хуманитарни кризи и миграционен натиск са неизбежни, прогнозираха авторите на дългосрочната визия. В анализите си те прогнозираха също сравнително голямо нарастване на младото поколение в Близкия изток, където хората в работоспособна възраст ще се увеличат с 50 на сто. Това също е фактор на несигурността, поради очертаващата се огромна безработица в региона, предсказаха експертите.

На базата на тези данни европейски демографи прогнозираха, че миграцията в ЕС ще надхвърли 800 хиляди човека годишно, и отбелязаха, че трудно ще може да се прогнозира точно броя на бъдещите бежанци, прогонени от родните си места от евентуални военни конфликти и природни катастрофи.

Историята се повтаря ?

Днес ситуацията в Средиземно море и на Балканите съвпада изцяло с направените преди 10 години европейски прогнози. Дори повече. Телевизионните кадри и снимки от претъпканата с демонстриращи бежанци жп гара в Будапеща, които се опитват да достигнат до Германия, поразително започват да напомнят за събитията преди 26 години, когато граждани на тогавашната ГДР масово и отчаяно се опитваха да отпътуват за Федералната република Германия. И съвсем логично възниква въпроса – бяха ли тогавашните събития увертюра към онова, което последва с рухването на Берлинската стена и Желязната завеса?

Какво, обаче, може да последва днес? Разпад на Шенгенското пространство? Вътрешно разцепление на ЕС между старите и нови членки? Конфликти свързани с разпределението на бежанците – Брюксел вече предлоиж планове за преразпределението не на 40, а на 120 хиляди бягащи хора, като общият брой на квотата за България вероятно ще надхвърли нови 2000 човека? Небивало увеличаване на екстремистките и популистки партии пред неовладяемите бежански вълни? Политическо рухване на целия ЕС?

Опасности пред ЕС

Сегашната объркана ситуация в ЕС е наистина тревожна. По-обезпокоителното обаче е, че всъщност тя се повтаря. Първия път съюзът не беше в състояние да предвиди развитията около Украйна, въпреки че все пак успя да идентифицира вътрешния конфликт в бившата съветска република, както и конфликта с Русия. Сега, с лятната бежанска вълна се наблюдава нещо подобно. А всъщност ЕС следваше да започне превантивно преговори още веднага след бежанските трагедии край остров Лампедуза в края на 2013 година. Това обаче не се случи.

Изглежда днес наистина е настъпил момента за извънредна среща на върха на ЕС, на която следва да се вземат съвсем конкретни, а не половинчати решения, какъвто беше случаят с кризата в Гърция. Политическите лидери на 28-те трябва да са наясно, че евентуален провал в овладяването на бежанската криза може да разложи ЕС както политически, така и по отношение на сигурността.

Каналджийското Елдорадо

Проблемът колко имигранти е в състояние да поеме Европа без да загуби собствената си идентичност ще бъде в дневния ред не само на сегашното, но и на следващите няколко поколения. И той няма да бъде решен за година-две. Точно сега е времето за изработването на истинска общоевропейска политика по външните работи и сигурността, която следва да открои краткосрочните и дългосрочни приоритети и реакции на извънредни кризисни ситуации. Тази политика трябва да включва цялостния контрол на външните граници на ЕС, защото онова, което се случва сега по тях, си е истински хазарт с европейската сигурност. Липсата на общ граничен режим по външните граници на съюза е една от причините Европа да се превърне в Елдорадо за трафикантите на хора. За това говорят безапелационно данните на Европол:– в траннспортирането на бежанците до Европа са ангажирани 30 хиляди човека. И няма да е никаква изненада, ако към 71-те задушили се клетници в товарния камион в Австрия, за трагедията на които са заподозряни и трима българи, в бъдеще жертвите могат да станат още много повече.

Кои са полезните ходове?

Изводите? Те просто крещят. Не бива да се чака с организирането на масирани координирани полицейски и военни акция срещу организираната престъпност на Балканите и в Либия. ЕС следва да си припомни, че е глобална сила и като такава може да действа подобаващо. Европа трябва да използва максимално своята тежест при оказване на дипломатически и икономически натиск за решаването на конфликтите в Сирия и Либия.

Въпросът е могат ли да попречат за това заплетените геополитически интереси на европейските и извън европейски актьори? Без съмнение могат, стига Европа не разбере, че всичко е в сложната дипломатическа и политическа игра и не се окаже способна да реши опасните конфликти заедно със САЩ, Русия, Турция, Иран и богатите арабски монархии. А те са наистина ключови инструменти за възпиране на миграцията и произтичащите от нея огромни рискове за Стария континент.

26.08.2015

Кой си затваря очите пред ежегодните замърсявания на българското Черноморско крайбрежие? Каква е разликата между биологическата и „хибридна“ бактериална зараза?

От десетилетия една от летните „атракции“ на българското Черноморие е да прекараш няколко дни в стаята с висока температура и стомашно разстройство. В разгара на тазгодишния сезон санитарните власти обявиха морската вода в шлагерния курорт „Лозенец“ за замърсена с опасни бактерии и забраниха къпането в нея. Миналата година по същото време и поради същата причина – опасност от бактериално заразяване на водата с Ешерихия коли и ентерококи, за втори път за един сезон забрана за къпане беше получил „Офицерският плаж“ във Варна. По актуални данни на Районната здравна инспекция в Бургас най-силно замърсени с бактерии на кубичен сантиметър вода освен Лозенец са почти всички масови плажове по Южното крайбрежие, част от плажовете на Слънчев бряг и всички около предстоящата столица на „Аполония 2015“ Созопол. Кметът на община Царево Георги Лапчев откровено призна в медиите, че „проблемът с пречистването на водите е проблем на цялото ни крайбрежие“ и дори се оплака, че Лозенец се е превърнал в „изкупителна жертва на българското Черноморие“.

Фестивали на ароматите

В началото на тазгодишния летен курортен сезон през май Европейската агенция по околната среда обяви в годишния си доклад /вярно, с данни от 2014-та /, че качеството на водата в 69 от 94-те проверени български плажове е отлично, като специално бяха споменати 12 плажа около Варна и околните курортни комплекси. В останалите водата била с „добро“ или „много добро“ качество. Въпреки високите оценки, в края на юли здравните власти от РИОСВ – Бургас са констатирали в морето край Лозенец „наличието на органично замърсяване с битово-фекален характер“. И да припомним – след повторното отваряне на споменатия вече „Офицерски плаж“ във Варна миналата година се беше стигнало дотам, че тогавашен зам.-министър на икономиката и туризма, сегашният кмет на града и екс-областният управител демонстративно пиха вода от морето на плажа “Буните” за да убедят туристите, че опасност за здравето им няма. Въпреки шоу-то, в социалните мрежи българите бяха нарекли постоянните замърсявания „кафяви морски облаци“ и „фестивали на ароматите“.

И още един любопитен детайл. През юли българското правителство отпусна на Министерството на туризма допълнителни 2 милиона лева за изпълнение на Годишната програма за национална туристическа реклама. Така, общата сума за привличане на туристи в страната надхвърли 12 милиона лева, като до края на тази година страната ще участва в 11 международни туристически изложения, ще прави медийна реклама в чужбина и ще финансира журналистически турове из курортите.

Ивеститори-спестовници

„Нищо ново под слънцето! Наблюдавам ситуацията от 20 години и всяко лято тя се повтаря в Ахтопол, Приморско и Китен. Да не говорим, че в Синеморец въобще няма пречиствателна станция“, възкликва пред ДВ д-р Румен Янков, общопрактикуващ лекар в района. „Защо хотелиерите и бизнесът не дадат пари в Лозенец да се построи модулна пречиствателна станция, а не пращящият по шевовете от хора курорт да ползва построената преди 30 години? Има такива модулни станции – колкото повече се увеличава броят на курортистите, толкова повече модули могат да прибавят към нея. Инвеститорите влагат огромни средства за луксозни хотели и заведения, но за инфраструктура и пречиствателни съоръжения пари нямат! Искат само да печелят, а през целия сезон аз трябва да лекувам всякакви вирусни заболявания!“, се възмущава лекарят.

Районът на инфекциите

„Ако се сложат на кантар здравето на хората и интересите на курортния бизнес, безспорно предимство има опазването на човешкото здраве, в това няма съмнение!“, казва пред ДВ проф.д-р Мира Кожухарова, национален консултант по епидемиология. В отговор на твърденията на нейни колеги за характерни „летни грипове“ в района тя уточнява, че такава болест няма. „Грипът е един, той е есенно-зимен и се предизвиква от грипни вируси. Всяко лято, обаче в южноевропейските държави, подобно на България, се появяват определен брой сезонни чревни и вирусни инфекции като се наблюдават пикове на гастроентероколити, салмонелози и други подобни неразположения. За тези географски райони е характерна лятната сезонност на заболяванията“, казва проф. Кожухарова и допълва, че през летните месеци в България общо взето всички боледуват. „Може и в София да се хване някой от летните вируси. Струпването на много хора на едно място обаче, особено при по-лоша от обичайната хигиена, обикновено съдейства за увеличаване на заболяванията“, отбелязва лекарката.

Епидемия няма, но…

Проф. д-р Кожухарова уточнява, че в момента в България няма епидемия или масови заболявания. „Изследването на водата е едно, диагностицирането на заболяване е съвсем друго, още повече, че става въпрос за различни видове микроорганизми. Когато се регистрират големи взривове от такива ефекти, те се съобщават официално от Световната здравна организация и се следят от системата на ЕК за епидемиологичен надзор, в която всички членки на ЕС, в това число и България, подават данни. „Става въпрос за Европейския център за превенция и контрол на болестите, който макар и с известно закъснение, публикува броя на засегнатите от наблюдаваните от него заболявания“, уточнява проф. Кожухарова.

„Хибридно“ замърсяване

И докато епидемиолози, общинари, бизнесмени, туристически рекламисти и здравни организации умуват върху причините за ежегодните „кафяви облаци“ в българското море, лидерът на проруската националистическа партия Атака Волен Сидеров не закъсня да даде своето „експертно“ политическо обяснение. От екрана на своята партийна телевизия той определи замърсяванията като „специална химическа атака на НАТО“, което пуснало в любимия за софиянци плаж на Лозенец „някакви фекалии, може би“, пренесени, естествено, с военни цистерни. Стратегическата цел на „атаката“ била да бъдат прогонени от България руските туристи.

Кратко, убедително и логично „хибридно“ обяснение, за което винаги ще се намерят вярващи! Не само в България, но и извън нейните граници, естествено.

19.08.2015

Какво е общото между „чудотворната вода“ от Плиска, захаросваните български шосета и екзорсизма пред сградата на изпълнителната власт в София?

В кулминацията на летните горещини и отпускарска информационна суша, българският „Индиана Джоунс“ и шеф на НИМ Божидар Димитров задоволи жадните си сънародници с „чудотворна вода“. Намери я в разкопките на Плиска и тутакси я провъзгласи за сензация. Направи го със същата медийна лекота, с която преди няколко години беше обявил намерените край Созопол кости за мощи на св. Йоан Кръстител, или че изровеният пак там скелет е на вампир, защото бил прободен с железен кол. И по-доверчивите хора повярваха, естествено. Дори повече – професорът-историк успя ловко да измие главите на премиера и няколко министри с чудотворната вода от Плиска, която дори се оказа негодна за пиене поради наличието на опасни за здравето вещества в нея. Впечатляващото съчетание „Базиликата в Плиска + Божидар Димитров“ обаче не можеше да не породи поредния мит и да създаде неговите нови поклонници.

Захаросани шосета и екзорсизъм

В началото на това лято кметът на Нова Загора Николай Грозев нареди пътищата в неговата община да се поръсят с 50 килограма захар. Ритуалът беше показан по всички местни телевизии с обяснението, че се прави срещу автомобилните катастрофи и жертвите в тях. Всуе! Загиналите се увеличиха драстично и единственото обяснение можеше да се крие в това, че властите не се досетиха да захаросат цялата републиканска пътна мрежа, както и трасетата за смъртоносни авто-мото гонки. В началото на юни се разбра, че известният от първите години на демокрацията отец Гелеменов, който след крайно националистическите си забежки днес скромно заработва с панихиди на повикване на Централните софийски гробища, отново се е проявил. Насред София той извършил необичаен ритуал, с който прогонил злото и демоните от българската изпълнителна власт.ъ. Отец Гелеменов накрая сам се препоръчал пред министрите за лични сеанси за прогонване на бесове и тъмни сили.

Първото земно същество?

Суеверието, мистиката и окултното тресяха здраво комунистическия елит на България и преди четвърт век. В началото на 80-те вездесъщата тогава Людмила Живкова финансира експедиция в Странджа за търсене гробницата на египетската богиня Бастет. Там, според поверието и древни документи, бил скрит тайнствен сандък, който съдържал предсказания за човечеството през следващите 10 века. Естествено наблюдаваната от тогавашната министърка на културата експедиция не открила нищо, но членовете и били станали свидетели на странни явления и движещи се сенки. Просто така, да не е без хич и да се оправдаят парите. Подобна е и аферата с „прословутата“ дупка край село Царичина, в която бяха загробени купища държавни пари с участието дори на хора с лампази от тогавашния Генерален щаб на армията. Според някаква жена-екстрасенс, там било закопано първото човешко същество на земята, а мястото излъчвало необяснима и силна енергия. Днес „дупката“ е капсулирана завинаги, вероятно за да се избегне търсенето на финансова отговорност, но умело подхранваните митове и загадки продължават да пълнят жълтите медии и да вълнуват тяхната наивна аудитория.

Врачки, баячки и магьосници

Неотдавна в печата доц. Васил Гарнизов припомни думите на пътешественик от 18-19 век, който признава, че никъде не е виждал толкова врачки, баячки и магьосници, колкото по българските земи. Според социалният антрополог парадоксално, но в края на т.нар. зрял социализъм мистиката и суеверието са успяли да пропълзят до най-високите си върхове. „Емблематични имена като Людмила Живкова, Ванга, Светлин Русев и разни други светли фигури на тогавашната постсталинска интелигенция сякаш бяха запленени от врачки и баячки и особено от фигурата на баба Ванга“, казва в интервюто си Гарнизов и допълва : „Наскоро в една православна църква мернах надпис на какви хора не трябва да се дава причастие. Към католици, мюсюлмани, вещери се добави и категорията рьориховци, т.е. хора, запленени от Рьорих, магията на изтока, изобразителното изкуство. Да си спомним, че за Людмила Живкова и нейното обкръжение Рьорих бе централна фигура на обожание и подражание“.

Психическо изтощение и нестабилна идентичност

Друг социален антрополог, доц. Харалан Александров, също дава обяснение за незатихващото влечение към мистичното и свръхестественото на днешния българин. Според него поддържането на едно фалшиво „аз“, или постоянно да съобразяваш и пригаждаш идентичността и мненията си към настроенията на овластените, това води до психическо изтощение и объркана, нестабилна идентичност. „Затова хората са толкова дезориентирани, тревожни, разстроени и изтощени; затова страдат масово от тревожно-депресивни разстройства, затова ходят на врачки и баячки – защото как оцеляваш психически в такава система, в която нормата е произволът на силния? В която си лишен от устойчиво съгласие за това кое е добро, кое е лошо, кое е приемливо, кое е неприемливо?“, отбелязва в печата Александров.

Бъдеще в миналото?

Васил Гарнизов стига дори по-далеч. Според него ако българите ще живеят в бъдеще, което е тяхното минало, това ще ги отдалечава с векове от държавите, на които днес те искат да приличат. Той се позовава на неотдавнашно социологическо изследване, което показва, че половината анкетирани българи искат да приличат на Германия. „Германия, обаче, не решава своите проблеми с инструментите на суеверието. Не че ги няма. Но те са отредени за частното пространство на човека, а не за дейността на канцлера, министъра и кмета“, пояснява Васил Гарнизов.

12.08.2015

След като постигна сделката с международните кредитори за нов спасителен многомилиарден заем, Гърция вече потегля към финансовото си възстановяване. По всеобща оценка пътят ще бъде дълъг, мъчителен и сложен. Държавата ще затяга все повече социалните колани на хората, а бизнес-емиграцията на компании и фирми в чужбина тепърва ще набира скорост. Германското списание „Шпигел“ неслучайно отбеляза, че България се превръща в „спасителния трезор за Гърция“ след като десетки хиляди гръцки граждани вече са отворили собствени банкови сметки в северната съседка. Икономистът Красен Станчев от своя страна съобщи пред АФП, че през последните шест години гръцките инвестиции в българската икономика са достигнали почти 5 милиарда евро. И още. БТА цитира официален документ на гръцкото посолство в София, в който се посочва, че онкологичната апаратура за над 2 милиона евро за болниците в Кърджали, Враца и Смолян е закупена от Гърция, страната е предоставила е 11 милиона евро за частни инвестиции в производството и в малки проекти в България, дарила е на София и Пловдив десетки хиляди долари за тяхното разкрасяване и че с гръцка помощ е построена част от автомагистралата „Тракия“. В същото време всяка година стотици хиляди българи летуват по лазурното и небетонирано гръцко крайбрежие, а много от тях отдавна се радват на собствени недвижими имоти там. В Гърция от години изкарват прехраната си близо четвърт милион безработни български граждани, чиято бройка през летния сезон набъбва още повече. През общата граница на двете страни годишно преминават над 8 милиона автомобила, а търговията в крайграничните градчета в миналото и днес продължава да просперира.

„Тихо, да не събудим българите!“

Въпреки тези естествени връзки, между двете съседни държави продължават да прехвърчат политически и медийни искри, припалвани от архаична завист, исторически комплекси, икономическо злорадство и от какво ли още не! При гласуването на плана за мостово финансиране на Гърция в българския парламент, например, премиерът Бойко Борисов призова той да бъде подкрепен, но изрично заяви: „Нашите съседи, ако имат доблест, да излязат и да се извинят за обидите, които изпратиха към нас в своите политически популистки оценки и вече ясно за всички, обричащи Гърция на тежка криза.“ Думите на Борисов В София бяха отговор на казаното от първия зам.-председател на гръцкия парламент Алексис Митрополус от Сириза. В началото на юли в Атина той заяви по телевизията : “Ние сме в трагична ситуация… дилемата, която кредиторите са сложили на масата, е или насилствена българизация на гръцкото общество, или излизане и прекратяване на отношенията с нас.” Естествено в София с обида помнят фалшифицираните, както се оказа, думи на тогавашния гръцки премиер Папандреу отпреди пет години, който уж бил предупредил сънародниците си, че ако не приемат антикризисните мерки ги очаквала „съдбата на България“. Не са забравени и плакатите с надпис „Тихо да не събудим българите“ издигани в Атина от следващи в София гръцки студенти, както и хлапашките им обяснения, че „българите сами са си виновни за положението, до което са били докарани“. Атина също помни вещанието на българския финансов министър Дянков през 2012 г., че „гърците дълго ще страдат“.

Да размахваш юмруци след боя

Деян Кюранов, политически анализатор от Центъра за либерални стратегии смята, че макар и вече обсъдена в парламента, българската позиция спрямо Гърция не е била достатъчно точна и остра. „Сега, обаче, вече е ясно какво има да се случва в южната ни съседка и няма смисъл повече „да размахваме юмруци след боя“. Всички злорадства в момента, призиви някой да се извинява, и то когато от гръцка страна, горките, се чудят на кого да си изкарат яда, всичко това са излишни неща. Вярно, много по-лесно е да си го изкарат на нас, българите, докато на Германия е по-трудно, по много причини! Сега обаче е време да работим с Гърция така, че тази страна да може по-бързо да се въздигне. От това ще имаме полза не само ние и те, а и целият ЕС.“, посочва анализаторът.

Да изживееш наслоенията

Все пак културата на политическо злорадство на Балканите е факт. Тя има своите корени в миналото и тежки исторически последствия за всички държави от региона. На въпрос на ДВ доколко подобен анахронизъм в европейските отношения е преодолим, Деян Кюранов отговаря, че трябва да се подготвим търпеливо да изчакаме появата поне на още едно поколение, докато тези наслоения „изфирясат“ по естествен начин. „Виждаме популизма у нас в България, свидетели сме на изключително войнственият гръцки популизъм. Това няма как да се преодолее само с добри пожелания. То няма да се случи и с размахване на пръст от Брюксел, Вашингтон или от когото и да било друг. Завистта и злорадството просто трябва да се изживеят“, казва политологът. И продължава: „Преди 25 години щях да бъда изключително оптимистичен и дори щях да кажа, че след 2-3 години всичко ще се оправи. Уви, оказа се, че всичко това е въпрос на смяна на светогледа на поколенията. Тази смяна върви много бавно, защото наистина малка част от новите поколения имат и ново мислене“, коментира анализаторът от ИЛС.

Конкуренция в туризма?

След като съдбата вече започна да изравнява икономически двете европейски съседки и да ги изправя пред идентични предизвикателства, дали не е по-добре те да започнат да „прекосяват реката както незрящият и куцият войник“ от притчата?

Деян Кюранов смята, че добрите намерения и желанията са едно, но онова, което реално Гърция и България могат да направят заедно днес, е друго. „Струва ми се има шанс България да се възползва от ситуацията в Гърция за да стимулира реалното си производство, реалната си индустрия, а не да опитва конкуренция в туризма. Дори да имат някакви временни трудности, съседите ни в много къс срок ще се оправят – гръцкият туризъм неслучайно е бил един от най-развитите в света. Просто винаги ще има хора, които ще искат да видят Акропола или да летуват на едни по-чисти и човешки морски курорти. А не на нашето бетонирано крайбрежие“, коментира Деян Кюранов.