05.08.2015

В края на политическия сезон премиерът Бойко Борисов не спря да повтаря, че „управлението е стабилно, всичко е спокойно и няма проблем между ГЕРБ и РБ“. Дори повече, малко преди да бъде ритуално умит с „чудотворната вода“ на Плиска, премиерът отново увери медиите, че коалцията е в „прекрасни отношения“ и в нея „си имаме доверие“. Пожелателни внушения, чието натрапчиво повтаряне обаче подсказва несигурност.

Тези дни статистиката на НСИ съобщи, че през юли общият показател на бизнесклимата в страната е намалял с 1.8 пункта в сравнение с предходния месец. Като причини за спада са посочени несигурната икономическа среда, недостатъчното търсене на стоки и услуги, конкуренцията в бранша. През юни международната агенция „Стандарт енд пуърс“ остави рейтинга на страната на равнище „боклук“ / BB+/B със стабилна перспектива/ и посочи, че основните фактори на стопанската несигурност остават ниските доходи, демографския проблем, слабостите в управлението и евентуалните последствия от гръцката криза. На форум на Българската агенция за инвестиции/БАИ/ през май като основни препятствия пред дейността на инвеститори в страната бяха посочени правната и законодателна несигурност, корупцията и сивия сектор. Пред участниците управителят на Германо-българската търговска камара Митко Василев повтори проблемите, пред които германските инвеститори са изправени в България от години – правната несигурност, неефективната публична администрация, корупцията и обществените поръчки, както и престъпността.

Липса на хоризонт

Социологът доц.Антоний Гълъбов определя несигурността като проблем на опитите за по-дългосрочно планиране. Трудността, която деформира стопанските отношения и политическия живот, е свързана с липсата на предвидимост, хоризонт, перспектива, върху които могат да бъдат планирани действията на публичните субекти. „В класическата дефиниция на това понятие се говори за риск, за неопределеност при постигане на поставените цели. Така става ясно, че състоянието на несигурност е много сериозен фактор за влошаване качеството на преразпределението и затова реакциите на бизнеса са напълно обясними“, коментира доц. Гълъбов пред ДВ. Той пояснява също, че поддържането на състояние на несигурност е инструмент за управление и стратегия на големите играчи. Запазването на определено равнище на несигурност към конкуренцията и по-малките играчи позволява да се съхрани инициативата, да се неутрализират възможни контра действия. „Това се вижда добре както в стопанския, така и в политическия живот“, отбелязва социологът.

Помагаме ви, вярвайте ни!

Директорът на Института за пазарна икономика Красен Станчев уточнява, че наблюденията върху бизнеса се правят по една и съща методика във всички европейски държави, но характерни за България през последните три години са големите ежемесечни изменения на параметрите и то най-вече поради наличието на политическа нестабилност. „Данните на БНБ, особено за поведението на спестяванията на домакинствата и нестопанските предприятия, предизвикват известна тревога за повишено относително харчене в сравнение с 2014 година, което донякъде се обясняваше с кризата в КТБ. Има обаче и възстановяване на заемите, намаляване на необслужваните кредити –здравословни процеси както за бизнеса, така и за отделните домакинства“, коментира пред ДВ Станчев. Той определя исторически най-високите спестявания на нефинансови предприятия и домакинства от 1998 година досега като вид национално поведение. „Когато съществува политическа несигурност, хората започват сами да се грижат за себе си и това е здравословно. Политическите приказки за криза идват по-скоро от левия политически спектър, но те се чуват и отдясно. Когато политиците твърдят, че има криза или нещо подобно, те всъщност казват: „Ние сме тук за да ви помогнем, вярвайте ни!“, коментира Красен Станчев.

Трудното мнозинство

Социологът Антоний Гълъбов вижда източник на несигурност и в сложния процес на постоянни преговори, който сега формира българската политическа реалност. „Нямаме, и това е една от спецификите на сегашното НС, доминиращ политическите сили фактор. Всичко е въпрос на споразумяване, на непрекъснато търсене на преговори в парламент с 8 политически формации, където постигането на необходимото мнозинство често се оказва трудно. В такива условия е разбираема по-ниската степен на предвидимост, защото липсва общ план, който да бъде следван, липсва доминираща формация, чиито управленски намерения имат подкрепата на мнозинството депутати“, констатира социологът . Той отчита висока степен на несигурност и в законодателството, в критично високия дял на „изменените и допълнени“ сега съществуващи закони. „Всичко това изисква допълнителни усилия от страна на субектите в бизнеса да се информират, да поддържат контакти с народните представители, за да могат да реагират своевременно на промените, които предстои да бъдат приети в парламента“, отчита Гълъбов.

Външната несигурност

Към вътрешната политическа и икономическа несигурност през последните години в България се наслагват и външни фактори – ембаргото срещу Русия след военния конфликт в Украйна и анексирането на Крим, неотшумялата икономическа криза в ЕС, финансовата драма в съседна Гърция, засилващият се бежански проблем. Така страната се оказва в район, където рисковете и заплахите се концентрират по специфичен начин и генерират все по-голяма несигурност.

Икономистът Красен Станчев е убеден, че страната трябва да възстанови разходите си за отбрана според изискванията на НАТО, тъй като в ситуация на повишена външна опасност не е правилно да се отделят от бюджета 3-4 пъти по-малко средства за собствената национална сигурност. „Стимулиране на местната военна промишленост обаче не е нужно. Ако все пак нещо се прави с този отрасъл, за него е нужна приватизация. Военните предприятия, които в момента са държавна собственост, не са ефективни“, пояснява икономистът.

Усещане за хронична непредвидимост

Антоний Гълъбов от своя страна смята, че външния дневен ред на проблемите със сигурността все по-често започва да подрежда вътрешния, а различните днешни предизвикателства пред България нямат аналог през последното столетие. „В крайна сметка всичко е свързано с усещането за национална ориентация, за перспектива. Тяхната липса обаче подсилва традиционно ниското доверие в публичните институции, усещането за несправедливост. Това са тежки белези за общество, което не успява да постигне съгласие около своите общи цели. В момента то няма национално значима цел, която да се подкрепя от достатъчно сериозно мнозинство българи. Така усещането за безперспективност, за хронична несигурност и непредвидимост влияе върху способността за постигане, възраждане и развитие на самата национална общност“, обобщава социологът доц. Антоний Гълъбов.

25.07.2015

Макар и парадоксално на пръв поглед, но България действително може да се окаже в центъра на бъдещото европейско разширяване. Като черноморска страна тя се намира върху „неблагодарния кръстопът“, както вече го определиха мнозина политолози, между ЕС и Русия, където нейни презморски съседи са държавите от Източното партньорство – Армения, Азърбайджан, Беларус, Грузия и Украйна. Като европейска представителка на Балканите, обаче тя граничи и с кандидатките за европейско членство от Западните Балкани и Турция. Неслучайно на международната кръгла маса, състояла се в края на миналата седмица в София и посветена на темата „Какво следва за съседите на Европа“, върховната представителка на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини отбеляза, че българската столица е „идеалното място“ за подобен разговор, тъй като „това е региона, в който може да се прилага трансформативното влияние на ЕС“ върху кандидатките за следващия кръг на разширяването.

Написване на европейското домашно

Сигурен ли е, обаче този процес, който в края на икономическата криза и най-вече след гръмкия финансов провал на Гърция, беше негласно отложен за след най-малко още 5 години?

„В момента Германия има сериозен проблем с бежанците не само от Южната част на Сахара, но също и от Западните Балкани. Става дума най-вече от Сърбия и Косово, откъдето идват 41 на сто от всички бежанци – те подават молби за бежански статут и тези молби се отхвърлят 100 процентово“, каза пред ДВ д-р Марко Арндт, един от организаторите на форума и ръководител на регионалното бюро на фондация „Конрад Адеанауер“ в София. Той поясни, че от Балканите пристигат не само цели семейства, но и много млади мъже. „Ние изпитваме много проблеми около тяхното настаняване и поради това смятам, че в момента мнозина германци нямат желание да приемат идеята страни от Западните Балкани да членуват в ЕС. Трябва да се обърне по-голямо внимание на това какво мисли населението на държавите от ЕС за присъединяването на нови страни. Затова непосредствените перспективи за включването на кандидатките от Западните балкани не са много реалистични за следващите пет години. В началото на юли федералната канцлерка Ангела Меркел посети кандидатките от региона. Германия и ЕС желаят те да станат членки на ЕС, но за това трябва първо да си напишат домашното по над 30-те преговорни глави, а това ще трае години“, коментира д-р Марко Арндт.

Ръководителят на германската фондация „Конрад Аденауер“ смята, че основната тема на европейската външна политика сега е свързана с кризата в Украйна, спазването на санкциите срещу Русия и стремежа всичките 28 европейски страни да говорят в един глас. Вторият по важност проблем е Гърция. „Това сега е важното за Брюксел и по-точно как съюзът ще се представи като истински политически играч. Всички останали въпроси около неговото разширяване са на втори план“, смята д-р Арндт.

Ангажираност и мотивация

Доста по-оптимистични по темата за разширяването са българските представители. Външният министър Даниел Митов е убеден, че ЕС няма да бъде цялостен и завършен без съседите и приятелите на България. Според него на тях им предстои дълъг, труден и понякога болезнен преход, по който България вече е минала, но движението към целта не трябва да спира. „Ясно е, че по своя път някои кандидатки трябва да бъдат мотивирани и дори възнаградени. Процесът трябва да бъде поддържан, присъствието на ЕК и на нашите държави-членки в региона трябва да е по-голямо, нужна е повече помощ когато става въпрос за експертни познания и умения, за общи проекти. Не по-малко важни обаче са добросъседските отношения и те трябва да се възприемат не само като двустранна ангажираност, но и като въпрос от европейска значимост“, е категоричен Митов.

Вицепремиерката Меглена Кунева и бивша главна преговаряща на България за ЕС не допуска, че през следващите няколко години разширяването ще спре, тъй като то е „абсолютна необходимост“. Според нея освен общи проекти в енергетиката и добросъседство, също е нужно сътрудничество в науката, културата, внедряването на постижения. „Необходимо е да се провери истинската ангажираност, изграденото доверие между ЕС и кандидатките. В противен случай стартът няма да е добър“, съветва Кунева.

Заедно до постигане на целта

Доверието и надеждността са важни и за европейската външна министърка Федерика Могерини. „Всички разбираме, че ЕС няма да е завършен без включването на Западните Балкани и Турция и затова Европа може да спечели от един техен стабилен регион. За общественото мнение в тези страни е ясно, че печелившата ситуация ще бъде не само да се заедно да се движим напред, но и да стигнем до края на нашия път. Ако не бъде решен въпроса с взаимното доверие, процесът на разширяването ще загине. Това ме плаши и затова с моите колеги често дискутираме как ЕС да продължи успешно този процес. „Наративът“ днес не трябва да бъде 5 годишно замразяване на разширяването, а какво да правим заедно, ден след ден, стъпка след стъпка. Това е процес на изграждане на самия ЕС, той е труден за двете страни и изисква много сигурност и надеждност“ каза европейската дипломатка номер едно.

Европейското Черноморско трасе

Руският политолог проф.д-р Андрей Макаричев, преподавател в Университета Тарту в Естония, е притеснен от пасивността на България и Румъния в европеизирането на общия Черноморски район. Той прави сравнение с активността на Балтийските държави, които са много по-динамични в този процес около своите граници. „Знам, че някои среди в Грузия днес обсъждат промяна на националната „марка“ на тяхната страна от „Кавказка“ на „Черноморска държава“. Когато чух за това ново национално „брандиране“, попитах защо им е нужно то? И отговорът беше, че Черно море и страните около него ги приближават до Европа. Южен Кавказ е по-периферен и ориенталски район поради което в грузинското общество вече назрява разбирането, че Черно море е трасе, което скъсява пътя до Европа. Със съдействието на членките на ЕС  България и Румъния ще може да се заздравят проевропейските нагласи в този регион, най-вече в Грузия и Украйна“, коментира за ДВ проф.Макаричев.

Кой е руският „Троянски кон“ в Брюксел?

Все пак посланикът на Москва в ЕС Владимир Чижов беше определил ролята на България като „Троянския кон на Русия в Брюксел“? Това схващане преодоляно ли е вече в Кремъл?

„В ЕС сега има друг „Троянски кон“ на Москва и той е Унгария.За мен това е съвсем очевидно, казва руският политолог. Колкото до България, тя може успешно да балансира между про – руските си симпатии, основани на историческото усещане за сигурност и защита от една страна и от друга – със своята лоялност и ангажименти към ЕС и НАТО. Доколкото ми е известно у вас има лични симпатизанти на Путин и това е партията „Атака“, която е част от паневропейската група негови „съмишленици“. Тяхното поведение, доколкото ми е известно, няма влияние върху външнополитическите решения на българското правителство и това наистина е чудесно“, посочва иронично руският политолог проф. Андрей Макаричев.

29.07.2015

Десет дни бяха нужни на полицията да идентифицира и арестува нападателят, пребил пред внуците му 67-годишен мъж. Побоят бил нанесен посред бял ден в изпълнената с деца и родители Борисова градина в София пред погледа на десетки свидетели. Задържаният побойник, 30-годишен мъжага с татуировка „Кръв и чест“ на кръста, наранил тежко окото на дядото с юмруците си под одобрителните възгласи на своите приятели, описани от медиите като „неонацисти“ и „скинари“. Причината за саморазправата – групата блюстители за расова и етническа чистота решила, че дядото и неговите внуци са роми, които просят в градината. А всъщност пострадалият мъж е пенсиониран електроинженер, семейството му е от български етнически произход, а внуците и родителите им живеят в Австрия. Просто ги довели при дядо им в София за няколко дни през лятната ваканция. Бащата на децата поясни, че 11-годишният му син учи в частно училище в Австрия и е шампион по ски във възрастовата си група. Той и седемгодишната му сестричка потресено е трябвало да чуят, че са „цигани“ и „мангали“ и да станат свидетели на унизителния побой над техния дядо.

Кафявата стража

През 2011 година група младежи от инициативата „Хора против расизма“ нарекоха публично някогашния Парк на свободата, сега Борисова градина, „Зона на неонацистка зараза, опасна за здравето“. Повод беше беше тежкия побой нанесен от качулати неонацисти над двама 22-годишни младежи само защото косата на единият била боядисана цветно. Три години преди това, в края на 2008-ма, подобни типове пребиха до смърт студент по медицина просто защото решили, че е гей. Миналия октомври бременна българка и съпругът и чужденец бяха малтретирани зад Народната библиотека тъй като разговаряли помежду си на английски. През 2010 година в трамвай номер 20 неонацисти с метални тръби пребиха четирима активисти на левицата, които отивали на митинг срещу незаконното задържане на чужденци в Бусманци. В София още помнят т.нар.“граждански патрули“, наречени от медиите „Кафявата стража“, които в тъмни дрехи през 2013 година обикаляха по ул.“Пиротска“ и „Женския пазар“ за да репресират ромите и нелегалните емигранти в района.

Квалификацията „карай да върви“

Председателят на БХК Красимир Кънев е убеден, че принадлежността на арестувания вече побойник от Борисовата градина към неофашистката мрежа „Кръв и чест“ тепърва ще се изяснява в хода на разпитите, но е притеснен, че органите на реда не обръщат достатъчно внимание към този тип прояви и затова не работят по тях с необходимата енергичност. „Когато установи подобно престъпление, прокуратурата най-често се опитва да го квалифицира като тривиално – хулиганство, причиняване на дребна телесна повреда, да игнорира расистките и ксенофобски елементи в него и да го подведе под по-общите разпоредби на НК. Това, впрочем, е характерно и за цялото общество – то не съзнава в адекватна степен обществената опасност от този тип деяния. Това важи и за медиите“, отбелязва пред ДВ Красимир Кънев.

Неонацистката издънка

Оценката се споделя и от неправителствената Асоциация на европейските журналисти в България. В специална декларация нейните членове призоваха българските медии да „ предоставят контекст, когато цитират прессъобщения на морално спорни организации като “Кръв и чест”. Авторите на документа припомнят, че въпросната мрежа е „издънка на неонацистката организация “Blood and honor”, която е изрично забранена в страни на Европейския съюз като Германия и Испания, както и в Русия, а в останалите европейски страни е под специалното наблюдение на службите за сигурност заради расистката й идеология и възхвалата на нацизма“. От АЕЖ посочват също, че името на организацията идва от мотото на младежката организация на Националсоциалистическата германска работническа партия Hitlerjugend (“Хитлерова младеж”).

Безнаказаният говор на омразата

Красимир Кънев от БХК не ограничава разсъжденията си с конкретния случай в Борисовата градина и констатира, че в България е широко прието да се правят расистки и ксенофобски изявления от най-високата парламентарна трибуна. „Когато депутат, председател на парламентарна група излезе на трибуната и заяви, че българските роми са се превърнали в „нагли, озверели и самонадеяни човекоподобни“ , а ромските жени са „с инстинкти на улични кучки“, от това обикновено нищо не следва, а най – малкото за такива думи е досъдебно производство. Подобно е посланието на „Кръв и чест“ и на други като тях. Излиза, че този вид говорене е приет в българското общество. След като един депутат може да прави безнаказано подобни изявления и другите естествено ще остават без санкции за своите приказки или деяния. Или както обикновено се случват, биват санкционирани някак, но не толкова строго“, възмущава се Кънев. И продължава: „ Когато авторите на такива изказвания нямат опоненти от парламентарната трибуна, този вид говорене трябва да бъде квалифицирано като сериозно престъпление. Това обаче не се случва. Откритото и системно говорене от другата страна не следва да идва само от НПО, но и от високопоставените личности в държавата. Защото те са лидерите на обществото, от тях то трябва да чува истината“, смята председателят на БХК.

“Ултранационалистки/фашистки партии“

Според Красимир Кънев явления като неонацизма не трябва да се подценяват както в Европа, така и в България. Той припомня останалите почти незабелязани от българските медии миналогодишни доклади на две от най-авторитетните организации на Съвета на Европа  – Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността и Консултативният комитет по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. В документите е отделено специално внимание върху факта, че в България умело функционират “ултранационалистки/фашистки политически партии и групи, сред които се нареждат НФСБ (Национален фронт за спасение на България), ВМРО-БНД (Вътрешна македонска революционна организация – Българско национално движение) и БНС (Български народен съюз)”.

„След като е възможно две от споменатите партии да бъдат привлечени в управляващата коалиция, естествено че става дума за много сериозно подценяване на споменатия проблем. И то не само за подценяване, но и за възприемането му като нещо съвсем нормално, което дори може да му осигури участие в управлението в страната“, заключава председателят на БХК Красимир Кънев.

20.07.2015

Когато животът или медиите ни сблъскат с някой особено противен индивид, у нас неволно се появяват  странни на пръв поглед въпроси, които изригват най-често когато човек е много вбесен. Като, например, как е могъл подобен негодник да се добере толкова високо в обществената стълба ? Или, защо се случва така, че на най-отблъскващите човешки създания винаги ужасно им върви? Понякога с недоумение и чисто естетски се питаме как е възможно такъв долнопробен тип да се движи с толкова привлекателна жена, да речем?

С прекипяването на спонтанната неприязън до отговор обикновено не се стига, макар че отговорът е много прост. И той е, че просто сме налетяли на явлението „гадняр“.

Какво представлява „гаднярът“ , какъв е неговия профил? Специализираната литература сочи като синоними на определението думички като „задник“, „копеле“, „мръсник“, „използвач“, „мизерник“, „кучи син“ – все пейоративни названия с красноречив контекст. В английски говорещите страни, например, за подобни типове използват описанието „asshole”, което всъщност означава „конечник на дебелото черво“.

Каква обаче е  същината на понятието „гадняр“? Философът Арън Джеймс, автор на бестселъра „Теория на задника“ /Asshole theory/, дава   три характеристики, с които не можем да не се съгласим. В изследването си той отбелязва:

– „Гаднярите имат вродената и настойчива претенция да бъдат третирани специално”.

Да, естествено, че я имат, след като са си внушили, че са по-добри, умни, весели, красиви, издръжливи сексуално и въобще са много по-качествени хора от останалите индивиди /с изключение на неколцина по-малки гадняри от тях, естествено/.

– „Гаднярите са щастливи само когато се изявяват като такива навсякъде и постоянно”.

Вярно, всеки от нас понякога извършва по някаква дивотия, но единствено за гадняра подобно поведение е постоянна практика. Нека поясним това. Да вършиш отвреме – навреме по някаква щуротия и после да се смяташ за негодник си е обикновено позьорство и то няма нищо общо с истинското гаднярство. Виж, на автентичния гадняр се налага постоянно да е нащрек, защото на всяка крачка живота му сервират различни възможности, от които той е длъжен бързо и твърдо да избере възможно най-гадната. В началото за някои от тези мерзавци това може да се окаже и травмиращо, но повярвайте: щом етапът бъде преодолян, процесът се превръща в част от тяхното подсъзнание и те започват да вършат гадостите си почти автоматично.

– „Гаднярите са систематични същества”.

Сигурно е така. Хаосът е характерен за глупаците, докато гаднярът далеч не е неуправляема стрела, която лети безсмислено сред обществото и върши гадости. Напротив, при срещите си той демонстрира ясна визия и убеденост, както и способност да пресмята и преценява в много по-широк спектър. Гаднярът отлично знае какво иска да постигне с мерзостите си и е способен да ги планира!

Към тази точка може да се добави и още една, за да се избегне излишното объркване:

„ Гаднярът не може да се сравнява с глупака“.

Тъкмо обратното, гаднярът е естествена противоположност на дебила. Той е своеобразен „хомо сапиенс”, докато тежкият глупак е „неандерталец“. Вярно, понякога дебилите също могат да извършат някаква гадост, но тя няма да е автентична просто защото ще е резултат от недостатък на интелигентност и знания и обикновено няма да има умисъл.

Гаднярът обаче върши свинщините си съзнателно, с хладен разум и винаги, ама винаги, се забавлява с тях!

Така че, гадняри – наздраве и ползотворен ден ! Както винаги пълното щастие ви принадлежи!

  15.07.2015 г.

Непосредствено преди ключовите преговори в неделя, германската канцлерка Ангела Меркел заяви в Брюксел, че в страните кредиторки липсва най-важната валута – „доверието и надеждността“ към Гърция. Посланието далеч не беше предназначено единствено за колабиращата финансово балканска длъжница. То трябваше да бъде чуто от всички държави, за които доверието и надеждността се превръщат във все по-необходима валута не само в техните международни икономически и парични отношения, но и във вътрешнополитически план. Защото този „златен резерв“ автоматически предполага наличието на достойнства като стабилни демократични ценности, политическа и икономическа предсказуемост, неотклонно спазване на международното и вътрешно право и най-вече респект към собствената държава и нейните институции.

Шенген и доверието

От влизането си в ЕС през 2007 г. досега България всячески се опитва да потяга своето разградено външно и вътрешно доверие, но все още усилията й нямат осезаеми резултати. Пример за това е трайната неохота на страните от Шенген да приемат страната и нейната северна съседка Румъния в зоната за пътуване без граници. Въпреки усилията на вицепремиерката Меглена Кунева да представя всякакви аргументи за да може „доверието към България да бъде силно“ и да пледира, че механизма за оценка на съдебната система и влизането в Шенген не са свързани въпроси, европейските страни продължават неизменно да държат на своето – промени в съдебната власт и реорганизация на нейните институции. Още в началото на 2011 г. холандският вътрешен министър Херт Леерс предупреди българските си партньори, че макар София и Букурещ да изпълняват техническите критерии за Шенген, за неговата страна това не е достатъчно. „Трябва да има и доверие. Борбата с корупцията и престъпността трябва да е добре организирана, така че да имаме доверие, че ако дадем ключа си за границите на цяла Европа на България и Румъния, те ще се грижат добре за него”, заяви тогава Леерс. Малко по-късно финландската вътрешна министърка Пяйви Рясянен също допълни: „Ние нямаме пълно доверие в способността на тези страни да защитават външните граници на ЕС, между другото и заради корупцията“. В хора на опонентите беше принудена да се включи и тогавашната еврокомисарка по вътрешните работи Сесилия Малстрьом. „Знаем, че допускането в Шенген се базира не само на технически критерии, но и на доверие. За съжаление това доверие още липсва”, беше категорична тя.

Избягвайте правителствените институции!

В началото на тази година БНБ констатира, че доверието на чуждестранните инвеститори в България е „на едно от най-ниските си нива в историята“. Ситуацията беше потвърдена и от министъра на икономиката Божидар Лукарски, който посочи конкретно проблемите с притока на чужди капитали в страната. „Има оплаквания от корупция и за неизвършената реформа в съдебната система, както и конкретни опасения, че може да се въздейства върху съда, лицензионните режими забавят дейностите на определени предприятия“, призна министърът. През миналия месец на бизнес-форум в София постоянният представител на Световната банка за България Тони Томпсън разказа пред участниците наученото от чужди инвеститори, а именно, че за да имат успех в страната, те трябва „да избягват правителствените институции колкото може повече, независимо дали правителството е регулатор или клиент. Има достатъчно доказателства за ненадеждност и непредсказуемост на правителствените институции според бизнеса“, аргументира се Томпсън. Друг гост на форума, анализаторът от Световната банка Сирдхард Шарма, посъевтва властите да продължат борбата с корупцията и да осъществят реформи, след които бизнесът да се чувства по-защитен. „Извършването на тези реформи ще подобри конкурентоспособността и ще доведе до по-стабилни икономически показатели“, посочи анализаторът.

Честни „банкерски“ очи

С фалита на КТБ през миналата година България бързо и успешно разруши имиджа си на страна, която макар и бедна, дотогава се ползваше с относителна банкова и макроикономическа стабилност. „Доверието в надзора на българските банки, градено от 1997 до миналата година, бързо рухна с казуса на банката на Цветан Василев. Сега трябва да си оправим двора и да възстановим трудно спечеленото доверие в този банков надзор“, каза пред ДВ анализаторката от ИПИ Десислава Николова. Тя обясни бързането на сегашния кабинет на Бойко Борисов за влизане в еврозоната с автоматичното членство в Единния надзорен механизъм, който е допълнителна гаранция за доверие и надеждност на българската банкова система. И четиримата кандидати за управител на БНБ се обявиха за връщане доверието в надзора на централната банка, а фаворитът / евентуално новият управител!/ Димитър Радев в интервю за печата дори наблегна върху необходимостта от „стрес-тест на активите на банките, за да се възстанови доверието в цялата система“.

Властта се взима, доверието се печели

През 2011 г. в хода на президентската кампания, кандидатката за поста и първи български еврокомисар Меглена Кунева каза нещо важно. Тя припомни на колегите си политици, че „властта може и да се вземе, но доверието се печели“, както и че „дори да манипулираш в печеленето на властта, не можеш да манипулираш в печеленето на доверие“.

Четири години по-късно, в най-новото си социологическо изследване агенция „Галъп“ констатира, че недоверието и скептицизма на българите в държавните и политически институции през последните години остават почти непроменени. Сегашното правителство се „радва“ едва на 30 на сто вярващи, срещу 60 на сто невярващи в него, показателите за парламента отново са под 20 на сто доверие срещу 70 на сто недоверие, президентската институция не може да надхвърли заветните 30 на сто доверие и да промени нагласите на почти 60 на сто скептично настроени към нея. Песимистите за развитието на държавата към по-добро са над 60%, а 40 % от анкетираните българи очакват икономическата ситуация да се влоши още повече.

Решаващият избор

Така става ясно, че запасите от „доверие и надеждност“, тази дефицитна за България валута, остават критично ниски, като най-проблемните области при тях се запазват. Сред тях са ниският авторитет на политиците, продължаващата зависимост на съдебната система, корупцията и отклоняването на публични средства, пълната липса на респект към институциите. Затова едно постепенно възстановяване доверието на българина към собствената му държава, към нейната администрация, образование, здравеопазване, правосъдие ред и закон, може да се окаже първата крачка към регенериране и на доверието към страната отвън. И ако това все пак се случи някой ден, Шенген, еврозоната, чуждестранните инвестиции и така мечтания подем на икономиката е възможно да се превърнат в реалност. Всичко, впрочем, е въпрос на избор. Екзистенциален, при това.