08.07.2015

Когато преди седмица сегашното българско правителство обяви поредна офанзива за влизането на страната в еврозоната, мнозина приеха съобщението като неуместна шега. Да поставиш в микровълновата политическа фурна идеята на бившия финансов министър Симеон Дянков от 2009 година, прегърната пламенно от неговия приемник Петър Чобанов от предишния кабинет и то в дни, когато поведението на съседна Гърция е изправило системата на общата европейска валута на нокти, е най-малкото странно. Въпреки всичко правителството в София обяви курс към подготовка за въвеждането на еврото, създаде Координационен съвет за тази цел и дори определи служителите, с които финансовият министър Владислав Горанов ще работи по задачата – заместник-министър на финансите, подуправител на БНБ, член на Комисията за финансов надзор, заместник-министри на икономиката, на външните работи, на транспорта, на правосъдието и други. Според прогнзата на Горанов „страната може да стане част от еврозоната не по-рано от 2018 г.“. Сиреч в годината редовните парламентарни избори и на първото председателство на България на ЕС.

Променени правила на играта

Десислава Николова от Института за пазарна икономика/ИПИ/ смята, че към тези намерения на правителството трябва да се подходи по-внимателно, макар че като членка на ЕС България има ангажимента рано или късно да приеме еврото. Освен драматичните събития в Гърция аргумент за подобна предпазливост е неотшумялата дългова криза в Европа, която и в средносрочен план ще бъде на дневен ред. „От началото на кризата правилата на играта се промениха и членството в еврозоната вече върви със своята цена. Тя е участието на всички членки в т.нар. „спасителни механизми“. В момента на евентуалното си присъединяване България ще трябва да направи по наши изчисления около 300 милиона евро пряка капиталова вноска в фондовете на Европейския механизъм за стабилност, което е 0.8 на сто от БВП. Освен това държавата ще трябва да поеме гаранции за близо 3.5 милиарда евро, които в случай на ситуация като тази с Гърция, ще трябва да внесе като капитал във всеки един момент. Това вече са около 6.5 на сто от БВП“, пояснява пред ДВ икономическата анализаторка. Тя е убедена, че разходите около влизането в еврозоната биха превишили ползите от това членство. „Сега страната е с фиксиран курс към еврото и реално има облагите на едно бъдещо членство. В същото време ползи за България няма, тъй като на този етап държавата е фискално стабилна независимо от известното развързване на кесията и отклоненията от фискалната дисциплина през 2013 и особено през 2014 г. Дори миналата година правителството не прехвърли 3-те процента дефицит. Така на фона на много от други членки на еврозоната, България по-скоро е от „добрите примери“ за относително нисък дълг“, припомня Десислава Николова.

Предимствата на еврозоната

Депутатът от Реформаторския блок Мартин Димитров също смята, че България не трябва да бърза с влизането в еврозоната. Макар преминаването от валутен борд към единната европейска валута винаги да е било цел за страната, според него трябва да се изчака изхода на гръцката криза, а 2018-та да е евентуален срок за влизане в механизма ERM II. „Eврозоната предлага няколко много сериозни предимства. Едното е намаляване на валутния риск при търговията както и на рисковете при транзакциите на валута. Другото е възможността ЕЦБ да оказва помощ в случай на ликвидна криза, макар че това има и отрицателна страна. Примерът е Гърция – тя не е правила реформи и постоянно иска пари. А иначе еврото заедно с долара стабилно се превръща в една от двете основни резервни валути в света“, казва Димитров.

Горчивият гръцки пример

През април чешкият вицепремиер и финансов министър Андрей Бабиш попари намеренията на своето правителство за влизане в еврозоната заради високите разходи около приемането на общата европейска валута и заплахата от фалит на Гърция. Тези дни в поредица от интервюта за български медии американският икономист проф. Стив Ханке, автор на концепцията за валутния борд, определи идеята за евентуалното членство на България в системата на еврото като „абсолютна глупост“ . „Ако влезете в еврозоната, вие ще изгубите всяка дисциплина и се страхувам, че ще започнете да вървите по посоката на Гърция, защото ще имате големи фискални проблеми”, отбеляза Ханке. Защо, обаче, България продължава да напира за това членство?

Надзор извън зоната?

Според Мартин Димитров американците проявяват известна ревност спрямо еврозоната. „Еврото действително има всички шансове да се превърне в конкурент на долара след решаването на гръцката криза, а никой не обича конкуренция“, смята той. Десислава Николова признава, че казусът с КТБ много бързо е разрушил граденото до миналата година доверие в надзора на българските банки и смята, че властите трябва много бързо да възстановят това доверие. Според нея важният въпрос е доколко България може да членува в Единния надзорен механизъм и да се възползваме от надзора на ЕЦБ без да членува в еврозоната. „По-доброто решение е да се направи Asset Quality review, това е преглед на качеството на активите на банковата система, и след това да бъдат предприети нужните стъпки, включително и промени в Закона за БНБ, за кандидатстване в Единния надзорен механизъм без членство в еврозоната. Това ще донесе репутационни ползи за страната, а печалбата на фона на всички рискове и притеснения които имаме сега, ще бъде много по голяма“, смята анализаторката от ИПИ.

Плащаш – членуваш!

И все пак могат ли 19-те държави от еврозоната един ден да постигнат консенсус за приемането на бедна България в системата на общата европейска валута?

Десислава Николова е убедена, че всеки нов кандидат за семейството на еврото ще бъде приветстван от него, защото членството върви със своята цена. Колкото повече държави правят вноски в европейските спасителни механизми и са финансово здрави и дисциплинирани, толкова по-добре. „България е такава страна, но проблема е, че сега тя няма изгода от това членство. Такава полза имат фискално и финансово неустойчиви държави, които биха имали нужда от спасяване в даден момент. Ако изпълним задължителните Маастрихските критерии, и ние ще бъдем добре дошли – нямаме проблеми с дълга и няма да имаме нужда от спешно финансиране в средносрочен план“, казва Десислава Николова. И добавя: „Сега е важно да оправим собствения си двор и да възстановим загубеното доверие“.

09.07.2015

Ако германците не бяха, както вече ги нарекоха, „необразовани варвари“, отдавна щяха да са разбрали, че лекарството, което дават на своята пациентка Гърция само влошава здравословното й състояние. И ако навреме бяха променили това свое лечение, партията „Сириза“ нямаше да се появи на бял свят.

Ако „Сириза“ липсваше под слънцето, в еврозоната щяха да царят спокойствие и мир. Решението за гръцкия дълг отново щеше да бъде отлагано до поредните следващи европейски избори и така “горещия картоф” в ръцете на сегашните европейски политици щеше да бъде прехвърлян все по-нататък във времето…

Изводът? Просто грешките на Германия, а и на целия ЕС, създадоха „Сириза“. А е известно, че всяка грешка има своята цена.

Затова нека се запитаме – наистина ли Германия е „безгрешна“ за да има право „първа да хвърли камъка“ срещу „Сириза“?

04.07.15

На утрешния референдум гърците едва ли ще имат наум сложния въпрос на своето правителство когато гласуват своето „да“ или „не. А той, съвсем накратко, е дали страната следва да приеме условията на международните кредитори за продължаване на спасителното финансиране или не. Както става ясно от многобройните репортажи и интервюта през последните дни гражданите на съседна Гърция всъщност са убедени, че в неделя трябва да решат дали да запазят еврото и да запазят членството си в ЕС.

Така излиза, че този тип референдуми малко приличат на игричката: „питайте ме каквото желаете, а аз ще отговарям на каквото си искам“. По този начин поведението на избирателите става непредсказуемо и техните настроения често могат да се обърнат срещу политиците, обявили допитването, защото се опасяват да носят отговорност за собствените си решения и последствията от тях.

Търсещите обществено алиби политици често се налага да плащат от собствения си джоб и левият гръцки премиер Ципрас е възможно да го усети в неделя. Просто референдумът не е върхът на демокрацията, както често се твърди. В много случай той е само знак за слабостта на избраните от хората политици.

Използването на референдумът за търсене на решение при сложни обстоятелства, които изискват експертни оценки едва ли е най-подходящото нещо. Ясно е в подобни ситуации обикновените избиратели не могат да решат какво точно желаят, а и предварително никак не е ясно какво ще се случи след допитването.

Така в стремежа към върха на демокрацията може лесно да се загуби свободата. И затова с референдумите трябва много да се внимава! Използването им е целесъобразно само когато се решават основни проблеми свързани със суверенитета на държавата и базисните ценности на обществото. Типичен пример в тази светлина бяха обществените допитвания в редица държави за влизането им в ЕС. От другата страна се нареждат местните референдуми. Те са добър механизъм за решаване на проблеми, по които избирателите от района са компетентни, каквато е практиката в Швейцария.

В пространството между тези два вида референдуми следва да функционира онази представителна демокрация, при която политическата легитимност се съчетава с експертните познания на професионалистите.

Хаосът, който цари около гръцкия референдум, при който никой не знае какво ще се случи след неделното „да“ или „не“ на избирателите, е достатъчно красноречиво свидетелство и повод за размисли. Особено преди българските местни избори, които ще бъдат съчетани също с референдум.

01.07.2015

„Нещо тежко и непознато се случва между България и Русия“ – това е енигматичната оценка на бившия президент Георги Първанов за опасностите от участието на американски танкове в поредното предварително планирано учение в България тази есен. По телевизията той поясни, че в подписаното през 2006г от тогавашния премиер Сергей Станишев споразумение за военно сътрудничество между България и САЩ подобно присъствие на НАТО не е договаряно и че тази тема дори не била обсъждана от военните министри на Алианса в Уелс през миналата година. Е, ако бившият върховен главнокомандващ на българската войска си беше направил труда да хвърли по-внимателен поглед върху клаузите на въпросния документ, той със сигурност щеше да разбере, че или е започнал да забравя, или навремето е бил информиран за него единствено с „честна дума“. По-важното в случая е неглижирането на българското членство в НАТО, което през 2004 година стана факт и с подписа на тогавашния държавен глава Първанов.

Пропагандният фронт

Подобна шумотевица се чу и от средите на БСП. „За България и българите Русия не е военна заплаха“, обяви червената опозиция, която обаче настоя, че споразумението от 2006-та не било достатъчно основание за разполагане на американско тежко въоръжение в страната и поиска от президента Плевнелиев обяснение пред парламента за „тайните“ договорености от Уелс. Естествено в акцията не закъсня да се включи и проруската крайно националистическа партия „Атака“, която от парламентарната трибуна побърза да предупреди властта да не въвлича страната във война и да не я превръща в руска мишена заради американските танкове. В офанзивата се хвърли и дежурната гвардия леви анализатори, които скокнаха да обясняват как разполагането на тежко въоръжение в Източна Европа било не ангажимент на България към НАТО а двустранна договореност със САЩ, и как за подобно решение била необходима суверенната воля на страната и поемане на съответната политическа отговорност.

Да не дразним Москва!

Всъщност цялата суматоха около страховитите американски танкове в България започна с неубедителните разяснения на военния министър Нколай Ненчев около решенията на военните министри от НАТО на срещата в Брюксел миналата седмица свързани с новите сили за бързо реагиране с намерението за разполагане на тежка военна техника в няколко източноевропейски държави. Рефренът светкавично беше подхванат от несекващата хибридна информационна пропаганда, която се води активно от Русия. Както вярно отбеляза в своя блог бишият български посланик в Москва Илиян Василев, „пропагандата на страха “да не раздразним Москва” има своите рупори в България и то на високи места. Вместо да представяме действията си в изпълнението на задълженията към колективната сигурност на НАТО, срещу което получаваме гаранция за националната си сигурност, хибридните войници разгръщат постоянна антиамериканска и антинатовска кампания, гарнирана с форсиран евроскептицизъм“. Василев стига дори по-далеч с твърдението си, че след атаките срещу ГМО фокусът на кампаниите е бил преместен върху „мръсните“ американски технологии за добив на шистов газ, в момента тече дискредитиране на подготвяното Трансатлантическото споразумение за инвестиции и търговия и същевременно се води превантивна битка срещу разполагането на въоръжения и войски на Североатлантическия алианс в страната.

Остатъчен шум в главата

Бившият зам.-военен министър и депутат от ГЕРБ Валентин Радев се изказа още по-категорично в сайта Медиапул. „В България има една прослойка, включително и хора на високо политическо ниво, подписали документите за присъединяване към НАТО и Европейския съюз, с някаква форма на шизофрения. След като сме взели решение да се присъединим към тези съюзи, трябва да се държим като съюзници“, е категоричен депутатът. Радев констатира, че поради близостта на българския и руски език и историческите наслоения „по-старите поколения, които са и управляващи в момента, по някакъв начин са привързани към Русия и имат някакъв остатъчен шум в главата, който им пречи“ и призовава: „Нека да кажем ясно и категорично в кой лагер сме“.

Кой застрашава българската сигурност?

В споровете беше принуден да се включи и външният министър Даниел Митов. По телевизията той поясни, че темата за разполагане на американска военна техника на българска територия се използва от „политически сили, които не работят за националния интерес“, че въпросното тежко въоръжение е само и единствено за учения, и че в страната се води пропагандна война. „Защо не бях потърсен за коментар когато Русия заяви, че ще разположи нови 40 ядрени бойни глави, че ще въоръжи Крим и ще струпа въоръжение там ?“, упрекна риторично медиите шефа на българската дипломация и отбеляза, че всичко това застрашава българската национална сигурност.

Пропагандните разправии за това колко чуждо съюзническо въоръжение може да има в страната и дали НАТО и САЩ превземат отвътре най-бедната и русофилска членка на алианса, всъщност са смехотворни. Защото 40 единици тежко въоръжение наистина са пренебрежима заплаха за страна извън Североатлантическия пакт. Ако обаче погледнем реално на безрадостното състояние на българските въоръжени сили, на няколкото съветски изтребители МИГ-29 с издухани двигатели, на средствата от единия процент от БВП, които се насочват за нуждите на армията, веднага става ясно и на неспециалистите, че единствения гарант за българската национална сигурност сега е НАТО. Същата военна организация, която ту каним, ту гоним от страната след като вече 11 години пълноправно членуваме в нея.

27.06.2015

Докато сраженията срещу агресията на Москва в Източна Украйна продължават, в коридорите на политическата власт в Киев се води не по-малко важната вътрешна битка за бъдещето на бившата съветска република. „Случващото се в тази избрала пътя към Европа млада нация по редица начини съвпада с българския опит. До каква степен този неин стремеж ще се увенчае с успех е отделен въпрос, но важното е, че сега в София можем да говорим за Украйна без да се фиксираме единствено в противопоставянето между Русия и Запада“ – с тези думи директорката на софийския офис на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева представи на дискусия в Червената къща колекцията от есета на политолози и наблюдатели озаглавена „Какво мисли Украйна?“, както и гостуващите в България двама известни украински анализатори – професорът по политология Олексий Харан и депутатът от Върховната рада и бивш разследващ журналист Серхий Лешченко.

Реформи и война

Гражданското движение срещу бившия президент на Украйна Виктор Янукович, което носи името на централния площад в Киев „Майдан на независимостта“, от самото начало беше ненасилствено събитие, протест срещу един корумпиран диктатор, пояснява проф. Харан. Важното е, че издигайки руския флаг на протестите много руснаци в Украйна, както и украинци в Русия, дадоха да се разбере, че са осъзнали какво е независимостта за тях. „С руснаците сме братя по кръв, но не и братя по робство“, гласи един от популярните лозунги от вълненията през 2014-та. „Затова майданът беше вътрешен украински въпрос, а не резултат от някаква западна намеса, както го представят руските медии“, уточни политологът.

Депутатът Серхий Лешченко припомни, днес че страната преживява драматични промени след като част от нейната територия е окупирана, във военните действия са загинали над 2000 украински войници и 6000 цивилни граждани, предишният президент е оставил след себе си срината икономика и повсеместна корупция, която продължава да се шири в Украйна. „Това са най-лошите възможни условия за реформи в държавата, но те трябва трябва да бъдат извършени“, е категоричен депутатът. Въпреки че през последните месеци управлението в Киев е направило много за да стартира реформите, резултатите все още не се виждат в живота на обикновените хора и украинското общество е много недоволно от това. „Не мисля, че войната е оправдание за бавните реформи, но нека все пак видим картината. Сега 80 на сто от депутатите са нови лица. Въпреки това сегашният парламент е преходен и задачата му е да създаде предпоставки за изграждане на различен политически елит. Надявам се след няколко години във 450- местната Върховна Рада вече да заседават няколко стотин различни съвременни политици“, казва депутатът Лешченко.

Олигарси, корупция, нестабилност

Още от първите дни на своята независимост Украйна се опитва да разчупи железния триъгълник на властта на своите олигарси, на корупцията и финансовата нестабилност, обрекла държавата в бедност. Бившият разследващ журналист Лешченко определя корупцията в своята родина като по-опасна дори от войната с Русия днес. „Агресията на Кремъл стана възможна заради корупцията в Украйна, тя е резултат от тази корупция“, констатира той и разказва за приетите първи конституционни мерки за ограничаване на това пагубно за обществото явление. „През септември ще започне работа новосъздаденото антикорупционно звено, което ще се бори с корупцията по най-високите етажи на властта. Надявам се експериментът да бъде успешен. Назначеният за губернатор на Одеса бивш грузински президент Михаил Саакашвили също пое ангажимент за подобни мерки. Очакваните промени ще бъдат много важни за всекидневния живот на хората, особено ограничаването на корупцията и на по ниските нива“, посочва Лешченко.

Няма война, няма и мир

И все пак може ли да се говори за гражданска война в Украйна, както се опитва да внушава пропагандата на Москва? Според проф. Олексий Харан след като едва 3 на сто от територията на страната се контролира от подкрепяните от руснаците сепаратисти в Донецк и Луганск, на лице е инспириран и подкрепян от Кремъл обикновен сепаратизъм. „На Путин не му му е нужен Донбас както военните бази в Крим, той просто няма финансовите ресурси за да поддържа окупираните територии. Неговата идея е създаването на анклав, който да се контролира от проруските сепаратисти, а Киев и Западът да финансират възстановяването на промишлените предприятия, разрушени от руската окупация. Така целта е да се отклонят ресурси от украинската икономика, да се дестабилизира положението в Украйна, да се дискредитира новото управление на страната и в крайна сметка то да бъде сменено. Затова сега се намираме в ситуация в която няма война, няма и мир, преговорите продължават, но не водят до резултати“, обобщава професорът. Той смята, че след като на този етап Украйна не разполага с военни ресурси за да освободи своите окупирани територии, тя трябва да възприеме прагматичен подход, включително и по отношение връщането на Крим. „Целта ни е с подкрепата на Запад засега да се опитаме да „запечатим“ фронтовата линия на югоизток и да се концентрираме върху вътрешните реформи в страната“, пояснява проф Харан.

Англоезична Украйна?

И все пак Украйна е двуезична страна, в която се говори на украински и руски. Кой от двата езика ще бъде официален ? „Проблемът умишлено беше създаден от бившия президент Янукович през 2003 година по време на президентските избори. След кампанията темата влезе и в политическия дневен ред на Украйна- националистите застанаха изцяло зад украинския език. Днес обаче се обсъжда предложението официалните езици в Украйна да са три – украински, руски и английски. Предвидено е да се въведе изучаването на английски в училищата от ранна възраст и дори филмите да бъдат излъчвани на английски, без дублаж“, пояснява пред ДВ депутатът Серхий Лешченко.

Преувеличеният национализъм

Как ще приемат подобно многоезичие крайните националисти? И въобще те проблем ли са за младата украинска демокрация?

Проф.Харан е убеден, че страната ще остане двуезична, като официалния език ще бъде украинския.Той смята, че крайния национализъм в Украйна е териториален, а не етнически, тъй като се изповядва от граждани с различен етнически произход. „Много от бащите на местния национализъм са от руски, полски, дори еврейски произход, което е парадоксално. Разбира се в Украйна има крайно десни хора, но ако се видят резултатите от последните избори, техните представители в парламента са едва трима. Единият е етнически руснак, а другият, който е и говорител на т.нар. „Десен сектор“, е от еврейски произход. Така ролята им там е малко преувеличена и дори повече – един от батальоните под тяхно влияние, който воюва на фронта, сега води преговори да премине под пълното военно командване на страната“, пояснява в заключение проф. Олексий Харан.