25.02.2015

„Най-големият теч на информация от МВР“, „Глобална операция за демонтиране на държавността“, „Най-сериозното предизвикателство за българските граждани“ – това са само някои от медийните квалификации за оперативното дело „Червеи“, разкрило „тази срамна конструкция“/по думите на вътрешния министър Веселин Вучков/ в системата на българските тайни служби. Скандалът с незаконното разрешаване и използуване на СРС /Специални разузнавателни средства/, при който в продължение на 300 дни вероятно е бил копиран целия информационен масив на МВР, се разследва от прокуратурата. На този етап временно отстранена от длъжност е председателката на Софийския градски съд Владимира Янева, разрешила СРС-тата, както и бившият шеф на дирекция „Сигурност“ във вътрешното министерство Тодор Костадинов. Обещанието на главния прокурор Сотир Цацаров е до дни срещу двамата да бъдат повдигнати обвинения. Публикувана в медиите част от доклада на Бюрото за контрол на СРС сочи, че лична отговорност за незаконните действия в рамките на разработката носи председателят на ДАНС Владимир Писанчев, а според сензационни показания на бивш началник на Бургаската полиция пред парламентарна комисия, за незаконните действия е знаел и главният секретар на МВР Светлозар Лазаров.

Белязаните данни

Това, засега са известните факти. Основният въпрос кой е поръчал престъплението, или по-точно, дали и кой вече разполага със секретния масив от данни на вътрешното министерство, остава висящ.

Бившият главен секретар на МВР проф.Николай Радулов смята, че масивите с информация са били разпарчатосани и вече продадени на заинтересовани хора. „След дълга употреба и злоупотреба с въпросните данни ръководството на ведомството вероятно е решило да залови някои от хората, които ги използуват и злоупотребяват с тях. Това обаче е възможно да се случи, ако данните са сертифицирани. В противен случай при тях не остават никакви следи дали е правена проверка и от кого. Така разработката „Червеи“ дори да постигне някакъв ефект, той ще е половинчат, защото ще е само спрямо базите данни, в които са останали някакви следи“, коментира пред ДВ експертът по сигурността.

Родата до 9-то коляно

Според депутатът от ГЕРБ и член на комисията за контрол на службите за сигурност Методи Андреев аферата „Червеи“ е с много по-сериозни измерения отколкото например, фалита на КТБ и най-опасното в нея е, че засега не са известни щетите и мащабът на пораженията. „По принцип не знаем какво точно обхваща въпросната информационна система, но от публично известни факти, тя съдържа всички лични данни за българските граждани. „Ако изпишеш ЕГН-то на някой, веднага излизат подробности за теб и близките ти до 9-то коляно“, обяснява Андреев пред ДВ. “Дори да е копирано нещо, засега получателят на информацията не е известен. Интересното е, че този получател не е МВР – там липсват данни да са получавали нещо обратно от операцията. Въпросът обаче има и друга страна. След като плащаме държавни пари на хората от службите за да ни пазят, да осигуряват спокойната работа на държавата, може ли те да извършват дейност, за която да не се отчитат? Всеки който извърши някаква работа следва да се отчете, а тези служители – не го правят!.“, отбелязва Методи Андреев.

България като прочетена книга?

Възниква, обаче въпроса дали евентуално източеният информационен масив на МВР все пак не представлява „хибриден“ интерес и за някои чужди държави?

Проф.Николай Радулов отхвърля варианта за шпионски интерес към данните с аргумента, че разузнавателните централи притежават много по-точна и чувствителна информация за всичко, което се случва в страната, отколкото има в базите данни на българските служби. „Известно е, че след демократичните промени през 1989 година няма чуждестранно посолство, което да е намалило своите резидентури в България. И това е обяснимо – в ЕС ние сме сравнително нова страна и все още трябва да доказваме принадлежността си към западноевропейските ценности и идеали. Резултатите от дейността на тези служби изкристализират в мониторинговите доклади на ЕК“, пояснява експертът по сигурността. Депутатът Методи Андреев, обаче е категоричен: „Ако подобно нещо се окаже вярно, хората които са го допуснали трябва незабавно следва да се озоват зад решетките. Защото това вече се нарича шпионаж и е национално предателство!“.

И все пак “Възраждане“…

През 2010 година Комисията по досиетата освети близо 160 служители на ДАНС, които са работили за ДС. Година по-късно проф.Николай Радулов съобщи в печата за 2000 от най-ценните хора на комунистическите тайни служби, чиито досиета са били скрити и никога няма да се появят на бял свят. Сега, по повод операцията „Червеи“ бившият главен секретар на МВР Радулов отново се върна към тази тема и разказа пред ДВ някои подробности за почти неизвестният свръхсекретен план „Възраждане“. „Чел съм материали за него, които изглеждат достоверни. Всъщност става въпрос дали най-ярките личности от прехода по един или друг начин са били свързани с тайните служби. Дали списъкът, който съм гледал е истински или е някаква провокация, може да се каже само когато се появят оригиналните документи. Аз самият съм свидетел, как през 1987-1988 година архивите в МВР се преснимаха и единия от екземплярите незабавно биваше изпращан в тогавашния Съветски съюз. Така че е възможно досиетата на споменатите 2000 сътрудници, смятани за най-перспективни, да са били прочистени напълно“, твърди проф.Николай Радулов.

Петата колона на Москва

Бившият шеф на Комисията по досиетата и депутат от ГЕРБ Методи Андреев също е убеден, че планът „Възраждане“ не е мит, а е реално осъществена секретна оперативна програма, чиито оригинални документи се намират в Москва и затова няма основание заради което обхванатите агенти да бъдат осветени официално в България. „Списъкът на българските специални служби е бил изготвен от ген. Боян Велинов и одобрен от една от ключовите фигури на репресивния апарат на ДС Григор Шопов. Целта е била с помощта на тези дълбоко законспирирани българи, които представляват руската 5-та колона в България, да се осъществи „възраждането“ на съветското влияние в страната, поясни пред ДВ Методи Андреев и дори цитира думи покойния вече ексшеф на Шесто управление на ДС Цвятко Цветков, че българските агенти, чиито досиета се намирали в Москва, били „особено ценни и дълбоко законспирирани лица“. В интервю за електронния сайт Factor.bg в средата на миналата година, Андреев пояснява: “ Преценени от гледна точка на днешното време, всички от списъка „Възраждане” са активни политици и в определени периоди на прехода са били активирани и използвани, реализирайки кариера и власт. Някои от тях са заемали изключително важни постове в държавата, дори до най-високите нива“.

Пред ДВ депутатът от ГЕРБ Методи Андреев днес уточнява: „Виждал копие, а не оригинален документ. Това, което съм прочел в него, обаче, ако съществува в автентичен вид, наистина би могло да разтърси държавата. Но пак повтаям – гледал съм копие, а то не е документ“.

18.02.2015

Кандидатстудентска кампания през февруари за влизане през септември във ВУЗ? Да, тези дни висшите училища в България излизат на образователната борса за да започнат рекламното предлагане на своите програми, учебни екстри и услуги на бъдещите кандидатстуденти и най-вече на техните родители. Някогашната силна конкуренция сред младите хора да се класират за следване в университет днес се е трансформирала в съперничество между 37-те държавни и 14-те частни университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи, които водят помежду си истинска битка за студенти. Очакванията са, че в резултат на тежката демографска ситуация и форсираните планове за прием на отделните вузове, през новата учебна година е възможно да останат незаети над 20 хиляди студентски места.

Специалност „Фейсбук“

През миналата година много институции, предлагащи висше образование, освен трите класирания и допълнителен прием, бяха принудени да записват кандидати само с диплома за завършено средно образование. „Кризата за студенти накара Пловдивския университет да приема без приемен изпит. Кандидатите за висшисти в два факултета – по физика и химия, се явяват само на събеседване. Буквално за няколко минути става ясно дали кандидатът става студент”, призна в медиите миналия август доц. Савка Маринова от катедрата по Атомна физика. За да спаси положението с ниския брой първокурсници, софияският НБУ от своя страна въведе за изучаване нова специалност, в която да се изучават премъдростите на социалната мрежа Фейсбук. „Поканили сме за преподаватели известни блогъри. Имаме няколко човека, които вече са се записали”, обяви тогава радостно преподавателак в университета.

Образованието като посещение в мол?

Действително ли поради недостига на студенти току-що завършилите гимназия младежи без никакво усилие ще могат да влизат в системата на българското висше образование както в мол и да прекарват там колкото и където им е приятно?

„Надявам се, че тази година ще е последна от поредицата „грешки на растежа“, при която бяха създадени прекалено много дубликати на съществуващите университети, а едни и същи преподаватели да преподават на много места“, каза специално за ДВ министърът на образованието и науката проф.Тодор Танев. Той очаква внесеното в парламента ново законодателство, което е част от изискванията на Европейската оперативна програма за „Наука и образовани за интелигентен растеж“, да промени коренно сегашната ситуация. „Става въпрос за нов тип финансиране, което ще се предоставя извънредно и само за качествено образование. Това ще направи дублирането и размножаването на всякакви учебни програми много по-трудно и по-конкурентно. Вероятно част от университетите ще се наложи да затворят част от специалностите, които имат като свръхпродукция през последните години, без да говорим, естествено, за тяхното собствено закриване“. Министър Танев дава за пример Словакия, където образователния министър е успял да постигне оптимизация чрез доброволно обединяване на някои техни ВУЗ. „Нашето министерство зачита академичната автономия на университетите, ние не можем да се месим в техните решения, но се надяваме чрез финансирането и цялостната политика спрямо висшето образование да направим така, че процесите да се регулират“, допълва образователния министър.

Ехото на прехода

В приетата през септември миналата година „Стратегия за развитие на висшето образование в България през 2014-2020 година“ са очертани основните предизвикателства, свързани с взаимната зависимост между българското висше образование и потребностите на пазара на труда. Сред тях са разминаването между познанията на завършващите и потребностите на трудовия пазар, дефицит на кадри в инженерните, природните и педагогическите области, липса на практическа подготовка на студентите в реална работна среда, недостатъчно кариерно ориентиране на завършващите вишисти. „Много искам да погледнем към българските ВУЗ в перспектива, защото онова, което обсъждаме за тях сега е все още само ехо от прехода в страната. Тогава бяха създавани колежи като подложка на висшето образование, нещо като недоотгледани университети, казва проф. Тодор Танев. Той настоява вече да се говори за „Fachberufsschule”-та, както ги наричат в Германия, които са над средното, но под висшето образование, да се въведе час по-скоро дуалната система за професионално обучение и у нас. Тя, според образователния министър, ще даде много по-качествени специалисти за производството, ще бъде голяма крачка към живота на всеки човек и ще представлява надежда за България.

Добри академични традиции

През май кабинетът ще определи броя на свободните места за прием на всички категории учащи във висшите частни и държавни училища. Резултатът от механичното увеличаване броя на вишистите обаче води до това, че броят на хората с дипломи нараства много, но качеството на тяхното образование става съмнително. Професор Тодор Танев обаче е убеден в доброто българско образование, особено в университетите с висок академичен рейтинг. „Стотици, дори хиляди техни възпитаници са канени да специализират и работят в лаборатории и центрове в напреднали в научно отношение страни в Европа и по света. Сигурен съм в думите си. Въпросът е само „фантомите“ да намалеят, това е проблема“, казва в заключение министърът на образованието и науката проф.Тодор Танев.

06.02.2015

„Първата прозрачна оценка за успеха на европейската външна политика“ – така германското седмично списание „Шпигел“ нарече петото издание на  годишния доклад „Европейски външнополитически бележник 2015“ на Европейския съвет за външна политика/ЕСВП/. „Бележникът“ е систематичен преглед на външнополитическата работа на 28-те членки на ЕС с останалата част на света през миналата година в 65 политически области, организирани основно върху темите Русия, САЩ, Китай, съседи на Европа, Близък изток  и управление при кризи.

Трудните санкции срещу Русия

Според Весела Чернева, една от авторките на изследването и  директорка на ЕСВП в София,  2014-та  е била непредвидима и изненадваща година за Европа във всяко отношение. „Дори разривът с Русия, който започна към края на 2013-та се разрази през 2014 –та с такава амплитуда, че успяха да се сбъднат дори най-мрачните очаквания на наблюдателите“, отбеляза изследователката при представянето на „Бележника“ в София.  Тя поясни, че политиката „разделяй и владей“, която руският президент Путин практикува спрямо ЕС от много години с по-близките си отношения само с някои страни членки, опитвайки се по този начин да дезавуира действията на Брюксел, в крайна сметка не е дала очаквания от него резултат. „Казано иначе, в момент на голяма криза ЕС успя да постигне  консолидиране и да се споразумее на най-високо равнище за налагането на санкции срещу Москва. А тези санкции до голяма степен са в ущърб на икономиките на страните от ЕС“, изтъкна Весела Чернева.

Грешката с Грузинската криза

Министърът на външните работи Даниел Митов интерпретира проблема с „изненадата от руската агресия“ от по-различен дискурс. Той припомни, че от падането на Берлинската стена досега Европа е създавала различни формати за сближаване с Русия, но градените с години отношения са били разрушени само за няколко месеца, при това не по вина на ЕС. „Бяхме ли в състояние да предвидим всичко това?“, попита риторично министър Митов и даде своя отговор: „Да, можехме. Още през 2008 година Грузинската криза трябваше да ни даде знак какво  можем да очакваме и съответно да започнем да променяме политиката си към Москва. И за този пропуск трябва да виним себе си, грешките трябва да се отчитат, знаят и да не се повтарят“, подчерта външния министър. Той допълни, че санкциите са единствения инструмент, с който разполага Европа в опитите си  да възпре определен тип агресия. „Никой не иска да воюва с никого, ЕС не желае това, но когато съществува конфликт и трябва да бъдат защитени европейските ценности, санкциите са единственото налично средство. Тяхното увеличаване или намаляване ще зависи от развитието на събитията около Украйна“, подчерта Даниел Митов.

Лидер за спиране на „Южен поток“

В резултат на външнополитическата си изолация през по-голямата част от 2014 г., в тазгодишния „Бележник“ България фигурира най-често в категорията на пасивните поддръжници на европейската политика. Единствената значима стъпка на страната през 2014 г. е замразяването на проекта „Южен поток“. И въпреки че спирането на този проект от българска страна беше резултат от  натиска на ЕК, за разлика от други страни-членки България е поддържала това трудно за нея решение. Затова страната получава „лидер“ в категорията диверсификация за намаляване на зависимостта от Русия.

„Моторът“  Германия

В „Бележника“ на ЕСВП е отделено специално място на все по-засилващия се външнополитически авторитет на Германия, която заема челно  място в класацията на страните „лидери“ на ЕС. В изследването специално са отбелязани позициите на президента Йоахим Гаук и военната министърка Урсула фон дер Лайен, изразени на конференцията по сигурността в Мюнхен в началото на 2014 година за необходимостта Германия да поеме повече външнополитически задължения, както и инициирания от външния министър Франк-Валтер Щайнмайер преглед на външната политика на страната.

Весела Чернева определи Германия като „моторът на европейските санкции срещу Моосква и основна водеща сила през 2014 година“. „Германия е страната, която винаги досега е смятала, че може по-скоро да плаща във външната политика, докато други формулират тезите в нея“, каза  Чернева. Тя обаче  подчерта, че сега Германия е поела всички очаквания и отговорности върху себе си, въпреки че понася най-много щети от санкциите. „В крайна сметка мнозина днес са убедени, че удържането на санкциите срещу Кремъл се дължи изключително на ролята на Федералната република и нейната канцлерка Ангела Меркел“, допълни Чернева.

Военни компенсации, но от кого?

Посланикът на Латвия в София Илгварс Клава, чиято страна е ротационна председателка на ЕС, също изрази респект към Германия заради нейното неотклонно спазване на принципите и нормите на европейското законодателство.  „Тъкмо тази позиция на Берлин  дразни онези сили в Русия, които следват политиката на агресия към Украйна“, каза посланикът. Той даде  и свое обяснение за появилите се тези дни искания за компенсации за трилиони евро за щетите от Втората световна война, които Москва възнамерявала да представи пред Германия. „Ако погледнем назад към историята, ще си припомним, че  войната  започна след сключването на пакта „Молотов-Рибентроп“, който раздели Европа на сфери на влияние. Този пакт съдържа и отговорностите на тогавашния Съветски съюз за началото на войната. Дори повече, освен от нацистка Германия,  Полша беше нападната и от Съветския съюз. Обект на агресия от страна на Москва станаха Латвия и другите балтийски държави. Така, след като някой желае да  иска  компенсации, много интересно ще бъде докъде в крайна сметка може се стигне при удволетворяването на такова искане.“, каза в заключение латвийския посланик в София Илгварс Клава.

04.02.2015

„През 2014 година Бойко Борисов продължава да има водещо информационно присъствие. Преднината му е значителна / 3908 споменавания в медиите, срещу 2176 за втория в класирането, Росен Плевнелиев/. Сред партиите и институциите ГЕРБ има водеща позиция в изразяване на отношение, следвана е от БСП. ГЕРБ е най-често споменаваната партия във всички наблюдавани медии и по този начин силно доминира българския медиен дискурс“ –  това са само част от констатациите в проучването на социологическата агенция „Медиа Линкс“, изготвено по поръчка на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер“ и на фондация „Медийна демокрация“. Изводът на  социолозите е, че през миналата година някои електронни и печатни медии отново „рязко са променили своите политически ориентации, избирайки опортюнизма пред отговорната критика на злоупотреби с властта“.

Черно-бялата журналистика

Кристиян Шпар, ръководител на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер“ уточнява, че въпросните медии се държат по този начин към всяко действащо правителство и проявяват по-благосклонно отношение към управляващите в момента политически партии. Пред ДВ той поясни :„От друга страна наблюдаваме липса на задълбочено отразяване на събитията. Имам предвид, че понякога политическата журналистика в страната изглежда повърхностна и често е само черна или бяла,  липсват нюансите по средата“. Съвместно с колегите от българската  фондация „Медийна демокрация“ се опитваме да анализираме това явление, да извадим наяве тези „нюанси“ в политическата журналистика и да поощрим българските медии да им обръщат повече внимание. Нещата не винаги са черно-бели, просто в журналистиката често трябва да решаваме твърде комплексни въпроси“, смята Шпар.

Медийното префокусиране

В своя преглед на онлайн медиите в рамките на годишния доклад за състоянието на българските медии през 2014 г. Николета Даскалова от фондация „Медийна демокрация“  отбелязва, че новинарските сайтове също са демонстрирали устойчив афинитет към отразяването на фигурите на статуквото. „ В годината, в която се смениха три правителства, медийното внимание се префокусираше според промените във властовите конфигурации. На фона на пренасочване на новинарския поглед от едно правителство към друго постоянно висок остана интересът единствено към Бойко Борисов“, констатира изследователката  и  обобщава: „Конюнктурното преобръщане на политическите симпатии в зависимост от изборните резултати – практика, характерна за природата на таблодите – намери място и в онлайн медиите“. Подобен извод за българската онлайн среда прави и Гергана Куцева от „Медийна демокрация“. Според нея „всяка смяна на властта през последните години води до динамика и промяна на политическите лица, върху които се концентрира медийният прожектор, докато бившите управляващи са изтласквани в периферията на отразяването. Валидно е заключението, че присъствието в новините на политическите сили отразява и утвърждава новото управленско статукво“, отбелязва Куцева.

Посока – „слънцето“ на властта

Особено показателни в „слънчогледовите“ си движения са някои жълти медии, поведение, което анализаторката Богдана Денчева нарича „таблоидни катарзиси“. За пример тя посочва таблоидът „Всеки ден“, който в рамките на една година е променил диаметрално противоположно отношението си към вицепремиерката Меглена Кунева. Продължителната негативна кампания на медиата срещу нея, изострила се силно непосредствено преди изборите за нов Европарламент, изненадващо бива прекратена през последното тримесечие на 2014-та, а към края на годината тонът към Кунева става изцяло позитивен. Подобно е поведението на таблоида и спрямо президента Росен Плевнелиев.  „След прекратяването на двете ключови негативни кампании (срещу Плевнелиев и Кунева) става ясно, че и на територията на таблоидите разграничителната ос между поколенията на старите и новите политици през 2014 г. се откроява ясно“, констатира Денчева и с ирония допълва, че дори жълтите издания вече страдат от  „известна умора от политическата турболенция“.

Прозрачност, диалог, етика

На фона на тези факти едва ли са случайни изводите в годишния доклад за състоянието на българските медии за 2014-та. В него се констатира, че едва всеки шести българин/17 на сто/ вярва в независимостта на медиите в страната; че медиите се движат по инерция без значим напредък в сравнение с предишната година и страдат от „дефицит на воля за промени“; че гражданите поставят слаба оценка на дейността на политиците по информирането на обществото.

Кристиян Шпар от фондация „Конрад Аденауер“  също е убеден, че в България политиците следва да имат задължението да обясняват на хората онова, което правят. Според него те се нуждаят от помощта на добри специалисти, които да се справят успешно  във все по-сложния свят на  комуникациите. „Политиците имат нужда не само от сътрудници за връзки с пресата, а и със социалните мрежи и интернет-платформите. Не говоря единствено за професионален опит, а  и за спазване на етичните стандарти. Политическата комуникация не е свързана само с пропаганда или с избягването на отрицателните новини. Днес тя допира до прозрачността и диалога с гражданите. Тъкмо този вид подготовка искаме да окуражим и подкрепим в района на Югоизточна Европа“, каза в заключение ръководителят на медийната програма за района на фондация „Конрад Аденауер“ Кристиян Шпар.

28.01.15

„Комунистите? Продължавам да изпитвам „възторг“ от тях! Удивителното е, че тези хора, които толкова години водиха словесни и всякакви други битки срещу капитализма, след неговото връщане се почувстваха като риби във вода. В Чехия, България, Румъния, Балтийските държави, те натрупаха огромни състояния. Агентите на бившите тоталитарни тайни служби, които притежаваха необходимата информация и функционерите от върховете на партийната йерархия, изведнаж станаха най-успешните капиталисти, милионери и дори милиардери!“. С тези думи  председателят на парламентарната комисия по външни работи, лидер на партията ТОП 09, бивш министър на външните работи на Чешката република принц Карел Шварценберг зададе тон на форума за наследството на тоталитаризма и проблемите на обществото след края на комунизма. В дискусията, организирана в София със съдействието на германската фондация „Конрад Аденауер“, участваха български политици и изследователи, както и известни общественици от Чехия и Германия.

От мечтите към реалностите

Филип Димитров, министър-председател на България през 1991-92 година смята, че най-тежката вреда от тоталитаризма за страната е нагласата на хората към обществените процеси, от очакванията към държавата, които продължават да бъдат огромни. „Не е добре ние българите да се отдаваме на своето характерно самосъжаление, макар че имаме много проблеми. Те, обаче, могат да бъдат решени постепенно. Затова не следва да говорим колко по-зле се е справила България след края на комунизма, отколкото Полша или Чехия. А иначе държавите, станали членки на ЕС, извършиха колосален скок напред и това е безспорно“, каза  Филип Димитров и допълни: „Забравихме за онова, което наистина беше преодоляно, как пред всички се откриха възможности, които днес изглеждат естествени и неотменими, докато в миналото те бяха само обект на фантазии и мечти. А че днешното поколение знае малко за тези години означава, че не сме си свършили работата да му кажем истината за миналото, е убеден Филип Димитров.

Германия и нейните две тоталитарни държави

Директорът на Гьоте-институт в София Енцио Ветцел, който отскоро е в страната, е впечатлен от решимостта на българите да отворят докрай доситетата – не само на комунистическите тайни служби, но и тези в паметта на хората, където са запазени техните спомени от миналото. На въпрос  защо тъкмо районите на някогашната ГДР сега се превръщат в генератор на антиислямистки и протестни движения, каквото е ПЕГИДА, Енцио Ветцел отговори: „Това е много изненадващо дори за хората, които работят в изследователската сфера и културата. Мисля, че наблюдаваме нещо, което е резултат от липсата на ясна представа за онова, което се е случвало в миналото. Нека не забравяме, че в своята история Германия е имала две тоталитарни държава – едната на хитлеристите, а другата на комунистите. Прадоксалното е, че в районите на Дрезден и Саксония живеят по-малко от 1 процент мюсюлмани, но въпреки това хората там се страхуват от чуждото присъствие, нещо, което вероятно се дължи на липсата на информация и на дискусия между отделните обществени групи там“. Енцио Ветцел цитира думите на Карел Шварценберг от дискусията, че „не е достатъчно историята да бъде преподавана в училищата, тъй като самите учители са свързани със собственото си минало и лична история“. Според директора на Гьоте-институт в София, днес  е важно как се разглежда това минало и в каква форма то се представя на младите, за да им разкаже документално за онова, което се е случвало преди години.

Износ на капитали или на демокрация?

Соломон Паси, основател на Атлантическия клуб в България и бивш външен министър смята, че едно от най-тежките непреодоляни наследства от тоталитаризма, е липсата на инициатива. „Европа може да направи много повече отколкото сега и това ще се случи, ако се промени съотношението между думи и дела. Тъкмо това съотношение ни доближава най-много до тоталитаризма днес. Старият контнент може да направи чудеса за демократизацията на изтока и юга, тя може да се превърне в износител на демокрация за държави като Северна Корея, Куба и кои ли още не! На този етап, обаче, Европа отделя повече внимание на износа на капитали, отколкото на демокрация“, коментира пред ДВ Соломон Паси и допълва: „Всяко поколение се интересува от онова, което се предлага на неговото внимание. Ако сегашните млади хора не се интересуват от своята близка история, вината е наша, че не сме направили нейните факти, изводи и поуки актуални днес“.

Неработещата лустрация

Самият Карел Шварценберг обича да цитира думите на своя баща  Карел VI Шварценберг, казани в началото на 50-те години, че „да бъдеш комунист е по-малко въпрос на убеждение, отколкото въпрос на характер“. Въпреки това хората, използували идеологическата формула за комбинацията между икономическата и политическата власт, са успяли реално да натрупат огромно богатство.  Карел Шварценберг беше категоричен :“Най-тежкото наследство от тоталитаризма днес е неуважението на хората към върховеството на закона“. Запитан дали след като Чешката република първа въведе лустрация за бившите агенти на тайните служби тази мярка все още функционира, някогашният шеф на кабинета на президента Вацлав Хавел и бивш външен министър отговори многозначително с тъжна усмивка: „Да, лустрация при нас действително имаше. Днес тя не работи. Това, обаче, е една дълга и тъжна история…“