Ще се стигне ли все пак до предсрочни избори? Това е позаглъхналият въпрос, който мнозина през седмицата отново започнаха да си задават.
Вариантът „предсрочни избори” като че беше изпаднал от сметките на политическите сили и то основно от плановете на българската опозиция. Аргументите – липса на време до редовния вот, съчетаването му с изборите за евродепутати, излишно харчене на средства  и, което е най – важното, отсъствие на готовност при основните играчи за властта. Доводите бяха достатъчно убедителни, за да се очаква, че водената от БСП „тристранка” ще осъществи голямата си мечта за пълен управленски мандат.
„Всуе се морите”, както би казал поетът.
Вихрите на световната финансова криза, които започнаха

да брулят най-бедната членка на ЕС още в началото на лятото

The Key video

с полуделите цени на бензина и природния газ, вече вещаят изключително тежка зима за населението, през която поскъпването на издръжката на живота ще бъде комбинирано с увеличаване на безработицата, намаляване на доходите и драстично свиване на производството с всичките последици на този факт. За обитателите на двумилионната София, приютила една трета от българските избиратели, освен традиционно набоклучена, зимата се очертава още по-мразовита за ползвателите на „безценното” парно и още по-хаотична откъм транспорт, инфраструктура и автомобилно движение.
Което дори и „глухо стенещите” столичани трудно ще понесат безропотно.
Мрачните събития от последната седмица

в потайните сараи на ДПС

неизбежно превърнаха партията на Ахмед Доган от коалиционен балансьор в „куцо политическо пате”, което ще катализира деструктивните процеси в управлението. Предстоящият конгрес на БСП вероятно също ще очертае пропастта между крилата в „столетницата”, която се лашка от скандал на скандал, и от провал на провал. Като капак ще бъдат очаквания пореден критичен доклад на ЕК идния месец, евентуалното въвеждане на нови санкции и, недай Боже, предпазна клауза в „Правосъдие и вътрешен ред”,  както и блокираните фондове от европейските пари.
От друга страна ГЕРБ на столичния кмет ще направи всичко възможно да се възползува от нарастващото напрежение за да реализира своето социологическо, засега, електорално предимство.

Едва ли по-назад ще останат и щурмоваците от „Атака”,

които бързо прехвърлиха партийната си дандания от Президентството и Съдебната палата в парламента и медиите. Политическият „ступор”, в който от години се намират формациите на традиционната десница, едва ли ще бъде преодолян напълно, но привлечени от политическия хазарт, те отново вероятно ще се пораздвижат.
И още нещо много важно за най-корумпираната европейска членка България. Едни предсрочни избори неизбежно биха минали през служебен или експертен кабинет, който да ги подготви. А в него биха влезли, за достатъчно кратко време,  представителите на всички онези кръгове и обръчи, за които толкова ни „уважават” в Европа и без които, комай, вече не можем да съществуваме.
Така че, да се готвим! Циркът може би предстои!

27.08.2008

Най-новите словесни престрелки между неформалния лидер на ГЕРБ Бойко Борисов и формалния лидер на БСП, премиерът Сергей Станишев, създават впечатление за сериозно покачване на политическото напрежение в България, което да предизвика евентуални предсрочни избори
Дали, обаче, това е вярно?

В края на ваканционния сезон проявите на българските политици, доколкото става въпрос за епизодични заядливи закачки в пресъхналите откъм събития медии , по-скоро напомнят на опити за рекламно подгряване на публиката за някакво предстоящо политическо шоу, отколкото сериозни заявки за действие. Защото, подобно на Бойко Борисов,  да призоваваш лидера на мечтаещата за реализиране на успешен пълен управленски мандат БСП сам да предизвика предсрочни избори, звучи точно толкова сценично-популистки, колкото да твърдиш, като Сергей Станишев, че ГЕРБ не можело да спечели едни редовни избори, като в същото време флиртуваш с пенсионното дередже на своите най-масови избиратели.

Традиционните рокерски прояви на българския премиер,

комбинирани с участие в планински надпявания за най-добър пенсионерски хор, са точния бутафорен еквивалент на медийните шумотевици на столичния кмет около предсрочното закърпване на централна улица или инспектиране закъснелия ремонт на училищна сграда. Подобни действия нито могат да задържат властта, нито могат да я катурнат, дори очакваната през септември подписка на опозицията да успее да събере няколко стотин хиляди автографа против тристранната коалиция.
Макар и с рухнала от постоянните провали и хроничните  си европейски болести имунна система, управлението на тристранната коалиция разчита за своето оцеляване до догодина на някои характерни за българското политическо битие черти. Като например факта, че спадналия авторитет на кабинета „Станишев” далеч не се компенсира със засилено доверие към болезнено разпокъсаната все още опозиция. Оформящото се парадоксално, на пръв поглед, искане за предсрочни избори в редица кръгове на управляващите, е илюстрация тъкмо на този абсурден и печален факт. Да не говорим за вече открито демонстрираното

нежелание на значителен брой опозиционни депутати за предсрочен вот,

който почти сигурно би ги лишил завинаги от безметежното пребиваване в законодателната власт.
Още нещо  твърде важно. Българският избирател, който догодина ще бъде и европейски, вече трудно възприема „салтоморталетата” на своите партии и политици. Етикетът „Гаргамел” ще остане за дълго в съзнанието на хората, въпреки публичните извинения на неговия автор, а бутафорните „патриотични” площадни изяви на крайните националисти трудно могат да успокоят трайните страхове на електората от проповядваната до вчера етническата нетолерантност и обещавана нова национализация.
Така че тази есен в България вероятно ще бъде интересно. Както казват в американските мюзикъли – „Време е за шоу”!

30.05.2008

Две „журналистически събития” – срещата на българските медии, този път в Мадрид, и поредното връчване на наградите „Черноризец Храбър” предизвикаха в началото на седмицата остри реакции сред българска общественост.
Защо? Нека чуем Георги Папакочев:

В годините на тоталитарния режим, шпикования с микрофони за подслушване ресторант на Съюза на българските журналисти неизменно беше украсяван от огромно фото-пано, изобразяващо усмихнатия другар Тодор Живков, заобиколен от развълнувани микрофони, обективи и бележници, с някакви хора зад тях. Същите тези хора и техните мастити редакционни началници тогава тръпнеха по цяло лято дали ще бъдат поканени на традиционната крайморска среща с първия ръководител на партията и държавата, което беше своеобразна индулгенция за волни или неволни грехове към партийната медийна пропаганда.
След близо 20 години надежди за свободно слово и демокрация, нещата с новинарството отново придобиват обичайната си физиономия. Верни на пророческата констатация на един сегашен политик и тогавашен все още член на колегията, че „журналистиката върви винаги след победителите”, днешните „пера” и „лица” на медиата, строени зад своите собственици и преки началници, чинно приветствуваха с овации както в Мадрид, така и в софийския Народен театър

високопоставените представители на „държавното и партийно ръководство”,

като президент, премиер, министри, депутати и спонсори-меценати. Те от своя страна им подариха освен пламенни слова за „ролята на журналистиката в съвременния етап на развитие”, така и измислените от няколко години награди с името на „Черноризец Храбър”. Както навремето, всички „големи” в бранша останаха доволни и зачетени, а дребосъците продължиха да се чудят защо ББС, а не друг, извади на показ позора на Батето и дома в „Могилино”, и как така недостойния спор около проекта „Батак” за броени часове успя за дълго да окепази страната в чужбина.
Впрочем освен от

„генетичната” професионална патология от миналото,

днешните български медии страдат и от вездесъщия предизборен синдром, който ги прави обичливи към всички и всичко, което е свързано със сегашната и бъдеща власт, и ненавистни към изпадналите от нея. Догодина, на голямата парламентарна и европейска изборна жътва, ще падне поредното здраво писане и приказване, а това са тиражи, рейтинги или пари във фишове и пликове! Това е престиж!
Затова в сантименталния дует с властта, българските медии ще продължават да подържат в свирнята си т.нар.”бръснарска терца”, с която през 30-те години на миналия век мандолинния оркестър на столичните коафьори е карал гражданството да се просълзява.
Защото „бръснарската терца” е утвърден и успешен формат, нещо като „Биг брадър” и „Мюзик айдъл”.

Iris dvd

Goofy and Wilbur release

• White Fang full movie

As You Like It movie download

16.07.2008

Аферата с отвличането на президента на футболен клуб в България и провалената полицейска операция около плащането на откуп от неговата съпруга, се оказаха възможно най-лошите събития за правителството в навечерието на очаквания пореден мониторингов доклад за България по глава „Правосъдие и вътрешен ред”.

Мрачната история с президента на футболния клуб „Литекс” Ангел Бончев, който беше „подхвърлен” в безпомощно физическо и психическо състояние на полицията след провалена операция на специалните служби по плащането на подкуп, в резултат на която беше отвлечена и съпругата на пострадалия, можеше да влезе с малко шум в несекващата тежка криминална хроника на държавата. Престъпления в нея са все дръзки, показни и безнаказани, като миналогодишния разстрел в главата на приближен до властта бизнесмен, тазгодишните нагли убийства в рамките само на денонощие на директор на енергийна компания и млад куражлия- писател, опитал се да осветява мрачните дела на мафията, многобройни с реализираните през последните седем години

над 150 поръчкови убийства, нападения, палежи, бомбени взривове,

чиито извършителите рядко, за да не кажем никога, биват изправени пред съда.
Макар да не искат да си спомнят точната формулировка на предстоящия мониторингов доклад на ЕК, а тя е за „напредъка на България в борбата с корупцията и организираната престъпност”, управляващите в страната ще трябва да се сблъскат с констатациите още тези дни, когато по традиция комисията ще предостави предварителния текст седмица, преди официалния документ на 23 юли. Заключенията в него със сигурност ще предизвикат не толкова остри трусове в управлението – въпреки готвеното от опозицията 6-то поред искане на недоверие в Парламента, сегашното правителство е закърняло неспасяемо откъм вътрешни критики и недоволство – колкото ще потвърдят печалната констатация на европейските партньори на страната, че:

държавата безвъзвратно е загубила доверието на гражданите

в основната й функция – да гарантира сигурност и адекватно правораздаване; че легитимността на демократичната система в нея се намира в дълбока кома; че връзката между мафията и политиците, и в частност между мафията и правоохранителните органи, е прераснала в твърда амалгама; че тежката корупция, довела до спирането на парите по еврофондовете е следствие от тази престъпна симбиоза, поставяща под въпрос все повече наличието на държавност и на смислена държава.
Ще помогне ли мониторинговия доклад на ЕК и на кого?
Ще помогне на българските граждани да изоставят всякакви илюзии, че сегашното управление е в състояние да промени нещата.
Ще помогне на ЕС да се стряска винаги когато пристъпва към следващи разширявания.
Ще помогне на вездесъщата българска мафия да обяви своята пълна и окончателна победа над обществото.
И демокрацията, естествено.

Осем месеца преди парламентарните избори водещи политици преминаха към откровен уличен език в разправиите помежду си. Това подранило явление подсказва каква предизборна кампания очаква българите.
Освен тревожно обедняващ, използуваният от политиците български език с времето става все по-агресивен и вулгарен. Употребата на улична лексика в изявления на първите държавни мъже и жени  се превръща във всекидневна практика, която с приближаването на парламентарния вот заплашва да се изроди в недопустим цинизъм. Откровено махленският изказ практикуван по медиите от редица депутати, министри и партийни величия вероятно има за цел да сближи тяхната дейност с „езика на избирателите”, сиреч да го направи разбираем, но на практика той

принизява политическия дебат в страната до кръчмарско равнище,

• The Deep End move

което се превръща все по-настойчиво в еталон за обществено поведение.
Някъде в първите години на българската демокрация изрази като „турчин с фес”, както един социалист нарече в телевизионен дебат първия български демократично избран президент, или възгласите „крадец” и „мошеник”, които често огласяха пренията в парламента, стряскаха българина, тогава все още чужд на подобен  публичен език. Постепенно той свикна с митинговите навиквания на лидера на една крайна националистическа групировка към политиците, че те били „стадо грухтящи прасета”, престана да се впечатлява и от естествено пренеслия се в парламента, политическите партии и  държавни институции, особено просташки език на популярно телевизионно предаване, превърнало се в

нарицателно за ниска култура и медийна безотговорност. Keeping Mum full movie Boogeyman 2 release

С избори на хоризонта и в атмосфера на постоянно ескалиращи скандали в държавата, словесните престрелки между хора от властта станаха особено отблъскващи. След като българският министър-председател Станишев поздрави представители на опозицията с думите „Здравейте, циркаджии!”, столичния кмет Бойко Борисов, който е и вероятен следващ премиер, отговори, че не е сигурно как би реагирал, ако на диспут се обърнат към него по този начин и  допълни, че в родния му квартал Банкя се отговаряло „доста невъзпитано” при подобно предизвикателство. Депутатката от БСП Дончева, оказала се в дъното на скандала с ДАНС, в типично домакинско-кулинарен стил сравни разработките на българското ФБР с „яхния” и отново сведе всичко случващо се в държавата до хапването и пийването.
Така постепенно политическото говорене в България придобива чертите на безвкусна клоунада под шапитото на неуморния национален цирк. Клоунада, която вещае тъжни сценки в предстоящата предизборна кампания.