11.04.08

Както се очакваше, петият опит за гласуване на недоверие на кабинета на тристранната коалиция в България се оказа неуспешен. От общо 234-мата гласували против неговото падане се обявиха 117 народни представители, а зад подмяната застанаха едва 82-ма. Новото в случая се оказаха 35-те депутати от коалиционния партньор НДСВ, които се въздържаха от гласуване.
Върху така създалата се ситуация се спира Георги Папакочев в рубриката “Евроатлантически седмичник” на радио Дойче веле :

По установена вече традиция от последните години, ентусиазираната българска опозиция провали и петия си опит за гласуване на недоверие на кабинета. Провалът беше предизвестен, и което е още по-лошото, оказа се резултат от късогледа политическа тактика, лош разчет във времето и недостатъчна подготовка на аргументите в предхождащите гласуването дебати.
Наивно беше да се очаква, че смазващото мнозинство на депутатите от БСП и ДПС можеше да бъде преодоляно с недостатъчните гласове на десницата, но дори и търсения страничен ефект от поисканото недоверие, едва ли постигна своята цел – да покаже на обществото несъстоятелността на едно управление, което действително е свързано с организираната престъпност и което е на път да превърне страната в европейски парий в истинския смисъл на този термин.
Защото в задушаващата атмосфера на най-отблъскващия скандал в историята на българския преход, скандал свързан със закъснелите прозрения, че силовите ведомства обслужват не гражданите, а организираната престъпност, че корупцията е разяла дълбоко основната тъкан на обществото, че подслушването и компроматите са се превърнали в национално управленско и медийно хоби, че в държавата се краде „щедро на едро” всичко и отвсякъде, в това число и от европейските фондове, в тази обстановка най-естествената реакция е подмяната на правителството или най-малкото на най-компрометираните негови министри.
Засега това не се случва.
В развълнуваната предварително подготвена благодарствена реч след поредното си политическо оцеляване, премиерът Станишев загатна възможността за реформи, но тази възможност беше формулирана като „иницииране на сериозен разговор в тройната коалиция за структурни и персонални промени в Министерския съвет”. По-конкретен беше лидерът на ДПС Ахмед Доган, който лаконично и твърдо обяви, че промени в кабинета ще има, с което показа недвусмислено, че тъкмо той дърпа конците на управлението. Кой, кога и защо ще напусне правителството не е ясно. Ясно е единствено, че на този етап реформата в МВР ще се извършва от сегашния министър Румен Петков и от никой друг!
Новото във вчерашното гласуване се оказа „въздържанието” на царските депутати, които от „надежден коалиционен партньор” досега, според думите на премиера, са се превърнали в „двусмислен” съюзник, излъчил по време на своето управление „бившият охранител Бойко Борисов за главен секретар на МВР”. Дали позицията на НДСВ е опит за някакво предизборно политическо осъзнаване или е поредния странен бунт в отсъствието на нейния лидер, ще се разбере, когато Симеон Сакскобурготски се върне в България и даде, ако благоволи, съответните разяснения. Но след голямата парламентарна схизма на НДСВ, при която 17 нейни депутати от парламентарната й група преминаха към опозицията, а останалите видимо им завиждат, управляващата тристранна коалиция вече се превръща в политическо „куцо пате”, което все по-трудно ще инкасира очакващите го тежки удари до края на мандата.
А тези удари се очертават като многобройни. Едно от най-опасните и потенциално нокаутиращи крошета може да се окаже очаквания редовен доклад на ЕК за напредъка на страната в областта на вътрешния ред и правосъдието.
Тъкмо той със своите констатации, би могъл да възвърне доверието на българите след неуспешното недоверие в парламента. Доверието към държавността и към Европа

Ultraviolet dvdrip Ashes and Snow movie download

Friday the 13th movie download
One Million Years B.C. film

Wuthering Heights hd Rush Hour The Medallion rip

14.05.08

След срещите си в Брюксел, новата българска вицепремиерка по фондовете Меглена Плугчиева се опита да предупреди управляващите за опасностите, които са надвиснали над българското еврочленство.
Дали, обаче, нейния сигнал за тревога ще бъде чут?
В рубриката Евроатлантически седмичник на радио Дойче веле слушаме Георги Папакочев:

Би било твърде наивно да се допусне, че тристранната коалиция, заседавала през уикенда на чист планиски въздух край Банско, се е разтревожила от опасността през тази година да бъде пропуснато получаването на 280 милиона евро. Съвсем не – нейната основна задача е оцеляването й до края на мандата с цел подготовка оставането във властта и при следващото управление. Подобна политическа фиксация по принцип изключва всичко друго, освен най-необходимите мероприятия за

кризисен политически „сървайвър”

през следващите месеци, част от които е и дейността на новата вицепремиерка по еврофондовете Меглена Плугчиева.
Водена все още от битността си на довчерашна посланичка във обикновено скептично настроената по отношение българското еврочленство Германия, г-жа Плугчиева произнесе в София няколко безпощадни обвинения към администрацията, които макар и известни като материя, предизвикаха вълна от скептицизъм. Тя откровено нарече действията на управлението по отношение ангажиментите към ЕС „мимикрия и имитация на активност”, на които трябвало да се „сложи край”, както и направи точната констатация, че „средните нива на администрацията си позволявали нагъл тон и недопустимо поведение спрямо Брюксел”. Естествено, новата вицепремиерка не уточни кой в средата на април зададе въпросния тон на най-високо държавно равнище с твърденията, че

„ Щом България не отговаряла на евростандартите, Брюксел трябвало да ги промени”

и че „Ние, българите, не се притесняваме от критиките. Ние носим на критики, защото сме успешна нация”. Но това едва ли има някакво особено значение на този етап. Както, впрочем и простичкото твърдение на шефа на дирекция „Разширяване” в ЕК Майкъл Лии, който обясни кратко, точно и ясно в писмото си до премиера Станишев, че спирането на фондовете е резултат от „разклатеното доверие, че системата в България гарантира запазването на интересите на общността”, както и че всичко това рефлектира и „върху бъдещото усвояване на структурните фондове”.
Сега задачата на управляващите е друга. Властта да бъде удържана до догодина, независимо на каква цена и с какви празни обещания в социалната сфера, здравеопазването и сигурността. А след това, когато отново бъдат хванати юздите на следващия мандат, ще се мисли за досадните евроангажименти.
Е, допреди година и половина подобна тактика привидно работеше. Но сега, освен финансови и други санкции, ледения полъх на „европейския фризер” за българското членство става все по-осезаем. Не, обаче, и за разпалените мозъци на българските управляващи, които продължават безгрижните си игрички с доминото на властта.
На слънце и на чист планински въздух.

РАДИО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ, ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИ СЕДМИЧНИК,
30.01.08

ВОДЕЩ: Зле започна 2008 – ма за тристранната коалиция в България. Напрежението в отношенията между БСП, ДПС и НДСВ се засилва успоредно с постоянните разправии сред червените и видимия вече конфликт между премиер и президент.

Може ли да се очаква внезапно рухване на управлението през следващите дни и седмици? В рубриката Евроатлантически седмичник да чуем Георги Папакочев:

ГП: Катализатор на най-новата глава от парламентарния коалиционен „екшън” се оказа обяснението на премиера Станишев и негови министри на сключените на 18 януари в София енергийни спогодби с Русия. Неочаквано депутатите от ДПС отказаха да подкрепят планираната декларация в подкрепа на поетите ангажименти с Москва и дори демонстративно напуснаха пленарната зала преди началото на премиерската реч.
Според неофициални информации министър-председателят Станишев е отхвърлил искането на НДСВ да освободи гравитиращите към отцепниците в движението министри на образованието Вълчев, по европейските въпроси Грънчарова и на отбраната Близнаков, а ДПС се е противопоставило на идеята за смяна на вицепремиерката Етем, екологичния министър Чакъров и министъра на земеделието Кабил. От исканията на коалиционните партньори за смени и на червени министри, Станишев се е съгласил да пожертва единствено здравният министър проф.Гайдарски, заради когото протестните действия на медиците в страната не стихват вече повече от година.

Не искри, а направо светкавици

се забелязват в отношенията на някогашните съмишленици в соцпартията, а сегашни президент и премиер. Вместо да опровергае тези подозрения, със странната си изповед пред тиражен всекидневник по повод опитите на министъра на културата Стефан Данаилов да „спасява” отношенията между Първанов и Станишев, министър-председателят по-скоро потвърди наличието на сериозни разногласия. Разривът, според депутати от левицата, бил необратим, двамата не можели да се понасят и причината била в нежеланиято на премиера повече „да слушка” своя партиен и политически ментор. Менторът, сиреч президента Първанов, от своя страна на пръв поглед безпричинно се „изповяда” в пресата, че

„нямал никакво намерение да става премиер”

след края на втория си мандат, но имал притеснения и вляво, и вдясно”.
В същото време в СДС се осъществяват странни контакти между ръководството и представители на ДПС, а лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов с любопитство наблюдава опитите за съставяне на интерпарламентарен дясноцентристки съюз с участието на сините депутати и техните отцепили се от НДСВ колеги.
Така вместо да изгонят лошите сили на зимата, шумните и все по-замаяни от властта кукери на българската политика току-виж катурнали менчето с вино на управлението и осъществили мечтата на ГЕРБ и дясната опозиция за предсрочни парламентарни избори.
И нищо чудно това да се случи още през този сезон. Защото когато в Европа организират традиционните виенски балове и весели карнавали, в България подскачат подпийналите, запотени и нетърпимо шумни „кукери”, “песяци” „бабугери”, “джамали” и „маскари”, както са ги наричали хората.
Днес спокойно биха могли да ги наричат и „политици”. А страната – Кукерландия!

ЗА РАДИО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ ОТ СОФИЯ – ГЕОРГИ ПАПАКОЧЕВ

the fighter flim

The Maltese Falcon hd

• American Psycho II: All American Girl release

Africa: The Serengeti download

РАДИО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ, ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИ СЕДМИЧНИК,
СРЯДА, 23.01.08

ВОДЕЩ: Месец след тържественото подписване в София на споразумението за петролопровода „Бургас-Александруполис”, гражданите на Бургас предстои да участвуват в местен референдум по въпроса дали одобряват изграждането на това съоръжение.

В рубриката Евроатлантически седмичник Георги Папакочев се спира върху поредния парадокс на днешната българска демокрация:

ГП: Още в средата на миналата година общинския съвет на Бургас прегърна идеята за допитване на населението по изключително спорния въпрос за руско-българо-гръцкия нефтопровод. След дълги разправии беше решено първият, макар и местен, референдум в България след приемането на прословутата тодорживкова Конституция от 1971 година, да бъде произведен на 17 февруари.
За организирането на този рядък за българина израз на пряката демокрация, бургаските общинари гласуваха 60 хиляди лева, плюс други 10 хиляди за 20-дневна разяснителна кампания. Разрешено беше в допитването да участват и чужденци, които живеят на територията на града, за да може да се чуе и техният отговор на въпроса дали одобряват изграждането на петролопровода Бургас-Александруполис, с трасе на тръбопровода и инсталации на територията на Община Бургас. Ако над половината от избирателите на общината кажат „да” или „не” на 17-ти февруари, резултатите от референдума, според местните власти, щяли да бъдат валидни.
Едва ли може да се оспорва изключителната „чувствителност” на темата за

нефтената тръба за бургазлии.

Според привържениците на проекта таксите, които се очаква да влязат в пристанище Бургас щяли да се увеличат с над 200 на сто, което щяло да даде възможности за развитие на пристанищната инфраструктура на цялото българско крайбрежие, както и да се искат компенсации от ЕК за покриване на рисковете от евентуални нефтени разливи. Противниците на идеята смятат, че от трасето за пренос на петрол няма никакви практически ползи за Бургас и България, то ще бъде изградено заради мултинационални бизнесинтереси, дирижирани от руски нефтени олигарси и което е най-важното – при авария на тръбата и достигане на замърсяването до брега ще бъдат причинени огромни екологични поражения, които освен върху околната среда ще имат пагубно въздействие и върху туризма.

Независимо от всички „за” или „против”, февруарското

упражнение по „пряка демокрация”

на бургазлии вот една страна е безнадеждно закъсняло, и от друга е напълно безмислено.

Както е известно междуправителственото споразумение за нефтопровода „Бургас – Александруполис” беше подписано на 18 януари в София под зорките погледи на руския президент Путин и българския му колега Първанов без не само местното, но и цялото българско население да бъде информирано за подробностите на сделката, да не говорим за липсата на официална оценка на екологичния риск.

От друга страна каквото и да решат гражданите на Бургас, то няма да има задължителен характер нито за местната власт в морския град, нито за правителството, което вече подписа договора за петролопровода. По закон в България референдумите не са със задължителен характер за никого.
Така древната мъдрост, цитирана през 12-век от Уилям от Малмсбъри, че „Гласът народен е глас Божи”, в съвременния български вариант придобива палавата фолклорна поука „Като ми пееш, Пенке ле, кой ли те слуша?”

ЗА РАДИО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ ОТ СОФИЯ – ГЕОРГИ ПАПАКОЧЕВ

The Hunted dvdripA Night Out dvd

• Reno 911!: Miami video Highlander: The Source dvd

12.03.08
Спирането на европейското финансиране и по трите предприсъединителни програми за България – ФАР, ИСПА и САПАРД – е поредното доказателство за немощта на сегашното управление в областта на европейската интеграционна политика.
В рубриката Евроатлантически седмичник Георги Папакочев разглежда проблема:

Ключовата дума в цялата гръмотевична епистоларна афера между Брюксел и властите в София по повод затягането кранчето на европейските фондове, е „неадекватност”. Според речника „Мериам-Уебстър”, терминът означава „недостатъчност за изпълнение на специфични изисквания”, или „законова и разумна недостатъчност”. Което се вписва точно в конкретния български случай.
В последните дни от първата година на българското еврочленство малцина обърнаха необходимото внимание върху социологическо изследване на „Алфа рисърч”, което регистрира няколко сериозни опасения на гражданите. Почти половината анкетирани европейски вече българи, посочиха, че парите, които идват от еврофондовете ще се концентрират

в тесни кръгове, близки до властта.

Една трета от отговорилите категорично прогнозираха, че европейските пари ще останат неизползувани поради липсващ капацитет и злоупотреби. Мечтите на участниците в анкетата бяха през тази година европарите да се насочат към здравеопазване, селско стопанство, образование, подобряване на инфраструктурата, грижа за хората в неравностойно положение…
Уви. Както обикновено най-лошите очаквания на хората се сбъдват, а мечтите им отново се отдалечават в хоризонта. Не че спрените близо 500 милиона евро ще влошат и без това жалката икономическа ситуация в страната, но това ще забави за неопределено време така нужната глътка „финансов” кислород за пребелелия от недоимък среден и малък бизнес.
Каквито и оправдания да търсят сега политици, министри, и чиновници от мнозинството, те ще бъдат „неадекватни”. Защото в посочените от ЕК точно 25 намерени за най-значителни недостатъка на установената в България система за боравене с парите на европейските данъкоплатци по програмата ФАР, личи нейната тежка „законова и разумна недостатъчност” при управлението на фондовете, в прозрачността и контрола на тяхното разпределяне. В посочените „недостатъци”

прозират откровени нередности и измами,

както и невъзможността на държавата да „гарантира” надеждното менажиране на фондовете, сиреч да бъде адекватна в изпълнението на тези „специфични изисквания”.
Болката от шамара обикновено е по-слаба от обидата. Година преди края на своя мандат, сегашното българско управление отнесе три бързи финансови шамара от Брюксел. Следват и други такива, тъй като е много малко вероятно адекватността да се появи в практиката на едно доказано вече корумпирано управление.
Колкото до обидата – за властимащи, които всеки ден в парламента и по медиите са в състояние да тръбят, че управлението им е успешно и се готвят за втори мандат – това е непозната категория.
Обидата е изгарящо усещане за хора с достойнство. А конкретния случай просто не е такъв.buy My Sassy Girl download Primary Colors