07.05.2008

След Великденско-Първомайско-Гергьовденската почивна десетдневка, българите, изправени отново пред реалностите на своето кризисно обществено и политическо битие, започват все по-често мислят за предсрочни избори.

В рубриката Евроатлантически седмичник по радио Дойче веле да чуем Георги Папакочев:

Десетдневните празнични дандании и печеното агнешко/ за онези, които успяха да си го позволят/ съвсем не премахнаха усещането за тревожност у българина. Никой, а най-малко политиците, не остана доволен от кризисните промени в правителството, които се оказаха нито „дълбоки”, нито „радикални”, за каквито ги беше обявил премиера Сергей Станишев. Малко е вероятно насрочената за неделя в Банско среща на лидерите на тристранната коалиция да произведе и обещаните „структурни” промени в управлението, доколкото те биха задръстили допълнително механизмите на властта, които година преди парламентарните избори

стават все по-тромави и неефикасни.

За онези, които анализират сигналите, идващи от управлението, отсъствието на основни фигури от ръководството на БСП около премиера и партиен водач по време на традиционното партийно честване на 1 май, със сигурност е било симптом на нарастващо напрежение вътре в управляващата партия. Поведението на коалиционния партньор НДСВ в дните на МВР – кризата в парламента и извън него, както и „дипломатическото” трайно отсъствие на неговия лидер Симеон Сакскобурготски от страната подсказва, че сред „жълтите” вече е започнала стратегическата подготовка на евентуален предсрочен вот. От друга страна любезните и многозначителни реплики, разменени между представители на ръководствата на основният аспирант за властта, ГЕРБ, и царската партия по медиите, пораждат сериозни размисли сред третия коалиционен партньор, ДПС, който е изправен пред традиционната за него сложна задача да остане непременно и в бъдещата власт.
Недоволството сред българското общество е също осезаемо. Постоянното поскъпване на живота и растящата бедност на населението се илюстрира от изследване на един от местните синдикати, КНСБ, според което издръжката на живота е нараснала в сравнение с миналата година с близо 16 на сто, а почти 2.5 милиона българи днес живеят на границата на бедността. Всичко това неизбежно напомпва напрежението сред хората като формира и обществени нагласи за предсрочен вот.
Най-сериозният фактор за предприемането на бърза смяна на управлението с голяма степен на сигурност може да се окаже очаквания негативен доклад на ЕК за страната по въпросите на правосъдието и вътрешния ред и ставащата все по-реална възможност от налагането на предпазна клауза на българското еврочленство. Предупрежденията в тази посока, които от година валят непрекъснато от Брюксел и практически от цяла Европа, вече

започват да звучат като ултиматуми.

Лично председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу беше принуден да заяви на своите домакини през март София: „Честно казано, ние не можем да повтаряме постоянно какво трябва да се направи!”.
Така въпросът дали ще има предсрочни избори в страната още тази есен става риторичен и все повече започва да отстъпва място на следващия екзистенциално важен за еврочленката България проблем – кой ще замени сегашната тристранна коалиция?
Проблем без разумен и успокоителен отговор, ако съдим по ситуирането на политическите сили в момента и текущите им им политически позиции.
Поне засега.

04.06.2008

Хаотичното строителство в България, законно и незаконно, е на път да премине всякакви граници. Ще предизвикат ли обществена реакция предложените от правителството за гласуване в парламента нови поправки в Закона за концесиите ?

Българинът се е гордял със строителните си умения от древността до днес. Крепости, дворци в миналото, мостът над р.Янтра, построен от емблематичния майстор Колю Фичето през 1867 година, същата, в която инженерите Рьоблинг почти довършват дългия близо 2 километра Бруклински мост над Ню-Йоркската Иист ривър, през по-новата история „монументалните” сгради на Партийния дом, Министерския съвет и Президентството в столицата, НДК и „билдингите” на окръжните комитети на БКП в провинцията, повсеместните панелни комплекси, които бяха професионална гордост за строители и архитекти и тиха „радост” за социалистическия труженик – всичко това демокрацията получи като наследство. За да сътвори след 1989 година своя нов строително-архитектурен „облик”, който днес предизвиква

повсеместна погнуса и отвращение Hollywood Dreams film Zodiac ipod

не само сред хората, но и сред самите негови създатели и изпълнители.
В България освен, че се строи грозно, евтино и некачествено, строи се лакомо, агресивно и незаконно. Инвеститорите, както харесват да бъдат наричани хилядите вече строителни предприемачи, завладяват безогледно и най-невъзможните терени в столицата, големите градове, по Черноморието и планинските курорти, за да ги превърнат в типови шарени „човекарници”, сиреч жилищни сгради, кич-хотели, бизнес-центрове и „мол”-ове, които са колкото безмислени, толкова и скъпи. Броят им отдавна е надхвърлил нуждите и възможностите на най-бедното население в ЕС, а превърнатата в разтърсващо грозна хотелска сергия черноморска крайбрежна ивица, вече отблъсква дори и скромните туристи, камо ли заможните.
За днешните „наследници” на Колю Фичето, обаче, спиране няма!

След като съсипаха София и по-големите градове, унищожиха със сеч и бетон най-хубавите планински курорти на страната, след като превърнаха малкото истински морски плажове в хотелиерски кочини, погледът им е насочен и към морските води на крайбрежието, където възнамеряват да направят яхтени пристанища, луксозни заведения, водни хотели-небостъргачи и какво ли още не! И ще го сторят, защото зад тях е организираната престъпност и корумпираното управление, станало отдавна трън в окото на ЕС!
Така е, когато една цяла държава се експлоатира като концесия от нейната политическата и икономическа върхушка. Така ще бъде, докато на избирателите в тази държава това продължава да им доставя извратено политическо и гражданско удоволствие…

BloodRayne buy

06.08.08

Всеки изминал ден, дори през курортния август, носи неприятни изненади на българските управляващи. Все повече критични гласове, дори на представители на тристранната коалиция, разкриват сложната политическа ситуация, в която попадна държавата след критичните доклади на Брюксел.

Минното поле, в което навлезе управлението на тристранната коалиция през втората година от членството на страната в ЕС, започна да взема все повече жертви. Още в края на април четирима от най-хаотичните министри от кабинета – на МВР, отбраната, земеделието и хранителната промишленост и здравеопазването „хвръкнаха във въздуха” за несправяне с работата след близо тригодишните безумства, според европейските критерии, извършвани в техните ресори. Четиримата, обаче, оставиха толкова много неизбухнали мини зад себе си, че през последните месеци след тях продължи да трещи и гърми. Системата на МВР продължава да се намира в тежка прострация след като позволи пред очите й да се разиграе скандалния случай с отвличанията срещу подкуп на спортен деятел и неговата съпруга. Експлозиите в Челопечене демонстрираха съвсем реално колко експлозив е заложен във военното ведомство не само с „неутилизираните” стари боеприпаси, но и със заменените военни имоти, с

неясните и вероятно корумпирани многомилионни сделки

The Driver release

с военна техника. Спрените средства по програмата САПАРД изкараха на протест фермери и животновъди, които тепърва ще търсят отдушника на натрупалото се сред тях напрежение. След като системата на здравеопазването беше докарана почти до колапс от бившия здравен министър, заложените от него шашки с динамит ще продължат да гърмят чрез очертаващите се тази есен нови протести на здравните работници.
Заложените от управлението на тристранната коалиция сухопътни мини най-впечатляващо загърмяха след поетапното спиране на европейското финансиране по всички предприсъединителни програми на ЕС, както и отнемането на акредитациите на две от изпълнителните агенции по програма ФАР. Там дори и спешно назначената вицепремиерка по еврофондовете Меглена Плугчиева се оказа почти безпомощна въпреки дадените й всякакви управленско-сапьорски правомощия. Макар от „евро – фондовите” взривове на този етап да хвърчи само перушина, неизбежно след ваканцията във въздуха ще се размятат министерски тела и откъснати административни крайници.

Предстои ли, обаче, „Големият взрив”?

Ако се съди по разгарящия се все по-бързо фитил на аферата с Людмил Стойков, един от седемте национални „супер-герои” на европейската агенция за борба с измамите ОЛАФ и щедър спонсор на българския президент, такава експлозия е неизбежна. И тя ще бъде тежка, защото укриването на подобна бомба със закъснител на столичния булевард „Дондуков” 2, е особено рисковано начинание поради късото разстояние на срещуположното ведомство, в което се помещава кабинета.
Да нахълташ в заложеното от собствените ти ръце минно поле във властта е проява на отчаяна безизходица. И добър пример за готвещата се за управлението опозиция. Пример не толкова за ефектно самовзривяване, колкото за много по-сериозни размисли.
И изводи, естествено.Robots move download The Story of Abraham and Isaac According to Richard Dawkins

• Last Chance Harvey psp

31.07.08

Ако за българските медии „голямата” новина през седмицата беше обреченото искане на недоверие към кабинета, истинското събитие за депутатите се оказа гласуваната непосредствено преди вота от самите тях лятна ваканция от 1 август до 5 септември.
Защото най-сетне ваканцията дойде! Започва очакваната дълга лятна почивка далеч от сградата с надпис „Обединението прави силата” и от разбитите жълти павета, които символично разделят срещуположните ведомства в началото на софийския булевард „Дондуков”. Депутати, политици, висши държавни служители и бюджетен персонал потеглят с къде най-новите, къде по-малко нови автомобили към родните места и летните курорти, независимо дали са на бетонирания български черноморски бряг или по Егея и Беломорието. А може би на Лазурния бряг или във Флорида?
Знае ли човек?
Важното, обаче, е друго – с чувство на изпълнен политически, професионален, партиен и граждански дълг, тези избрани от народа и посочени от народното представителство държавни служители ще забравят за повече от месец столичния хаос и ще се отдадат на заслужен отдих от лудницата на пленарната зала, парламентарните комисии, министерските кабинети, медийния натиск. И от „тормоза” на Брюксел, разбира се, който, странно защо, се разгневи на най-бедната и същевременно най-ученолюбива в усвояването на еврофондовете държава,

обявена от нейния министър-председател за „изкупителната жертва” на проблемите в ЕС

с Лисабонския договор, икономическия растеж в Еврозоната и предстоящите избори за европарламент.
Едва ли предупрежденията на иначе прозорливия лидер на ДПС Ахмед Доган, че управляващите не бива да се радват на спечеления вот на недоверие и че „ситуацията продължава да бъде напрегната и тревожна”, могат да нарушат рахатлъка на правителствените курортисти. „Докато сме на власт – да си поживеем” ще си повтарят те и ще се гмуркат по-надълбоко в прохладните морски дълбини за да не чуват неприятните звуци от повърността.
„До есента населението ще узрее за улични протести и ние отново ще се извисим на трибуните”- мечтаят знайни и незнайни опозиционни лидери и лидерчета, като в следобедна си „сиеста” на плажа сънуват многохилядни митинги озвучени с песните на протеста.
„Ще добутаме докрай мандата на този парламент, а догодина – каквото сабя покаже!” – се самоуспокояват депутатите

и вдигат мобилния телефон за да „сръчкат” дистанционно семейния бизнес.

The Girl in the Caf? full movie

„И аз ще си изкарам кротко втория мандат – ще побутна това-онова след парламентарните избори догодина и никой след няма да ме закача докрая”, мечтае в жегите държавния глава и си спомня вкуса на родната граовска сливовица.
Така голямата политическа ваканция на елита започва. За 60 на сто от обикновените българи тя няма да се състои поради недоимък, според социолозите, а за 200 хиляди от останалите 40 процента българи тя вече е изконсумирана в съседна Гърция.
Там пясъкът и морето са все още чисти, а „бетонирането” е възможно единствено с гръцкото „узо”.