19.10.2016

Лексикалните справочници поясняват, че фразата  „пиле шарено“ се използва за пренебрежително обръщение към мъж, определящо го като млад и неориентиран, най-често, когато въпросният се изказва неподготвен по дадена тема. Три седмици преди президентските избори, министър председателят Бойко Борисов изригна словесно в парламента със заплахи към трима подозирани в нелоялност към кабинета свои министри: “Няма да допусна да се подигравате с мен и ГЕРБ! Лукарски, страх ли те е? Москов, „пиле шарено“ ли съм? Кунева, да спра ли парите на учителите, че сме ги били дали предизборно?“.

В отговор на тази атака, Радан Кънев, лидер на една от партиите на Реформаторския блок, излязла вече в опозиция, също избухна вербално по телевизията. Той се обърна към министър-председателя с „ласкавото“ : „Абе, бай ххх, ти с кого се държиш така, бе!“. Вярно, малко по-късно ядосаният лидер се извини във Фейсбук на тв-зрители и водещите за „използвания по неподходящо време в национален ефир нецензурен израз“, но това не попречи вулгарната фраза светкавично да прогърми по медиите, социалните мрежи, партийните клубове и кръчмите, естествено.

Цветиста словесност

През юли, доста преди предизборната кампания, зрителите на един от тв-каналите с национален обхват, станаха свидетели на друг „весел“ спор, свързан с личността на министъра на културата Вежди Рашидов. Отново в студиото директорът на Националния исторически музей и почетен професор на Университета по библиотекознание и информационни технологии Божидар Димитров сопнато се обърна в ефир към  скулптора проф. Велислав Минеков с „любезното“: „Не знаех, че си такъв задник!“. И после го предупреди, че е  много близо да го лисне с чаша вода, която дори „не е фекална“.

В изследването си „Езикови портрети на български политици и журналисти“, езиковедите  Владислав Миланов и Надежда Сталянова припомнят, че „ в словесен дуел с Бойко Борисов Корнелия Нинова /сега председателка на БСП-б.а./ призоваваше министър – председателя да излезе навън /от парламента – б.а/ за да „се разбЕремЕ като мъже“. Авторите на книгата отбелязват, че много хора ще се усмихнат на подобна реплика, но „не са малко и тези, които ще се запитат така ли трябва да говорят управниците на България, това ли е равнището им“?

Голямото вербално изпускане

С уговорката, че омерзението й вече надделява над научния интерес, доц. д-р Надежда Сталянова от факултета „Славянски филологии“ в Софийския университет коментира пред Дойче Веле, че в резултат на опънатите нерви в сегашната ситуация, всеки българина ден вижда и чува обиди или думи сред политиците, които са характерни за ниския стилов регистър. „Изпускането на нервите става все по-типично за българската политическа реч. Това далеч не са предварително обмислени или плод на някаква стратегия изказвания на български политици. Те просто изскачат от устата им и в повечето случаи авторите съжаляват за казаното, дори пускат в социалните мрежи извинения с твърдението, че не са имали едно или друго предвид. Става въпрос  наистина за някакво лексикално изпускане на нерви“, смята доц. Сталянова.

Подобно говорене не е типично само за България, според преподавателя по Съвременен български език в НБУ доц. д-р Борислав Георгиев. Той дори цитира заплахата на кандидата за Белия дом в САЩ Доналд Тръмп към неговата съперничка Хилъри Клинтън, че ако стане президент, ще я „вкара в затвора“. „Това, че премиерът Борисов  си изпуска нервите не ме изненадва, той не го прави за първи път. Но онова, което Радан Кънев изрече по телевизията, наистина ме учуди. Да, той се извини, но аз продължавам да се чудя дали председателят на ДСБ се изпусна без да иска или го направи целенасочено. Обърнете внимание – той се извини само на зрителите и на тв-водещите и на никой друг! Така че всичко е възможно“, коментира за Дойче Веле доц. Георгиев.

Нечленоразделните кандидат-президенти

Доц. Надежда Сталянова е убедена, че българските политици отдавна живеят с чувството за езикова безнаказаност по принципа „дума дупка не прави“. Затова, макар  и да шокират, такива езикови прояви вече не учудват никого.  Езиковедката обръща внимание и на друго. В сегашната кандидат-президентска кампания всички са се фокусирали върху главните, основни играчи, макар според нея  сериозен проблем да  представляват и т.нар. маргинални, или периферни, играчи в надпреварата. „Съвсем случайно видях по телевизията обръщения на двама кандидат-президенти. Те не говорят, а четат. При това сричат, не могат да артикулират. Това също е езиков капан, в който попадат хора с  претенцията да бъдат лице на нацията. Като слушатели, като граждани, ние изведнъж се озоваваме в средата на езикова ситуация, в която от една страна се ръсят обиди от всички към всички, а от друга  – тези обиди идват от  някакви хора, които говорят почти нечленоразделно. Просто т.нар.  „златната среда“ я няма, тя отсъства“, признава доц. Сталянова.

Сближаване с „цивилизования“ свят ?

Доц. Борислав Георгиев обаче се съмнява, че политиците могат да се хванат в капана на собственото си слово преди изборите. „Всеки е попадал в  ситуация, при която  да използва по-невъздържания, както казвам аз, „каруцарски език“. А той е типичен за българина. Хората отчитат напрегнатата обстановка и няма да се впечатлят чак толкова от „любезностите“, които си разменят разните кандидати и техните лидери. Виждаме, че големи разлики между спорещи политици у нас и в чужбина няма. Доскоро бяхме склонни да твърдим какви грубяни са нашенците, как тяхното публично поведение го няма никъде по света. Оказва се обаче, че то съществува на доста места“, смята лингвистът от НБУ.

Да им гледаме сеира

Доц. Надежда Сталянова от своя страна е убедена, при сегашната политическа ситуация добрия тон в България не е печеливш. Дори повече,  културният, деликатен, възпитан политик не вирее в такава говорна среда, в нея той не може да просъществува. Причината е, че агресивната реч го задушава като плевел. Затова и добрият тон не може да стигне до гражданите. „По-цветни, по-ярки, по-агресивни, по-възбуждащи нашите сетива са тъкмо споменатите обиди и нападки. И вече границата, която започваме да следим, всъщност е доколко още политиците могат да се изложат. Или казано другояче, „да им гледаме сеира“. Лошото в тази словесна агресия е, че тя цели не толкова дискредитирането на опонента, колкото възможността той да бъде унижен. Което я прави особено „приятна“ за наблюдение. Политическият език от една страна е крайно агресивен, но от друга той е и  демагогски. А посланията  в демагогията, в многото говорене, са кухи и безсъдържателни . Не само в тази кампания, но по принцип в България отсъства умереното, по-красивото и най-вече  по-съдържателно политическо слово“, констатира доц. Надежда Сталянова.

„Лично аз повече предпочитам кампания, в която кандидатите си разменят нецензурни думи от ниския стилистичен пласт, отколкото да изговарят фрази, които нищо не означават“,  казва доц. Борислав Георгиев. Това, което наблюдаваме в България в  сегашната  предизборна битка като стил на общуване, като не съвсем учтиво говорене, в крайна сметка не се различава кой-знае колко от онова, което виждаме в подобна обстановка по света. Затова моите предпочитания са за  остри реплики пред едно ритуалното говорене“, признава лингвистът от НБУ Борислав Георгиев.

12.10.2016

Доста преди началото на мигрантската и бежанска вълна беше ясно, че южната граница на България, която разделя Изтока и Арабския свят от ЕС, е „пробита“. Днес, когато хиляди нелегални бежанци и мигранти биват залавяни и връщани от границата със Сърбия след като са прекосили безпрепятствено цялата българска територия, когато други хиляди признават, че са стигнали до Западна Европа през българското трасе, това може да означава само едно – трафикът през страната е спонсориран и изключително доходен бизнес.

През септември австрийският „Ди Пресе“ отбеляза, че Балканския маршрут не е напълно закрит, защото „корумпирани български полицаи участват в пропускането на нелегални мигранти и чрез подкупи подобряват приходите си“. Тези дни, по повод започналата мисия на новата агенция за „Европейска гранична и брегова охрана“ по българо-турската граница, зам.-министърът на вътрешните работи Филип Гунев призна в печата, че международното присъствие там ще има „антикорупционен ефект“. Дори повече, г-н Гунев изрази надежда, че приетите две антикорупционни мерки в Закона за МВР – за контрола върху верността на имуществените декларации на граничните служители и за техните тестове за лоялност – щели да помогнат допълнително в тази насока.

Оле затвори очички!

В края на септември на  ГКПП „Капитан Андреево“ бяха арестувани четирима полицаи и петима митничари по „линия на корупцията и миграционния натиск“, както гласи официалното съобщение. В началото на годината бяха задържани четирима началници на смяна в Гранична полиция  в Свиленград, плюс самият шеф на участъка. Подозренията бяха за корупция и трафик на нелегални имигранти и по-конкретно защото са получавали пари, за да си „затварят очите при влизането на нелегалните мигранти през браздата, както и да арестуват техни конкуренти“. След сложна акция в края на юли  белезниците щракнаха върху четирима пътни полицаи, които не само вземали подкупи от трафикантите на нелегално преминаващите, но и сами превозвали чужденците със собствените си автомобили.  В началото на октомври Окръжната прокуратура в Монтана обвини каналджия от Видин и негов помагач за удавените в река Дунав шестима нелегални имигранти от Ирак. Двамата били част от канал за прекарването на хора през България от Турция към Западна Европа, който действал гладко до злополучния опит за преминаването на голямата река.

Бизнесът  на канала

Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията отчита, че корупционния натиск от страна на мигрантите вече е огромен. „До 2013-та, когато се отприщи вълната от нелегални чужденци, хората от „Гранична полиция“ бяха по-малко засегнати, защото повечето от тях бяха бивши военни и манталитетът им като такива беше различен. Сега и там ситуацията се вложи твърде много“, признава пред Дойче веле експертът. И подкрепя констатацията си с числа: „Ако обикновен служител по границата получава средно месечно 800 лева заплата, с надбавките годишно той печели около 10 хиляди лева. От каналджийството обаче, той може да натрупа, както се твърди, между 40 и 60 хиляди лева годишно. Това е с пъти повече. И тук е огромният натиск – за две или три години служителят може да спечели повече средства, отколкото през цялата си служба на граничен полицай. С тези средства той може да напусне тази непривлекателна работа, да се пенсионира предсрочно и да заживее добре. Разбира  се, може  и да бъде заловен“, посочва Безлов.

Кой е „Радо схемата“?

Депутатът от Реформаторския блок, бивш секретар на МВР  и шеф на Националната служба „Сигурност“ о.з.генерал Атанас Атанасов от своя страна е убеден, че сред икономическите мигранти, които влизат в България, няма човек, който да не си е платил за да премине през страната. Той се позовава на техните многобройни показания за това къде, за какво и на кого са плащали. „Става въпрос за корупционни схеми, свързани с въвеждането на икономически мигранти на територията на ЕС и тъкмо това следва да е ясно“, подчертава депутатът. Той твърди, че за да влязат през българо-турската граница, да достигнат до София и оттам да бъдат изпратени на българо-сръбската граница с цел достигане до Западна Европа, „чадърите“ над този трафик са твърде много и те съществуват. За да потвърди наличието на корупционни схеми сред граничните полицаи, о. р. генералът повтори пред Дойче веле, че многократно споменаваният от него от парламентарната трибуна  служител с прякора „Радо схемата“ е действителен областен директор на МВР, който е добре и отдавна познат сред полицейските среди.

Вътрешният кръг

В споменатото интервюто за печата зам.-министърът на вътрешните работи Филип Гунев споменава, че „всяко нарушаване на вътрешния кръг“ от присъствието на служители на Фронтекс, дори от армейски служители, може да има антикорупционен ефект. Какво, всъщност, означава подобно признание?

Според Атанас Атанасов от РБ с тези свои думи МВР декларира неспособността си да се бори срещу корупционните схеми. „След като заявяват, че представителите на Фронтекс ще бъдат и „антикорупционна мярка“, това означава, че българските власти не желаят или не могат да се справят със съществуващата корупция“, казва бившият главен секретар на МВР. Той твърди, че повечето внесени обвинителни актове в съдилищата за каналджийство са срещу чужди граждани, а не срещу българи и обобщава:  „ Това е доказателство, че за да могат да осъществяват своята дейност, българските каналджии имат чадъри не само в изпълнителната власт, но и в прокуратурата. Друго обяснение просто няма“, е категоричен Атанасов.

Тихомир Безлов от ЦИД  сравнява влиянието европейските офицери от Фронтекс върху  споменатите вътрешни кръгове с поведението на семейство, което спира да се кара помежду си, когато му дойдат гости. „Когато граничните ни полицаи застанат пред наблюдението на Фронтекс, те едва ли могат да си позволят да демонстрират ленивост или да си обръщат главата на  другата страна, когато преминават нелегални мигранти. Тези хора, все пак, трябва да демонстрират, че вършат някаква работа, като същевременно съвсем основателно  се страхуват, че ако бъдат забелязани, че по време на дежурството им през границата нелегално преминават хора, със сигурност ще попаднат в рисковите списъци и срещу тях ще започне разследване“, пояснява Безлов.

Бизнесът с контрабандата на хора

Все пак някои смятат, че сега от каналджийството се печели повече отколкото от търговията  наркотици или от трафика на хора? Основателни ли са  подобни твърдения?

Тихомир Безлов е категоричен, че почти целия криминален контингент в България вече е преминал към каналджийството. Освен него в трафика участват и всякакви други хора, като например цели села от двете страни на турската и сръбска граница с България, маргинализирани  и социално слаби хора.  Експертът твърди, че истинската координация на схемата се осъществява посредством анонимната и нестандартна Близкоизточна система за парични преводи „Хавала“. „Нейният модел е, че ви плащат след като извършите услугата. Докато мигрантът не е преминал през вашата част от веригата, не ви плащат нищо. Тъкмо това обясни по телевизията каналджията, причинил драмата с удавилите се мигранти в река Дунав – той е бил само брънка от веригата, докато следващата нейно звено просто не се е появило и драмата е станала факт.

„Няма точни числа и данни,  с които да се сравнят печалбите от наркотици или трафикът на хора с приходите от т.нар. контрабанда на хора. Във всички случаи, обаче, хората, които доскоро са извършвали друг вид крайгранична престъпна дейност, днес се занимават с каналджийство. Това означава, че тази дейност наистина продължава да е много печеливша“, казва депутатът от РБ, о.р. генерал Атанас Атанасов.

06.10.16

Лайтмотив на всяка предизборна кампания обикновено са призивите всички масово да застанем край урните в изборния ден и да упражним правото си на глас. По стар обичай официалният старт на тазгодишната кампания за президентския вот на 6 ноември отново беше изпреварен от повсеместните и  настойчиви вопли от типа на „Обещай, че ще гласуваш!“, въпреки приетите промени в Изборния кодекс за задължителното гласуване. Очевидно тези нововъведения имат за цел да компенсират трайно сриващото се доверие на българските граждани в изборната демокрация и техния избледняващ интерес към нейните проявления. И понеже предвидените в Изборния кодекс санкции за негласуване са по-скоро смехотворни, отколкото императивни, пропагандно-агитационните машини на регистрираните 22 –ма кандидат-президенти в продължение на  цял месец ще фокусират медийните си мегафони  тъкмо върху „обществената съвест“, „партийната лоялност“ и  най-вече върху масовото участие на гражданството в „демократичния процес“.

Изборът да избираш или не

На този емоционален  предизборен фон обаче възникват някои въпроси.  Като, например, какво се крие зад намерението на част от избирателите в деня на вота да си останат у дома, да идат в планината за гъби, да се отдадат на кротък риболов или на „консервационни“ мероприятия свързани с подготовката на зимнина? Или дали това тяхно лично намерение е проява на обществена безотговорност и липса на чувство за граждански дълг? А може би на естественото несъгласие с политическите програми на кандидатите, които те обещават да изпълнят след като се  възкачат в органите за управление на държавата?

Отговорът на тези въпроси се крие в простата истина, че решението да не гласувате е ваше лично право, което няма нищо общо с упреците за вашата липса на отговорност или за осъдителната ви  аполитичност! И още – това дали ще се въздържите от вот защото не сте  направили своя избор  или категорично  сте решили да прекарате изборния ден сред природата, всъщност е напълно едно и също! Дори повече, тези две ваши решения  също са избор, но напълно личен и вътрешно мотивиран.

И друго. Неохотата ви да участвате в изборите в повечето случаи се дължи на грешките и провалите на  самите политици и кандидати в листите. А нима не става въпрос за същите хора, които ви агитират да гласувате и твърдят, че се нуждаят от вашия глас? Тогава нека се запитаме какво отгоре искат тези личности, които в крайна сметка не са успели да спечелят вашето доверие?

Агитацията като натиск

Каквото и да се говори в предизборната кампания, както и да се манипулира с напомпани изрази като „безотговорност“ и „граждански дълг“, в крайна сметка става въпрос единствено за приказки. По-лошото е, че подобни  „приказки“ всъщност са начин за изнудване и натиск върху вас, опакован със силни слова. Когато обаче кандидатите се принизят  до използването на подобно вербално насилие за да  си осигурят подкрепа, това недвусмислено показва, че те  не са в състояние да убедят по никакъв друг начин избирателите в своята правота. Което е тъжно и поставя резонния въпрос как след подобни атаки може да се спечели доверието на хората? Отговорът е елементарен –  никак.

Най-честата причина, поради които хората отказват да застанат пред избирателните урни, все пак е тяхното разочарование и усещане за безсилие. Неслучайно дни преди началото на предизборната кампания социолози констатираха, че броят на гласувалите на предстоящия на 6 ноември президентски вот и референдум вероятно ще достигне едва 40 на сто, докато онези, които категорично няма да гласуват ще надхвърлят 20 на сто от имащите право на глас. Което е доста показателно!

Правото да избираш

От друга страна, чл.42 (1) на българската Конституция гласи, че  „ Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.“ .

След като основният закон на държавата изрично определя „правото да избираш“, а не задължението да осъществяваш това свое право, личното решение на гражданина да не гласува далеч не го превръща в нарушител на конституционния ред. Затова неучастието в изборите е по-скоро ярко послание към политиците, което  ако бъде правилно разбрано, би могло да ги накара да се замислят сериозно и да предприемат нещо доста по-различно и в полза на гражданския интерес. Това, за съжаление, обикновено не се случва в най-новата българска политическа история.

Съществува, естествено и трети, компромисен вариант, свързан с вечната надежда на избирателя, че все пак нещо може да се промени. Затова в последния момент някои все пак се запътват към урните за да пуснат гласа си за някой нов кандидат с вярата, че подобно усилие вероятно си струва. И понякога се оказват прави.

21.09.2016

Напоследък  премиерът Бойко Борисов два пъти намекна, че България може да се отрече от своята приоритетна външнополитическа цел– влизането в Шенген. В края на август в сливенското село Мечкарево той подхвърли, че „ Шенген дори в момента не е изгоден за България“, макар темата да продължавала „да стои“. Миналия уикенд, този път в русенското село Басарбово, министър-председателят директно обясни, че „днес нашият интерес не е този“, сиреч влизането в свободното от граници европейско пространство и дори се закани да си го върне на ЕС за забавянето с аргумента:  „години наред си играехте с България малко игрички, сега ние зор нямаме за Шенген”.  Естествено Борисов благосклонно се съгласи, че „ако искат да ни приемат, ние с радост ще приемем“, но въпреки това остана скептичен по отношение на мигрантите: „Ако влезем /в Шенген, бел. автора/, на кого ще ги връщаме ?“. Любопитното в конкретния случай е, че изявлението на премиера беше диаметрално противоположно на казаното през същия ден от  държавния глава Росен Плевнелиев в радиоефира /радио „Дарик“/, че “членството на България в Шенген трябва да бъде поставено с цялата сила”, както и на становищата на някои експерти, че тъкмо сега е момента за реализиране на дълго мечтаното членство.

Граници, митници или и съд?

„Не съм изненадан, че премиерът често говори неща, различни от позициите на президента, вицепремиера, дори на външния си министър. Открай време българската външна политика има две основни проявления: едното, „по устав“, е евроатлантическото, а другото е „балансьорското, което обикновено звучи от устата на Борисов. Обикновено ресорните министри говорят по устав, а премиерът си позволява да изразява различна линия“, коментира за Дойче Веле изпълнителния директор на „Галъп интернешънъл“ Първан Симеонов.

В думите за „неизгодния Шенген“, обаче ,социологът този път открива три пласта.

Първият е, че малцина българи свързват Шенген с правосъдието. Проучване на „Галъп“ от първите месеци на 2015 година показва, че 70 на сто от анкетираните са свързвали зоната с граници и митници, а едва 4 на сто с правосъдие. „Малцина си дават сметка, че ролята на българските съдилища априори следва да бъде признавана от останалата част на Европа. А това е смущаващо, защото нашият съд не се ползва с доверие и затова отношението на някои европейски държави към България е разбираемо“, констатира Първан Симеонов.

Ново самочувствие ?

Втория пласт, който социологът от „Галъп“ откроява, е различното звучене на премиера Борисов. „Доскоро той не беше толкова смел да говори така. Безусловно има нова ситуация в Европа и тя е както в кризата на традиционните авторитети, така и в дезинтеграционните процеси в съюза. Това определя и новото самочувствие на Борисов, неговите нови претенции. Неслучайно той обяви, че България ще наложи вето, ако газопроводите през Турция ни заобиколят, нещо което не бяхме чували досега. В Брюксел той каза категорично:  дайте веднага 160 милиона евро за границите, макар да знаеше, че там се готвят да му ги дадат“, припомня Първан Симеонов.

И като трети пласт от думите на Борисов, социологът определя мигрантската криза и ограниченията, които тя можеше да наложи, ако България вече беше станала членка на Шенген.

Приоритетно в политическия Шенген

Подобни мнения изразиха и други експерти. Зам.-министърът на вътрешните работи Филип Гунев , например поясни, че при липса на Шенгенска граница с Румъния  влизащите в България мигранти, в това число и 60-те хиляди чакащи в Гърция, ще могат да преминават през двете съседки безпрепятствено към Западна Европа. „ Това щеше да ни принуди да направим онова, което сториха редица европейски страни – да възстановим сухоземния контрол по вътрешните си граници. А това щеше да е леко шизофренно отношение от българска страна – да искаме да сме в Шенген, а да връщаме вътрешния граничен контрол“, каза Гунев в радиоинтервю.

Бившият военен министър Бойко Ноев от своя страна прогнозира, че предстоящите структурни промени след Брекзит тепърва ще доведат до създаването на зони вътре в ЕС и тъкмо поради това политическото членство на България в Шенген и еврозоната трябва да е приоритет. „Обратното ще ни остави в една лоша периферия. Затова трябва да се съобразяваме с техническите подробности около прилагането на Шенгенските споразумения и лесно да можем да затворим границата с Гърция както правим и сега. Политически обаче  не трябва да се отказваме от Шенген – сега е момента. Когато се формират новите европейски структури, ние да сме първите желаещи за членство“, каза Ноев пред БНР.

В търсене на смисъла

И все пак посланието на Борисов, че „сега Шенген не е изгоден за нас“ може да се тълкува и като натиск към Брюксел за по-скорошното решаване на проблема с приемането на България и Румъния. Какви са шансовете за успех на подобен ход?

Първан Симеонов е убеден, че политиците, най-много са настоявали за влизането в Шенген, след мигранската криза вече не говорят по тази тема, защото тя не носи ползи в дебата за вътрешна употреба. „В дебата за външна употреба логиката на Борисов също търпи преформулиране. Сега той търси ситуация, при която винаги да е печеливш /win-win situation/: „След като вие не искате, и ние не искаме. Ако обаче направим така, че вие да поискате, отново е добре“. Първан Симеонов смята обаче, че в момента ЕС се занимава повече с това как Шенген да стане „по-Шенген“ или, казано иначе,  да се превърне в единно отбраняемо пространство. „Това е проста идея, за която обаче Европа положи изключително сложни усилия. Затова не смятам, че Борисов влага в думите си особена стратегическа мисъл, не съм  и склонен да надценявам най-новите му  изказвания по въпроса. Твърде често Борисов има предвид точно това, което казва. А всички ние се втурваме да търсим някакъв втори план, нещо което в случая е неправилно. При тълкуване на политическия процес често сме склонни да влизаме в ролята на жреци и тълкуватели на това какво точно е искал да каже премиерът. А той просто казва това, което мисли и което му е на сърце.  „Свръхдеконструирането“ на неговите думи за да се открие някакъв смисъл, обикновено е излишно“, е убеден Първан Симеонов.

13.09.2016

На традиционния си събор край казанлъшкия яз. Копринка българските русофили, наричащи себе си и  „приятелите на Русия“, за пореден път се погавриха със символи на ЕС и НАТО. В екзалтираната си демонстрация на безпределна обич към Москва, те отново хвърляха на земята европейския и евроатлантически флаг, тъпкаха ги с крака, чистиха подметките си с тях и дори презрително ги набучваха на прътове с българското знаме. Закъснялата реакция на ръководството на БСП, както и на най-важният гост на събора, кандидат-президента на левицата Румен Радев, които все пак се видяха принудени да осъдят този вандалски рецидив, не можа да разсее създалото се тягостно впечатление за тежък политически фанатизъм, придружен от повтарящи се примитивни прояви.

Горенето на знамена е винаги лошо

А този вид прояви в последно време не са една и две! На националния празник Трети март тази година представители на проруската популистка партия „Атака“ тъпкаха публично европейското знаме, което доведе до настояването на група депутати от десницата закона да преследва подобни деяния със същата строгост, както е и за българските национални символи. На традиционното шествие на левицата на 1 май в София, пред погледите на цялото ръководство на БСП, функционер на движението „Че Гевара“ направи опит да запали европейския флаг. Не успя единствено поради дефект на приготвената запалка. На миналогодишния русофилски събор край яз. „Копринка“ леви активисти на инициативата „България за мир“ също пробваха да  стъпчат  знамето на Европа, а фанатизиран старозагорец дори понечи да свали европейския флаг от пилоните край трибуната. Полицията успя да ги спре навреме, съобщи тогава БТА. На 9 май 2014-та пред спорния Паметник на съветската армия в столичния център участници в честването демонстративно изгориха на земята европейското знаме, иронично на фона на плакат с надпис “69 г. от победата над фашизма във Великата отечествена война“. Направиха го под носа на тогавашния председател на БСП Сергей Станишев, който също присъстваше на церемонията. По този повод лидерът на социалистите в ЕП Ханес Свобода в специална декларация окачестви поругаването на европейския флаг в София като „осъдително“  и напомни на местната левица, че „горенето на знамена, независимо дали са национални или други, е винаги лошо“.

Високото проруско говорене

Преди две години главният редактор на портал „Култура“ и философ Тони Николов констатира в коментар, че „БСП е преместила диалога за Европа пред Паметника на съветската армия“.  Сега пред Дойче Веле той свидетелства лично, че освен издигането на руски знамена, на флагове на т.нар. Луганска и Донецка република  и съответното тъпчене на европейското знаме на митингина левицата, е чул привърженици на БСП неведнъж да заявяват, че идеите им всъщност са идеите на партия „Атака“. „Това говорене ме поразяваше особено силно, но то ставаше характерно не само за избирателите на БСП, но и за доста от техните  известни политици. Така се оказва,  че проруското говорене е много по-важно за идентичността на БСП, отколкото дебата за Европа. Дори повече, сред тях се наблюдава една враждебност към „европейското“  и на чисто битово равнище. Говори се за евразийство, за излизане от ЕС. Излиза, че БСП се превръща не в партия на някакъв умерен евроскептицизъм, какъвто все повече се наблюдава в Европа, а по-скоро в радикално про-дясна партия. А крайнодясното в европейски смисъл е съпоставимо с посланията на партии като „Атака“, коментира Тони Николов.

Комунистите заплашват отново

Като  точна илюстрация на тези констатации, Съюзът на комунистите в България /СКБ/, който се афишира като идеен и политически наследник на БКП, днес /13.09.2016/ публикува в интернет страницата си  своя отговор на въпроса защо те са против ЕС  и НАТО ? /https://komunistibg.wordpress.com/2016/09/13/1-283/.

След като надълго и нашироко разясняват колко „империалистически“ е ЕС, как той „не може да бъде променен“, а НАТО е  „машина за принуда и агресия“, следовниците на Тодор Живковата партия се заканват: „Ето, затова ще критикуваме и порицаваме ощипаните политици, които подкрепят ЕС и НАТО, играят си на „разграничаване“ и които се страхуват да застанат ясно, яростно и категорично в защита на интересите на българския народ и срещу интересите на капиталистическите мнополи – създатели на НАТО и на Европейския съюз. Ето, затова две пикливи сини и нищо незначещи знамена заслужават единствено презрение, съчетано с погнуса и грайфери!“

Потъпкване на българския национален трибагреник

Естествено реакциите на тези действия не закъсняха. Бившият външен министър Николай Младенов и специален пратеник на ООН за Близкия Изток на личната си стена във фейсбук призова : „Всички партии в Народното събрание, които подкрепят свободна и демократична България и суверенния избор на българския народ да бъде част от Европа трябва да осъдят потъпкването на европейскиото знаме днес на събор на русофили. Това е равносилно на потъпкване на българския национален трибагреник!“.

Евродепутатът от ЕНП Андрей Ковачев препоръча специално за Дойче Веле коментара от своята  фейсбук страница : „Това е отвратителна и, за съжаление, не единична проява, култивирана с години от медии с неясно финансиране и от много политически играчи в България. Подобни срамни сцени сме виждали и пред така наречения ПСА /Паметник на Съветската армия/. Безцеремонното смесване на исторически чувства към определени моменти от историята със сегашната политика на управляващите в Кремъл, е нагло и безсрамно деяние. Налага се и разединение сред гражданите. Ако обичаш Русия / като Русия се свързва задължително само със сегашната политика на управляващите в Кремъл, с Ленин, Сталин, КГБ и комунизма (вижте плакатите, тениските и лозунгите), а не с Чайковски, Рахманинов, Шостакович, Пушкин, Лермонтов, Гогол/ ти трябва да си срещу ЕС и НАТО. Тези хора поставят и  клишета на българите  след като ги определят на  „фили“ и „фоби“ . Най-наглото обаче е, че те обявяват русофилите за “патриоти”, а русофобите за “предатели”. Затова младите поколения на България трябва да познават истинската история на своята родина, за да не бъдат те лъгани от наследниците на режима, откъснал страната ни за десетилетия от демократична Европа“.

„Необходимото“ втвърдяване

А на въпрос дали постоянните антиевропейски прояви на българската левица са инерционно комунистически или откровено глуповати, журналистът Тони Николов отговори откровено: „Второто е по-вярно. Като проект БСП обединява една все по-застаряваща група избиратели. Средната възраст на тези хора, според сондажите, надхвърля 69 години. Те все още проектират своето минало като свое бъдеще, докато съвсем друг е въпроса дали това може да бъде бъдеще за страна като България. Оттам нататък, за да се удържи този избирателен сегмент от 15-16 процента, левицата трябва да му предлага съответното втвърдяване“, коментира главният редактор на портал „Култура“ Тони Николов.