21.09.2016

Напоследък  премиерът Бойко Борисов два пъти намекна, че България може да се отрече от своята приоритетна външнополитическа цел– влизането в Шенген. В края на август в сливенското село Мечкарево той подхвърли, че „ Шенген дори в момента не е изгоден за България“, макар темата да продължавала „да стои“. Миналия уикенд, този път в русенското село Басарбово, министър-председателят директно обясни, че „днес нашият интерес не е този“, сиреч влизането в свободното от граници европейско пространство и дори се закани да си го върне на ЕС за забавянето с аргумента:  „години наред си играехте с България малко игрички, сега ние зор нямаме за Шенген”.  Естествено Борисов благосклонно се съгласи, че „ако искат да ни приемат, ние с радост ще приемем“, но въпреки това остана скептичен по отношение на мигрантите: „Ако влезем /в Шенген, бел. автора/, на кого ще ги връщаме ?“. Любопитното в конкретния случай е, че изявлението на премиера беше диаметрално противоположно на казаното през същия ден от  държавния глава Росен Плевнелиев в радиоефира /радио „Дарик“/, че “членството на България в Шенген трябва да бъде поставено с цялата сила”, както и на становищата на някои експерти, че тъкмо сега е момента за реализиране на дълго мечтаното членство.

Граници, митници или и съд?

„Не съм изненадан, че премиерът често говори неща, различни от позициите на президента, вицепремиера, дори на външния си министър. Открай време българската външна политика има две основни проявления: едното, „по устав“, е евроатлантическото, а другото е „балансьорското, което обикновено звучи от устата на Борисов. Обикновено ресорните министри говорят по устав, а премиерът си позволява да изразява различна линия“, коментира за Дойче Веле изпълнителния директор на „Галъп интернешънъл“ Първан Симеонов.

В думите за „неизгодния Шенген“, обаче ,социологът този път открива три пласта.

Първият е, че малцина българи свързват Шенген с правосъдието. Проучване на „Галъп“ от първите месеци на 2015 година показва, че 70 на сто от анкетираните са свързвали зоната с граници и митници, а едва 4 на сто с правосъдие. „Малцина си дават сметка, че ролята на българските съдилища априори следва да бъде признавана от останалата част на Европа. А това е смущаващо, защото нашият съд не се ползва с доверие и затова отношението на някои европейски държави към България е разбираемо“, констатира Първан Симеонов.

Ново самочувствие ?

Втория пласт, който социологът от „Галъп“ откроява, е различното звучене на премиера Борисов. „Доскоро той не беше толкова смел да говори така. Безусловно има нова ситуация в Европа и тя е както в кризата на традиционните авторитети, така и в дезинтеграционните процеси в съюза. Това определя и новото самочувствие на Борисов, неговите нови претенции. Неслучайно той обяви, че България ще наложи вето, ако газопроводите през Турция ни заобиколят, нещо което не бяхме чували досега. В Брюксел той каза категорично:  дайте веднага 160 милиона евро за границите, макар да знаеше, че там се готвят да му ги дадат“, припомня Първан Симеонов.

И като трети пласт от думите на Борисов, социологът определя мигрантската криза и ограниченията, които тя можеше да наложи, ако България вече беше станала членка на Шенген.

Приоритетно в политическия Шенген

Подобни мнения изразиха и други експерти. Зам.-министърът на вътрешните работи Филип Гунев , например поясни, че при липса на Шенгенска граница с Румъния  влизащите в България мигранти, в това число и 60-те хиляди чакащи в Гърция, ще могат да преминават през двете съседки безпрепятствено към Западна Европа. „ Това щеше да ни принуди да направим онова, което сториха редица европейски страни – да възстановим сухоземния контрол по вътрешните си граници. А това щеше да е леко шизофренно отношение от българска страна – да искаме да сме в Шенген, а да връщаме вътрешния граничен контрол“, каза Гунев в радиоинтервю.

Бившият военен министър Бойко Ноев от своя страна прогнозира, че предстоящите структурни промени след Брекзит тепърва ще доведат до създаването на зони вътре в ЕС и тъкмо поради това политическото членство на България в Шенген и еврозоната трябва да е приоритет. „Обратното ще ни остави в една лоша периферия. Затова трябва да се съобразяваме с техническите подробности около прилагането на Шенгенските споразумения и лесно да можем да затворим границата с Гърция както правим и сега. Политически обаче  не трябва да се отказваме от Шенген – сега е момента. Когато се формират новите европейски структури, ние да сме първите желаещи за членство“, каза Ноев пред БНР.

В търсене на смисъла

И все пак посланието на Борисов, че „сега Шенген не е изгоден за нас“ може да се тълкува и като натиск към Брюксел за по-скорошното решаване на проблема с приемането на България и Румъния. Какви са шансовете за успех на подобен ход?

Първан Симеонов е убеден, че политиците, най-много са настоявали за влизането в Шенген, след мигранската криза вече не говорят по тази тема, защото тя не носи ползи в дебата за вътрешна употреба. „В дебата за външна употреба логиката на Борисов също търпи преформулиране. Сега той търси ситуация, при която винаги да е печеливш /win-win situation/: „След като вие не искате, и ние не искаме. Ако обаче направим така, че вие да поискате, отново е добре“. Първан Симеонов смята обаче, че в момента ЕС се занимава повече с това как Шенген да стане „по-Шенген“ или, казано иначе,  да се превърне в единно отбраняемо пространство. „Това е проста идея, за която обаче Европа положи изключително сложни усилия. Затова не смятам, че Борисов влага в думите си особена стратегическа мисъл, не съм  и склонен да надценявам най-новите му  изказвания по въпроса. Твърде често Борисов има предвид точно това, което казва. А всички ние се втурваме да търсим някакъв втори план, нещо което в случая е неправилно. При тълкуване на политическия процес често сме склонни да влизаме в ролята на жреци и тълкуватели на това какво точно е искал да каже премиерът. А той просто казва това, което мисли и което му е на сърце.  „Свръхдеконструирането“ на неговите думи за да се открие някакъв смисъл, обикновено е излишно“, е убеден Първан Симеонов.

13.09.2016

На традиционния си събор край казанлъшкия яз. Копринка българските русофили, наричащи себе си и  „приятелите на Русия“, за пореден път се погавриха със символи на ЕС и НАТО. В екзалтираната си демонстрация на безпределна обич към Москва, те отново хвърляха на земята европейския и евроатлантически флаг, тъпкаха ги с крака, чистиха подметките си с тях и дори презрително ги набучваха на прътове с българското знаме. Закъснялата реакция на ръководството на БСП, както и на най-важният гост на събора, кандидат-президента на левицата Румен Радев, които все пак се видяха принудени да осъдят този вандалски рецидив, не можа да разсее създалото се тягостно впечатление за тежък политически фанатизъм, придружен от повтарящи се примитивни прояви.

Горенето на знамена е винаги лошо

А този вид прояви в последно време не са една и две! На националния празник Трети март тази година представители на проруската популистка партия „Атака“ тъпкаха публично европейското знаме, което доведе до настояването на група депутати от десницата закона да преследва подобни деяния със същата строгост, както е и за българските национални символи. На традиционното шествие на левицата на 1 май в София, пред погледите на цялото ръководство на БСП, функционер на движението „Че Гевара“ направи опит да запали европейския флаг. Не успя единствено поради дефект на приготвената запалка. На миналогодишния русофилски събор край яз. „Копринка“ леви активисти на инициативата „България за мир“ също пробваха да  стъпчат  знамето на Европа, а фанатизиран старозагорец дори понечи да свали европейския флаг от пилоните край трибуната. Полицията успя да ги спре навреме, съобщи тогава БТА. На 9 май 2014-та пред спорния Паметник на съветската армия в столичния център участници в честването демонстративно изгориха на земята европейското знаме, иронично на фона на плакат с надпис “69 г. от победата над фашизма във Великата отечествена война“. Направиха го под носа на тогавашния председател на БСП Сергей Станишев, който също присъстваше на церемонията. По този повод лидерът на социалистите в ЕП Ханес Свобода в специална декларация окачестви поругаването на европейския флаг в София като „осъдително“  и напомни на местната левица, че „горенето на знамена, независимо дали са национални или други, е винаги лошо“.

Високото проруско говорене

Преди две години главният редактор на портал „Култура“ и философ Тони Николов констатира в коментар, че „БСП е преместила диалога за Европа пред Паметника на съветската армия“.  Сега пред Дойче Веле той свидетелства лично, че освен издигането на руски знамена, на флагове на т.нар. Луганска и Донецка република  и съответното тъпчене на европейското знаме на митингина левицата, е чул привърженици на БСП неведнъж да заявяват, че идеите им всъщност са идеите на партия „Атака“. „Това говорене ме поразяваше особено силно, но то ставаше характерно не само за избирателите на БСП, но и за доста от техните  известни политици. Така се оказва,  че проруското говорене е много по-важно за идентичността на БСП, отколкото дебата за Европа. Дори повече, сред тях се наблюдава една враждебност към „европейското“  и на чисто битово равнище. Говори се за евразийство, за излизане от ЕС. Излиза, че БСП се превръща не в партия на някакъв умерен евроскептицизъм, какъвто все повече се наблюдава в Европа, а по-скоро в радикално про-дясна партия. А крайнодясното в европейски смисъл е съпоставимо с посланията на партии като „Атака“, коментира Тони Николов.

Комунистите заплашват отново

Като  точна илюстрация на тези констатации, Съюзът на комунистите в България /СКБ/, който се афишира като идеен и политически наследник на БКП, днес /13.09.2016/ публикува в интернет страницата си  своя отговор на въпроса защо те са против ЕС  и НАТО ? /https://komunistibg.wordpress.com/2016/09/13/1-283/.

След като надълго и нашироко разясняват колко „империалистически“ е ЕС, как той „не може да бъде променен“, а НАТО е  „машина за принуда и агресия“, следовниците на Тодор Живковата партия се заканват: „Ето, затова ще критикуваме и порицаваме ощипаните политици, които подкрепят ЕС и НАТО, играят си на „разграничаване“ и които се страхуват да застанат ясно, яростно и категорично в защита на интересите на българския народ и срещу интересите на капиталистическите мнополи – създатели на НАТО и на Европейския съюз. Ето, затова две пикливи сини и нищо незначещи знамена заслужават единствено презрение, съчетано с погнуса и грайфери!“

Потъпкване на българския национален трибагреник

Естествено реакциите на тези действия не закъсняха. Бившият външен министър Николай Младенов и специален пратеник на ООН за Близкия Изток на личната си стена във фейсбук призова : „Всички партии в Народното събрание, които подкрепят свободна и демократична България и суверенния избор на българския народ да бъде част от Европа трябва да осъдят потъпкването на европейскиото знаме днес на събор на русофили. Това е равносилно на потъпкване на българския национален трибагреник!“.

Евродепутатът от ЕНП Андрей Ковачев препоръча специално за Дойче Веле коментара от своята  фейсбук страница : „Това е отвратителна и, за съжаление, не единична проява, култивирана с години от медии с неясно финансиране и от много политически играчи в България. Подобни срамни сцени сме виждали и пред така наречения ПСА /Паметник на Съветската армия/. Безцеремонното смесване на исторически чувства към определени моменти от историята със сегашната политика на управляващите в Кремъл, е нагло и безсрамно деяние. Налага се и разединение сред гражданите. Ако обичаш Русия / като Русия се свързва задължително само със сегашната политика на управляващите в Кремъл, с Ленин, Сталин, КГБ и комунизма (вижте плакатите, тениските и лозунгите), а не с Чайковски, Рахманинов, Шостакович, Пушкин, Лермонтов, Гогол/ ти трябва да си срещу ЕС и НАТО. Тези хора поставят и  клишета на българите  след като ги определят на  „фили“ и „фоби“ . Най-наглото обаче е, че те обявяват русофилите за “патриоти”, а русофобите за “предатели”. Затова младите поколения на България трябва да познават истинската история на своята родина, за да не бъдат те лъгани от наследниците на режима, откъснал страната ни за десетилетия от демократична Европа“.

„Необходимото“ втвърдяване

А на въпрос дали постоянните антиевропейски прояви на българската левица са инерционно комунистически или откровено глуповати, журналистът Тони Николов отговори откровено: „Второто е по-вярно. Като проект БСП обединява една все по-застаряваща група избиратели. Средната възраст на тези хора, според сондажите, надхвърля 69 години. Те все още проектират своето минало като свое бъдеще, докато съвсем друг е въпроса дали това може да бъде бъдеще за страна като България. Оттам нататък, за да се удържи този избирателен сегмент от 15-16 процента, левицата трябва да му предлага съответното втвърдяване“, коментира главният редактор на портал „Култура“ Тони Николов.

07.09.2016

В България никой не знае точния брой на оръжията сред населението. Причината – липсва единен регистър по закона за боеприпасите, който отдавна е трябвало да съществува,   да се поддържа от МВР и да съдържа цялата информация за всички оръжия, за разрешителни и откази за тяхното притежание. През юли заместник-главната прокурорка Ася Петрова обяви резултатите от проверка на Върховната административна прокуратура, които говорят, че контролът върху оръжията и боеприпасите в страната е неефективен. Тя дори посочи  и случаи, при които разрешителните на осъдени лица или на хора с психически заболявания все още не са отнети. Оправданието на вътрешното министерство било, че регистър все пак съществувал, но работел едва от 2013 година. Пълните данни щели да бъдат въведени в него едва след края на 2018 година, защото сега нямало пари.

Частни оръжейни арсенали

А иначе в най-бедната с най-много официални празници и веселби в ЕС държава България се стреля здраво. Мафиотски и хулигански сбивания, разчистване на сметки в престъпния свят, буйни групови и семейни празненства, сватби, кръщенета, тежки рождени дни и обикновени запои, най- често са придружени от характерната пукотевица и никой не знае дали канонадите са от радост, за сплашване или са откровени престрелки с по някой ранен или труп. Според официалните данни разрешения за оръжие притежават общо 211 484 фирми и граждани, като половината са издадени с цел самоохрана. Парадоксално, но броят на имащите разрешения за лов и охрана е незначителен. Което далеч не означава, че някъде не са укрити камари от нелегално и нерегистрирано оръжие.

Конкретни примери – колкото щеш! През юли властите задържаха бизнесмен от Асеновград у когото беше открит истински арсенал, достатъчен за въоръжаването на почти цял взвод по време на война. Сред стрелковите средства имало съветска картечница, автомати „Судаев“ и „Шпагин“, 10 ловни пушки и 5 пистолета – „Макаров“, „Глок“ и „Смит и Уесън“. Удивителното е, че складът е бил законно притежават, но след опит да стреля срещу полицаи „колекционерът“  все пак бил арестуван, след което бил приет за лечение в психиатрията. При друга спецакция през юни полицията иззе от двама 65-годишни мъже от пловдивското село Болярци скрити нарезни пушки, ловни карабини, заглушители, оптически мерник, 600 патрона от различен калибър и многобройни части за огнестрелни оръжия.

Подготовка за „всенародно въстание“?

Треската по придобиването на огнестрелни пушкала обаче не спира дотук. Според МВР към края на миналата година близо половината от 130-те хиляди частни собственици на един или повече пистолети са били бивши или сегашни служители на МВР и МО. При това тези служители и пенсионери притежават оръжията като частни лица и въобще ни ги носят когато са на работа, защото тогава им се зачислява служебно оръжие. И още нещо любопитно.  Този август независимото обединение „Протестна мрежа“ сезира прокуратурата, ДАНС и МС за дейността на т.нар. паравоенни организации в страната, каквато е  проруската „Шипка“. Според правозащитниците нейните членове открито проповядват нуждата от въоръжаване на населението за нуждите на някакво бъдещо „всенародно въстание“.

Автомат за всяко семейство

Не е тайна, че манията за въоръжаване е обхванала и европейските граждани. След терористичните актове в Германия дебатите около притежаването на оръжие от германците се засилват, а броя на желаещите да придобият несмъртоносни оръжия за самозащита се е увеличил. Преди изборите за Сенат в Чехия тази есен, някои кандидати вече издигнаха лозунги като „Автомат за всяко семейство“ и „Оръжие за всеки разумен гражданин“. Чешкият президент Милош Земан, който тези дни обеща на българския си колега Плевнелиев помощ от чешки полицаи за охрана на границата, неотдавна също призова гражданството да се въоръжава и дори призна, че съпругата му вече има разрешително и старателно стреля с дамския си пистолет по стрелбищата. В Словакия също се отчита скок в продажбите на огнестрелно оръжие и то при положение, че в двете Централно-европейски съседки засега няма нито бежанска криза, нито терористични заплахи.

Сватбарска стрелба или неизбежна самоотбрана?

Българското законодателство урежда както правата за притежание на оръжие, така и отговорностите при неговата употреба, ограничена единствено и само до защита на живота, здравето и личната собственост. Да, обаче в НК са посочени стриктните правила, които предвиждат личното оръжие да влиза в употреба само при неизбежна самоотбрана и много крайна необходимост. Най-малкото нарушаване на тези правила превръща стрелбата в тежко подсъдно деяние, което води до строги наказания. А в реалния живот, да не говорим за моменти на афект или под въздействието на алкохол и наркотици, използването на оръжие обикновено води до фатални последствия. И друго. Ако притежателят на пистолет да речем,  не е добре обучен да манипулира и стреля с него, често може сам да се превърне в жертва на собственото си оръжие.

Опасностите от въоръженото гражданство

Навсякъде има хора, които желаят да притежават оръжие и в това няма нищо лошо. Някои го използват за спорт и забавление, на други то дава усещане за по-голяма сигурност. Затова по принцип никой не оспорва правото за неговото притежаване. В България, обаче, все по-малко са гражданите, които вярват в законовото задължение на силовите органи да се грижат за тяхната сигурност на гражданите. И когато се почувстват уязвими и беззащитни, те инстинктивно започват да се въоръжават. Което вече става твърде опасно. И то не само на фона на тежката криминална престъпност и засилващата се битка срещу тероризма, но и защото българското гражданство отдавна вече се е въоръжило. При това много солидно при недостатъчен контрол.

Затова е любопитно да се проследи дали предстоящите дебати около изборите през есента ще засегнат и тази опасна тема свързана със сигурността на хората. Вероятността това да се случи е минимална, макар че въоръжаването на гражданите със сигурност ще бъде гореща тема както на българските популист-националисти, така и на крайно десните в Европа. А техните твърдения, че въоръжени гражданите ще са по-спокойни, са наивни. Защото подобни послания носят още повече напрежение и повишават чувството за страх в обществото.

24.08.16

Защо българинът се възхищава от „ало-престъпниците“ и същевременно ги позлатява? „Малоумни“ ли са местните хора и кое ги превръща в плячка на измамниците? Мнения на д-р Георги Петрунов от УНСС и Харалан Александров, социален антрополог:

Тези дни възрастна столичанка се оказа поредното  попадение в „десетката“ за телефонните измамници. Заблудена ловко, че се налага да подпомогне, /забележете !/полицейска операция, пенсионерката доброволно се разделила с 30 хиляди лева и всичките си златни ценности. Според данни на полицията, общата стойност на средствата, които жертвите лековерно са предали на телефонните измамници в последно време надхвърля милиони левове. Дори повече, предположенията са, че над половината от „ало-престъпленията“ остават необявени поради недоверие към вероятността извършителите да бъдат разкрити и осъдени, страх от отмъщение поради заплахи, подценяване на проблема, страхове, че самите пострадали са прекрачили закона, силна тревога и объркване от причинения стрес или от срам поради проявената наивност.

Родината на телефонните престъпници

В специално изследване посветено на т.нар. „ало-измами“, резултатите от което бяха огласени през юли тази година, Върховната касационна прокуратура /ВКП/ направи  извода, че макар престъплението да е „типично за България“, то вече демонстрира и международен елемент с използването за измами в България на  сим-карти на румънски и гръцки оператори, както  и откровени опити измамите да бъдат разпрострени и в чужбина. След което, обаче, държавното обвинение формулира и друг забележителен извод:  „Поради непознаването на това престъпление в чужбина, липсват възможности да се заимства чужд опит за противодействието му“. Тези констатации на държавното обвинение всъщност ясно подсказват, че измамническата дейност по телефона има основно местен генезис и  в същото време, обаче,  пораждат някои въпроси. Като например, защо този вид престъпления са „типични“ за България и точно българите се оказват най-податливите индивиди за подобни криминални практики?

„Услужливите“ корупционни нагласи

Един от участниците в изследването на ВКП, д-р Георги Петрунов от катедра „Икономическа социология“ на УНСС припомня, че най-голямата част от жертвите на телефонни измами са на възраст между 71 и 80 г, най-малките са под 18 г. и  най-много от тези хора живеят на територията на София. От друга страна 93 на сто от измамниците са мъже между 18 и 35 години, повечето от които обитават малки населени места на страната. „Това показва, че потърпевшите са социализирани в общество и са се развивали в култура, различна от културата на извършителите на този тип престъпления. Между тези два образа има доста разлики. При извършителите, които са предимно от етническите малцинства, се наблюдава неуважение към закона, към правовия ред. Докато пострадалите са възрастни граждани, които дори не допускат, че подобен тип измами въобще е възможно да се случат“, пояснява социологът. Петрунов допълва, че сред българското общество съществува представата, че ширещата се корупция е единствения начин за достъп до определени лекарски, бюрократични и дори полицейски услуги при пътни произшествия. „Изследвания сочат, че месечно в България се осъществяват над 150 хиляди корупционни сделки,  което е огромен брой. Много семейства и техни близки са се сблъсквали с явлението даването на скъпи подаръци или пари в брой срещу ползване на медицински, административни и някакви други услуги и  това формира съответните нагласи. Характерно също е, че европейците, които имат по-сериозната финансова култура използват ползват финансовите институции, докато възрастните българи предпочита да държат своите пари и ценности в къщи. Това позволява жертвата бързо да предаде парите си на измамниците без да има време да обмисли ситуацията или да се свърже със своите близки“, казва Георги Петрунов от УНСС.

Аплодисменти за измамниците

Социалният антрополог доц. д-р Харалан Александров от своя страна предлага друг разказ. По време на проучвания в района на Разград той е констатирал, че жителите на местно село са били завистливо и масово развълнувани от успехите на известен ромски клан, който се занимавал с телефонни измами в чужбина. „Усетих елемент на неприкрит възторг от това какви пари измамниците успели да смъкнат от някакви нещастни хора, на които местни булки обещавали брак. А това е доста по- различно от онези, които плашат по телефона възрастните, че децата им са в болницата след катастрофа, да речем“, уточнява Александров.

Според него, обаче, истинските въпроси са дали хората наистина са „малоумни“ и какво, всъщност, ги превръща в лесни жертви на телефонните  измамници?

Население с тревожна изостаналост

Макар да не е правил конкретни изследвания по тази тема, Харалан Александров разказа друг идентичен случай, на който се е натъкнал преди 15-тина години при изследване на трафика на хора. „Работната версия на проучването ни тогава беше, че момичетата от бедни семейства в периферията на страната просто не са информирани за онова, което ги очаква, след като скочат в „Мерцедеса“ на някакъв трафикант, който им обещава да ги направи „звезди“ в Западна Европа. Оказа се тъкмо обратното! Те са били отлично осведомени за това от жълтите медии, пълни с истории за лошите мъже, които отвличат невинни девици. Това обаче,  по никакъв начин не ги възпираше да влизат доброволно в капана!“, е констатирал социалният антрополог. Той изказва хипотезата, че макар въпросните момичета да са запознати със сюжетите на злодея, който краде младата булка, в умовете им „този филм не се пресича с филма за Пепеляшка“, която е отвеждана към окончателното щастие. Харалан Александров обобщава: „Излиза, че при подобни случаи знанието не води до  промяна на поведението. Това е типичен „mental arrest“, което на езика на психологията означава блокиране на емоционалното и когнитивно поведение на ранен етап от цикъла на развитие. Затова такива явления са много притеснителни, тъй като показват, че България е обитавана от хора с тревожна изостаналост. Това е само моя хипотеза, която без конкретни изследвания не мога да потвърдя, но тя ми се струва доста важна“, признава социалният антрополог Харалан Александров.

А на изборите тази есен?

В крайна сметка изниква и друг любопитен въпрос, породен от оценките на двамата експерти : след като българинът e така податлив на телефонните внушения безкритично да се сбогува със своите пари и ценности, как неговото лековерие ще реагира на политическата, партийната и изборна пропаганда, която му предстои още тази есен, да  речем? Отговорът е любопитен, особено на в контекста на  предстоящите президентски избори.

17.08.2016 г.

„Защо не се напънем и на президентските избори не сложим жена за президент ?“  Малцина очакваха, че този, уж закачлив, въпрос на премиера Борисов, зададен от лидерска куртоазия пред женския актив на ГЕРБ през миналата година, може да се превърне в интрига на тазгодишния президентски вот. След като БСП и АБВ подкрепиха кандидатурата на набързо трансформиралия се в цивилен политик генерал Румен Радев, въпросът е дали управляващата партия ще поеме предизвикателството да изправи жена  срещу довчерашния командващ българските ВВС или ще предпочете битката да се води само между мъже, евентуално с еднакви пагони и звания. И докато левицата набързо елиминира кандидатурите на омбудсмана Мая Манолова и евродепутатката Илияна Йотова, а лидерката на Движение 21 Татяна Дончева разумно се оттегли сама, ГЕРБ си запази правото да избере една от трите си основни женски фигури на шахматната дъска игра – парламентарната председателка Цецка Цачева, кметицата на София Йорданка Фандъкова или сегашната еврокомисарка Кристалина Георгиева. Въпреки спекулации в тази посока, въпросът дали Борисов ще направи тазгодишния си партиен президентски дебют  с дамски гамбит, до септември остава загадка.

Българка начело на държавата?

Всъщност през 2011 година безуспешен опит за завоюване на най-високия пост на  „Дондуков“ 2 предприеха две българки. При обявяването на официалната си кандидатура за надпреварата, едната от тях  Меглена Кунева, шокира мъжката политическа публика с две неща, нечувани дотогава в българската политика. Тя обяви, че не търси партийна подкрепа, няма да поема партийни ангажименти и възнамерява да гради  силата на своята независимост тъкмо върху това. Което беше  в пълен дисонанс с властовите разбирания на местните партийни  „мачовци”. Любопитно е също, че другата кандидатка, Мария Капон от Единната народна партия, беше избрала за свой вицепрезидент полковника от ВВС и офицер от Генералния щаб Николай Кисьов, който трябваше да й помага по проблемите на националната сигурност.

С отпадането на тези две женски кандидатури преди пет години, България пропусна шанса днес да е 18-та държава в света, ръководена от жени. Според АФП, с влизането на Тереза Мей в премиерския кабинет на Великобритания, политици-дами, като германската канцлерка Ангела Меркел, първата президентка на Балканите хърватката Колинда Китарович, латвийката Далия Грибуаскайте, министър-председателките на Норвегия Ерна Сулберг и на Полша – Беата Шидло, както и редица други, са безспорно доказателство за огромния капацитет  на жените в политиката.

Не и в България, все още

Според специалистът по политически маркетинг и PR Арман Бабикян, българските партии не се страхуват толкова от жените, колкото от силната личност на евентуален бъдещ президент, от естественият лидер на мнение, овластен като държавен глава. „Макар да твърдят, че президентските правомощия не са големи, политиците са напълно наясно, че трибуната на държавния глава е достатъчно висока, за да може оттам да се защитават лидерски  и национални каузи. В този смисъл по-голямата българска беда е, че отдавна към президентската сграда на столичния бул. „Дондуков“ не се допускат силни личности“, казва Бабикян.

“Жените ги предпочитаме за други работи.”

Експертът пояснява, че дамата-президент е и културен проблем в България, защото все още мъжкото общество приема, че жените не са направени за политика. И отбелязва, че от това произтичат допълнителни неприятности. „Да, премиерът Бойко Борисов обича да ласкае съпартийките си в ГЕРБ, но в същото време е бил и автор на доста нелицеприятни анти-женски изказвания. Нали помните, след като миналия месец Корнелия Нинова му даде срок от 48 часа да обяви собствената си президентска кандидатура, Борисов й отвърна: „На мен жена не ми е давала ултиматум или, ако си го е позволила, отдавна не е в живота ми”.  Местната преса / в. 24 часа/ обича да цитира и друга „крилата“ мисъл на премиера, казана по адрес на банкерката Цветелина Бориславова: „Женските пари са змийски кости. Затова никога не съм ползвал женски пари в живота си“, припомня Арман Бабикян  и добавя, че това са все атрактивни изказвания, които се харесват на публиката. Експертът допълва също, че подобни изказвания са правени и  в редиците на БСП. Запитан по повод кандидатурата на Корнелия Нинова преди година дали жена може да оглави БСП, червеният депутат Кирил Добрев изрече по БНТ : “Жените ги предпочитаме за други работи.” И после се наложи да се извинява за “неуместното“ си чувство за хумор, отбелязва Бабикян.  Не трябва да си правим илюзията, че само тези двамата говорят по този начин, много местни „мачовци“ разсъждават така“, допълва експертът.

Плитка и спекулативна пропаганда

И все пак влизането на довчерашния генерал Румен Радев в президентската надпревара  повдига или снижава равнището на предстоящия вот за държавен глава, особено ако срещу него се изправи жена-конкурент?

„Само по себе си това няма голямо значение, аз не претоварвам с очаквания неговото участие, но  и в никакъв случай не гледам на него лековато, казва Бабикян. На този етап върху номинацията на БСП и АБВ се разсъждава повече от пропагандната страна, отколкото откъм реалните заявки на кандидата. Забележете, веднага започнаха спекулации. Ако някой случайно се изкаже в полза на качествата на бившия командващ на ВВС, той веднага е  обявяван за комунист. Ако същият този някой започне да обяснява, че човека е доскорошен висш офицер от НАТО, обвиненията срещу него са, че е американски агент. Затова сега диалогът е на прекалено пропагандна, плитка и спекулативна основа. А в крайна сметка отвъд пропагандната завеса следва да си дадем сметка за реалните качества на бъдещите кандидати. За да не ни подведат и този път! “, предупреждава специалистът по политически маркетинг Арман Бабикян.