13.07.2016

Още Тукидид  е идентифицирал причините,  които карат човеците да воюват помежду си. Това са страхът, интересите и честта. Въпреки точните изводи на древногръцкият историк и военачалник днес все още има хора, които приемат, че войните са резултат единствено от натрупването на оръжия.  Или казано иначе, когато хората започнат прекомерно да се въоръжават, тогава избухва война.

Българският министър-председател Бойко Борисов, например, който е и  генерал-лейтенант, се размечта при неотдавнашното си посещение в Иран, че “вместо да се въоръжаваме с ракети и подводници, трябва да се направи опит за намаляване на напрежението в региона“ и дори поясни, че милиардите, които се харчат за въоръжаване, могат да се използват за „инфраструктура, за пенсии“. Непосредствено след срещата на върха на НАТО във Варшава г-н Борисов внезапно беше поискал демилитаризиране на Черно море и превръщането му в зона „без военни, без кораби, без подводници“. Причината?  Там е мястото,  където се очаква „да се добива газ, където всички държави да имат туризъм, то дава възможности за голям стокообмен. Какво ще донесат ракети, кораби и подводници за благосъстоянието на народите ни ?”- риторично попита тогава министър-председателят.

Войнстващ пацифизъм

Разбиранията на пацифизма естествено не са от вчера и днес те продължават да се споделят от хора с различни политически убеждения по целия свят. Когато обаче подобни идеи започнат да се превръщат в символ-верую на действащ премиер с висше военно звание,  и то във времена на засилени военни приготовления на изток от  поверената му държава, тогава припомнянето  на някои основни принципи на войната става наложително. При това със същата обикновена простота, с която пацифистите обичат да защитават своите позиции.

Известно е, че за да има мир, необходимо е да го желаят всички. Обратно, за да избухне война е достатъчно желанието само на един – агресорът. И тогава, въпреки преобладаващите настроения за мир, войната изведнъж става факт. По този повод веднага възникват редица въпроси. Като, например, кога потенциалният агресор се превръща в реален и в кой момент той се решава да започне военни действия? Или доколко войнолюбецът си е направил сметка, че цената на започнатата от него авантюра ще е по джоба му и в крайна сметка ще му се изплати? Или обратното – кога завоевателят все пак няма да се осмели да направи съдбовната стъпка, която рискува да съсипе не само собствената му държава, но да причини масова гибел както на неговите съграждани, така и на неговото му семейство?

Какво съдържа „поканата за нападение“?

Горчивият исторически опит на човечеството до днес учи, че за да бъде принуден да се замисля по тези въпроси, агресорът все пак трябва да се бои от нещо. И това нещо  е мощта на възпиращата военна сила на неговите противници. Тъкмо поради това смислените политици и военни в съвременния цивилизован свят са разбрали добре нещо много важно, а именно, че основната цел на въоръжените сили  не е воденето на военни действия, а възпирането срещу евентуална агресия. Както са направили и логичния извод, че войната ще започне почти веднага, след като възпирането се провали. И ако подобно нещо, не дай Боже се случи, тогава основна задача на въоръжените сили вече става най-бързото постигане на военна победа.

Обратната концепция, че разоръжаването непременно води към сигурен мир, от своя страна е дълбоко заблуждаваща.  Да, държавите, които водят традиционно мирна политика и не воюват, са склонни да редуцират или поддържат в  по-малък обем отбранителните си способности. Когато обаче военният им капацитет се свие под разумния минимум, тогава тяхната възможност за сдържане намалява  и по същество те започват да демонстрират военната си слабост. Опасното е, че изпадането в подобна ситуация фактически се превръща в сигурна „покана за нападение“ на евентуалния агресор.

Изводът е само един – стабилен мир може да се постигне единствено чрез посредничеството на силата. Никакви международни договори, камо ли „обещания на хартия“, не са в състояние  да гарантират какъвто и да било мир и сигурност, ако зад тях не стои собствената или на вашите съюзници военна мощ.

Полезните военни хегемони

Известно е, че след края на Студената война САЩ играеха ролята на глобален хегемон и със своята армия налагаха международния ред. Благодарение на което светът като цяло все пак остана безопасен. Да,  при агресия от страна на свои съседки или нечии усилия за регионална хегемония, редица държави можеха да разчитат на американското военно присъствие и охрана в техния регион. Поради това, например, Япония, Тайван или Южна Корея при заплахите от Китай и Северна Корея досега си позволяваха лукса да не притежават ядрено оръжие. Ако САЩ решат да се оттеглят военно от техния Тихоокеански регион, те със сигурност ще се опитат да придобият такова оръжие. Същото важи за Израел. Докато има доверие към Вашингтон, еврейската държава може да си позволи спазването на сдържаност към ядрените намерения на съседни страни. Ако обаче въпросното доверие изчезне, тогава Израел без съмнение ще поеме сигурността изцяло в собствените си ръце. И последствията от това ще са съвсем очевидни.

Казано другояче, без активното военно присъствие на либерална военна сила, каквато са САЩ и НАТО и на тяхната обединена военна мощ, кръвопролитията по света със сигурност щяха да бъдат много по-големи.

Морето, бизнесът и насмешките

Тъкмо тези факти трябва  да се помнят от умножаващите се миролюбци сред българския политически елит. А управляващите следва да преосмислят много сериозно концепцията за военното сдържане, най-вече в контекста на сиромашкото дередже на собствените въоръжени сили, както и на съюзническите задължения на страната в Северноатлантическия алианс. Защото „туристическите пацифисти“, които си представят българското Черноморско крайбрежие единствено като плацдарм за луд бизнес, богати гости от чужбина, плажни чадъри и безброй увеселителни платноходки сред морските вълни, по същество демонстрират една трогателно глуповата регионална наивност. А може би и нещо много по-опасно.  Което и в двата случая предизвиква съзаклятнически насмешки и ирония от другата страна на българския плажен Черноморски хоризонт.

06.07.2016

Българският хелзинкски комитет поиска с писмо до Главния прокурор Сотир Цацаров прекратяване на регистрацията на две радикални националистически организации „Български воински съюз „Васил Левски“ и „Българско национално движение „Шипка“. Правозащитниците посочват данни от интернет страницата на двете формирования, които доказват тяхната дейност насочена срещу държавата, както и опитите им да създават тайни или военизирани структури. В писмото са цитирани думите на двама представители на организациите /Владимир Русев и Красимир Симеонов/, изречени в радиоинтервю /“Дарик радио/, че е започнало набирането на „кандидати за народно опълчение и за подразделение за специални операции“, както и твърдението от сайта на групировките, че българската държава е „нелегитимна“, а партиите са „незаконни и излишни“. През миналата година двете паравоенни формирования бяха едни от първите, започнали формирането на хайки за незаконно задържане на миранти по българо-турската граница, а в края на юни техни членове нанесоха побой над протестиращи в Бургас срещу преминаването на прокремълската руска рокерска група „Нощни вълци“ през България.

Новите въстаници

Дори Радослав Стоянов, юрист от Правната програма на БХК, трудно си обяснява бездействието на българските власти спрямо проявите на тези хора. Пред Дойче Веле той посочва, че съдът е регистрирал двете организации по силата на Закона за юридическите лица с нестопанска цел тъй като  в техните учредителни документи не е посочено нищо от онова, което те фактически извършват. „Независимо от регистрацията има данни, че лица свързани с тези организации  създават структури с цел извършване на престъпления и приготовления за преврат, бунт или въоръжено въстание. Те самите използват думата „въстание“ в своите призиви,  освен че набират доброволци за военно обучение, което се води неизвестно къде и от кого“, пояснява правозащитникът.

Безплатните руски инструктори

През юни германската обществена телевизия ZDF излъчи филм за ловците на мигранти в България, в който  беше съобщено, че най-малко 800 човека участват в организирани милиции за тази цел. Показани бяха кадри от подготовката на група, наричаща себе си „Военен съюз на България“. Едно от заснетите маскирани лица, представящо се с името „Саша“ на чист руски език признава, че като бивш руски войник е дошъл да обучава българските доброволци. Друг негов колега с името „Георги“, също на руски без акцент обяснява, че през гората минавали бежанци, които „трябва да заловим“. В един от кадрите във филма на германската телевизия, българинът Владимир, шеф на ловците на бежанци, показва на компютъра си видеоклип, на който се вижда как руски военни обучават местни опълченци в маскировъчно облекло на техники за самозащита и нападение. „Това е страхотно! Руски наемници ни обучават и то безплатно, за което сме благодарни!“, възкликва българинът пред журналистите от ZDF.

Откъде идват парите?

По този повод Радослав Стоянов от Хелзинкския комитет допълва, че въпросните формирования публикуват видеоматериали от свои сбирки и в YouTube. „От техен клип става ясно, че Държавната агенция за национална сигурност /ДАНС/ вече е завела преписка за тяхната дейност, но каква е съдбата на тяхното разследване  – ние не знаем“, признава правозащитникът. Според него е трудно да се каже  и кой финансира въпросните формирования, въпреки че техните „занимания“ изискват солидни средства. „За 2014 г, когато са се записали в Централния регистър за юридическите лица с нестопанска цел, те не са отчели никаква дейност и приходи, а за миналата 2015-та документи в регистъра  липсват. На собствения уеб-сайт и многобройните техни профили във Фейсбук те непрекъснато приканват съмишлениците си да правят дарения на тяхна банкова сметка. Това е един от начините за финансиране. Допускам, обаче, че има и други източници за тази цел“, признава юристът.

Москва, Москва…

Бойко Станкушев, съветник на министъра на отбраната , тези дни посочи пред популярния интернет сайт Faktor.bg, че Воинския съюз “Васил Левски” и БНД “Шипка” са поддържани от руските специални служби агентурни звена. „Тези псевдо патриотични паравоенни формирования са опит да се внуши, че държавата не може да изпълнява задълженията си по охраната на границата, а и изобщо няма вътрешен ред и сигурност в България“, каза експертът. Той също така поясни: „Замисълът е чрез популистки пропагандни действия да се разклати съществуващият конституционен ред и страната да се преориентира така, че да стане достатъчно зависима от управляващите в момента в Москва“.

Регрес на беззаконието

И все пак кой създава благоприятна среда за избуяването на подобни групировки в България? Какви опасности крие тяхната дейност?

Радослав Стоянов от БХК е убеден, че причини за явлението са бездействието на институциите и активното насърчаване на подобна съмнителна дейност. Той припомня, че споменатите две организации още през миналата година са предприели акция за организиране на доброволчески хайки за залавяне на бежанци по българо-турската граница, но тогава властите не са взели никакви мерки. „ Прокуратурата се раздвижи едва след случая с друга група от Бургас през тази година, станал известен като акцията „свински опашки“. Когато телевизиите показаха незаконните действия на тези хора, властите най-сетне реагираха, въпреки множеството предупредителни сигнали преди това. От друга страна българският премиер г-н Борисов заяви публично през април в Бургас, че лично той е разпоредил на началника на Гранична полиция да награди такава група: „Аз се свързах с тези момчета, говорихме. Всяка помощ, която е за полицията, за „Гранична полиция“ и за държавата е добре дошла […] Но лично разговарях […] разговарях с тях, казах им, благодарих им, изпратих директора на „Гранична полиция“ да се срещне с тях, така че да си координират сигналите и това, което трябва, така че гражданите… тя държавата е наша обща. Всеки който помогне само едно „благодаря“ заслужава“.

„В случая става въпрос за  трета групировка, различна от вече споменатите, но с тази своя подкрепа българският премиер фактически насърчава тези хора и организации да продължават с незаконната си дейност“, коментира юристът от БХК. А голямата опасност се крие във факта, че  докато през миналата година тези организации стартираха с формиране на доброволчески хайки, днес те вече изпращат хора на военно обучение и призовават за въстание. Което показва как беззаконието  може да регресира, когато бъде оставено на воля, както всъщност постъпват българските власти“, обобщава Радослав Стоянов от Правната програма на БХК.

29.06.2016

Броени часове  след информациите за започналото нормализиране на турско-руските и турско-израелски отношения, терористи нападнаха международното летище „Ататюрк“ в Истанбул. Загинали са най-малко 36 човека, а ранените достигат до 150, като състоянието на много от тях е тежко. Повечето жертви са турски граждани, а сред няколкото чужденци има и руски гражданин. Този път обаче  новият турски премиер Бинали Йълдъръм  обави, че зад атентата вероятно стои т.нар. „Ислямска държава“.

Едва ли е случаен факта, че терористичната акция е осъществена след двата външнополитически пробива на Анкара. Възобновяването на дипломатическите връзки  и предстоящата размяна на посланици между Турция и Израел несъмнено представлява сериозно „предизвикателство“ за войнстващите ислямисти. И докато предишните терористични удари в Турция бяха дело на кюрдски сепаратисти, този път в ударите очевидно са се намесили джихадистите.

След избухването на конфликта около свалянето на руския самолет над турско-сирийската граница, Москва обвини Анкара, че помага за продажбите на нефт от териториите, окупирани от „Ислямска държава“. Сега обаче изглежда, че  ислямистите са започнали отново да гледат на Турция като на „прозападна“ държава и са решили да я накажат предупредително с бомбен атентат. Освен това до миналата година Турция беше и основно трасе на  масовите миграционни потоци от Близкия и Среден изток. Сега това изглежда вече не е така. Преди време се появиха съобщения за  няколко инцидента турско сирийската граница, при които турски войници са открили огън  по хора, опитвали се нелегално да проникнат на турска територия. Тазгодишната миграционна вълна е основно от  Либия и е насочена към италианското крайбрежие.

Така изглежда Турция отново се превръща в ключов противник на „Ислямска държава“. А през последните месеци джихадистите са подложени непрестанни удари и търпят тежки поражения. И което е по-важно – окупираните от тях територии постоянно намаляват, най-вече в Ирак.

Затова нормализирането на отношенията между Турция и Израел е твърде важно за района на Близкия изток защото вероятността за пълното  й връщане в редиците на антитерористичната коалиция се увеличава. Което от своя страна може да ускори ликвидирането на „средновековните ислямистки чудовища“, както ги нарече в края на миналата година британският премиер в оставка Дейвид Камерън.

26.06.2016

След злополучния референдум за оттеглянето на Великобритания от ЕС ключово значение придобиват евентуалните последствия за европейската сигурност в контекста на външната политика на Москва към Европа, както и способността на 27-те, в това число и на България, да противостоят на агресивните цели на руската политика.

Повечето експерти, които следят отношенията ЕС-Кремъл не отричат, че след британското напускане на съюза основните външнополитически ходове на Москва ще се съсредоточат в отслабване  единството на съюза чрез продължаване на сегашната политика на Кремъл, която в повечето случаи драстично се разминава с националните интереси на мнозинството европейски държави. Идеята е, че едно фрагментиране ЕС, членките на който в по-голямата си част членуват и в  НАТО, ще даде възможност на Москва да реализира своите военни, политически и икономически цели в условията на т.нар. “студен мир“, обявен между Руската федерация и някои ключови членки на съюза след  кризата в Украйна.

 Наслада от британското напускане

Парадоксалното е, че още преди референдума на 23 юни 2016 г. повечето европейски, а и редица британски политици, бяха съвсем наясно, че Москва ще се възползва максимално от евентуалните отрицателни резултатите на „Брекзит“ за да засили позициите си както в Обединеното кралство, така и на Стария континент. Бившият белгийски премиер  и лидер на групата на АЛДЕ в Европейския парламент Ги Верхофстад още в началото на годината заяви  в прав текст в „Гардиън“, че руският президент „ ще се наслади на британското излизане от ЕС“, както и че „единственият световен лидер, подкрепящ британското излизане от ЕС, е Владимир Путин“. Часове след резултатите от референдума  британският външен министър Филип Хамънд  макар твърде дипломатично обяви пред Ройтерс, че „отслабването на позициите на Великобритания вероятно се приема със задоволство от руския президент Владимир Путин“

Предупреждения между ушите

Всичко това говори, че „Брекзит“ ще окаже значително влияние  не само върху руско-британските, но и  върху руско-европейските отношения в по-широк смисъл. ЕС, който е изправен пред необходимостта да понесе на гърба си  последствията от отпадането на Великобритания, в продължение на години  ще бъде ангажиран да се справя именно с тази тежест и едва ли ще бъде в състояние да обръща достатъчно внимание на своите Източен и Югоизточен райони. А това засяга както  Балтийските държави и Полша, така и периферийната „Балканска група“ на България, Румъния и Гърция.  А при определени обстоятелства всички те могат светкавично да се окажат на първата линия срещу т.нар. „ руска хибридна експанзия“. Най-новите стратегически документи на Северноатлантическия алианс, както и  изявленията на редица негови високопоставени представители, подкрепят тези тревоги. Да си припомним, че  през април тази година в София зам.-генералният секретар на НАТО Алекзандър Вършбоу, американският дипломат в НАТО, изрично заяви, че Алианса „няма да позволи Русия да отхвърля принципите, върху които е основана европейската система за сигурност“.

Проблем за Европейската сигурност?

Известно е, че  Обединеното кралство като  ключов фактор в ЕС досега заемаше твърда позиция спрямо зле прикритата политика на подкопаване единството на ЕС и НАТО  водена от Москва. Сега обаче, когато Великобритания излиза от ЕС, е твърде възможно ситуацията да се промени. Подчинен главно на търговско-икономическите си интереси и  вече ангажиран с  много по-малко отговорности във външната политика на ЕС, при определени условия  Островът може да се превърне неочакван проблем за системата на Северноатлантическата архитектура за сигурност. Британските елити, които ще стават свидетели на  неизбежните финансово-икономически трудности на държавата си след оттеглянето й от ЕС, е възможно  да засилят интереса си към засилване на търговските и политически отношения с Кремъл. Което, естествено, ще свие допълнително ефекта от западните  санкции и изолацията на Москва.

Опасност от промени

Не е тайна, че във Франция, Германия, Италия, както и в някои други членки на ЕС, продължават да избуяват про-Кремълски  формации, които  доста неловко прикриват същината си зад призиви за запазване на прагматичния принцип в отношенията с Москва, известен в деловия свят като “business as usual”. Да, действително във  Великобритания подобни лагери не съществуваха до днес, с изключение  на крайната  Британска партия на независимостта/UKIP/ на Найджъл Фарадж.  Безспорен  също е факта, че британските елити, чиито  „специални“ отношения със САЩ и НАТО никога не са били подлагани на съмнение, и  досега споделят концепциите за сигурността на континента както в съюзнически, така  и в  стратегически аспект. Каква е гаранцията обаче, че след излизането на Обединеното кралство от ЕС и едно бъдещо  засилване позициите на UKIP, в досегашните позиции на Обединеното кралство няма да настъпят промени? Подобно  развитие на събитията няма да е никак,  наистина никак добра новина най-вече за Източните и Югоизточни членки на ЕС и НАТО. Особено  когато те изпитват най-сериозния натиск на  засилващите се имперски намерения на Русия.

Разпространение на „референдумния вирус“

Напускането на  ЕС от  Великобритания  е възможно да катализира и някои центробежни тенденции сред политическите и икономически елити на самия ЕС. Излизането от съюза, мотивирано с неговия „провален проект“, автоматично ще се преврне в паролата, която ще отключи охотата  на Кремъл за  нови финансови „външнополитически инвестиции“ към Европа. Съществуват многобройни факти, които доказват политическата и финансова подкрепа оказвана от  Москва  на различните роящи се евроскептични движения и организации в Европа, както и  изливането на колосални средства в хибридно-пропагандната мелница  на Кремъл, фокусирана тъкмо в представянето на ЕС като „нефункциондна и корумпирана“ организация, чиято  „сбъркана“ политика по същество е насочена „срещу интересите на самите европейци“. И ако доскоро „референдумния вирус“ за излизане от ЕС не беше ясно идентифициран на Стария континент, днес е  възможно  британският „Брекзит“  вирулентно да поляризира европейското общество, да укрепи лагерите на евроскептиците и в крайна сметка да отслаби още повече  и без друго отслабналата имунна система на Стария континент. Нека не си правим илюзии – „ Брекзит“ действително притежава такъв потенциал !

Ръмженето на Руската мечка е опасно

Ако  се стигне до референдуми в Шотландия и Северна Ирландия по въпроса за запазване на връзките им с ЕС, това  ще е безспорен знак за намаляване на политическата тежест  на Обединеното кралство, както и за неговото постепенно излизане от голямата континентална  политика. При подобна  ситуация  ще намалее и  възможността ЕС да отделя необходимите време и ресурси за решаването на  важните вътрешни въпроси в съюза, каквито са европейската сигурност, икономическите проблеми на неговите Южни и Източни райони,  справянето с безпрецедентна миграционна криза. А това са въпроси, които могат да бъдат решени само колективно от от всички европейски държави.

Затова решението за излизане на Великобритания от ЕС  е не само лош, но и твърде опасен за сигурността и единството на Стария континент прецедент. При това във време, когато застрашителното ръмжене на Руската мечка става все по-силно.

23.06.2016

Непосредствено преди пристигането си в София президентът на ФРГ д-р Йоахим Гаук  изпрати от Букурещ, първа спирка от неговата балканска обиколка, три важни послания. Часове преди референдума във Великобритания за евентуалното излизане на страната от ЕС държавният глава на ФРГ  изрази подкрепата на Германия за оставането на британците в ЕС, потвърди ангажимента на своята страна към нейните източноевропейски партньорки от НАТО и, разтревожен от разрастването на десния популизъм на Стария континент, остро разкритикува разрастващите се движения, които „наричат себе си патриотични, макар че трябва да бъдат определяни като националистически“. „Да не забравяме злините, които национализмът донесе на Европа. Мирът и свободата не са само дар“, предупреди д-р Гаук.

Страст към разума

Експертката по българо-германски отношения Венета Момчева коментира за Дойче веле, че президентите Гаук и Плевнелиев се срещат в София в един решаващ за ЕС момент –  четвъртък, 23 юни, докато д-р Гаук дискутира със студенти в СУ „Св. Климент Охридски“ двустранните отношения между Германия и България,  британците ще гласуват дали страната им да остане в ЕС. „Кризата на доверието в Европа има и други координати, допълва Момчева.  Тъкмо „изложената на много опасна офанзива от негативни емоции Европа“ беше централна тема в политическите разговори и публичните  изяви в съседна Румъния на ревностния европеец Гаук. Германският президент е убеден, че е необходим ясен ангажимент към бъдещето на Европа и нейните ценности, и то изразен „със страст към разума“. Очаквам това послание да прозвучи и в България.“ прогнозира наблюдателката.

ЕС с „майстори и калфи“?

Федералният президент  изтъкна неизменната съюзническа вярност на Германия към партньорите в НАТО и ЕС по повод неотдавнашните изявления на  външния министър Щайнмайер за германската политика, НАТО и Русия. Според Гаук, германската дипломация полага усилия да държи отворени вратите за контакт с Москва и изявленията на германския първи дипломат не означават отказ от Минските споразумения.

Момчева обаче поставя и друг важен акцент в думите на федералния президент, а именно че ЕС не бива да  остава с  впечатлението, че в него са само  държави, които са „майстори и калфи“, а че всички страни-членки са с равни права и отговорности. „Можем да сме убедени, че президентът Гаук разбира голямата тежест за България като граница на ЕС в бежанската криза. Да не забравяме обаче и казаното от него по повод миграционния натиск, че „сърцето на Германия е широко, но възможностите не са безгранични“, допълва българската коментаторка.

Прочит на българската история

Друг познавач на българо-германските отношения е  Аспарух Панов, член на Българо-германския форум и между 1991-1994 г председател на парламентарната група за приятелство с германския Бундестаг. Според него личната инициатива на д-р Гаук да отдаде почит на гроба на класика на българската литература Иван Вазов, както и да посети Рилския манастир говорят, че държавният глава на Германия уважава паметниците на българската духовна култура, които очевидно познава от свои предишни посещения в страната. „По-важния знак обаче е друг  и той се състои в особеното значение, което германският президент отдава на прочита на историята“, отбелязва Аспарух Панов. Според него позицията на външния министър Щайнмайер за сигурността в Черно море е предизвикала нееднозначни реакции сред политическите партии в Германия, но най-важното е, че на срещата на върха на НАТО във Варшава през юли ще бъде изработена единна позиция по въпроса за сигурността на източната граница на Алианса. „Това ще се случи и тази позиция ще бъде подкрепена  от всички“, е убеден Аспарух Панов.

Български поглед в германското огледало

Според Венета Момчева предстоящия преглед на двустранното сътрудничество в София, обявено за приоритетно и стратегическо за България още след първата среща на президентите Плевнелиев и Гаук в Берлин през 2012 г., ще бъде по същество своеобразна равносметка и за  изпълнителната, законодателната и съдебната власт в страната. Фокус ще продължат да бъдат връзките с най-значимия търговско-икономически партньор на България. „През 2014 г. имаше отлив на германски инвестиции,  но през 2015 г. беше отчетен плюс от 175 милиона евро, което е знак за подновен интерес към страната. Федералното правителство отново предоставя  държавни гаранции за инвестициите у нас след решаването на казуса “Кльостерс-Цемеко”, но въпреки това остава и неоползотворен потенциал. Това заключение на Германо-българската индустриално търговска камара далеч не обезсмисля факта, че тя беше една от 10-те чуждестранни камари, подписали остро писмо до българските власти в началото на тази година с призив  за политическа воля за реформа на правосъдната система, с което да се повиши доверието към българското общество и бизнеса.  Междувременно очакваме и германски експерти за подпомагане на този процес“, коментира Венета Момчева.

Изплъзващата се памет за комунизма

В края на посещението си в София президентът на ФРГ Йоахим Гаук и българския му колега Росен Плевнелиев ще участват в обществена дискусия посветена на роците на миналото, паметта за комунизма и осмислянето на тоталитарните режими. „Когато двамата президенти, които се отказаха от надпреварата за втори мандат, чертаят перспективи, в духа на демокрацията е да има приемственост и усилия за нереализираните обществено значими идеи, каквито са показване на  истината за тоталитарния режим  в българските учебници и музеи, неосъществените Мемориал на жертвите на комунизма на остров Персин и Музей на българския XX век. В Германия и Европа този тип политическа  воля неизменно се свързва с името на Йоахим Гаук, първият федерален пълномощник за разкриване на досиетата на ЩАЗИ, федералният президент, за когото свободата и политическия морал далеч не са демодирани понятия”, подчертава Венета Момчева.

Битката, която предстои

Аспарух Панов припомня от своя страна казаното от Росен Плевнелиев неотдавна на остров Персин, че „битката за истината на  миналото тепърва трябва да се води“. Според Панов именно това пречи да се обединим около обща национална, а защо не и европейска кауза. „Тъкмо тук е и общото между тоталитарното минало на България и Германия, в която проблемите с адаптацията на бившата ГДР се оказаха огромни, те дори са видими и днес. Защото въпреки сериозната лустрация, незабавното и пълно отваряне на досиетата на ЩАЗИ, германската левица, съставена до значителна степен от бившите комунисти на ГДР, продължава  да издига за свои кандидати агенти и служители на някогашните тайни комунистически служби. Едва ли е случайно също, че ксенофобското проруско движение Пегида , както и популистката партия Алтернатива за Германия, получават най-сериозна подкрепа в източните части на Германия. Подобни процеси не са чужди и за България. Затова е наистина важно какви ще са общите послания на двамата президенти от София. Които ще са валидни и за двете приятелски държави“, казва Аспарух Панов.