05.04.2016

След като главният прокурор Сотир Цацаров се обяви срещу носенето на бурки /арабският синоним на турското „фередже“- б.а./ на обществени места и в училищата, а просветната министърка Меглена Кунева го подкрепи, българските националисти също побързаха да се включат в инициативата. „Острието“ на ВМРО и  евродепутат Ангел Джамбазки тутакси  призова по телевизията да бъдат забранени нетрадиционните религиозни символи, като бурки, бради и „развяти във въздуха пръсти“, а лидерът на организацията Красимир Каракачанов огласи намерението им да внесат предложение за анекс към Наказателния кодекс, който да осъжда проповядването на радикален ислям по същия начин, по който се осъжда и проповядването на фашистки идеи.

По този повод проф. Евгения Иванова, една от най-сериозните експертки по балканистика и българска етническа политика, припомни пред интернет сайта „Маргиналия“, че  всеки етап от т.нар. Възродителен процес също е бил съпровождан с „разфереджаване” – забрана за носене на традиционните мюсюлмански облекла и забрадки“ . И  посочи, че дори само една от визираните от Главния прокурор в Пазарджик жени да носи бурка заради религиозните си убеждения, „забраната ще бъде посегателство върху религиозните свободи“.

Нашата и чуждата свобода

В разсъжденията си за свободата френският философ Жан Пол Сартър беше стигнал до заключението,  че „искайки свободата, ние откриваме, че тя напълно зависи от свободата на другите“. Дори повече –  че „свободата на другите зависи от нашата“. Неговата концепция намери в крайна сметка отражение в един от основополагащите стълбове на днешното либерално общество – Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. В член 9 на този често забравян документ изрично е посочено, че свободата на мисълта, съвестта и религията са право на всеки европейски гражданин, което включва неговата възможност „да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно,  публично или в частен кръг, чрез богослужение, преподаване, практикуване и спазване на ритуали“. Ограниченията, посочени в Конвенцията, са валидни само „когато са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за защитата на обществения ред, здравето и морала или за защитата на правата и свободите на другите“.

Империалистическа или терористична култура?

Всички тези принципи придобиват особена важност на фона на отдавна забравеното, а често и съзнателно отричано комунистическо минало. Все по-малко източноевропейци, в това число и ние българите,  помнят как в годините на тоталитарните режими властите заклеймяваха като идеологически провокатори младежите с дълги коси и бради /сякаш класиците на марксизма-ленинизма не носеха такива!/ и как късата или прекалено дълга пола от 60-те години на  „Революцията на цветята“, за партийните бонзи беше символ на разпуснатост сред момичетата и младите жени. Тоталитарните идеолози бяха докарали нещата дотам, че  носенето на верижка с кръстче или малък медальон  с религиозен релеф на шията, неизбежно водеше  до  санкции,  провинилите се  незабавно бяха изключвани от казионните тогава политически организации, камо ли от редиците на БКП. Да не говорим за младежките фланелки, рокли и ризи с отпечатани символи на „империалистическата култура“ върху тях! Дори повече. За правоверните комунистически нрави тогава тези символи бяха много по-неприемливи, отколкото знаците  на т.нар. „терористична култура“ днес.

 Изводът

Онези, които и днес искат да забранят християнското кръстче, еврейската кипа или мюсюлманската забрадка по същество демонстрират същото комунистическо, а което е още по-лошо, националсоциалистическо мислене. Защото, нека припомним, унифицирането на хитлеристката символика и нейното насилствено налагане през годините на Третия райх в Германия е било нищо повече от флагрантен тоталитаризъм в действие! Съответно всичко различно от наложената тоталитарна догма и символика в поведението, външния вид, облеклото, жестовете и ритуалите е следвало да бъде санкционирано по най-строгия начин. Същото, а в много отношения и по-драстично, е било отношението в комунистическия СССР, където забулените жени от азиатските съветски републики са били подлагани на специално комунистическо превъзпитание. Парадоксалното обаче е, че в наши дни Героят на Руската федерация и т.нар. “Имам на Путин“  Рамзан Кадиров поддържа своя нравствена полиция, която следи в Чечения  не само за жени с непокрити със забрадки коси, но и за такива с тениски и къси поли.

Да, обаче?

В крайна сметка  възниква и другия въпрос:  какво се случва, когато една екстремна религия започне да генерира мощна омраза към друговерците и в крайна сметка премине към осъществяването на смъртоносни  нападения срещу инакомислещите? Жертвите на терористичните атаки в Лондон, Париж, Брюксел през последните години и месеци са ужасяващи и те по нищо не се различават от тези на Бургаското летище, когато след бомбения атентат през юли 2012 година загинаха седем човека, сред които двама българи и петима израелски туристи. Къде тогава остават европейските ценности свързани със свободата на мисълта, съвестта и религията? И до какво в крайна сметка може да доведе днешната битка срещу иноверците, религиозно различните, особено в държава като България с нейното многобройно мюсюлманско население?

Възможен отговор на подобен въпрос отново дава проф. Евгения Иванова в интервюто си за сайта „Маргиналия“. Според нея „поредния поход срещу българските мюсюлмани, който неизбежно ще доведе до обратна агресия, ще означава, че Ислямска държава е успяла“.

Което в крайна сметка поставя въпроса дали една законова забрана на фереджетата, забрадките или брадите няма да се окаже поредно предизвикателство пред прозорливостта и етническата толерантност на българите и изпитание пред техния така хвален досегаш етнически модел? И дали проявявания все още здрав разум на българина отново ще получи своя шанс?

По-голямата част от обществото искрено се надява, че ще се случи тъкмо това. Другата, макар и по-малка част обаче предупреждава: „ Да, но до първата капка невинно пролята кръв…“

30.03.2016

Днешният българин се бои от всичко – от болест, криминалната престъпност, от загубване на  работата си, от автомобилна катастрофа, от банките, държавната администрация, от съседите си и от какво ли още не! И ако навремето френският философ Монтен е определил страхливостта като майка на жестокостта, днес спокойно можем да кажем, че обществените безпокойства на най-бедните и недоволни от битието си европейски граждани намират израз в омразата чрез нейните речеви изражения. И понеже често се забравя,  дефиницията дадена от Съвета на Европа още през 1997 година, определя речта на омразата като „термин, който обхваща всички изразни форми, разпространяващи, подбуждащи към, улесняващи или оправдаващи расовата ненавист, ксенофобията и антисемитизма или други форми на ненавист, основани на нетолерантност, афиширана като агресивен национализъм и етноцентризъм, дискриминация и враждебност срещу малцинства, преселници и хора с имигрантски произход“.

Измерения на ненавистта

И все пак какви са причините за езика на омразата? Дали скверната словесна враждебност и обидите не са симптоми на тежко стресирано общество?  А може би на липса на така важното човешко самочувствие?

Доц. Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация“ причислява към причините за подобен тип говорене освен моралната паника, породена от страховете пред евентуална мигрантска и бежанска вълна, така и тежките социални  проблеми на българина. „Свидетели сме на цялостна деморализация и демобилизация на нацията, която свикна, че мястото й на дъното на Европа е много подходящо и се примири с този факт. Това, според нашите изследвания, засили и езика на омразата. Българското общество почти се примири с този начин на говорене, той се стандартизира, превърна се в нещо нормално и сега е точен израз на тази публична обърканост“, казва пред Дойче Веле медийният експерт.

Координаторката на изследователския проект“Лаборатория за медиен мониторинг” Николета Даскалова от своя страна търси корените на враждебната реч у българина в разделенията на обществото, пропастта между бедни и богати и чувството за разочарование на хората. „Като представител на определена група ти се чувстваш нереализиран, особено в нашата ситуация на безкраен преход. Виждаш как от години проблемите се повтарят, как нямат никакво решение. Затова смятам, че освен личностни, проявите на езикова агресия имат и дълбоки социални измерения“, казва Николета Даскалова пред Дойче Веле.

Хейтърството като пропаганда

Медийният експерт доц. Георги Лозанов също приема, че източници на омразата са огромното разочарование, което повечето българи изпитват в живота си и чувството за крах на справедливостта. „През комунизма съществуваше анонимното „те“, което ние всички мразехме и то беше свързано с властта, идеологията. Когато това „те“ се разпадна омразата съвсем  не намаля, а придоби нови адреси. Доколкото преходът по начало е територия на насилието, а много неща днес се случват чрез насилие, оказа се, че езикът на омразата също е форма на насилие“, казва пред Дойче Веле Георги Лозанов. И посочва, че проблема всъщност е в публичното легитимиране на тази ненавист, която заплашва   да се превърне в  публична стратегия.

„По начало битовите отношения на всекидневието генерират твърде много омраза и съответната й реч. Да, част от тази реч не изразява реални чувства, а е просто някаква жестикулация. От другата страна обаче е публичното говорене чрез интернет, което е граница между частното и публичното. Оттам то прониква в общественото пространство и се превръща в публична позиция. Можеш  да наругаеш цветисто съседа си на съседната маса, но можеш да превърнеш ругатнята и в своя публично-легална позиция през интернет. Не случайно тази реч се превърна в израз на „хейтърството“, сиреч омразата към всички. Тъкмо така става изливането на тази битово произведена във всекидневието злост в публичната среда и оттам  различните й употреби под формата на разни пропагандни и други стратегии“, коментира Георги Лозанов.

За малоумието в интернет

При представянето на тазгодишното изследване на Центъра за модернизиране на политики и Фондация „Медийна демокрация“, посветено на езика на омразата, беше споменат онлайн текст от набиращ популярност интернет сайт /, „Това е новият бежанец – той става германец през лъжата, че е гей. Всички гей-люде ръкопляскат. Германия е малоумна и всички са някак доволни от това.“ – Мартин Карбовски 16 януари 2016 г. http://www.lentata.com/page_8339.html/   / в който авторът твърди по повод бежанската криза, че „Германия е малоумна и всички са някак доволни от това“. Какво илюстрира подобно арогантно определение за държавата, която е мечтана дестинация за живот и работа освен за мигрантите, така и за стотици хиляди българи? Дали подобна реч е израз на тежък комплекс за национална малоценност или на елементарна антиевропейска пропаганда?

Доц. Орлин Спасов пояснява, че докато по въпроса за бежанците общественото мнение в Германия макар и поляризирано е доста толерантно, в България всички политически сили, от левицата, центъра и десницата, вкупом се обединяват срещу тях. „И ако все пак сред българските партии има някаква разлика, тя съвсем не е в позицията им срещу бежанците, а дали по тази тема  да се говори с реч на омразата или не“, коментира  Спасов. Николета Даскалова допълва, че авторите на споменатия сайт системно и тенденциозно говорят не само срещу мигрантите и бежанците, но и срещу европейските лидери, които са обявявани от тях в мекодушие, малоумие и в какво ли още не. „Та сред тях попада и водещата европейска държава Германия!“, иронично допълва Даскалова.

Самочувствие на комплексите в Ганкиното кафене

Подобно отношение  издава кръчмарски маниер на реагиране и говорене, който в България лесно се превръща в публичен глас. Това обикновено се случва, когато двама седнат на трапезата  и започнат  да обсъждат Германия, като  се смятат за велики, докато всички останали са обект на тяхното презрение. „В кръчмите се случват такива работи, знаем го още от „Ганкиното кафене“, признава Георги Лозанов. И продължава: „Когато обаче това стане публично изговаряне, тогава нещата стават различни. Просто подобна реч издава „самочувствие на комплексите“, ако мога да се изразя така. Преди човек криеше комплексите си, те бяха неговата „срамна тайна“. Сега изведнъж те се превръщат във възможност да се заявиш  първо анонимно, после и  публично. Затова напоследък сме свидетели на нещо абсурдно, което наподобява „дървеното желязо“ – възникването на солидарност на омразата. Да, обикновено хората се солидаризират и това явление има позитивен етикет. А какво означава те да са солидарни в своята омраза, да съществуват групи, обединявани от ненавист, злоба и вражда?“, завършва с отворен риторичен въпрос разсъжденията си  медийният експерт доц. Георги Лозанов.

23.03.2016

„Пуснем ли бежанците, свършваме като държава“, „За мигрантите връщане назад няма. Ще тръгнат през България през май“, „Мигрантският поток се засилва“, „Хилядите мигранти в Гърция ще си пробият алтернативен път през България“ – това са само част от заглавията, които заливат българската медиа през последните седмици. Напрежението беше подхранено и от изявления на някои европейски политици. В интервю за в.“Кронен цайтунг“ австрийският канцлер Вернер Файман предупреди, че се подготвят алтернативни маршрути през България или Италия и призова за своевременни действия. По австрийската телевизия вътрешната министърка Йохана Микл-Лайтнер също допусна, че над милион бежанци могат да се насочат към „транзитната страна“  България след влизането в сила на споразумението с Турция и затварянето на Западнобалканския маршрут към Европа.

Защо плашат народа?

В същото време официална София обяви, че е предприела необходимите действия за справяне с рисковете при евентуално засилване на миграционния натиск. Още в началото на февруари държавният глава Плевнелиев увери, че ситуацията по българските граници е под контрол. Министър-председателят Бойко Борисов в отговор на депутатско питане поясни, че правителството е предприело необходимите мерки в случай на усложнена обстановка на границата, но призна, позовавайки се на МВР, че към момента няма сведения за насочване на бежански потоци през България. „Нещо повече, през февруари и март се наблюдава тенденция към спад на бежанската вълна”, посочи българският премиер. Единствен депутатът Валери Симеонов, съпредседател на Патриотичния фронт, обяви открито в пресата, че бежанската заплаха за България е преекспонирана защото се преповтаряла „ шаблонната теза по аналогия с това, което се случва в съседни държави“, това създавало „чувство за обреченост и апокалиптичност“,  а народът бил „наплашен“.

В търсене на изгубения контрол

Въпросът за управлението на миграционните потоци се оказа ключов аргумент в сключената на 17 март сделка между ЕС и Турция. Специално за Дойче Веле българският външен министър Даниел Митов поясни, че споразумението трябва да позволява на европейските държави да се фокусират върху контрола на външните си граници, да има ясни и точни механизми за контрол върху миграционните потоци и оттам вниманието да се насочи към връщането, репатрирането на движещите се маси от хора. „Тези действия следва да се превърнат в  европейска политика, а не да останат на ниво отговорност на националните държави. Затова връщането на икономическите мигранти трябва да се превърне в европейска политика“, подчерта първия български дипломат.

Весела Чернева, програмна директорка в Европейския съвет по външна политика в София смята, че загубата на контрол /Kontrollverlust/ се е превърнала в стигма за германската канцлерка Меркел именно заради подозренията, че правителството не може да контролира не само границите, но и по-големи процеси. „Всъщност трябва да си даваме сметка, че сделката с Турция е основна крачка в преобръщането на тази перспектива. Спирането на излизащите от Турция, но и връщането на онези,  на които е отказан бежански статут обратно, дава на много европейски политици надеждата да се възвърне идеята за контрол. За г-жа Меркел това означаваше загуба на гласове спрямо предишни години в три германски провинции, както означаваше и възход на една антиевропейска партия, която търси от доста време платформа и тема. Но това е феномен и в други европейски страни“, каза Весела Чернева пред Дойче Веле.

Голямото обезкуражаване

Освен телена ограда по турската граница, електронно наблюдение  и полицейска, а при нужда и военна охрана, България прилага  и набор от други тактики за обезкуражаване нелегалното влизане в нейна територия. Физическото отблъскване на мигрантите обратно в Турция, грубото и нехуманно отношение към тях, физическото насилие, обирите на личните им вещи и пари, напоследък се комбинират с медийна пропаганда. Нейната цел  е от една страна да напомня за нескритата неприязън на българското население към „пришълците отвън“, и от друга  – да им покаже предварително порутените, оставени без осветление и канализация някогашни  казарми, в които им предстои да бъдат настанени ако се озоват  в България. И понеже информацията светкавично достига до отчаяните хора по границите, за тях идеята за придвижване на запад по „българското трасе“ става все по-страховита и  неприемлива. Според Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията и друго е започнало да отказва мигрантите да минават през България.  „Сръбските гранични власти са върнали вече обратно у нас над 200 човека, а може би и повече през  последните дни. И за тях това е ясна демонстрация, че преминаването по българското трасе е  невъзможно. Дори да пресекат нашата територия, съседите ги връщат обратно“, казва Безлов. На въпрос на Дойче Веле дали продължава да поддържа прогнозата си, че със затоплянето на времето пролетния мигрантски поток ще залее България, експертът отговори: „Трябва да видим какво ще се случи, но вече не съм сигурен, че такъв поток въобще ще има. Тези дни в Гърция започнаха да влизат едва по 100-200 човека, а  след споразумението с Турция броят им у нас спадна рекордно, по 20-тина човека на ден, което е ниво от 2014-та година. И въпреки това, ако тези хора не продължат към Сърбия, в България ще останат  6-7 хиляди човека, за които ще трябва да се грижим. А ние имаме капацитет едва за около 10-тина хиляди мигранти“, с тревога признава Тихомир Безлов от ЦИД.

22.03.2016

Бомбените нападения в Брюксел показаха за сетен път, че стопроцентова сигурност срещу атаките на атентатори-самоубийци няма. Това е ключов и безспорен факт. Както и това, че колкото по-свободна и демократична е една държава, толкова по-трудно тя е в състояние да реагира на терористичните заплахи.

Да не забравяме обаче, че пред подобни заплахи  не по-малко безпомощни са и тоталитарните  и полицейски държави. Въпреки, че техните тайни служби разполагат с огромни мрежи от агенти и информатори сред всички слоеве на обществото. Нека си си спомним само бомбения атентат на гара Буново през 1985 г осъществен независимо от обширната агентура и доноснически  апарат на комунистическата ДС !

Изводът?

Да, една демократична държава следва да има качествена полиция и добре подготвени специални служби, макар в България често да се съмняваме в техния професионализъм. Това  съвсем не означава да се откажем от гражданските си права и свободи в името на битката срещу терора. Просто ползата да станем предатели на самите себе си като свободни граждани, е нулева.

И още нещо.

Наивно е да се твърди, че ислямският тероризъм е дело основно на бежанците. Повечето негови атентатори в Европа се оказаха не само европейски граждани, но и хора родени и отрасли на Стария континент. А сирийците, както и хората от съседните на Сирия държави, напускат родните си места в ужас от зверствата на Ислямска държава, наречени джихад. Те просто бягат от войната.

След ислямистките атентати в Брюксел във вторник, френският министър-председател Самюел Валс обяви: „Ние сме във война!“. Думите му повториха и много други европейски политици. Така изведнаж се оказа, че „те“ бежанците,  и „ние“ европейците, всъщност имаме  общ враг. Което е много важно да се осмисли!

16.03.2016

След първата среща на върха между ЕС и Турция в Брюксел скептиците по отношение на предварителните договорености за решаване на мигрантската криза се групираха в два лагера. От първия предупредиха, че споразумението с Турция, която  е все още е далеч от еталон за демокрация, не е никак добро, а с предварителното договаряне и затварянето на Балканския бежански маршрут, ЕС не само се отказва от своите ценности, но  и става обект на изнудване.

Вторият лагер скептици се съмнява както в приложимостта на предварителните договорености от 7 и 8 март, така и в готовността на Турция да ги спазва. А дори южната съседка на България все пак реши да ги съблюдава и Балканските държави продължат да  държат границите си затворени, така или иначе трафикантите на хора ще намерят други нови нелегални трасета за нелегалните мигрантски потоци, смятат опонентите.

Междувременно, в писмо до председателя на Европейския съвет Доналд Туск премиерът Борисов поиска оферираното отпадане на европейските визи за турски граждани до юни да бъде обвързано с прилагането на споразумението на ЕС и Анкара за реадмисия, а не с дати. Българският министър-председател настоя също досегашния механизъм в присъединителните преговори на страната за членство в ЕС да продължи да се спазва както и  в бъдещата договореност да бъде отбелязан ангажимента на Европа за опазване не само на турската морска граница с Гърция, но и нейната Черноморска граница с България.

Спиране на ксенофобската вълна

Възможно е подготвяното  окончателно споразумение между ЕС и Турция да не проработи, но в сегашния момент то е възможност за някакво решение в условията на силен бежански натиск. Което поставя въпроса дали все пак на проекта не трябва да бъде даден шанс?

За депутата от „БСП лява България“ и бивш външен министър Кристиян Вигенин  ако договореностите  бъдат потвърдени на втората среща с Турция, от тях ще спечелят и двете страни. За Вигенин е важно постигането на солидни решения, които да ограничат притока на имигранти, да позволят на най-силно засегнатите държави да стабилизират политиката си към бежанците и в по-далечна перспектива да бъдат създадени предпоставки за спиране на вълната от ксенофобия и расизъм, която по думите му, вече има проявления в немислими доскоро страни, като Германия, например. „Да, през последните дни се чуха много спекулации как Турция изнудва ЕС, но мисля, че подобно тълкуване не е коректно. Ако договореното бъде наистина приложено на практика, то най-сетне може да даде конкретни резултати“, посочи пред Дойче Веле Вигенин. Той допълни, че идеята да се връщат бежанци от Гърция в Турция като същия брой бежанци идват  и от турските лагери в ЕС, все пак е твърде сложно техническо „упражнение“ и ако не бъде старателно подготвен, този елемент от договореностите може да се  окаже трудно приложим.

Безсмислен и унизителен проект

Политологът доц. Огнян Минчев е категоричен, че в проекта от Брюксел е била заложена поредица от безсмислици. Като например, идеята за размяна на едни бежанци с други, сиреч двойните разходи за транспорта, регистрацията и всичко останало около движението на всеки бежанец. Съвсем неправомерно според него е и смесването на текущ проблем, свързан с бежанската вълна от Близкия изток с гаранции за определени бонуси, които ЕС предлага на Турция. „Безвизовото пътуване и преговорния присъединителен процес по никакъв начин не могат да бъдат обект на безусловно договаряне. За тях са необходими предпоставки и условия уредени в Acquis communautaire, законодателството  на ЕС. Юридическите изисквания в него не могат да бъдат престъпвани в името на някаква сделка. Още повече, че режима на Ердоган на практика е  скъсал  и почти всички връзки с легитимното демократично поведение по отношение на свободата на пресата, третирането на малцинствата и редица други области. От тази гледна точка смятам, че проектоспоразумението освен унизително е и акт на безпомощност и отстъпление от интересите на ЕС като цяло“,  е убеден Огнян Минчев.

Да бъде сложен най-сетне ред

И все пак коя е вярната позиция на София в една предстояща сделка? В крайна сметка Турция  и България винаги ще бъдат съседки, а Анкара е незаобиколим фактор при решаването на мигрантския проблем?

Огнян Минчев смята, че България следва да отстоява позицията  бегълците, стигнали до турска територия, да попадат в клаузата на „трета сигурна страна“, каквато е Турция.  Тъй като там вече има повече от 2.5 милиона бежанци, България трябва да окуражи ЕС в оказването финансова  и организационна подкрепа за Турция и в насочването на европейските хуманитарни агенции за справяне с проблема на турска територия, а ако е възможно,  и на територията на други Близкоизточни страни. София би трябвало да защитава категоричното изискване европейските граници да бъдат охранявани като граници на единна структура, въпреки че Европа все още не е федерация. „България е граница на ЕС и тя следва да изисква мигрантите да бъдат настанявани максимално близко до техните домове, а онези, които все пак са в движение, да бъдат приемани по съответните правила на българските КПП. Ние сме заинтересовани от слагането на ред в цялата тази кампания, добила вече размерите на провокация“, посочи пред Дойче Веле Огнян Минчев.

Моментът за Шенген?

Всичко,  което може да обезкуражи мигрантските потоци да влизат в ЕС, независимо през коя граница, е добро за България, защото все пак знаем и собствените си възможности, признава Кристиян Вигенин. Той  допълва, че известна солидарност с Турция е напълно приемлива в логиката на досегашните двустранни взаимоотношения. „Мои груби изчисления показват, че като процент от населението броят на бежанците в Турция е еквивалентен на  200 хиляди бежанци у нас. Представете си за какво става дума! И още нещо, което споделих с външния министър Даниел Митов при изслушването му в парламентарната външна комисия:  може би тъкмо сега е момента останалите извън Шенген България, Румъния и Хърватия, да поискат решение, макар и поетапно, за присъединяването им към  зоната. Защото ако желаем Шенген да съществува и да няма вътрешни граници, външните граници е нужно да се охраняват добре.  Затова предстоящата сделка може да е само в плюс за всички. Тълкуванията срещу нея са по-скоро политическа пропаганда“, каза депутатът и бивш външен министър Кристиян Вигенин.